Р Е Ш Е Н И Е
№ 260893
22.06.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав
на двадесет и пети май две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 4341 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от *, с която се моли съда да приеме за установено, че
ответникът Й.Н.Д., ЕГН **********, адрес: *** дължи на ищеца сумата от 134,83 лева, представляваща
незаплатени месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги, от която
92,05 лева по договор от 29.06.2017 г. с клиентски номер на абоната *, за
отчетен период от 15.07.2017 г. до 14.09.2017 г., фактура № ********** от
15.09.2017 г., и 42,78 лева по договор от 16.06.2017 г. с клиентски номер на
абоната *, за отчетен период от 25.07.2017 г. до 24.09.2017г., фактура №
********** от 25.09.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3808/2019
г. по описа на БРС, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
исковата молба – 31.07.2020 г., до изплащането на вземането.
Сочи се в
исковата молба, че между страните е сключен договор
за мобилни услуги от 29.06.2017 г. за
номер *. За
потребените от ответника услуги за периода 15.07.2017 г. – 14.09.2017 г. са издадени фактури № **********/15.08.2017 г. на стойност 76,51 лева с падеж за плащане 30.08.2017 г. и № **********/15.09.2017 г. на стойност 15,54 лева
с падеж за плащане 30.09.2017 г. Неизпълнението за задължението е ангажирало
договорната отговорност на ответника и Теленор е прекратило едностранно
договора с Д., като е
издал крайна фактура от 15.09.2017 г. с начислена
обща сума за плащане в размер на 285,02 лева. Сумата включва неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в размер на 192,97 лева и сумата за потребените мобилни услуги от предходните две фактури
в размер на 92,05 лева. На 16.06.2017 г. между страните е сключен договор за мобилни услуги за номер *. За потребените от ответника услуги за периода 25.07.2017
г. – 24.09.2017 г. са издадени фактури № **********/ 25.08.2017 г. на стойност 31,79 лева с падеж за плащане 09.09.2017 г. и № **********/25.09.2017 г. на стойност 10,99 лева
с падеж за плащане 10.10.2017 г.
Моли съда
да уважи исковете и присъди на ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и
настоящото производство.
Ответната
страна чрез особен представител е изложила доводи за неоснователност на
претенциите. Посочил е, че оспорва същите, като счита, че същите са погасени с
тригодишна давност.
Моли съда
да отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Приложени са договори за мобилни
услуги,
подписани на 29.06.2017 г. за предпочетен номер *и на 16.06.2017 г. за номер *.
По делото са представени фактура от 15.08.2017 г. за отчетен период 15.07.2017 г. – 14.08.2017 г. на стойност 80,17 лева, включваща месечни абонаментни такси и използвани услуги, с падеж 30.08.2017 г.; фактура от 15.09.2017 г. за отчетен период 15.08.2017 г. – 14.09.2018 г. на стойност 95,71 лева, включваща месечни абонаментни такси и използвани услуги в размер на 15,54 лева, в това число и задълженията от предходен период в размер на 80,17 лева, с падеж 30.09.2017 г.; коригираща фактура от 15.10.2017 г. на стойност 92,05 лева; фактура от 25.08.2017 г. за отчетен период 25.07.2017 г. – 24.08.2017 г. на стойност 39,12 лева, включваща месечни абонаментни такси и използвани услуги, с падеж 09.09.2017 г.; фактура от 25.09.2017 г. за отчетен период 25.08.2017 г. – 24.09.2018 г. на стойност 50,11 лева, включваща месечни абонаментни такси и използвани услуги в размер на 10,99 лева, в това число и задълженията от предходен период в размер на 39,12 лева; коригираща фактура от 25.10.2017 г на стойност 42,78 лева.
Вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че общата сума за плащане на клиентски номер * за периода 15.07.2017 г. – 14.09.2017 г. след приспадане на сумата по издадено кредитно известие възлиза на 92,05 лева, а общата сума за плащане на клиентски номер *5 за периода 25.07.2017 г. – 24.09.2017 г. след приспадане на сумата по издадено кредитно известие възлиза на 42,78 лева. По фактурите не са извършени плащания от страна на клиента.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявените искове за частично основателни.
За да бъдат уважени предявените главни искове, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, възникнало по силата на сключени договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, че е изправна страна по същите и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договорите, както и размера на дължимото възнаграждение и забавата на ответника да заплати същото.
Съдът намира, че ищецът е доказал основанието на претенциите си за заплащане на месечни абонаментни такси и използвани услуги. Представените по делото договори за мобилни услуги, подписани от страните, установяват наличието на облигационни правоотношения между страните, цитирани в исковата молба, и техния предмет – доставянето на услугите, чиято стойност се претендира. След като са налице валидно сключени между „Теленор“ ЕАД и ответника договори за предоставяне на телекомуникационни услуги, посочени в исковата молба като основание за заплащане на търсените суми, по които са издадени и фактурите, представени по делото, то Д. дължи уговореното между страните в тях възнаграждение. Съдът намира, че се дължи плащане от ответника за ползваните услуги в посочените в месечните справки размери, на които е настъпил падежът за плащане.
В месечните извлечения към приложените по делото фактури са включени месечни абонаментни такси, уговорени с договорите за мобилни услуги за двата номера, ползвани от Д., и за използвани услуги за отчетния период. Фактурираните месечни такси съвпадат с посочените и уговорени между страните в договорите месечни абонаменти. Фактурирана е и сума за кратки текстови съобщения, мултимедийни съобщения, проведени разговори. Съдът намира, че тези такси в посочения в извлечението размер са дължими от ответника, доколкото са уговорени между страните с договорите.
Съдът намира, че искът за плащане на главница за месечни абонаментни такси и услуги е основателен до размера от общо 92,05 лева по договора за мобилни услуги, подписан на 29.06.2017 г. за предпочетен номер *и 42,78 лева по договора от 16.06.2017 г. за номер *.
Няма данни по делото Д. да е заплатил на падежа претендираните от ищеца суми. Вещото лице е посочило в експертизата си, че по посочените фактури не са отразени плащания. Въпреки разпределената от съда доказателствена тежест в тази насока, ответникът не е установил плащане на процесните задължения. Ето защо и исковете са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
Неоснователно е направеното от процесуалния представител на ответника възражение за погасяване по давност на претенциите. Вземанията за периодични платежи, каквото представлява и плащането на абонаментни месечни такси към мобилен оператор, се погасяват с изтичането на 3-годишна погасителна давност съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, която започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно приложените по делото фактури крайният срок за плащането им е съответно 30.08.2017 г. 09.09.2017 г., 30.09.2017 г. и 10.10.2017 г. От посочените дати вземанията са станали изискуеми. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 15.05.2019 г. (по пощата), като са погасени по давност всички вземания с падеж преди 15.05.2016 г. Вземанията по процесните фактури са с падежи след тази дата, поради което не са погасени по давност.
Тъй като в
заповедното производство не е направено искане за присъждане на законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане,
такава не е и присъдена със заповедта за изпълнение, а в исковата молба, по повод
на която е образувано производството, е направено искане за присъждане на законна
лихва, настоящият съдебен състав следва да се произнесе с нарочен осъдителен
диспозитив в тази насока.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищеца се дължат сторените в настоящото и заповедното производство разноски
в размер на общо 700 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Н.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, че дължи на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от *, сумата от общо 134,83 лева, представляваща
незаплатени месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги, от която
92,05 лева по договор от 29.06.2017 г. с клиентски номер на абоната *, за
отчетен период от 15.07.2017 г. до 14.09.2017 г., и 42,78 лева по договор от
16.06.2017 г. с клиентски номер на абоната *, за отчетен период от 25.07.2017
г. до 24.09.2017г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3808/2019 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Й.Н.Д., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати законната лихва върху главницата от 134,83
лева от подаването на исковата молба – 31.07.2020 г., до изплащането на
вземането.
ОСЪЖДА Й.Н.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от *, сума в размер на 700
лева (седемстотин лева) съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Н. Ковачева
Вярно с оригинала!
С. Добрева