Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
гр. Русе, 24.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският окръжен съд - наказателна колегия в открито заседание на шeстнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: С.
СИРМАНОВ
Членове: ЮЛИЯН СТАМЕНОВ
РОСИЦА РАДОСЛАВОВА
при секретаря НЕДЯЛКА
НЕДЕЛЧЕВА в присъствието на окръжния прокурор ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ като
разгледа докладваното от съдия Радославова ВНОХ дело № 867 по описа за 2019 г.,за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно, по реда на глава ХXI от
НПК.
Подсъдимият В.С.С. *** чрез упълномощения си защитник
– адв. С.С. *** е обжалвал присъда
№145/15.10.2019 г. на Русенския районен съд, постановена по НОХД № 1441/19г. по
описа на РРС, с която бил признат за виновeн в това, че на 04.04.2019 г., в гр. Р., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Д.”, модел „Л.” с
рег. № Р **** РН, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 0,5 на хиляда - 2,34 на хиляда, установено по
надлежния ред - по реда на Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, след като е осъден с
влязла в сила присъда - Присъда № 147/13.12.2018 г. по НОХД № 2113/2018 г. по
описа на РРС, влязла в сила на 29.12.2018 г., за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 от НК и чл.54 от НК му
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, като бил определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. Със същата присъда Районен съд - Русе наложил на подсъдимия и кумулативните
наказания глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от две години. На основание чл.68, ал. 1 от НК РРС привел в изпълнение
наказанието лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, наложено
на В.С.С. с Присъда № 147/13.12.2018 г. по НОХД №
2113/2018 г. по описа на Русенски районен съд, в сила от 29.12.2018 г., като
определил за изтърпяване на същото първоначален строг режим.
Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна.
Жалбоподателят и неговият упълномощен защитник – адв. Св.С. ***, поддържат въззивната жалба, в която се сочат
основания за отмяна на присъдата, поради нейната незаконосъобразност с искане
към окръжния съд да издаде нова такава, оправдателна по същността си. Алтернативно
се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд или
изменение на присъдата чрез намаляване на наказанията към предвидения от закона
минимум, ако са налице съответните основания за това.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният
съд намира следното:
Жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд правилно е възприел фактите по
делото, доколкото изложеното в мотивите към присъдата съответства изцяло на събрания
доказателствен материал и въз основа на него е достигнал до правилни правни изводи,
относно съставомерността на деянието и неговата
правна квалификация, които настоящата инстанция напълно споделя, поради което
не счита за необходимо да преповтаря фактическата
обстановка по делото в настоящото си изложение.
Конкретните доводи на жалбоподателя,
касаят основно наведени съмнения относно несъставомерност
на деянието, тъй като на процесната дата същият не е бил водач на МПС по
смисъла на ЗДвП, както и относно годността и законосъобразността на
първоначалната и последваща проверка на техническото
средството, с което е измерена концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия С..
С оглед събраните по делото писмени
и гласни доказателства обаче, тези доводи се явяват неоснователни. Първоинстанционният
съд е възприел правилно доказателствата, относно въпросите, съдържащи се в
предмета на доказване по делото и то с оглед действтелната
им насоченост и съдържание, след което законосъобразно – в съответствие със
законите на формалната и правна логика ги е анализирал за да отговори на
въпросите за авторството, времето, мястото на извършване на деянието и формата
на вината на дееца, които въззивната инстанция напълно възприема. Районният съд
правилно е преценил в мотивите си към присъдата, че безспорно е установено, че подс. В.С.С. е
шофирал превозното средство през въпросния ден на посоченото в обвинителния акт
място и не е кредитирал показанията на подсъдимия, че се оказал случайно при
автомобила, за да прибере от купето мобилен телефон. Показанията на
свидетелите, осъществили полицейската проверка, които в най-малки детайли
кореспондират на съдържанието на писмените доказателства и доказателствени
средства, събрани по делото са напълно достоверни и недвусмислено сочат на
авторството на подсъдимия по отношение на деянието, въведено с повдигнатото му
обвинение, за което районният съд правилно и законосъобразно го е признал за
виновен и му е наложил предвиденото в закона наказание.
Така обособената еднопосочна
непротиворечива в същността си доказателствена съвкупност по категоричен начин
извежда фактологията, такава каквато е посочена в
обвинителния акт и следователно опровергава твърденията на подсъдимия,
депозирани в обясненията му пред районния съд, поддържани и пред настоящата
инстанция в частта, която ѝ противоречи, а именно -
твърдението, че не е управлявал МПС на процесната дата.
Неоснователни са и оплакванията по
жалбата за незаконосъобразно използване на процесното техническо средство. В
съставения на 04.04.2019 г. акт за установяване на администартивно нарушение /АУАН/ № 238050, който е годно
доказателствено средство, конкретно и ясно е посочено, че водачът е изпробван с
техническо средство "А. Д.**** с фабр. № ARDN ****. В представения списък на Лаборатория за проверка
на СИ на ОДМВР Русе на средства за измерване – анализатори за алкохол преминали
успешно проверка на 01.11.2018 г. са изброени ползваните в ОД на МВР - Русе
анализатори за алкохол по тип и фабричен номер. Сред измервателните средства от
типа Дрегер 7510 фигурира един единствен с фабр. № ARDN ****.
Съгласно предписаното от
разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични
вещества или техни аналози, техническите средства, с които се извършва проверка
за употреба на алкохол от водачите на моторни превозни средства, се определят
със заповед от министъра на вътрешните работи, след като бъдат одобрени по реда
на Закона за измерванията. Съгласно чл. 5, чл. 25, чл. 29 и др. от ЗИ
средствата за измерване следва да се пускат на пазара или в действие само, ако
е одобрен типът средство за измерване. На съда е служебно известно, че Дрегер Alcotest 7510 е
регистриран в държавният регистър като измерително средство на алкохол в дъха и
резултатите му са валидни пред съдебните институции без нужда от допълнителен
кръвен тест. Използва се от полицията при проверки на пътя, както и за контрол
на служители във фирми. Дрегер Alcotest
7510 е сертифициран като метрологично измервателно средство до края на 2029г.
Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗИ когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Последващите проверки на средства за измерване се извършват
от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени
от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
според чл. 38 от ЗИ с периодичност на проверките 6 месеца. Такъв оторизиран
проверител е Лаборатория за проверка на средствата за измерване в сектор
"Полицейска техника" към Главна дирекция "Национална
полиция" на МВР. От представените по делото доказателства съдът намира
като надлежно установено, че на 01.11.2018г., преди датата на проверката на
жалбоподателя, СИ Дрегер Алкотест
7510 с фабр. № ARDN 0006 е бил калибриран и
установено съответствие на метрологичните му характеристики с изискванията на
методиката за проверка. От така изложеното съдът намира за установено, че измерването на концентрацията на
алкохол в дъха на жалбоподателя е извършено с изправно и годно по
предназначение към датата на проверката 04.04.2019 г.
техническото средство, тъй като проверката за годност извършена на 01.11.2018
г. има срок на валидност до 01.05.2019г., като при така осъществената проверка
с годно техническо средство е отчетена концентрация на алкохол 2,34 промила.
Извършената индивидуализация на
наказанията лишаване от свобода, глоба и лишаване от право, наложени кумулативно
на подсъдимия са определени в предвидения от закона размер за извършеното. Правилно
е отчетена липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, а и такива не се
сочат от страните и не са констатирани от настоящата инстанция, което определя
и справедливостта на наказанията, с оглед целите, визирани в чл.36 от НК, като
намаляването им към предвидения от закона минимум, каквото е алтернативното
искане на жалбоподателя, ще представлява проява на неоправдана снизходителност
с оглед наличието на установените по делото отегчаващи вината обстоятелства.
С оглед изложеното, въззивната инстанция намира атакуваната присъда за
законосъобразна и обоснована, а наложените с нея наказания за справедливи,
съобразно критериите на чл.36 от НК, поради което същата следва да се потвърди
изцяло.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното
производство или на съдебното следствие, налагащи отмяна на съдебния акт.
Мотивиран така и на осн. чл. 338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Присъда № 145/15.10.2019 г. на Русенския районен съд, постановена
по НОХД № 1441/19 г. по описа на РРС
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.