№ 13632
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110103996 по описа за 2024 година
Предявени са от „.” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ул. . №
23Б, представлявано от . – изпълнителен директор, срещу С. И. И. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ж.к. . 1, бл.44А, вх.1, ет.5, ап.24, чрез адвокат Л. М., със съдебен адрес: гр.
., ул. . Даскалов № 48, офис 203 за установяване дължимостта на сумата е 1851,28 лева
(хиляда осемстотин петдесет и един лева и 28 стотинки), представляваща главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 26.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 322,98
лева (триста двадесет и два лева и 98 стотинки), представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2021 г. до 15.09.2023 г., сумата 36,23 лева (тридесет и шест лева и 23 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 26.09.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 8,31 лева (осем лева и 31 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 15.09.2023 г. - искове с правна квалификация
чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се гр. София, ж.к. ., бл.
44А, вх. 1, ет. 5, ап. 24, аб.№ . за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., включително, но не
е изпълнил задължението си да заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови
нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
като оспорва иска като неоснователен. Оспорва иска по същество, като оспорва, че е
1
потребител по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и тъй като не е консумирал топлинна
енергия на претендираната стойност, не дължи нейното плащане. Прави възражение за
погасяване по давност на вземанията по исковата молба. Моли съда да отхвърли исковата
претенция и да му присъди разноски.
Третото лице-помагач (ТЛП) „Техем Сървисис“ ЕООД не оспорва предявените
искове. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като
е образувано ч.гр.д. № 52579/2023 г. на СРС, 120 състав срещу ответника. Същият, в
качеството си на длъжник, е подал възражение по чл. 414 от ГПК в законовия срок, поради
което съдът е дал указания на заявителя за предявяване на иск за вземането си. Това обуславя
правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство срещу ответника.
От представените писмени доказателства се установява, че ответникът е наследник
на Иван Костадинов И., починал на 02.10.2021 г. Последният е придобила чрез Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 118, том I, дело № 118 от 18.02.1975 г., а
именно Апартамент № 24, находящ се в гр. София, ж.к. ., блок 44а, ет. 5.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем
Сървисис“ ЕООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на
уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на
абонатите в СЕС. През процесния период фирмата за дялово разпределение е отчитала
уредите и водомерите за топла вода в имота, попълнени са отчетите за главен отчет,
подписани от потребител и са коректно отразени в изравнителните сметки. В имота е имало
монтирано едно отоплително тяло и и един топлоразпределител с дистанционен отчет, както
и щранг-лира за отопление в банята, за която се изчислява служебно ТЕ, отдадена от
щранга, съгласно НТ. В имота е ползвана топла вода, като за периода от 01.05.2020-
30.04.2021 г. разходът за топла вода е бил изцисляван на един брой потребител при норма
140 литра за денонощие, съгласно НТ, а от месец април 2021 г. е имало монтиран нов
водомер, чрез който се е отчитало потреблението на топла вода за следващия сезон.
Установено е от експертизата, че за процесния период сумата за изразходвана топлинна
енергия за отопление в имота е 1370.93 лв. и за подгряване на топла вода – 551.79 лв., или
общо – 1922.72 лв. Извършвани са периодични проверки на топломера в абонатната
станция.
2
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца сумата не е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на
1851.28 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово разпределение – 36.23 лв.
Съответно лихвите за периода възлизат на 322.98 лв. върху главницата за топлинна енергия,
а лихвата върху таксата за дялово разпределение в размер на 8.31 лв.
Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи,
представени от ТЛП.
Предвид изложеното, съдът счита, че качеството на потребител на ответника се
установява безспорно от събраните писмени доказателства – ответникът е собственик на
топлоснабдяемия имот, поради което и съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, се
явява потребител на топлинна енергия, доставяна в имота, като договорът за доставка на
такава е сключен при общи условия, публично известни и одобрени от КЕВР. Възражението
на ответника, че не е консумирал топлинна енергия на претендираната стойност в имота е
неоснователно, тъй като техническата експертиза е извършила съответните изчисления и е
установила коректната стойност на потребената топлинна енергия в имота.
При събраните доказателства, Съдът приема за установено по безспорен начин от
СТЕ, че дължимата главница за топлинна енергия за периода възлиза на 1922.72 лв., каквато
е установената сума от техническата експертиза, а тази за услугата дялово разпределение – в
размер на 36.23 лв. Предвид това, че ищецът претендира главница за доставка на топлинна
енергия в имота в размер от 1851.28 лв., съдът следва да уважи иска в предявения размер,
тъй като установената като дължима сума от вещото лице по СТЕ се явява по-висока.
Исковете са основателни и следва да бъдат уважени изцяло за главница за топлинна енергия
и за услугата дялово разпределение, осъществявана от ТЛП, което признава това
обстоятелство със становището си по делото и представя доказателства, подкрепящи този
факт.
Ответникът е навел възражение за погасяване на вземанията чрез изтекла
погасителна давност, поради което съдът извърши проверка дали е настъпила такава за
вземанията, предмет на спора. Производството по делото е исково, но се явява продължение
на заповедното, което е започнало с входирането на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда на
26.09.2023 г. На тази дата теченето на давностния срок е спрян до приключване на съдебното
производство. Тъй като процесните вземания имат характер на периодични, то същите се
погасяват с кратката тригодишна давност, предвидена в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и в конкретния
случай, погасени по давност биха били всички вземания, станали изискуеми три години
преди подаване на заявлението в съда. Следва обаче да се съобрази и спирането на
давностните срокове по време на извънредното положение, обявено през месец март 2020 г.,
считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Тъй като вземанията към ищцовото дружество
стават изискуеми 45 дни след публикуването на фактурите, то погасени от кратката
тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД биха били суми, станали изискуеми до края на
месец май 2020 г. Такива се явяват вземанията за главница за топлинна енергия от 71.41 лв. и
3
лихви върху тази главница в размер на 12.46 лв. и в тази част исковете следва да бъдат
отхвърлени, поради погасяване на вземанията чрез изтекла погасителна давност. В
останалата част вземанията за главници за топлинна енергия в размер на 1779.87 лв. и за
главница за дялово разпределение от 36.23 лв. се явява непогасено и следва до този размер
исковете за главници да бъдат уважени.
По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна
енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като
потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец
в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).
Доказателство за датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за
месечните задължения на ответника, съотносими към процесния период, в случая не са
ангажирани, поради което съдът приема, че вземането за лихвите върху двете главници е
недоказано и следва да бъде отхвърлено.
При този изход от спора, и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от исковете. Ищецът е направил разноски в
заповедното производство в общ размер на 94.38 лв., а в исковото – в общ размер на 644.38
лв., в това число за държавна такса, за депозити за вещи лица и 100 лв. за юрисконсултското
възнаграждение в настоящото производство, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъди сумата от 605.78
лв. Ответникът не е ангажирал доказателства за извършени разноски в двете производства,
поради което и не му се присъждат такива.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. . № 23Б, представлявано от . и С. И. И. с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, ж.к. . 1, бл.44А, вх.1, ет.5, ап.24, чрез адвокат Л. М., със
съдебен адрес: гр. ., ул. . Даскалов № 48, офис 203, на основание 422 от ГПК във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че ответникът . София, ул. . № 23Б,
представлявано от . и С. И. И. с ЕГН: ********** дължи на ищеца “.” ЕАД, ЕИК ., сумите,
както следва: сумата 1779.87 лева (хиляда седемстотин седемдесет и девет лева и осемдесет
и седем стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
26.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от сумата 36,23 лева (тридесет и
шест лева и двадесет и три стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва
за период от 26.09.2023 г. до изплащане на вземането, като отхвърля иска за главница за
доставена в имота топлинна енергия над размера от 1779.87 лв. и до пълния такъв от 1851,28
лв., поради погасяване на възможността тази част от вземането да се събира принудително
4
чрез изтекла погасителна давност за него, както и исковете за лихви върху двете главници, а
именно за сумата 322,98 лева (триста двадесет и два лева и деветдесет и осем стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.09.2021 г. до 15.09.2023 г., и за сумата 8,31 лева (осем лева и тридесет и една стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за
период от 16.10.2020 г. до 15.09.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С. И. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к. . 1, бл.44А, вх.1, ет.5,
ап.24, да заплати на “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. .
№ 23Б, представлявано от ., сумата от 605.78 лв. (шестстотин и пет лева и седемдесет и осем
стотинки) за разноски в заповедното и исковото производства и заповедното производства,
съразмерно на уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5