РЕШЕНИЕ
№ 713
гр. Плевен, 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия:
Снежина И.
при секретар Десислава Добрева изслуша
докладваното от съдията Снежина И. адм. дело № 237 по описа за 2020 година на
Административен съд – Плевен.
Производството
е по реда на чл. 210, ал. 3 във връзка с чл. 215, ал.
1 от ЗУТ.
Административното дело е образувано по
жалба на „Адванс Терафонд“ АДСИЦ, седалище и адрес на управление: гр. ***чрез
представляващия Р.И.М. срещу решение ,
обективирано в протокол № 3 /09.04.2019 година на комисия по чл. 210 от ЗУТ , назначена от кмета на Община
Плевен, с което се определя обезщетение за сервитутно право на прокарване в ПИ 62116.44.12 с площ от 13, 010 дка за
сервитут от 2,709 дка в размер на 2523 лева
в землище на с. Р..
В жалбата се излагат доводи, че решението
на комисията по чл. 210 от ЗУТ, с което се определя размер на обезщетение на имота е незаконосъобразно, тъй като
неправилно е определен размерът на обезщетението и следвало същият да определен по пазарни цени. Счита, че решението е
постановено в противоречие с материалния закон, тъй като определеното
обезщетение не съответства на пазарните цени. Посочва се, че не са изложени
мотиви относно начина на определяне на обезщетението. Намират, че с оглед характера на сервитута,
големият размер на площта, то ще се стигне до невъзможност за засяване не само
на високостеблена , но въобще до засаждане с някаква растителност, ще се
затрудни влизане на селскостопански машини. Намира , че 1500 лева на дка е
приемлива продажна цена на декар и следва именно този размер да бъде отчетен
при определяне на размер на обезщетението. Намира, че следва да се отмени
решението и да се определи пазарна оценка на обезщетението за сервитутното
право в размер на 1500 лева на декар или сума в размер на 4063 лева за
сервитутна площ от 2,709 дка. Моли за присъждане на разноски.
Представено е становище от ответника , че жалбата е неоснователна и недоказана, а процесното
решение е постановено при правилно установени факти, издадено е от компетентен
орган и при съобразяване с материалния закон.
В съдебно заседание оспорващият - „Адванс
Терафонд“ АДСИЦ, седалище и адрес на управление: гр. ***чрез представляващия Р.И.М. не се явява, не се представлява. Представено
е становище от оспорващия на л. 181 по делото, в което посочва, че сервитутни
права за преминаване и на прокарване на газопроворд представлява ограничение в
правото на собственост на юридическото лице и следва да бъде определен размер на
обезщетението при коефициент 0,9 за
сервитут в размер на 2780,98 лева или при 1026, 57 лева на дка или обезщетение
в размер на 2942, 06 лева или при цена на 1086,03 лева на дка. Моли за
присъждане на разноски в размер на 1050 лева – 50 лева държавна такса, депозит
за вещо лице – 500 лева и адв. възнаграждение – 500 лева.
В съдебното заседание
ответникът - Община Плевен се
представлява от ст. юрк С., който намира жалбата за неоснователна, а
определеният размер на обезщетението за правилен. Моли отхвърляне на
оспорването и присъждане на разноски в
размер на 200 лева.
В съдебно заседание
заинтересована страна - „Булгартрансгаз“
ЕАД, гр. София , бул. „***“ № ***, се представлява от юрк П., който намира, че
жалбата е неоснователна и оспорващият не е доказал твърдението си за определяне
на размер на обезщетението в по-голям размер. Моли за отхвърляне на жалбата и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Административният съд-Плевен,
шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено от фактическа страна
следното:
Подадено
заявление от заинтересована страна -
„Булгартрансгаз“ ЕАД, гр. София, за
учредяване на сервитутни права по реда на чл. 64, ал. 6 от ЗЕ и чл. 210 от ЗУТ
относно обект „Разширение на газопреносна инфраструктура на „Булгартрансгаз“
ЕАД парелелно на северния (магистрален) газапровод до българо-сръбска граница,
етап „Линейна част“ л. 41 по делото..
Със
заповед № РД-12-90 от 22.02.2019 година на кмета на Община Плевен е назначена
комисия, която да разгледа експертни оценки от лицензиран оценител и определи
размер на дължимото от „Булгартрансгаз“ ЕАД обезщетение за учредяване на
сервитутно право.
На
л. 28 по делото е приложен доклад за определяне на пазарната стойност на
равностойно парично обезщетение за учредяване на сервитутни права, изготвен от „Стройконсулт
РН“ ЕООД, гр. Плевен, сертификат с рег. № *********/11.02.2015 година за оценка
на земеделски земи и трайни насъждения –за оценка на земеделски земи и трайни
насаждения към дата 15.03.2019 година , като за процесния поземелен имот с № 62116.44.12
, с. Р., нива с площ от 13, 01 дка за сервитут от 2,709 е определено равностойно парично
обезщетение при пазарна цена от 1150 лева за дка , обезщетение в размер на 2523
лева лева, като Кс – коефициент отчитащ срок е 0,9, коефициент, отчитащ вид на
сервитута – Ксп е 0,09 за земеделски земи - нива. При определяне на обезщетението са ползвани за определяне на пазарната
стойност на дка в размер на 1150 лева три метода - нормативен метод, метод на пазарните аналози
и метод на поземлената рента в съотношение 10%, 60% и 30 %.
На
09.04.2019 година е проведено заседание на комисията, определена от кмета на
Община Плевен и в т. 3, т. 86 на л. 122
по делото, е одобрено равностойно парично обезщетение за учредяване на
ограничено вещно право за процесния имот в размер на 2523 лева.
Представени
са ПУП-ПП за землище на с. Р., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 156 том I, рег. № 1681 от 10.03.2016 година,
от който се установява, че дружеството
оспорващ е собственик на нива от 13,007 дка, трета категория в м. „Топ.Арман –
Бохот.път“, поземлен имот № 044012 по карта на землище на с. Р..
По
делото беше изслушана първоначална съдебно –оценителна експертиза, изготвена, в
която същото посочва, че с оглед
обстоятелството, че има реално
сключени сделки за подобни имоти в землище на . Р. през 2019 година – момента
на изчисляване на стойността на обезщетението по процесния акт, то размер на
обезщетението следва да се определи само по метод на пазарните аналози.
Размер
на пазарната стойност на равностойното парично обезщетение за учредяване на
сервитутни права за имота следва да се определи по формула ПСерв.= ПСзем х
Ксрок х Ксерв, , където ПСерв е пазарна стойност на сервитутно право, ПСземя е
пазарна стойност на земята на сервитута - ПСземя –2,709 дка х 1145лв/дка= 3101,
81 лева, Ксрок е коефициент, отчитащ
срока, за който е учредено ограниченото вещно право и К серв – коефициент,
отчитащ вид на сервитута, като при отрицателен сервитут, този коефициент е 1, а
при положителен сервитут се определя в зависимост от ограниченията, които
сервитутът налага на собственика на земята и е в границите от 0,5 до 1,0. Обезщетението
е определено по формулата ПСсерв = ПСземя х Ксрокх Ксерв или Псерв= 3101,81х0,9х0,0,9=
2512,46 левва, като коефициента за срок
и за вид сервитут са 0,9.
По
искане на оспорващия бе допусната и
изслушана допълнителна експертиза и определяне на размер на обезщетението при
ползване на метод на пазарните сравнения и метод на пазарната капитализация в
съотношение 20/80 и 50/50. Пазарната стойност на земята по метод на
капитализацията е определен в размер на 920 лева на дка , а по метод на
пазарните аналози – 1145 лева. Като размер на обезщетението при ползване на
тези два метода в съотношение 50/50 е 2267 лева, а при съотношение на метод на пазарните аналози от 20 % към 80%
на метод на капитализация – 2117 лева
Съдът
кредитира заключението на вещото лица по първоначалната експертиза и намира, че
именно определения размер на обезщетението само при ползване на метод на
пазарните сравнения следва да бъде използван, тъй като именно по този начин се
определя размер на обезщетението като се отчитат реални сделки за подобни имоти
в землище на с. Р. през 2019 година.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното.
Съгласно
чл. 210, ал.
1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и
изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват
по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а
съгласно ал. 2 на същата разпоредба, решението на комисията се съобщава на
страните по реда на АПК. Те могат да го обжалват по реда на чл. 215, ал.
1 от ЗУТ. Съгласно чл. 215, ал.
2 от ЗУТ, по реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и
решенията на комисията по чл. 210, ал. 3.
С
оглед цитираните посочените разпоредби, съдът приема, че несъмнено по делото се
оспорва акт на комисия, назначена от кмета на общината на основание чл. 210, ал.
1 от ЗУТ. Възможността за оспорване на тези актове е изрично
предвидена в чл. 210, ал. 3 от ЗУТ.
Поради
горното, съдът приема, че жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване
административен акт, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал.
4 от ЗУТ от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Настоящият
съдебен състав констатира, че оспореното решение е издадено от компетентен
орган, назначен със заповед на кмета на общината по реда на чл. 210, ал.
1 от ЗУТ, в обема на правомощията му и в нужната форма.
В
случая оспорващият не е уведомен за започване на производството по чл. 26 от АПК и това е нарушение, но не съществено, и не е ограничено правото му на
защита и в съдебното производство може да изложи възраженията и да приложи и
изиска събиране на доказателства.
Съдът
намира, че оспорения акт съответства на
материалния закон. Съгласно чл. 64, ал. 1
от Закон за енергетиката (ЗЕ) (в приложимата редакция), при
разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в
полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват
сервитути.
Според
даденото в § 1, т. 23 от ДР
на ЗЕ определение, "Енергиен обект" е обект или съвкупност
от обекти, с предназначение в него или посредством него да се извършва
производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив
или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на
параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт
или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения,
разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи,
както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите.
От
своя страна чл. 64, ал.
2, т. 2 от ЗЕ (в приложимата редакция), сервитутите, съгласно закона
са право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1. В
ал. 4 на чл.
64 от ЗЕ се посочва, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1.
има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя
местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в
засегнатите имоти, и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно
обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на
други вещни права върху засегнатия имот. Алинея 6 от същата разпоредба, указва,
че определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на
енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210
и 211 от Закона
за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз
основа на оценка от независим оценител. Обжалването на размера на обезщетението
от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от
лицата по ал. 1.
Съгласно
чл. 210, ал.
1 от ЗУТ изготвянето на оценки и определянето на размера и
изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват
по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно
ал. 2 - кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните
лица определянето на обезщетения или оценка от комисията.
Принудителното
по своя характер учредяване на сервитута, възникващ по силата на ЗЕ в полза на
лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, върху имоти –
частна собственост на физически и юридически лица, представлява едно
принудително ограничаване правото на собственост на тези лица, изискващо
удовлетворяващо собственика на служещия имот обезщетение. Ето защо законът
въвежда като условие за възникване на сервитута изплащането на еднократно
обезщетение на собственика на земята, като изрично регламентира и критериите,
по които следва да се определи размера на обезщетението. Съгласно специалната
норма на чл. 65 от ЗЕ,
размерът на обезщетението по чл. 64, ал.
4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1.
площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете
ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна
оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. В
приложимите нормативни актове - ЗУТ и ЗЕ, не се съдържа легална дефиниция на
понятието "справедлива пазарна оценка". Изхождайки от правната и
житейска логика съдът приема, че определянето на "справедливата пазарна
оценка" по смисъла на чл. 65, ал.
1, т. 4 от ЗЕ, следва да се основава на пазарната цена на имота,
като основа, от която се определя стойността на обезщетението за възникващи
сервитутни права по реда и на основание Закона за енергетиката.
От
представената по делото преписка се установява, че площта от имота на оспорващия,
попадаща в границите на сервитута е 2,709 дка и за да се определи цената на
дължимото обезщетение, е необходимо да бъде изчислена пазарната цена.
Комисията
е приела оценка, изготвена при ползване на три метода -нормативен метод, метод
на пазарните аналози и метод на поземлената рента в съотношение 10%, 60% и 30
%, като за сервитут от 2,709 е определено равностойно парично обезщетение при
пазарна цена от 1150 лева за дка , обезщетение в размер на 2523 лева, като Кс –
коефициент отчитащ срок е 0,9, коефициент, отчитащ вид на сервитута – Ксп е
0,09 за земеделски земи - нива.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по
първоначалната експертиза относно ползване само на метод на пазарните аналози и
нулев процент за нормативния метод. Не следва да се взема предвид нормативният
метод по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с
ПМС №118/1998 год., тъй като съгласно чл. 1 от Наредбата за реда за определяне
на цени на земеделските земи с наредбата се уреждат условията и редът за
установяване на цени на земеделските земи при определяне на: 1. паричния размер
на обезщетенията за земи по чл. 10, ал. 8,
чл. 10б, ал. 1 и 3, чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2, чл. 14, ал. 8, чл. 15, ал. 3 и 4 и чл. 24, ал. 6 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), 2. цената на земята по § 4а, 4б
и 4з от преходните и заключителните
разпоредби на ЗСПЗЗ; 4. цената на земята от Държавния поземлен фонд (ДПФ) при
оземляване чрез прехвърляне правото на собственост; равностойното парично
обезщетение в случаите по чл. 32, ал.
3, т. 2 от Закона за държавната собственост, в които четири хипотези
на Наредбата не попада настоящия случай. Единствено в т.3 на чл.1 е предвидено,
че Наредбата се прилага и в случаите на определяне на паричната равностойност
на земеделската земя при изкупуване, продажба, замяна, учредяване на ограничени
вещни права и сервитути или друга сделка между държавата и физически или
юридически лица. В този случай и съгласно чл.24, ал.13 от ЗСПЗЗ , оценка по реда на Наредбата се извършва единствено
на ограничени вещни права и сервитути върху земи от държавния поземлен фонд ,
не и върху земи на частни лица, каквито са настоящите, върху които се учредяват
сервитутни права и затова Наредбата е неприложима и в хипотезата на чл.1, т.3
по отношение на земеделски земи, собственост на други лица извън ДПФ.
Съдът кредитира
коефициентът за вид на сервитута, който участва във формулата за определяне на
пазарната стойност на сервитутното право, от 0,9, както от вещото лице, така и
от оценителното дружество , тъй като по своята правна същност сервитутните
права, които възникват в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират
енергийния обект по силата на ЗЕ, върху имоти - частна собственост на физически
и юридически лица, представляват едно принудително ограничаване правото на
собственост на тези лица. Съгласно чл. 65, ал.1 от ЗЕ, размерът на
обезщетението за сервитута се определя, при прилагане на следните критерии:
площта на имота, включена в границите на сервитута, видовете ограничения на
ползването, срок на ограничението и справедливата пазарна оценка на имота или
на частта от него, която попада в границите на сервитута. При упражняване на
каквито и да са сервитути, първо следва да се има предвид, че чл.64, ал.3 от
Закона за енергетиката предвижда в полза на титуляра на сервитута да възникнат
следните права: на прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти; негови
представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват
дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на енергийните
обекти, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени
имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и
наземни съоръжения; да извършва кастрене
и рязане на дървета и храсти в сервитутните ивици на линейните енергийни обекти
за отстраняване на аварии при уведомяване на управляващите органи на горските
стопанства и националните паркове. В полза на титуляра на сервитутната зона на
газопроводите и съоръженията за съхранение, пренос, разпределение и
преобразуване на природния газ , съобразно чл.19 от Наредба № 16 от 9.06.2004
г. за сервитутите на енергийните обекти, са предвидени и права за извършване на
: аварийно-възстановителни работи; дейности по изграждане на нови и разширение
на съществуващи съоръжения за съхранение, пренос и разпределение на природния
газ; планови дейности, свързани с
експлоатацията, ремонта и поддържането на газовите съоръжения, по видове и
графици съгласно изискванията на наредбите по чл. 200, ал. 1 и 2 от Закона за
енергетиката.
Съгласно
разпоредбата на чл. 64, ал.
3, т. 1 и т. 2 от ЗЕ,
при упражняване на сервитута титулярят на сервитута придобива право на
прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти и право негови
представители да влизат и да преминават през служещите имоти и да извършват
дейности в тях, свързани с експлоатацията на енергийните обекти, вкл. право на
преминаване на техника през имотите във връзка с изграждането и обслужването на
въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения, като в сервитутната зона не
се допуска извършване на застрояване или трайни насаждения в сервитутната
ивица. В чл. 13 от
Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти
/издадена въз основа на законова делегация по чл. 64, ал. 9
от ЗЕ/, е предвидено, че в сервитутната зона на енергиен обект за
производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия,
титулярят на сервитутни права може да извършва строителни и монтажни дейности
за изграждане на нови енергийни обекти и съоръжения и рехабилитация,
модернизация и разширение на съществуващи енергийни обекти за производство,
пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия; ремонтни
работи, свързани с предотвратяване или отстраняване на аварии за възстановяване
на експлоатационната годност на енергийните обекти, както и планови дейности,
свързани с експлоатацията, ремонта и поддържането на енергийните обекти и техни
съоръжения. Нормата на чл. 20, ал. 1
и ал.2 от посочената Наредба
регламентира допълнителни ограничения не се допуска всякакъв
вид строителство; складиране на
отпадъци; изграждане на спортни
стрелбища и военни полигони за стрелба , движението на хора и добитък по
откритите тръбопроводни участъци (преходи), влизането в площадките на
съоръженията и действия на трети лица върху съоръжения на газопреносната или
газоразпределителните мрежи;
предизвикване на вибрации и удари непосредствено над газопровода и в
непосредствена близост до площадките на спирателната арматура, филтриращите
съоръжения и въздушните преходи;
обработване (разораване) на почвата на дълбочина по-голяма от 0,5 m в
сервитутната зона на газопровода и над съоръженията и кабелите на
технологичната електронна съобщителна мрежа към него; палене на огън и
опожаряването на площите след прибиране на селскостопанската продукция на
разстояние до 20 m от газопровода и неговите съоръжения и на разстояние 30 m от
спирателната арматура и вентилационните и продухвателните свещи; засаждане на дървета, храсти и други трайни
насаждения; засаждане на растителни видове с развита коренова система на
по-малко от 15 m от двете страни по оста на преносни и разпределителни
газопроводи и на по-малко от 3 m от двете страни на далекосъобщителните кабели
или други линейни съоръжения към газопроводите; стрелба с ловно и бойно оръжие
в близост и по направление на въздушните преходи на газопровода, спирателната
арматура и другите надземни съоръжения. В ал. 2 е прието, че земеделската земя
и предоставените поземлени имоти в горски територии (просеки) в сервитутната
зона на газоенергийните обекти могат да се използват само за засяване с
едногодишни култури с къса коренова система.
С
оглед придобиваните права от титуляря на сервитута и възникващите ограничения
във връзка с ползването на сервитутната зона от служещия имот, на практика
собственикът е лишен от възможността да ползва пълноценно по предназначение
частта от имота, попадаща в границите на сервитута. Ето защо при отчитане
площта на имота, попадаща в границите на сервитута, безсрочността на налагания
ограничителен режим и нормативно въведените ограничения за ползването на
служещия имот от неговия собственик, определените от вещото лице стойности на
коефициентите за изчисляване на пазарната стойност на сервитутното право /Ксрок
- отчитащ срока, за който се учредява сервитута - 0.9 и Ксерв – отчитащ
ограниченията, които сервитутът налага на собственика на земята във връзка с
нейното ползване – 0,9/, са обосновани от гл. точка на критериите по чл. 65, т. 1
– т. 3 от ЗЕ
независимо от ограниченията, собственикът на имота може да го ползва, а следва
да се отчита, че това е земеделска земя от пета категория – нива.
Съдът
кредитира първоначалното заключение на вещото лице и намира, че следва размер
на обезщетението да се определи само при ползване на метод на пазарните
аналози, тъй като има реални сделки за подобни имоти пред 2019 година, но с
оглед размер от 2512 лева намира, че този размер е неблагоприятен на
оспорващия. Предвид, че дадената в административното производство пазарна
оценка на сервитутното право е 2523 лева, а
тази , която съдът счита за обективна на база събраните в съдебното
производство доказателства, в т.ч. експертиза, е по-ниска-2512 лева, съдът намира, че подадената жалба като
неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
Неоснователни
са доводите на оспорващия за определяне на обезщетението при ползване на метод
на пазарните аналози и метод на капитализацията в съотношение 50/50 по
изложените по-горе съображения.
С
оглед изхода на делото , искането на пълномощника на ответника и на
пълномощника на заинтересованата страна за присъждане на разноски са
основателни и на основание чл. 143, ал. 4 вр. ал. 3 от АПК, съдът намира, че оспорващият
следва да заплати на Община Плевен разноски в размер на 200 лева за
юрисконсутско възнаграждение и на „Булгартрансгаз“ ЕАД, гр. София , бул. „***“
№ **, разноски в размер на 200 лева за
юрисконсутско възнаграждение.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предл последно от АПК, Административен
съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на „Адванс Терафонд“ АДСИЦ, седалище и
адрес на управление: гр. ***чрез представляващия Р.И.М. срещу решение , обективирано в протокол № 3
/09.04.2019 година на комисия по чл. 210 от ЗУТ
, назначена от кмета на Община Плевен, с което се определя обезщетение
за сервитутно право на прокарване в ПИ
62116.44.12 с площ от 13, 010 дка за сервитут от 2,709 дка в размер на 2523
лева в землище на с. Р..
Осъжда „Адванс Терафонд“ АДСИЦ, седалище и адрес на
управление: гр. ***чрез представляващия Р.И.М. *** разноски в размер на 200
лева.
Осъжда „Адванс Терафонд“ АДСИЦ, седалище и адрес на
управление: гр. ***чрез представляващия Р.И.М.
да заплати„Булгартрансгаз“ ЕАД, гр. София , бул. „****“ № **, разноски в размер на 200 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-срок
от съобщаването на страните.
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/