Р Е Ш Е Н И Е
Номер 21 Година
07.01.2021 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти
състав, на десети декември две хиляди и двадесета година, в публично заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря
С.А.
Прокурор
Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от
съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 2388 по
описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по касационна жалба подадена от В.И.К. *** против решение № 109/31.08.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 2496/2020г. по описа на Районен съд Бургас, в
частта, в която е потвърдено наказателно
постановление № 522/16.06.2020г., издадено от директора на Регионална дирекция
по горите -Бургас. Счита решението в обжалваната му част за постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Оспорва
съставомерността на деянието, като посочва, че се касае за временен склад и
твърди, че фактическата обстановка е неправилно установена. Възразява, че
размерът на административното наказание е определен в противоречие с чл.27 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната му част, евентуално да
се намали размера на наложената глоба към минимално предвидения от
законодателя.
От В.И.К. е подадена и частна
жалба против определение № 260252/19.10.2020г. постановено по н.а.х.д. №
2496/2020г. по описа на Районен съд Бургас, с което е оставена без уважение
молбата му за допълване на решение № 109/31.08.2020г., в частта за разноските.
Иска се отмяна на определението и присъждане
на разноски в размер на 1 490 лева.
Ответникът - Регионална дирекция
по горите гр.Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбите като неоснователни.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
Бургас дава становище за неоснователност на жалбите и оставяне в сила на
съдебните актове.
Административен съд Бургас намира,
че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество е основателна.
С обжалваното решение Районен
съд Бургас е потвърдил наказателно
постановление № 522/16.06.2020г., издадено от директора на РДГ гр.Бургас, в
частта, с която на В.К. за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и на основание
чл.266, ал.1 от ЗГ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и на основание чл.273,
ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението - 20
пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид дъб и цер. Наказателното постановление
е отменено в частта в която на основание
чл.273, ал.1
от ЗГ е отнет в полза на държавата, като средство на нарушението –
товарен автомобил „Ивеко“ с рег.№ А8619НВ наказателното постановление е отменено.
Решението
не е обжалвано в частта в която е отменено наказателното постановление, влязло
е в законна сила и в тази част не подлежи на касационна проверка.
За да
постанови решението си, в обжалваната част, съдът е приел, че при реализиране
на административнонаказателната отговорност на касатора не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Посочено е, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган и съдържа реквизитите по чл.57,
ал.1 от ЗАНН, като вмененото във вина на касатора нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво се
защитава. По същество е намерил, че съхранявайки
немаркирана дървесина 20 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид дъб и цер,
натоварен на автомобил „Ивеко“ лицето е осъществило състава на вмененото му
нарушение, с оглед на което законосъобразно е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност, като в случая е
ирелевантно дали същият е имал устно разрешение за товарене от служител на РДГ
гр.Бургас.
С определение № 260252/19.10.2020г.,
първоинстанционния съд е оставил без уважение молбата на адв.К. за допълване на
постановеното по делото решение, в частта за разноските. За да постанови
определението, съдът е приел, че разноски следва да се присъждат единствено в
хипотезата на пълна отмяна на наказателното постановление. Също така е посочил,
че по същество института на отнемането в полза на държавата е вид
административна принуда и се прилага кумулативно с административната санкция,
съгласно чл.20, ал.1 от ЗАНН. В случая, постановеното отнемане на вещта,
послужила за извършване на нарушението е отменено на основание чл.20, ал.4 от ЗАНН, при съобразяване на относимостта
на неговата стойност към предмета на нарушението. Това обаче не
представлява самостоятелно основание за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя, тъй като същият е извършил виновно вмененото му нарушение.
Срещу това определение е подадена частна жалба
от В.К..
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Възраженията на касатора са основателни.
Съгласно чл.213, ал.1, т.1
от ЗГ забранява се
покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането,
разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: 1. дървесина, немаркирана с контролна
горска марка, съответно с производствена марка;
Съгласно чл.204 от ЗГ определените за сеч
дървета, когато това се изисква по наредбата по чл.101, ал.3, както и
дървесината преди нейното транспортиране от временен склад се маркират с
контролна горска марка при условия и по ред, определени с наредбата по чл.148,
ал.11 от с.з.
Съгласно
§1, т.6 от ДР на ЗГ „временен склад“ е терен, утвърден с технологичния план за
сеч и извоз, подходящ за складиране на добитата от сечището дървесина преди
транспортирането и́, а съгласно т.21 „добив на дървесина“ е сеч и извоз на
дървесина до временен склад.
Съгласно чл.63, ал.1 от Наредба №1/2012г. за
контрола и опазване на горските територии (Наредбата), преди експедиране
от временен склад дървесината се маркира
с контролна горска марка, като: 1. при едрата и средната строителна дървесина,
както и при обли занаятчийски материали (ОЗМ) се маркира един от отрезите на
всяка секция, на който предварително с траен знак е отбелязан обемът и́;
2.при дребната строителна дървесина, дървесината за технологична преработка и
дървата за горене се маркира най-малко 30 на сто от обема на натоварената на
транспортното средство дървесина чрез поставяне на марката на видимия при
транспортиране отрез, като задължително се маркират всички отрези с диаметър
над 20 см.. Съгласно ал.2 маркирането по ал.1 се извършва преди транспортиране
на дървесината и по начин, позволяващ контрол по време на транспорта.
Съгласно чл.70 от
Наредбата, дървесината,
натоварена на превозно средство от временен
склад или от обекти, в които постъпва, преработва се или се експедира дървесина
преди нейното транспортиране, се маркира само с една контролна горска марка или
общинска марка, съответно с една производствена марка, като се използва само
един цвят боя.
В случая възприятията
на контролните длъжностни лица, сочат установяването на дървесина - 20 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид
дъб и цер, немаркирана с контролна горска марка, натоварена на товарен автомобил в
землището на с.Индже войвода на пътя местност Босна – с.Близнак, в близост до
подотдел 392:в на ОГТ гр.Созопол, за който терен не се спори, че представлява
„временен склад“ по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗГ.
Безспорно се
установява, че натовареният дървен материал е бил в процес на изчакване, камионът
е установен „във временния склад“ съгласно показанията на актосъставителя К.,
съответно свидетеля Кисьов сочи, че „автомобилът
не се движеше. Стоеше стационарно“, т.е дори да се приеме, че е налице
фактическо съхранение, натоварената в камиона дървесина не е напускала временния
склад, за да е налице задължение да бъде маркирана. Видно от цитираните разпоредби на ЗГ и Наредбата, изискването за
маркиране с контролна горска марка на дървесината е едва преди нейното
транспортиране от временния склад, а не в дейностите преди това, включително и
при нейното товаренето. В този смисъл изрично в чл.70 от Наредбата е посочено,
че се маркира „дървесината,
натоварена на превозно средство от временен
склад“. По
същия начин се изисква дървесината да бъде придружена от превозен билет едва
при транспортиране от временния склад, а не при нейното товарене.
В случая няма спор, че отсечените дървета са
били натоварени на камиона, който обаче се е намирал на територията на
временния склад и водачът е изчаквал горският инспектор да дойде, за да му
издаде нужните документи, включително да бъде маркирана дървесината. Ето защо, след
като към момента на извършване на проверката натоварената на камионна дървесина
не е следвало задължително да бъде маркирана с контролна горска марка, то касаторът
не е осъществил състава на вмененото му нарушение на нормата на чл.213, ал.1,
т.1 от ЗГ и неправилно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност на основание чл.266, ал.1 от ЗГ.
В допълнение на изложеното следва да се има в
предвид и че неправилно е прието, че касаторът е „съхранявал“ дървата за огрев. Съхранението предполага продължителност във
времето на престояване на дървата на определено място, докато те не се ползват
от притежателя им, с оглед ограничаване достъпа до тях и на трети лица. В
случая, очевидно не става въпрос за „съхранение“
на дърва за огрев в товарния автомобил, а за действие преди експедирането им от
временния склад – „товарене“.
Като е стигнал до изводи различни от
изложените първоинстанционният съд е постановил частично неправилно решение,
което следва да бъде отменено в частта в която наказателното постановление е
потвърдено и вместо него да бъде постановено друго, с което то да се отмени в
тази част.
С оглед основателността на касационната жалба,
основателна се явява и частната жалба срещу определение № 260252/19.10.2020г.,
което следва да бъде отменено, тъй като касатора на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН има право на присъждане на разноски по делото.
От касатора са направени разноски за
адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 300,00 лева, от които 1700,00
лева пред районния съд и 600,00 лева пред административния съд, като от
ответника се прави възражение за прекомерност.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, във връзка с
чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално
представителство възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 на
базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 50 лева, а съгласно ал.2 ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението.
На касатора, с обжалваното наказателно
постановление е наложена глоба в размер на 700,00 лева и минималния размер на
адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя на 300,00 лева,
съгласно чл.7, ал.2, т.1, във връзка с чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. В
случая, с оглед фактическата и правна сложност на делото и след като се
съобрази, че делото е разглеждано само в по едно открито съдебно заседание, на
всяка съдебна инстанция, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на минималното предвидено в Наредбата, а именно 300,00 лева за всяка
инстанция или общо 600,00 лева.
Мотивиран от изложеното, Административен съд
гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 109/31.08.2020г., постановено по н.а.х.д. № 2496/2020г. по описа на Районен
съд Бургас, В ЧАСТТА в която е потвърдено наказателно постановление №
522/16.06.2020г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите гр.Бургас,
В ЧАСТТА, в която за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите и на
основание чл.266, ал.1 от ЗГ на В.И.К. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева и на основание чл.273,
ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението - 20
пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид дъб и цер и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 522/16.06.2020г., издадено от директора на
Регионална дирекция по горите ГР.Бургас, В ЧАСТТА в която за нарушение на
чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите и на основание чл.266, ал.1 от ЗГ на В.И.К.
с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700
лева и на основание чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите
предмет на нарушението - 20 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид дъб и цер.
ОТМЕНЯ
определение № 260252/19.10.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 2496/2020г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Регионална дирекция
по горите гр.Бургас да заплати в полза на В.И.К.
с ЕГН: **********, с адрес ***, разноски по делото в размер на 600,00 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.