Присъда по дело №16/2022 на Районен съд - Велики Преслав

Мотиви към присъда по НЧХД №16 по описа за 2022 г. на ВПРС

На 12.01.2022 г. е депозирана в РС - гр.Велики Преслав частна тъжба от
Ф. ИЛ. ЮЛ. с ЕГН ********** против М. Д. Д. с ЕГН **********, с която е
повдигнато обвинение за престъпление от частен характер по чл.130 ал.1 от
НК. В частната тъжба е посочено, че: на 15.04.2021 г. в с.***, общ.***, обл.
***на частната тъжителка от страна на подсъдимия били нанесени удари по
тялото, по гърба и по главата, с което й причинил временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
С разпореждане от 14.01.2022 г. М. Д. Д. е предаден на съд по
възведеното с частната тъжба обвинение.
Преди началото на съдебното следствие ведно с тъжбата частната
тъжителка, представлявана от повереника предявява срещу подсъдимия
граждански иск за причинени с престъплението по чл.130, ал.1 от НК,
неимуществени вреди в размер на 3000.00 лв. Моли да бъде конституирана
като граждански ищец и да бъда приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявения от нея граждански иск, ведно със
законната лихва от датата на увреждането, както и да й бъдат заплатени
направените по делото разноски. Гражданският иск е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство, тъй като отговаря на
изискванията на чл.85 от НПК и съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК
се разглежда по правилата на НПК.
В съдебно заседание частната тъжителка чрез повереника поддържа
възведеното обвинение и предявения граждански иск и предлагат на съда да
признае подсъдимия за виновен по повдигнатото с частната тъжба обвинение
и да му наложи справедливо наказание в рамките на предвиденото в НК
такова, да бъде уважен гражданския иск изцяло и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Подсъдимият се явява лично в едно от съдебните заседания и със
защитник, в следващите съдебни заседания се представлява от защитника и
дава обяснения в своя защита, като отрича да е нанасял удари на
пострадалата. Защитата не изразява становище, относно доказаността на
обвинението, но счита че пострадалата с поведението си е провокирала
подсъдимия да постъпи по определен начин и ако съдът го признае за виновен
да го освободи от наказателна отговорност, като му наложи наказание на
осн.чл.78а от НК. Счита предявения граждански иск за прекомерно завишен
по размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
На 15.04.2001 г. преди обяд след 10.30 часа подс.Д. влязъл в двора на
къщата на пострадалата Ф.Ю.. Д. бил много ядосан, защото по – рано същия
ден овцете, собственост на пострадалата били навлезли в намиращата се в
близост земеделска земя с посеви, за които полагал грижи и нанесли вреди.
Обстоятелството пострадалата да извежда животните си на паша, след което
да ги оставя без надзор и те да навлизат в земеделската земя не било
1

инцидентно, за което подсъдимия и собственичката на земята св. Ц.Р.,
многократно са правили забележка на Ю.. След влизането в двора на
пострадалата, подсъдимия започнал да я псува, при което възникнал словесен
конфликт между тях, който прераснал във физически. Подсъдимият ударил
няколко пъти Ю. по лицето, след което взел пръчка и я ударил с нея още
няколко пъти по гърба и си тръгнал. Вследствие на нанесените й удари
частната тъжителка паднала върху натрупани дърва за огрев в двора. За
случилото се пострадалата уведомил кмета на селото В.П., който подал
сигнал в РУ-В.Преслав. Пострадалата не потърсила медицинска помощ, макар
че имала болки от ударите. На следващият ден 16.04.2021 г. посетила съдебен
лекар, който издал СМУ за нанесените й травматични увреждания.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз
основа на: показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка Ц.Р.,
писмените доказателства – материали от ДП№189/2021 г. по описа на РУ-
В.Преслав, СМУ, заключението на съдебно-медицинската експертиза, приета
от съда.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че на визираната в частната тъжба дата подсъдимият и частната
тъжителка са се намирали в двора на къщата на частната тъжителка в
с.Янково, общ.Смядово, обл.Шумен. Обстоятелството, че на тъжителката
били нанесени удари и то именно от подсъдимия се доказва от писмените
доказателства събрани в хода на ДП. Обстоятелството, че на тъжителката са
причинени травматични увреждания се доказва от заключението на съдебно
медицинската експертиза.
Съдът дава вяра на показанията на св.Ц.Р. от които се установява
повода за конфликта, отношенията между частната тъжителка и подсъдимия
преди конфликта и поведението на частната тъжителка, която не зачитала
чуждата собственост.
Съдът кредитира частта от обясненията на подсъдимия, в която той
разказва как, кога и по какъв повод е отишъл в дома на пострадалата,
отношенията им преди конфликта, поведението на пострадалата, която не
зачитала чуждата собственост, при кого работи подсъдимия. В тази им част
същите се подкрепят от събраните писмени доказателства в хода на ДП. В
останалата им част, в която отрича категорично да е нанасял удари на
пострадалата, същите са изолирани и противоречат на писмените документи
и на заключението на СМЕ.
От заключението на приетата съдебно – медицинска експертиза по
писмени данни по отношение на частната тъжителка се установяват следните
обстоятелства: нанесените травматични увреждания, времето и механизма на
причиняване на телесната повреда и нейния вид. На частната тъжителка били
причинени травматичен оток на ограничена площ в окосмената част на
главата високо тилно в дясно, една кожна драскотина по задната страна на
шията в основата й в ляво, косо разположена, две косо-вертикални успоредни
драскотини върху тялото на лявата лопатка, едно ивицовидно косо-
хоризонтално кръвонасядане в областта на гърба-под долния ръб на лявата
лопатка с по-светла централна зона, едно ивицовидно косо кръвонасядане в
дясната гръдно-поясна област с по-светла централна зона, разположено на
една линия с описаното, ограничени болезнени движения на снагата, две
успоредни драскотини в дясната гръдно-поясна област над кръвонасядането,
2

три успоредни кожни драскотини върху поясния отдел на гръбнака срединно
под кръвонасядането и едно ивицовидно косо разположено кръвонасядане по
задно-външната страна на лявата мишница горна средна трета с по-светла
зона в горната му част. Същите са могли да бъдат причинени по времето и
начина посочен в тъжбата. Част от които причинени под действието на
твърди тъпи предмети, част от които по механизма на рязък удар с
тъпотръбест или цилиндричен предмет с неголям диаметър, драскотините от
тангенциално действие спрямо повърхността на кожата на твърди предмети с
остър върх. Установеното масивно лентовидно кръвонасядане по страничната
повърхност на лявото бедро е получено вследствие на рязък удар с
тъпотръбест предмет или цилиндричен предмет с неголям диаметър, в това
число със сопа. В следствие на нанесените травматични увреждания на
частната тъжителка е причинено временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото
съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че
подсъдимия е извършил възведеното с частната тъжба обвинение и с деянието
си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
от частен характер, наказуемо по чл.130, ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността;
* от обективна страна подсъдимия чрез своите действия е въздействал
на организма на частната тъжителка, което е довело до изменение в отделни
негови тъкани и системи. На частната тъжител е причинено временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимият
внезапно възникнал и пряко насочен умисъл - подсъдимият е предвиждал
конкретното увреждане и е съзнавал общественоопасния му характер, като е
целял настъпването на съставомерния резултат;
Мотивът за извършване на престъплението е конфликт между
подсъдимия и частната тъжителка по повод незачитането от нейна страна на
чуждата собственост.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността, както и ниската правна културна на подсъдимия.
При определянето на наказанието съдът прецени: Степента на
обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена
опасност на подсъдимият, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността на подсъдимият:
* смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало-
реабилитиран, ниската обществена опасност на деянието и дееца, изострените
отношения между Ю. и Д., предизвикване на конфликта от постр.Ю. с това,
че оставяла собствените си животни без надзор и същите навлизали в
земеделската земя, собственост на Р., за която подсъдимия е полагал грижи и
то неколкократно, оттам и извода за липсата на критичност към това й
3

поведение.
* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите
на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и като
наказанието бъде определено по следния начин: За престъплението по чл.130,
ал.1 от НК към датата на извършване на деянието и понастоящем
законодателят e предвидил наказание "лишаване от свобода" до 2 години или
“пробация”. Съобразно разпоредбата на чл.78 а от НК, в сила към момента на
извършване на деянието, пълнолетно лице се освобождава от наказателна
отговорност от съда и му се налага административно наказание “глоба” в
размер от 1000 лв. до 5000лв., когато: за престъплението, извършено
умишлено се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години или
друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този
раздел и причинените от престъплението имуществени вреди са
възстановени. Видно от справката за съдимост на подсъдимият, същият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност чл.78а от НК. От
деянието няма причинени преки и съставомерни имуществени вреди.
Предвид тези обстоятелства, тъй като са налице предпоставките за това,
съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК и да освободи
подсъдимият от наказателна отговорност, като му наложи административно
наказание “глоба”. С оглед на вмененото си от закона задължение съдът
счита, че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност
и намира за справедливо да му бъде наложено административно наказание
"глоба" в минималния предвиден в закона размер на 1000.00 лв. Така
определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това
съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително
върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления,
а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По отношение на предявеният граждански иск за претърпените от
частната тъжителка неимуществени в резултат на престъплението по чл.130,
ал.1 от НК, съдът счита, че същият е допустим и частично основателен по
следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за
причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е.
отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на
определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за
нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга
на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички
отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които
възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според
което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е
противоправно поведение от страна на подсъдимият, в резултат на което са
възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в причинна връзка с
определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на
4

обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за
всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието,
въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Понятието
“справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно –
характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при
които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/.

Нанесени са множество травматични увреждания на пострадалата –
оток на ограничена площ в окосмената част на главата високо тилно в дясно,
една кожна драскотина по задната страна на шията в основата й в ляво, косо
разположена, две косо-вертикални успоредни драскотини върху тялото на
лявата лопатка, едно ивицовидно косо-хоризонтално кръвонасядане в
областта на гърба-под долния ръб на лявата лопатка с по-светла централна
зона, едно ивицовидно косо кръвонасядане в дясната гръдно-поясна област с
по-светла централна зона, разположено на една линия с описаното,
ограничени болезнени движения на снагата, две успоредни драскотини в
дясната гръдно-поясна област над кръвонасядането, три успоредни кожни
драскотини върху поясния отдел на гръбнака срединно под кръвонасядането
и едно ивицовидно косо разположено кръвонасядане по задно-външната
страна на лявата мишница горна средна трета с по-светла зона в горната му
част, претърпените болки и страдания от уврежданията, като освен от
нанесените удари са допълнително причинени и физически страдания от
падането върху дървата за огрев, които се намирали в двора й.
Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание
чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендирания граждански иск за
неимуществени да бъде уважен до размер 1500.00 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането. В останалата му част до пълния
предявен размер искът следва да бъде отхвърлен. Подсъдимият следва да
заплати на частната тъжителка и направените разноски по настоящото дело,
предвид направеното искане в този смисъл.
Съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на държавата държавната
такса върху уважената част на гражданския иск.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
5

Номер на акта:	8
Дата:	17 май 2022 г. (в сила от 2 юни 2022 г.)
Съдия:	Дияна Димова Петрова

Дело:	20223610200016
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	12 януари 2022 г.

Присъда по дело №16/2022 на Районен съд - Велики Преслав

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите