Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 114
09.01.2018
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
шести декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка
Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6838 по
описа на съда за 2017г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл.
124, ал. 1 ГПК от В. и Г. Т. срещу Д. и Д. Г..
Ищците твърдят, че в полза на ищеца Г.Т. и ответника Д.Г. било
отстъпено право на строеж върху общинско място- УПИ …, кв. … по ПУП на с. Б.,
въз основа на решение от …г., като на двамата било издадено и разрешение за
строеж от …г. за вилна сграда с площ от 42 кв.м. Строителството било
реализирано само от ищците, като от построяването на сградата през …г. до
настоящия момент се владяла само от тях. Поради това в тяхна полза бил издаден к.
н.а.от …г., с който им било признато правото на собственост. Ответниците също
се снабдили с к. н.а.за 1/2 ид.ч. от вилата през …г. Намират, че ответниците не
притежават права в имота, като считат, че те са негови единствени собственици и
са придобили правото върху 1/2 ид.ч. на основание отстъпеното право на строеж,
а останалата 1/2 ид.ч. на основание давностно владение. Молят да бъде установено,
че са собственици на цялата вилна сграда. Претендират разноски.
На
31.07.2017г. е постъпил отговор
на исковата молба от ответниците. Същият е в срок относно ответника Д.Г., но е
извън едномесечния срок по чл. 131 ГПК по отношение на ответницата Д.Г..
Ответниците оспорват претенцията ищците да са единствени собственици на имота.
Признават, правото им на собственост по отношение на 1/2 ид.ч. придобита по
силата на отстъпеното право на строеж, като твърдят, че останалата 1/2 ид.ч. от
вилната сграда е тяхна собственост. Оспорват ответниците да са придобили
собствеността на основание давностно владение, като твърдят, че сградата е
построена с общи средства и е била ползвана от с. им и с. му. Посочват, че
вилата се ползвала единствено през летните месеци. Ползването продължило до
един момент, в който ищците сменили бравата на вътрешната врата. Искат да бъде
отхвърлена претенцията. Претендират разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
От
представения протокол № … от …г. (лист 77-85) се установява, че в полза на Г.Л.Т.
и Д.И.Г. под № … е било отстъпено право на строеж на вила в местността Б..
Сградата е била изградена в периодa от …г. до …г.,
съгласно показанията на с. М.. Липсват конкретни данни за завършването на
обекта до ниво груб строеж преди това, а за въвеждането му в експлоатация няма
запазени документи. От тогава (…г.) суперфицията като вещно право се е трансформирала
в право на собственост върху построеното и носителите на правото на строеж са станали
собственици на изградената постройка. По това време, и към настоящия момент, Г.Л.Т.
и Д.И.Г. са имали сключен граждански брак, съответно с В.Т. и Д.Г.. Никоя от
страните не оспорва приноса на собствената си с. и поради това правото на
собственост е възникнало в режим на СИО, съгласно презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК от 1985г. (отм.)- по 1/2 ид.ч. за ищците и за ответниците. От показанията на
с. М. се установява, че в изграждането на вилата са взели участие единствено
ищците, като след приключването на строежа единствено тях виждал да ползват
имота. Същото заявява и с. А. Ш., който след …г. пребивавал през летните месеци
в собствената си вила в същата местност. И двамата с. заявяват, че не са
виждали други лица да посещават имота. От приложените на лист 89 удостоверения
се установява към …г. сградата е била вписана в данъчната служба единствено на
името на ищеца, като през …г. ищците се снабдили с к. н.а.за собственост.
При
съсобственост, за да се придобие по давност частта на другия съсобственик, е
необходимо съсобственикът, който упражнява фактическата власт върху цялата вещ
да демонстрира спрямо всички, вкл. и спрямо другия съсобственик, намерението си
да владее цялата вещ за себе си. Аргумент в подкрепа на това становище е
разпоредбата на чл. 31 ЗС, съгласно която
всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение, т. е. само по себе си упражняването на фактическата власт върху
цялата вещ при наличие на изрично предвидена в закона възможност за това,
изключва приложението на установената в чл. 69 ЗС
презумпция. Намерението за своене в отношенията между съсобственици
следователно трябва да бъде изразено по категоричен начин и то от момента на
придобиване на собствеността. В точи смисъл Решение
№ 185 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 794/2010 г., II г. о., Решение №
169/17.03.2006 г. на I ГО на ВКС по гр. д. № 754/2005 г., като аналогично
становище е изразено и в Решение № 381/25.10.2010 г., ВКС по гр. д. № 37/2010
г. При преценката приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се имат
предвид и разясненията дадени в ТР 1/2012 от 06.08.2012г. на ОСГК на ВКС,
съгласно което само обективното съществуване на съсобственост и наличието на
изрична правна уредба за вътрешните отношение между съпритежателите, не може да
обоснове извод за оборването й. В случаите, при които един от съсобствениците е
започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва
владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно
да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79
ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да
държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
В настоящия случай фактическата
власт е започнала със самото построяване на сградата, като доколкото
строителството е извършено от ищците и предвид показанията на с. М., те са я
упражнявали за целия имот. Действията по реализиране на учреденото право на строеж само от един от неговите
съпритежатели не предоставят на последния по-голям обем от права върху
построеното, а обуславят само наличие на облигационна претенция за съответната
част от вложените при построяването средства, посредством която следва да бъде
преодоляно евентуалното състояние на неоснователно обогатяване, след като се придобива
съответна идеална част от правото на собственост върху построеното, без да са
вложени средства за това. Ето защо не може да се приеме, че самото построяване
на сградата изключва последващото владение на останалите съсобственици, след
като ищецът е бил наясно, че правото на строеж принадлежи и на ответника и
въпреки това е предприел действия по реализирането на обекта. Това поведение
има за своя цел запазването на самото право, защото поради неупражняването му е
възможно да бъде погасено по давност с изтичането на срока по чл. 67, ал. 1 ЗС.
На следващо
място, следва да се отбележи, че съсобственикът, който твърди, че е придобил по
давност притежаваната от другия съсобственик идеална част от недвижим имот,
следва да установи, че е извършвал действията, удостоверяващи упражняване на
фактическа власт върху целия имот с намерение за своене за период по-дълъг от
10 години следващ придобиването вещта в
режим на съсобственост. В настоящия случай в полза на Г.Л.Т. и Д.И.Г. е било
учредено право на строеж, като правото на
собственост върху построеното, т. е. върху вилната сграда, е придобито от
лицата, в полза на които е било учредено правото на строеж, с факта на
завършване на строежа, т. е. след … г., от който момент правото на собственост
върху сградата би могло да бъде придобито по давност или посредством друг, предвиден
в закона придобивен способ. Следователно съсобственикът, който твърди, че е
придобил по давност частта на другия съсобственик, следва да установи, че след
този момент е извършвал действия, които недвусмислено сочат за намерение за
придобиване на правото по предвидения в чл. 79, ал. 1
ЗС ред. В случая обаче изводът за придобиване на частта на
ответниците по давност от страна на ищците не би могъл да се основава на
действия, извършени от последните с цел построяване на сградата, а именно на
действия, свързани с финансирането, организирането и извършването на самото
строителство. Те предхождат момента на придобиване на правото на собственост
върху сградата, а оттам и не биха могли да обосноват извод за осъществяване на
фактическа власт върху същата. Фактът деклариране на имота в данъчната служба и
на снабдяване с к. н.а.за цялата сграда след построяването й, могат да се приемат
като действия, сочещи на намерение за своене на вещта, но след като по делото
не е установено те да са достигнали до знанието на другите съсобственици преди …г.,
не може да се приеме, че е налице демонстриране на намерение за придобиване на
собствеността върху цялата вещ само от съсобственика, който упражнява
фактическата власт върху нея. В точи смисъл Решение
№ 185 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 794/2010 г., II г. о.
Неупражняването
на права от страна на съсобствениците (дори да се приеме за установено по
делото) също само по себе си не би могло да има за последица изгубване на тези
права, тъй като вещното право не се погасява с факта на неупражняването му.
Притежателят на съответното вещно право би могъл да го изгуби само ако трето
лице придобие същото право по силата на предвиден в закона правен способ или
ако той самият се откаже от него, каквито хипотези в случая не са налице. Още
повече, че по делото е представен к. н. а.от …г., удостоверяващ правото на
собственост и на ответниците и скици (лист 44-46), от които е видно, че до …г.
и към …г. имотът е бил записан в службата към общината на името и на ответника,
т. е. установява се наличие на демонстриране на права на собственик и от тяхна
страна по отношение на част от построения обект.
Промяната на намерението и своенето
на частите на останалите съсобственици следва да е демонстрирано недвусмислено.
Затова действия по извършване на ремонти и подобряване на имота, които могат да
се възприемат и като действия по поддръжка на съсобствената вещ от един от
съсобствениците, за което той може да иска припадащата се част от разходите от
другите съсобственици на основание чл. 30, ал. 3
ЗС не може да се приеме като достатъчно за установяване на владение
върху техните части. Ползването на целия
имот, което може да се възприеме и като упражняване на правото по чл. 31 ЗС също не може да се възприеме
като достатъчно, за да се квалифицира като владение за себе си на частите на
останалите. Отказът да се допуснат останалите съсобственици в имота (освен ако
идват на гости) и отказ да им се даде ключ може да се приемат като демонстрация
на намерение за своене, когато то е съчетано и с други действия, демонстриращи
своене на имота, като правна защита на имота и защита от фактически
посегателства, деклариране на свое име пред данъчните власти. В този смисъл Решение № 302 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1168/2010 г., I г. о., ГК.
В случая,
се установява декларирането на имота в данъчната служба и снабдяването с к. н. а.,
но от останалите ангажирани от ищците доказателства не се установява тези
обстоятелства да са станали достояние на ответниците преди повече от 10 години.
Никой от с. на ищците не излага твърдения да е знаел или присъствал на спорове
за имота, нито на откази да бъде предоставено ползването му. С. М. говори за
устен отказ на Д.Г. да строи поради липса на средства, но това не означава, че
се отказал от правата си. Освен това с. заявява, че всички изложени от него, в
тази част, факти са му били казани от ищеца и не е присъствал на подобна среща
между страните. Поради това показанията му, в тази част, всъщност представляват
препредаване на твърденията на самата страна и като такива установяващи изгодни
за нея обстоятелства нямат доказателствена стойност.
Единствените данни за
манифестирането на намерение за своене на имота се съдържат в показанията на с.
И. Г.. Той заявява, че през …г. ищецът казал, че докато е жив повече нямало да
стъпят на вилата, както и че имал н.а.за нея. Не се установява точното време
през …г., когато е станало това противопоставяне, но във всички случаи до
подаването на исковата молба (а дори и до приключването на съдебното дирене) не
е изминал предвидения в закона 10-гдишен срок за придобиването на останалата
част от имота по давност. Този извод не се променя и от показанията на И. Г.,
че за вилата е имало един единствен ключ, тъй като до …г., той е бил
предоставян и на ответниците, за да ползват имота. В тази част показанията на с.
Г., преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, предвид възможната
заинтересованост, следва да бъдат кредитирани. Те са последователни и
непротиворечиви, като не се опровергават от останалите събрани доказателства.
Не може да се приеме, че те противоречат, на показанията на с. на ищците, тъй
като обстоятелството, че те не са виждали никой друг освен ищците на вилата е
отрицателен факт и не изключва с категоричност възможността ответниците да се я
ползвали макар и рядко.
Неоснователно
е и възражението на ищците относно показанията на с. А.. Той в действителност
заявява, че с. на ответниците го е завел до вила, която казал, че била на л. му
и не успял да я отключи. Тези показания обаче разкриват отношението на с. И. Г.
към имота, а не това на неговите р.. Следва да се има предвид и че събитието се
е осъществило след противопоставянето от …г. и не би могъл да се използва за
обосноваването на намерение за своене преди това.
Предвид
горното се установява, че процесната постройка е изградена въз основа на
учредено в полза на Г.Л.Т. и Д.И.Г. право на
строеж, като правото на собственост е придобито от тях при равни дялове по
силата на чл. 63, ал. 1 ЗС от момента
на завършването на строежа в режим на СИО със с. им, съответно с В.Т. и Д.Г.. Не е установено след това ищците да са
установили лично владение върху цялата сграда, което да е било явно,
необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години, демонстрирайки спрямо
съсобствениците си намерение за своене, т. е. за придобиване по давност на
притежаваната от тях идеална част.
Ето защо претенцията се явява основателна
за правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от вилата, придобита на основание
право на строеж и неговото реализиране, но е неоснователна за останалата 1/2
ид.ч. до пълната собственост от 2/2 ид.ч. на основание давностно владение.
Относно
разноските:
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да
бъде присъдена сумата от общо 162.98 лева разноски за ДТ, преписи и адв.
възнаграждение.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответниците следва да
бъдат присъдени направените от тях разноски в размер на 400 лева за адв.
възнаграждение, съразмерно на уважената част от претенцията.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.И.Г., ЕГН ********** и Д.Л.Г. ЕГН **********, че В.Л.Т., ЕГН ********** и Г.Л.Т., ЕГН
**********, са собственици в режим
на СИО, на основание отстъпено право на строеж,
на следния недвижим имот, а именно: 1/2
ид.ч. от жилищна сграда- вила, със застроена площ от 42 кв.м., изградена в
общински УПИ …, от кв. … по ПУП на с. Б., вилна зона „Б.“ с
площ от … кв.м., при граници: улица, улица и УПИ …, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за придобиване на правото на собственост
върху останалата 1/2 ид.ч. от описания имот-вила, до пълната
собственост от 2/2 ид.ч. на основание давностно владение от …г.
ОСЪЖДА Д.И.Г., ЕГН **********
и Д.Л.Г. ЕГН **********, да заплатят на
В.Л.Т., ЕГН ********** и Г.Л.Т., ЕГН **********, сумата от 162.98 лева разноски в производството по делото по
съразмерност.
ОСЪЖДА В.Л.Т., ЕГН **********
и Г.Л.Т., ЕГН **********, да заплатят на
Д.И.Г., ЕГН ********** и Д.Л.Г. ЕГН **********, сумата от 400.00 лева разноски в производството по делото по
съразмерност.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ:
/п/
/Тоско Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ