Р Е
Ш Е Н
И Е
N260148
гр.Русе, 14.12.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание
на четвърти декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
БОЯН ВОЙКОВ, мл. съдия
при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N679 по описа за 2020
година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от Н.С. *** чрез пълномощника му адв. Д. С.
против решение № 260195/ 07.10.2020 г., постановено по гр.д.№7721/2019 г. на
Русенския районен съд, с което са отхвърлени
предявените от него трудови искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1- т.3 от КТ. Твърди се, че решението е неправилно като постановено в нарушение на закона
и се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат
уважени. Претендира и направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата ГД „Гранична полиция“-МВР- гр.София счита
жалбата за допустима, а по същество за неоснователна. Иска да се потвърди
обжалваното решение като правилно. Претендира разноски за производството.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.
Производството по делото
е образувано по предявените от жалбоподателя трудови искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1- т.3 от КТ- за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна; възстановяване на предишната работа; обезщетение за времето, през което
е останал без работа поради уволнението.
Установено е, че
страните са били в трудово правоотношение, възникнало от трудов договор №
3282р-2687/01.02.2017 г. като жалбоподателят е заемал длъжността „м.с.“ / д., ГПУ-Русе/ в сектор „Логистика/ Териториални звена/“ към РД
„Гранична полиция“- Русе при ГД „Гранична полиция“- МВР.
Със Заповед
№8121з-1423/05.11.2018г. на Министъра
на вътрешните работи са утвърдени Вътрешни
правила за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за
установяване конфликт на интереси в МВР. В Приложение №1 към тях са посочени
длъжностите, за които не се изисква декларация по чл.35, ал.1, т.1 от ЗПКОНПИ.
На 08.05.2018г.
жалбоподателят депозирал декларация по чл.35, ал.1, т.1 от ЗПКОНПИ,
регистрирана под №540ЗДКИ-3. В декларацията се съдържа и волеизявлението му, че
е запознат с разпоредбата на чл.126, т.12 от КТ, съгласно
която е задължен да уведоми работодателя за наличие на несъвместимост с
изпълняваната работа, при възникване на някое от основанията за недопустимост
по чл.107а, ал.1 от КТ, както и че при неизпълнение на това задължение,
работодателят има право да прекрати трудовия договор едностранно без
предизвестие по реда на чл.330, ал.2, т.7 от КТ.
Установено е, че
жалбоподателят е придобил качеството на ликвидатор на „ВЕГА 2000“ ЕООД и това
обстоятелство е вписано в ТР на 22.07.2019 г. На 12.07.2019 г. Н.С. е упълномощил адв.К.да го представлява пред АВ, като подава и подписва заявление
за обявяване на актове – образец Г1, за вписване на покана до кредиторите по
чл.272 от ТЗ във връзка с ликвидацията на „Вега 2000“ ЕООД.
Приложена е „Покана до кредиторите“, изготвена от жалбоподателя в качеството му
на ликвидатор.
При
извършена проверка от комисия, назначена със Заповед №8121з-252/11.03.2019 г. е констатирано
вписването на жалбоподателя като ликвидатор
на „ВЕГА 2000“ ЕООД. На 09.10.2019 г. жалбоподателят е освободен от
това му качество.
Със Заповед
№3282з-3382/15.11.2019 г. на Директора на ГД „Гранична полиция“-МВР-София трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.7 от КТ.
При така установените факти,
първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените искове по съображения, че уволнението е законосъобразно.
Първоинстанционният съд е приел, че
заповедта за уволнение е мотивирана- в титулната част на същата е посочено
правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение- чл.330, ал.2,
т.7 от КТ, което кореспондира на посоченото фактическо основание. Районният съд
е счел, че няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват с цитиране
на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически
основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята
на законодателя, какъвто е случая с хипотезата на чл.330, ал.2, т.7 от КТ и се
е позовал на Решение
№46/04.07.2011г. по гр.дело №16/2010г., ВКС, ІV г.о.
В обжалваното решение е прието, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.330,
ал.2, т.7 от КТ- поради „установена липса на декларация за промяна на
декларираните обстоятелства по чл.35, ал.1, т.1 от ЗПКОНПИ“. Първоинстанционният
съд е изложил мотиви, че хипотезата на
чл.330, ал.2, т.7 от КТ съдържа субективен елемент, свързан със знание за
несъвместимостта у работника или служителя, както и премълчаването й (не
уведомяване на работодателя по чл.126, т.12 от КТ). Посочено е, че нормата
е обусловена от разпоредбата на чл.107а, ал.1от КТ, свързана със задължение на
служителя по чл.126, т.12 от КТ- да уведоми работодателя за наличието на
несъвместимост с изпълняваната работа, когато по време на осъществяването й за
него възникне някое от основанията по чл.107а, ал.1 от КТ. Разпоредбата на
чл.107а, ал.1, т.2 от КТ въвежда забрана за сключване на трудов договор за
работа в държавната администрация с лице, което е едноличен
търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител,
търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски
посредник, ликвидатор или
синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или
кооперация. Жалбоподателят заемал длъжност в ГПУ – Русе, поради
което забраната на чл.107а, ал.1, т.2 от КТ намирала приложение и спрямо него,
тъй като законодателят използвал общото понятие „държавна администрация“ за
обозначаване на централната и териториалната администрация на изпълнителната
власт. Районният съд е приел, че знанието на служителя, че не може да извършва
дейност, несъвместима със заеманата от него длъжност, било манифестирано в декларация- рег. №540ЗДКИ-3/08.05.2018 г.
Жалбоподателят
не изпълнил задължението си по чл.126,
т.12 от КТ- да уведоми работодателя за
възникналата несъвместимост в продължение на три месеца от възникване на
несъвместимото с длъжността му основание – назначаване за ликвидатор на „Вега
2000“ ЕООД. Задължението възниквало от
датата на възникване на несъвместимостта, в който смисъл е Решение №
471/ 28.06.2010 г. на ВКС, по гр.д. № 679/ 2009 г., IV г.о.
Първоинстанционният
съд е приел, че е налице несъответствие между фактически осъщественото бездействие
и правно дължимото от служителя поведение за действие. Прието е също, че нормата
на чл.330, ал.2 от КТ не предоставя възможност на работодателя да извършва
преценка, а сочи на категоричност, което поставя ответника в положение да
изпълни законовата разпоредба.
Счел е за неоснователни наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност
на уволнението и е отхвърлил предявените искове.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
В разпоредбата на чл.269
от ГПК са посочени правомощията на въззивната инстанция. Съгласно цитираната
правна норма въззивният съд е произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
В конкретният случай в
жалбата не се съдържат конкретни оплаквания касаещи порочността на
решението. В нея бланкетно се твърди, че решението е неправилно поради
нарушение на закона без да са изложени конкретни оплаквания.
Съгласно правната докрина и трайно установената съдебна практика, обективирана и в решение №57/12.03.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 212/2011 г., ІV г.д., съдебното решение е възможно да страда от три групи пороци: нищожност, недопустимост и неправилност.
Нищожност е налице, когато решението е постановено от ненадлежден орган или в ненадлежден състав, извън правораздавателната власт на съда, не в изискуемата от закона форма и абсолютно неразбираемото решение (в което волята на съда не може да бъде изведена и чрез тълкуване). При наличието на някой от тези пороци въззивният съд се произнася служебно, като прогласява изцяло нищожността на решението.
Недопустимост е налице, когато решението е постановено въпреки отсъствието на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно или въпреки отсъствието на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, за която ответникът е направил и доказал своевременно отвода си, както и ако съдът е бил десезиран. При наличието на някой от тези пороци въззивният съд се произнася служебно, като обезсилва решението в обжалваната част.
Неправилност на решението е налице, когато то е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, непълнота на доказателствата или необоснованост. За такива пороци по общото правило на чл.269 от ГПК въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалбата.
Като се изходи
от решаващата функция на въззивния съд (неговите контролни
функции са изчерпани с проверката на валидността и допустимостта на решението) следва да приеме, че
при решаването на делото по
същество въззивният съд прилага материалния закон като сам
определя правната квалификация на предявените искове и на насрещните права,
възраженията, репликите и
т. н. на страните. Вън от това той проверява само
посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид
установените във въззивното
производство новооткрити и
новонастъпили факти, съответно
- последиците от недоказването.
От това правило са налице изключения, свързани с
прилагането на императивна правна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване и в случаите, когато съдът служебно е
задължен да следи за интересите на някоя от страните по делото.
В настоящият случай посочените изключения не са
налице, поради което с оглед регламентираните в закона
правомощия, настоящата инстанция
дължи проверка само относно валидността на решението и неговата допустимост.
Решението на
първоинстанционният съд е валидно. Същото е постановено от надлежен орган, в
рамките на правораздавателната дейност на съда, в изискуемата от закона форма
като ясно е изразена волята на съда.
Обжалваното решение е допустимо, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на
заявения от жалбоподателя предмет на спора, при наличие на положителни
процесуални предпоставки и липсата на процесуални пречки за разглеждане на
делото.
При разглеждането на
спора не са допуснати нарушения на процесуалните правила, правилно са установени
релевантните за спора факти и правилно е приложен материалния
закон.
Въз основа на анализ
на събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд е приел,
че атакуваното от жалбоподателя уволнение е законосъобразно. Правилно е прието,
че заповедта е мотивирана- в същата ясно е посочено както фактическото, така и правното основание за прекратяване
на трудовото правоотношение между страните. Правилно първоинстанционният съд е счел, че са
установени фактите, породили субективното право на работодателя
да прекрати трудовото правоотношение на посочевното
в заповедта основание. Жалбоподателят е заемал длъжността
“м.с.”, която длъжност не е техническа
съгласно КДА и НПКДА, поради
което по
отношение на него не може да се приложи по
пар.2 от ЗПКОНПИ. Жалбоподателят е заемал длъжност, която е част от
държавната администрация, поради което за
него е налице забраната по чл.107а от КТ, както и задължението за уведомяване, в случай на възникване на
несъвместимост. При установената
по делото несъвместимост е налице визираното в заповедта за уволнение основание
за прекатяване на трудовото правоотношение.
Тъй като в жалбата не са
посочени конкретни оплаквания,
касаещи неправилността на решението, въззивният съд не може да формира
собствени изводи по съществото на спора, а следва да го потвърди.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство за в тежест на
жалбоподателя. Ответникът по жалбата е представляван от юрисконсулт, поради което жалбоподателят следва да заплати
сумата в размер на 300 лв- юрисконсулско
възнаграждение.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260195/ 07.10.2020 г.,
постановенопо гр.д.№7721/2019 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Н.С. *** да заплати на
ГД “Гранична полиция”-МВР-София сумата в размер на 300 лв.- разноски за
въззивното производство.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: