РЕШЕНИЕ
№ 1198
гр. Пловдив, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20255300502156 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр.*****, чрез ст. юрисконсулт Р. Х. срещу
решение № 1790/15.04.2025г. по гр.д. № 7013/2024г. на РС Пловдив, с което са отхвърлени
исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 от Закона за водите, вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че Н. Я. Х., ЕГН **********, с адрес гр. *****,
дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: град ****, следните суми, за които е издадена Заповед № 331/16.01.2024г. по
ч.гр.д. № 605/2024г. по описа на ПРС, а именно: 1 622, 14 лева – главница, представляваща
задължение за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за
периода от 16.10.2016 г. до 30.11.2023 г. за обект, находящ се в гр. *****, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 15.01.2024г., до окончателното плащане, както и 420, 55
лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.04.2017 г. до 30.11.2023 г.
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, защото е доказано по
делото, че ответникът е потребител на услуги, предоставяни от „ВиК“ ЕООД. Сочи се, че
ответникът се е запознал с твърденията на оператора за начина на отчитане и липсата на
измервателно устройство, за броя обитатели в имота и не се е противопоставил, нито е
1
представил доказателства в тази връзка. Сочи се от жалбоподателя, че в Общите условия на
дружеството има изрично задължение потребителят да поддържа водомери, за което не
трябва да бъде изрично уведомяван от съответния оператор. Сочи се, че дори искът да не е
доказан по размер, тъй като не е доказано колко лица са живели в имота, то по реда на чл.
162 от ГПК следва да се присъди сумата за един живущ в имота, което е най-малкото
количество доставено от „ВиК“ ЕООД по чл.25 ал.8 от Общите условия. В тази връзка се
иска отмяна на решението и уважаване на исковете. Претендират се разноските по делото.
В срок въззиваемият Н. Я. Х. не е представил отговор на въззивната жалба.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото
въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за
отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е
нарушена императивна материалноправна норма.
По делото пред РС Пловдив е доказано, че имотът на ответника Н. Х. е водоснабден.
Установява се и качеството на ответника на потребител на ВиК услуги с оглед
декларираното от него обстоятелство с последна във времето декларация, че е един от
собствениците на имота, като липсва последващо възражение, че това обстоятелство се е
променило. Кностатирана е доказана облигационна връзка между страните.
Основателно е възражението на жалбоподателя, че в Общите условия на дружеството има
изрично задължение потребителят да поддържа водомери, за което не трябва да бъде
изрично уведомяван от съответния оператор. Основателно се сочи, че дори искът да не е
доказан по размер, тъй като не е доказано колко лица са живели в имота, то по реда на
чл.162 от ГПК следва да се присъди сумата за един живущ в имота, което е най-малкото
количество доставено от „ВиК“ ЕООД по чл.25, ал.8 от Общите условия.
Видно от представените пред ПРС писмени доказателства карнети за периода на исковата
молба /л.7-л.11/ е видно, че водомера на ответника не е показвал никави показания, а
собственикът е отказвал подпис на този документ. Посочено е също в карнетите, че
водомера е отпломбиран. Като по-късно е посочено, че водомера е развален.
По нормата на чл.162 от ГПК, когато искът е доказан по основание, но няма достатъчно
доказателства за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема
заключение на вещо лице. А в казусът ПРС е отхвърлил иска на основание недостатъчно
събрани доказателства за размера на иначе основателния иск. Ето защо въззивният съд
следва да изправи този процесуален порок и сам да определи размера на иска, който да се
присъди на ищеца. По делото са приобщени общите условия на „ВиК“ ЕООД ****
действали в процесния период и одобрени от ДКЕВР от 11.08.2014г. Съгласно чл.5 т.5 от ОУ
потребителя е длъжен да съхранява целостта на пломбите на водомерите. Съгласно чл.5 т.7
от ОУ потребителя е длъжен да уведомява своевременно В и К оператора за установените от
2
него повреди и неизправности по водопроводната мрежа изградена в неговия имот.
Съгласно чл.20 ал.1 от ОУ при установяване на повреда на индивидуален водомер на
потребителя представител на В и К оператора прави предписание за отстраняване на
повредата на водомера и срока за отстраняването й, като демонтира пломбата на холендера.
Продлъжилото години наред отбелязване в карнетите на В и К оператора, че водомера няма
показания и е непломбиран явно сочи на безспорна негодност на личния водомер на
потребителя в настоящия казус. При което по нормата на чл.20 ал.3 от ОУ количеството
изразходвана вода се определя по реда на чл.25 ал.8 и ал.10 от ОУ.
Ето защо в казуса при липса на годен индивидуален водомер се начисляват по 5 куб. метра
вода при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В казуса не е доказано в процесния
имот да е живяло повече от едно лице, ето защо за този имот процесния период следва на
основание чл.25 ал.8 от ОУ да се начисляват по 5 куб. метра вода, а не по 10 куб. метра вода,
както е начислявал ищеца. До този размер на месечно потребеление вода искът е доказан и
основателен и следва да се уважи за 811,07 лева за главницата. За обезщетение за забава
върху главницата за периода от 30.04.2017 г. до 30.11.2023 г. искът е основателен до размер
от 210,27 лева. Решението в останалата му част, в която исковете са отхвърлени следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
На ищеца „ВиК“ ЕООД **** на основание чл.78 ал.1 от ГПК се дължат направените от него
разноски, но наполовина с оглед отхвърлената част от иска както следва. За първата
инстанция 37,02 лева държавна такса /л.19/ и 50 лв. /л.12 по списък за разноски/ за
юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.25 ал.1 Наредбата за заплащането
на правната помощ, във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.78 ал.8 от ГПК.
Общо за първата инстанция 87,02 лева. За втората инстанция „ВиК“ ЕООД **** е платил
57,44 лв. за държавна такса /л.9/, от тях се дължат 28,72 лева и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение определено по реда на чл.25 ал.1 Наредбата за заплащането на правната
помощ, във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ. Общо за инстанцията 128,72 лв.
Общо за двете инстанции се дължат 215,74 лева.
Разноски направени в заповедното производство 20,42 лв. за държавна такса и 25 лв. за
юрисконсултско възнаграждение /списък с разноски на л.5/. Общо 45,42 лева, от които се
присъжда половината 22,71 лева.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1790/15.04.2025г. по гр.д. № 7013/2024г. на РС Пловдив, В
ЧАСТТА, С КОЯТО са отхвърлени исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.198о, ал.1 от Закона за водите, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че Н. Я. Х., ЕГН
**********, с адрес гр. *****, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление: град ****, за сумите до 811,07 лева – главница,
3
представляваща задължение за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на
канална вода за периода от 16.10.2016г. до 30.11.2023г. за обект, находящ се в гр. *****,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.01.2024г., до окончателното
плащане, както и за сумата до 210,27 лева – обезщетение за забава върху главницата за
периода от 30.04.2017г. до 30.11.2023г., като вместо това реши:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че Н. Я. Х., ЕГН **********, с адрес гр. *****
дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр.***** следните суми за които е издадена Заповед № 331/16.01.2024г. по
ч.гр.д. № 605/2024г. по описа на ПРС, а именно: 811,07 лева – главница, представляваща
задължение за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за
периода от 16.10.2016 г. до 30.11.2023 г. за обект, находящ се в гр. *****, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 15.01.2024г., до окончателното плащане, както и 210,27
лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.04.2017г. до 30.11.2023г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Н. Я. Х., ЕГН **********, с адрес гр. ***** да плати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.***** сумата от от
215,74 лева за разноски пред първата инстанция и въззивния съд и 22,71 лева за разноски в
заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4