Р Е Ш Е Н И Е № 519
гр.
Пещера, 04.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
Пещерският районен съд,четвърти граждански състав, в открито заседание на двадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАСКА ПАВЛОВА
При секретаря Е. М., като разгледа
докладваното от съдията Павлова гр. дело № 331 по описа
за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното :
Предявени са три обективно съединени
иска по чл. 344 ал.1 т. 1-3 от КТ и при условията на евентуалност иск по чл.
220 от КТ от А.П.Т., ЕГН **********,***, против Поделение 34820,със седалище и адрес на
управление гр.Батак, местност Картела, ЕИК по Булстат 1290101890079.
Твърди ищецът, че до края на 2018 година
работел при ответника, като от 2008 г. до 2011 г. длъжността му била „огняр на
парен котел“, а от 2012 г. името на длъжността било променено на „оператор
парни и водогрейни съоръжения“.
На 02.01.2019г.след като отишъл на работа заместник командира на венното формирование
кап. Вълков го изгонил, като му заявил, че тази година няма да работи в
поделението, без обаче да му е връчил каквито и да било документи. Няколко дни
по –късно служител от поделението му предал трудовата книжка , като установил
че вътре има сгънат екземпляр от Заповед № ЛС-14/ 28.12.2018г. на Командира на
военно формирование 34820 за прекратяване на трудов договор, без да бил
индивидуализиран трудовия договор, а било посочено основанието за
прекратяването – чл. 55 ал.4 от ЗОВСРБ и
чл.325 ал.1 т.3 от КТ. За предаването на трудовата книжка не бил съставен
протокол. Едва на 11.02.2019г. надлежно му била връчена Заповед ЛС-14/
28.12.2018г. на Командира на военно формирование 34820, като в съдържанието
вече бил посочен номера на трудовия договор.
Твърди, че прекратяването на трудовото
правоотношение е незаконно на следните основания : незаконна била практиката
при ответника за една и съща длъжност да се сключва всяка година трудов договор
за срок от една година. Нарушен бил чл. 68 ал. 4 от КТ. Твърди, че по силата на
ал.5 трудовия му договор бил без срок и не може да бъде прекратен на посоченото
в заповедта основание. Твърди че липсват мотиви, както и че са допуснати и други нарушения, а именно
не било спазено едномесечното предизвестие за прекратяване на договора, като не
е посочено че ще му се заплати и обезщетение за неспазеното предизвестие.
Твърди, че заповедта е издадена от лице, което няма компетентност да прекрати
трудовия договор.Твърди и че по партидата му в НОИ не е отразено към дата
27.02.2019г. прекратяването на трудовия договор.
Твърди, че поради незаконното уволнение
останал без работа, поради което претендира обезщетение по чл. 225 от КТ за 6
месеца в размер на 6000 лева. Иска от съда да отмени незаконното уволнение, да
го възстанови на заеманата до уволнението длъжност, да бъде осъден ответника да
му плати 6 000 лева за оставането му без работа в продължение на 6 месеца,
ведно със законната от предявяване на иска до окончателното плащане, като при условията
на евентуалност предявява иск по чл. 220 КТ - да бъде осъден ответника да му
плати 1000 лева обезщетение.
С уточняваща молба пояснява, че брутното
му трудово възнаграждение е в размер на 1 000 лева.Твърди че заповедта за
уволнение му е връчена на 11.02.2019г. по пощата с писмо с обратна разписка. Твърди
че към момента на уволнението си е работил по безсрочен трудов договор, сключен
като срочен на 03.01.2012г. и станал безсрочен при условията на чл. 69 от КТ на
06.01.2013г. Иска да бъде възстановен на предишната длъжност –оператор парни и
водогрейни съоръжения. Прави доказателствени искания и претендира разноски.
В отговора на исковата молба и
допълнителното становище ответника оспорва иска по допустимост и по основание.
Твърди, че трудовия договор бил срочен. Твърди, че длъжностното разписание е
допълнително и със срок. Твърди, че ищецът е подписал допълнително споразумение
№1117/28.12.2017г. към трудовия му договор, като ищеца писмено е заявил желанието
си да работи от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.. Изложени са твърдения, че
договора бил срочен, до завършване на определена работа от Допълнителното разписание на дължностите №
Д-587/21.12.2017г. – работа, която има
временен, сезонен и краткотраен характер, както и че не дължи
предизвестие, когато трудовото
правоотношение се прекратява поради изтичане на срока, за който е сключено, ето
защо и в случая не били нужни други мотиви. Твърди,че неоснователно е
твърдението на ищеца, че бил „изгонен от работа“ на 02.01.2019г., тъй като
трудовия му договор бил прекратен към 02.01.2019г., изтекъл бил и срока на
допълнителното разписание на длъжностите № Д-587/21.12.2017г.
Твърди, че ищецът на 27.12.2018г. не се
явил на работа без да уведоми работодателя си. На 28.12.2018г. ищецът отново не
се явил на работа, като в Заповед за организация на дейността на военно
формирование 34820- Батак № РД-
372/28.12.2018г. е отразено че ищецът – работникът Т. не се явил на работа в
два последователни дни. Твърди, че неявяването на ищеца на работа е основание
за дисциплинарно уволнение. Последното
ответника не е упражнил, тъй като срока на договора изтичал, а и не искал да
пречи на бъдещата трудова реализация на ищеца. Твърди че информацията в НОИ се
актуализира с малко закъснение.Прави доказателствени искания и претендира разноски.
Между страните се установи като безспорно
обстоятелството, че ищеца Т. е работил
при ответника, както и че трудовото му правоотношение е било прекратено на
основание – изтичане на срока на договора, както и че заповедта за уволнение му
е била надлежно връчена на 11.02.2019г., на датите 27 и 28 декември 2018 г.и от
02.01.2019 година до 11.02.2019г. не е ходил на работа. Между страните не се
спори и относно компетентността на работодателя да издаде процесната заповед. Установява
се, че правилното наименование на ответника не е поделение, а Военно
формирование 34820 Батак, представлявано от командир Ю. Б..
От приетите по делото писмени
доказателства, а именно Трудов договор № 1/03.01.2011г. ,Трудов договор №
1/03.01.2012г., Заповед на командира на военно формирование 34820 от
03.01.2012г., допълнително споразумение към трудов договор №1/03.01.2012г.,
Допълнително споразумение № 1276/27.12.2016,
допълнително споразумение № 1/31.03.2015г., допълнително споразумение №
1/29.12.2014г., допълнително споразумение от 19.12.2013г., допълнително
споразумение към №1117/28.12.2017г. всичките са все към Трудов договор №
1/03.01.2012г., от които е видно, че първоначално е бил сключен трудов договор
с ищеца Т. през 2009 за длъжността
„огняр“ за срок от 1 година, като с трудов договор №1/03.01.2012г. се променя
наименованието на длъжността „оператор парни и водогрейни съоръжения“ във
военно формиромание 34820 – Батак за срок от 01.01.2012г. до 31.12.2012г., като
с последващите споразумения е удължаван срока на договора, все за по една
година или по-малък период, като последното изменение е от 28.12.2017г. и е
сключен за срок от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. Всички договори и допълнителни
споразумения са подписани от двете страни и спор по това обстоятелство няма.
По делото е прието и заявление от ищеца А.Т.
от 30.12.2011г. за сключване на трудов договор с ответника считано от
01.01.2012г. за длъжността „оператор парни и водогрейни съоръжения“.
Видно от приетата по делото трудова
книжка №1039 на ищеца А.Т., серия Р № 453071 , продължение, на страница 17 е
последното отбелязване, в което е посочено прекратено трудово правоотношение с
ответника, сключено на 01.07.2012г .и прекратено на 31.12.2018г., със зачетен стаж от 6 години
и 6 месеца.
Съдът извърши
констатация на трудова книжка на ищеца включително и в последното по делото
заседание- 20.06.2019г., като се установи ,че последното отбелязване е на стр.
17, където е посочено прекратеното правоотношение с ответника, след това
липсват отбелязване за други трудови правоотношения.
В този смисъл е и приетото по делото
писмо изх. №10448/23.05.2019г. от НАП Пловдив, Офис Пазарджик, от което се установява че в
периода от 01.01.2019г. до 23.05.2019г.-датата на справката, за ищеца А.Т.
липсват регистрирани трудови договори.
Също
така съдът обяви за общоизвестен факта, че на интернет страницата на
Министерство на отбраната е прикачен Колективен трудов договор.
От приетото по делото допълнително
разписание на длъжностите № Д-610/28.12.2018г. , утвърдено от министъра
на отбраната, се утановява, че в периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. е
предвидена една щатна бройка за длъжността „оператор парни и водогрейни
съоръжения“ във военно формирование 34820- Батак.
От приетото по делото и неоспорено от
страните заключение в о.с.з. по допуснатата съдебно икономическа експретиза, се
установява , че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца
предхождащ уволнението му е в размер на 853,20 лева, като размерът на
обезщетението по чл. 220 от КТ е в размер на 853,20 лева , а по чл. 225 от КТ е
в размер на 5 119,20 лева. От приетото по делото допълнително заключение
се установява, че в БТВ следва да се включи освен основната заплата в размер на
510 лева, и добавка за работа с МО в размер на 163,20 лева, както и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и проф.опит в размер на 10 % или 51 лева, както и
допълнително възнагражение за височина в
размер на 150 лева или общо БТВ в размер
на 874,20 лева, каквото е и обезщетението по чл. 220 от КТ, а това по чл. 225
от КТ става 5 245,20 лева. Експерта не е включила порционните пари, тъй
като същите не са част от елементите на работната заплата.
Предмет на делото е Заповед № ЛС-14/
28.12.2018г. на Командира на военно формирование 34820 за прекратяване на
трудов договор№1/03.01.2012г. с основание
– чл. 55 ал.4 от ЗОВСРБ и чл.325 ал.1 т.3 от КТ, считано от 01.01.2019г.
Заповедта е връчена надлежно на ищеца на 11.02.2019г.
След анализ на събраните по делото
доказателства съдът намира за основателен поддържания от ищеца довод за
недействителността на клаузите, касаещи срока на трудовия договор и
допълнително сключените споразумения с ищеца на основание чл. 119 КТ във връзка
с приложението на разпоредбата на чл. 68, ал.5 КТ по следните съображения.
Първоначалният трудов договор с ищеца е сключен въз основа на негово писмено
заявление и на основание чл.119 във вр. чл.
68, ал.1, т.1 КТ със срок от една година. Към момента на изтичането на този
договор и на срока на следващото допълнително трудово споразумение, ищецът не е
подавал нови писмени молби, а от друга страна всяко едно от тези допълнителни
споразумения е за срок от една година или по-малко. По делото не се твърди, а и
не се установява по отношение на работата на ищеца да е приложима някоя от
хипотезите на чл. 68, ал.3 КТ. Трудовият договор и допълнителните споразумения
са сключени за изпълнение на длъжност, включена в установената щатна численост
във военното формирование , което се допуска по реда и условията на
Постановление № 66 на МС от 28.03.1996 г. за кадрово осигуряване на някои
дейности в бюджетните организации / ДВ бр. 29 / 05.04.1996 г. /. Съгласно чл.
1, ал.1 ПМС № 66 / 96 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните
организации в тях могат да се назначават лица по трудов договор за извършване
на работи, необходими за съответната организация, извън утвърдената численост
на персонала. В разпоредбата обаче не се съдържат ограничения относно срока на
трудовия договор, който се сключва с работниците или служителите и този трудов
договор може да бъде сключен както за неопределено време, така и като срочен
трудов договор. Трудовият договор №1/03.01.2012 г. с ищеца е бил сключен като
срочен трудов договор по чл. 68, ал.1 КТ и спрямо него се прилагат
изискванията, предвидени в ал.3 и 4 от същия член. В настоящото производство
липсват каквито и да било доказателства, от които да се направи извода, че при сключването
на трудовия договор и шесте допълнителни споразумения са били спазени
изискванията на чл. 68, ал.4 КТ, а именно – те да са сключени по "
изключение "/ легална дефиниция на което се съдържа в нормата на § 1, т.8
от ПЗР на КТ/ при спазване на другите императивно определени условия и поради
това съгласно чл. 68, ал.5 от КТ, срочния трудов договор сключен в нарушение на
чл. 68, ал.3 и ал.4 КТ следва да се смята за сключен за неопределено време. По силата на §1, т. 8
от Кодекса на труда обаче "Изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 от
същия кодекс е налице при конкретни икономически, технологически, финансови,
пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента
на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Още повече, че видно от допълнителното щатно
разписание длъжността на ищеца не е премахната, а е действащата като щат и през
цялата 2019 година. От наименованието и
на самата длъжност „оператор на парни и водогрейни съоръжения“ не може да се
направи и извод, че има временен, сезонен или краткотраен характер, като
липсват и твърдения и доказателства от страна на работодателя в тази посока.
Обстоятелствата, обуславящи срочността на трудовия договор, следва да бъдат
конкретно посочени в него/Решение № 104 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. №
453/2009 г., III г. о., ГК/. Длъжностната характеристика не би могла да замести
това необходимо, императивно определено съдържание на трудовия договор. Освен
това нито в договора от 03.01.2012г. нито в последващите допълнителни
споразумения, е посочено, че той се сключва за дейности и работи които имат,
временен, сезонен или краткотраен характер или пък са посочени конкретни
икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини,
които да съществуват към момента на сключването на договора и които да
обосновават срочността му. Най-после тези шест по ред допълнителни
споразумения, са сключен при условията на
чл. 68, ал.1 от КТ за изпълнение на същата работа от същия работник и на
същото място на работа, следователно отново е приложима презумпцията на чл. 68,
ал.5 от КТ и този договор се е трансформирал в безсрочен. С оглед на това,
съдът счита, че уволнението на ищеца на основание чл. 325, т.3 КТ се явява
незаконно, тъй като на това основание могат да се прекратяват само срочни
трудови договори, но не и такива за неопределено време. Поради това предявения
от ищеца иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ поради липсата на предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл. 325, т.3 от КТ, се явява основателен и следва
да бъде уважен.
По втория обективно съединен иск с
правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, с оглед на изложеното по-горе,
относно незаконосъобразността на уволнението, съдът намира, че този иск се
явява основателен и следва да се уважи, като ищеца се възстанови на предишната
работа- оператор парни и водогрейни съоръжения.
По третия обективно съединен иск - същият
се явявя частично основателен с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, във
връзка с чл. 225, ал.1 от КТ. Не се оспорва по делото, а и от събраните
доказателства е видно, че ищецът не е реализирал доходи от трудово
правоотношение в част от правнорелевантния период от време, като от датата на
незаконното уволнение- 12.02.2019г./на 11.02.2019година надлежно му е била
връчена заповедта за уволнение, съгласно чл. 195 ал.3 от КТ това е датата на
която е прекратено ТПВ/, на същия се полага обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа. От
заключението на експерта се установява, че БТВ на ищеца, за месеца предхождащ прекратяване
н трудовия договор е било в размер на 874,20 лв., поради което полагащото се на
ищеца обезщетение на основание чл. 225, ал.1 КТ / предвид безспорно установения
по делото факт на оставането му без работа до датата на последното по делото
заседание, когато е извършена констатация на трудова книжка-20.06.2019г.- това
са четири месеца и 7 работни дни / следва да бъде в размер на 3802,77 лв. В
този размер искът се явява основателен и ще следва да бъде уважен, а в
останалата му част до претендираните 6000лв., искът се явява недоказан и ще
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съгл. чл.3 от НСОРЗ елементите на
брутната работна заплата са основна работна заплата, допълнителни трудови
възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен
акт или в колективен трудов договор,и други трудови възнаграждения, определени
в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2. , т.е.
порционните пари не са част от работната заплата. Съгласно чл. 60, ал.1 от КТД
в МО на цивилните служители се осигуряват порционни пари при условия, по ред и
размери, определени с акт на МО. По силата чл.3т.7 от Наредба № Н-22 от
14.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на порционни пари в
Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на
отбраната и Българската армия, т.н. порционни пари не се дължат на
работника/служителя когато е отстранен от длъжност. Ето защо искането на ищеца
за присъждане и на порционни пари е неоснователно. Ще следва да се присъди и
законната лихва върху уважения размер на обезщетението, считано от датата на
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Предвид на уважаване на исковете по чл.
344 ал.1 т.1-3 от КТ, то не следва да се поризнася съдът по предевяния иск при условията
на евентуалност по чл. 220 от КТ.
С оглед на изхода от делото, ответникът
ще следва да бъде осъден да заплати следващата се държавна такса в размер на присъденото
обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ и по 30 лева за двата неоценяеми иска,
както и разноски за вещо лице съобразно уважената част от исковете в размер на
162,56 или общо сума в размер на 374,67
лв., както и да заплати на ищеца сторените разноски по делото за адвокатски
хонорар по компенсация в размер на 354,92 лв.
Водим от изложеното, Пещерският районен
съд,
Р Е Ш И:
По обективно съединените искове на А.П.Т.,
ЕГН **********,***, против Военно
формирование 34820,със седалище и адрес
на управление гр.Батак, местност Картела, ЕИК по Булстат 1290101890079, представлявано
от камандир Ю. Б., с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и 2 КТ, ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ
уволнението на А.П.Т., ЕГН **********,***, със Заповед № ЛС-14 / 28.12.2018 г.
на основание чл. 325, ал.1 т.3 КТ – поради изтичане на уговорения срок, като ВЪЗСТАНОВЯВА А.П.Т., ЕГН **********,***,
на заеманата преди уволнението длъжност " оператор парни и водогрейни
съоръжения ".
ОСЪЖДА
Военно формирование 34820,със седалище и адрес на управление гр.Батак, местност
Картела, ЕИК по Булстат 1290101890079, представлявано от камандир Ю. Б., да
заплати на А.П.Т., ЕГН **********,*** на основание чл. 225, ал.1 от КТ
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението в
размер на 3802,77 лв. , ведно със законната лихва от 28.02.2019 година до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 6 000
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
Военно
формирование 34820,със седалище и адрес на управление гр.Батак, местност
Картела, ЕИК по Булстат 1290101890079 представлявано от камандир Ю. Б., да заплати
по сметка на РС Пещера следващата се държавна такса в размер на 374,67 лв.
съобразно уважените искове и за експертиза, както и да заплати на ищеца А.П.Т.,
ЕГН **********,***, сторените разноски по делото за адвокатски хонорар по
компенсация в размер на 354,92 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок считано от 04.07.2019г. – обявен на
страните в открито съдебно заседание съгласно чл. 315 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: