Присъда по дело №221/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 22
Дата: 23 март 2021 г.
Съдия: Асен Владимиров Попов
Дело: 20213100200221
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към присъдата, постановена на 22.03.2023г. по НОХД №221/2021г. от Варненски
окръжен съд - наказателно отделение
Варненската окръжна прокуратура е внесла във Варненски окръжен съд обвинителен акт по
д.п. №1785/2018г. по описа на 3-то РУ при ОД МВР Варна срещу Д. Н. А., ЕГН **********
– за престъпление по чл.354а, ал.1, изр.2 от НК, за това, че на 21.12.2018г. в гр.Варна, ул.
„Бяла Черква“ до №12, без надлежно разрешително държал с цел разпространение,
прекурсори и материали за производство на високорискови наркотични вещества,
метамфетамини - два литра толуол на стойност 24 лева и 11.18 грама червен фосфор на
стойност 2.79 лв., общо на стойност 26.79 лева.
Делото е разгледано при прилагането на диференцираната процедура за приключване
на наказателното производство, а именно - съкратено съдебно следствие в производството
пред първа инстанция, предвидена в Глава XXVII от НПК, предвид направено от
подсъдимия признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съгласно чл.371, т.2 от НПК,
подкрепящо се от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура-Варна, сочи, че
фактите по делото са безспорно установени. По отношение определянето на наказанието
пледира за превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, с оглед на добрите
характеристични данни за подсъдимия представени от защитата. Счита, че с оглед данните
по отношение личността на дееца адекватно би било наказание около минималния
предвиден размер, което с оглед на процедурата, да бъде редуцирано с една трета.
Адв.Д. - защитник на подсъдимия пледира за липса на осъществен състав на
престъпление, както от обективна, така и от субективна страна. Навежда доводи, че
изнесените факти в обвинителния акт не инкриминират поведението на подсъдимия, поради
обстоятелството, че липсва нужда от разрешително за конкретните вещества, както и
специална цел у А. да ги разпространява. Алтернативно пледира за малозначителност на
деянието..
Подсъдимият при упражняване правото си на лична защита заявява, че напълно се
присъединява към изнесеното от защитата, а в последната си дума моли за снизхождение.
Предвид провеждане по делото на съкратено съдебно следствие по реда на глава
ХХVІІ - ма от НПК, съгласно разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, съдът прие за установени
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се позова на
направените признания по реда на чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК и на доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които изцяло го подкрепят.
Окръжен съд - Варна, като прецени доводите на страните, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:
На процесния ден - 21.12.2018г. в периода 08.00 - 21.00 часа свидетелите П., П. и В.,
служители на Общинска полиция, изпълнявали автомобилен патрул на територията на 3-то
РУ при ОДМВР. В ранния следобед, в района на магазин „Билла“ на улица „Бяла Черква",
видели лица, които видимо се притеснили от тях. По този повод полицейските служители
решили да извършат проверка. След проверка на самоличността, установили, че това са
подсъдимият А. и свидетелите Д. и Ж.. На въпрос дали притежават наркотици или други
забранени вещества, свидетелите отговорили отрицателно. А. носил на кръста си чантичка,
която се заключвала с код, което събудило подозренията на полицейските служители. Той
1
заявил, че има две шишета толуол. Отворил чантичката си, като от вътре изкарал електронна
везна и полиетиленов плик с червено прахообразно вещество. Подсъдимият предал
доброволно описаните вещи на полицията, като обяснил, че е закупил червения фосфор от
„Ибей", а толуола от магазина. Разказал на свидетелите П., П. и В., че те представляват
съставки за производството на „пико“. В изготвения протокол за доброволно предаване
подсъдимия записал, че носи вещите на познат, който ще му ги заплати на покупната цена.
Полицейските служители отвели задържаните в полицейското управление където отпочнало
и разследване по случая.
Съгласно заключението на изготвената СХЕ откритите и предадени вещества
представляват:
1.Обект № 1 и Обект № 2 /безцветни бистри течности с общ обем 2000 мл./
представляват толуол/толуен.
2.Обект № 3 /виолетово вещество с нето тегло 11,64 гр./ представлява червен фосфор.
3. По Обект № 4 (сива електронна везна) се доказва наличие на следи от
метамфетамин.
Вещите лица за заключили, че съгласно получените резултати от изследванията, може
да се счита, че обектите могат да участват в схема за синтез на наркотичното вещество
метамфетамин по т.нар метод на редукция на ефедрин /псевдоефедрин, като прекурсор чрез
нагряване в присъствието на йодоводородна киселина. Прекурсорът е ефедрин /
псевдоефедрин, който може да се получи при извличането му/пречистване/ най - често от
лекарствени форми (капсули, таблетки, ампули). В стадия на редукция на прекурсора
ефедрин/псевдовефедрин до метамфетамин се използва йодоводородната киселина, която се
получава след добавянето на предварително приготвен разтвор на червен фосфор (Обект №
3) и йод в присъствие на фосфорна киселина, като се смесват във водна среда. При
реакцията на ефедрин/псевдоефедрин с йодоводородна киселина се получава метамфетамин
база. Процесът се извършва при нагряване с котлони в стъклен съд, който може да бъде
снабден с обратен хладник и/или термометър. За извличането на полученият метамфетамин
от реакционната смес се добавя натриева основа и се ползват разтворители съдържащи
толуол/толуен (Обекти № 1 и № 2), а за пречистването му ацетон, етер, изопропанол и др.
Крайният продукт (такъв готов за предлагане на нелегалния пазар) под формата на сол-
хидрохлорид или сулфат се получава, като синтезираният продукт под формата на база се
третира със сярна или солна киселина, след което се отделя от сместа, суши се и има форма
на кристали. Следи от такъв са открити по Обект 4/сива електронна везна/.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, като се позова на
направените признания на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, които се подкрепят от
доказателствата събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по реда на
чл.283 от НПК, а именно: показанията на св.П., В., П., Д., Ж. и Дянков,Заключение по
СХЕ, справка съдимост и др..
При преценката на събраните доказателствени средства, съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите, тъй като не съдържат вътрешни противоречия, кореспондират
помежду си и на другите данни по делото. Съдът възприема изцяло заключенията на
назначената по досъдебното производство експертиза, тъй като това заключение в пълнота е
отговорило на поставените задачи, ясни и обосновани са изводите и с оглед на останалите
доказателства по делото не възниква никакво съмнение за тяхната достоверност и
правдивост.
2
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
се установява по един несъмнен и категоричен начин, че Д. Н. А. на 21.12.2018г. в гр.Варна,
ул.„Бяла Черква“ до №12, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение,
прекурсори и материали за производство на високорискови наркотични вещества,
метамфетамини - два литра толуол на стойност 24 лева и 11.18 грама червен фосфор на
стойност 2.79 лв., общо на стойност 26.79 лева.
С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.354а, ал1 изр.2 от НК.
От обективна страна, са засегнати обществени отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
По отношение наведените доводи за липса на осъществен състав на престъпление,
както от обективна, така и от субективна страна.
Толуолът е вещество поставено под контрол съгласно чл.3, ал.4 от ЗКНВП и
фигурира в Категория 3 към Приложение I на Регламент 273/04 г. на Европейския парламент
и на Съвета от 11.02.2004г. относно прекурсорите на наркотичните вещества. В предмета на
престъплението правилно е отчетен и материалът червен фосфор, който макар да не е
наркотично вещество или прекурсор по смисъла на ЗКНВП, видно от заключението на
химическата експертиза участва в синтеза на наркотичното вещество метамфетамин. Без
неговата употреба не може да бъде осъществен първоначалния етап от производството на
наркотика метамфетамин. Прекурсорът ефедрин или псевдоефедрин реагира при нагряване с
червен фосфор и йод до преобразуването му в метамфетамин. Безспорно установените
фактически констатации, изведени от събрания на досъдебното производство и приобщен в
хода на съкратеното съдебно следствие доказателствен материал, дават основание да се
стори извод, че подсъдимият с описаното в обвинителния акт деяние е осъществил
обективните и субективните елементи на престъпление против народното здраве,
представляващо държане на прекурсор - 2 литра толуол и вещество червен фосфор с цел
разпространение на високорисково наркотично вещество с правна квалификация по чл.
354а, ал.1, изр.2 от НК. Несъмнено по време и на мястото посочено в обвинителния акт А.
без надлежно разрешително държал прекурсори по смисъла на §1, т. 14 от ДР вр. с чл. 3, ал.
4 от ЗКНВП, а именно: органичен разтворител толуен /толуол /ведно с материали - червен
фосфор, предназначени за производството на високо рисковото наркотично вещество
метанфетамин като крайната цел е неговото разпространение. Подсъдимият е извършил
деянието при пряк умисъл, което обосновава и правния извод за доказано субективно
съставомерно поведение по чл.354а, ал.1, изр.2 от НК. По делото са налице безспорни
доказателства, че А. е знаел какви вещества съхранява, каква е била неговата цел, както и че
е установил фактическа власт върху предмета на престъплението. Данни за виновното
поведение на подсъдимия се извличат от показанията на свидетелите, които описват
поведението на подсъдимия при неговото задържане и предаване на инкриминираните
вещества. За разлика от твърденията на подсъдимия, данни в тази насока се съдържат не
само в показанията на полицейските служители, но и на неговите познати, задържани заедно
с него. Например св.Д. заявява: „ От самия Делян съм чувал , че опитвал да готви пико. В
смисъл, това е вид наркотик, нещо като амфетамин и тия съставки се използвали за това
готвене…“/л.70/. Свидетелят Ж. –„Аз мога да кажа единствено, че Делян взе да им говори,
за нещата в него, че били за готвене. В смисъл да се правели амфетамини“/л.110/. Целта за
разпространение се съдържа и в изявленията на самия подсъдим, включително в протокола
за доброволно предаване. Категорично се твърди, че веществата са предназначени за трето
лице, от което А. ще получи вложените средства. Твърденията на подсъдимия, че
3
прекурсорите и материалите, намерени в него са закупени за битови цели се опровергават по
категоричен начин от посочените гласни, писмени и веществени доказателствени
материали. Не на последно място следва да се вземе предвид и наличието на следи от
метаамфетамин по намерената у А. везна, както и обстоятелството, че същия нееднократно е
бил осъждан за държане на високорискови наркотични вещества, както и за
разпространение включително на метаамфетамин. Неоснователно е и наведеното
възражение от защитата, че намерените вещества от една страна не подлежат на контрол, а
от друга червения фосфор е в нищожно количество. Законът не държи сметка за второто
обстоятелство. В чл.354а, ал.1, изр. последно от НК е посочено, че предмет на престъпление
могат да са прекурсори и материали, без да е въведено изискване за минимални количества
или концентрация на веществата, нито е предвидено условие подсъдимият да държи всички
необходими вещества за синтеза на съответния наркотик. Алтернативното искане за
приложение разпоредбата на чл.9 от НК също не намира опора в материалите по делото.
Степента на обществена опасност на конкретно извършеното престъпно посегателство е от
значение за да се реши дали то е престъпление, или макар да е формално съставомерно, но
неразкривайкивисока степен на обществена опасност е малозначително, във визираните от
закона форми. На подобни обстоятелства не се установяват в настоящия случай.
Правнозначимите факти досежно времето, мястото и механизма на осъществяване на
инкриминирания акт коментирани при преценка честотата на престъпните посегателства от
този вид, съответно анализирани във взаимовръзка с данните за личността на извършителя,
сочещи на предхождащи престъпното деяние противообществени прояви, не аргументират
малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. В контекста на изложеното стойностните
изражения на инкриминирания предмет не обуславят промяна в тази насока.
Инкриминираното деяние демонстрира типичната за този вид прояви обществена опасност
на деянието, и обосновава използуване и обществена приемливост на санкционните
средства на наказателното право, поради което и то следва да бъде определено като
престъпно.
По отношение вида и размера на наложеното наказание:
При установената фактическа обстановка и направената въз основа на нея правна
квалификация на деянието, след като се съобрази с целите на генералната и специалната
превенция, с обстоятелството че производството по делото е по реда на глава ХХVII от
НПК, съдът намира, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия трябва да
бъде определено при приложение разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Съдът намери, че по
отношение на подсъдимия не са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, което да обуславят приложението на разпоредбата на чл.55 от НК. ВОС
намери, че наказание към предвидения минимум, а именно в размер на три години
„Лишаване от свобода“ е адекватен на стореното от подсъдимия, като липсва необходимост
и с оглед финансовото му състояние, от налагане на кумулативно предвиденото наказание
Глоба над минималния размер от двадесет хиляди лева. За прилагането на чл.66 от НК,
законодателят е предвидил наличието на три кумулативно дадени предпоставки - да е
наложено от съда наказание лишаване от свобода в размер на три години включително,
деецът да не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, както
и преценка на съда, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на
осъдения, не е наложително да изтърпи наказанието. В конкретния случай не е налице
втората предпоставка, визирана в чл.66, ал.1 от НК свързани с липсата на наложителност за
изтърпяване ефективно на наложеното наказание, с оглед поправянето на осъдения и за
постигане на основните цели по чл.36 от НК.
По отношение на подс.А., за постигане целта на индивидуалната превенция спрямо
същия и преимуществено за неговото поправяне, не е наложително наказанието "Лишаване
4
от свобода" да бъде над предвидения минимум. Изолирането му от обществото и
поставянето и в затворническа среда би имало поправителния и превъзпитателен ефект,
целен от закона, доколкото конкретната характеристика на подсъдимия сочи на възможност
за постигане на тези цели и при минимален срок на наказанието – налично висше
образование, представени добри характеристики, данни за упражнявана трудова дейност.
Ефектът на наказателното въздействие може да бъде обезпечен с изтърпяването на
определеното наказание "лишаване от свобода" в допустимия от закона тригодишен срок,
редуциран с една трета, с оглед вида на проведеното съдебно следствие. Съдът счита, че
доколкото за да въздейства предупредително и възпиращо върху останалите членове на
обществото, една санкция трябва преди всичко да превъзпитава и поправя самия деец,
спрямо когото се налага, то в конкретния случай именно, чрез прилагането на разумен
минимален срок лишаване от свобода по отношение на подсъдимия ще се постигнат в
максимална степен целите на наложеното му наказание. Настоящият съд счита, че
наложеното на подсъдимия наказание в максимална степен би изпълнило целите на
наказанието визирани в чл.36 от НК. Спрямо обществото се обезпечава стабилност чрез
санкционните последици, като наложеното на подсъдимия наказание има самостоятелно
значение, при отчитане на конкретната тежест на неговата проява, на превъзпитаващ и
възпиращ останалите членове на обществото.
На основание чл.68 от НК, съдът преведе в изпълнение наказанието наложено на А.
със Споразумение от 07.06.2016г. по НОХД 706/16г. по описа на ВОС в размер на една
година и шест месеца Лишаване от свобода.
ВОС осъди подсъдимия да заплати разноските по делото
Водим от горното, съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
5