Решение по дело №1939/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна, след промяна публикувана в ДВ бр. 15/20.02.2024 г. в структурата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, против Решение № 837/24.06.24г. по НАХД № 4828/2023г. на ВРС, XXXІІ състав, отменящо наказателно постановление № 23-0001971/03.08.2023г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. “б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 пр. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Н. Д. П. е наложено административно наказание глоба в размер на 780 лева.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е възприел фактическата обстановка и неправилно е приложил материалния закон. Счита за неправилни изводите на въззивния съд, че от представените по делото доказателства не може да се установи кое е техническо средство, с което е извършено процесното измерване. Заявява, че така представените документи, снимков материал и гласни доказателства напълно съответства на обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателното постановление /НП/, а ако съдът е бил в противоречие с това е следвало, в израз на служебното начало, да изследва това спорно обстоятелство, като се извърши експертиза, която да потвърди че предявения бон № 286 е разпечатан именно от везната, посочена в НП. Оспорват се изводите на въззивния съд за липсата на данни как е измерено междуосовото разстояние и за липсата на доказателства за преминат метрологичен контрол на средството, с което е измерено разстоянието от над 1,3 м. Сочи, че представените доказателства в пълна степен потвърждават годността на измервателния уред – електронна везна. Счита, че АУАН и НП са законосъобразно издадени. Моли решението на ВРС да бъде отменено, а издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, ако касационния съд установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на решението, моли да се отмени решението и да се върне за ново разглеждане и събиране на доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна при условията на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН.

Ответната страна – Н. Д. П., чрез адв. Т. Я. от АК-Шумен в писмен отговор оспорва касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата е основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Н. Д. П. против наказателно постановление № 23-0001971/03.08.2023г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр.3 от ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.4, б. “б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, му е наложено административно наказание глоба в размер на 780 лева.

За да се произнесе по спора, районният съд е установил от фактическа страна, че на 26.06.2023 г., около 13.30 ч. в гр. Варна, на входа на пристанище Варна - изток, в посока пристанище Варна - изток, Н. П. управлявал влекач, [Марка] с рег.№ [рег. номер] от кат. N 3 с прикачено към него полуремарке „СТАС С 300 ЦХ“ с рег.№ [рег. номер] от кат. 04. Водачът бил спрян за проверка от служители на РД “АА“ – Варна, при която било установено, че П. извършва обществен превоз на товари – пшеница. Превозът се извършва с полуремарке с пневматично окачване с три оси, като разстоянието на осите е над 1,3 м. Извършено е измерване с мобилна електронна везна – Dini Argeo, модел „DFWКР“, сериен номер ********** и два броя плочи за измерване с номера ********** и 01001865585. При измерването е установено, че сумата от натоварването на осите на полуремаркето е 25 205 кг, което надвишава допустимата норма от 24 000 кг с 1 205 кг. Бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, административнонаказващия орган /АНО/ възприел изцяло установената фактическа обстановка и издал Наказателно постановление /НП/ № 23-0001971/03.08.2023г., с което ангажирал административнонаказателната отговорност на П..

Сезираният със спора съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган и в преклузивните срокове по чл. 34 ЗАНН, но в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, свързано с непълно описание на нарушението. В случая, както в АУАН, така и в НП не се съдържа конкретно посочване на разстоянието между осите, а е обективирана общата формулировка, че същото е над 1,3 м. Допълнително първоинстанционният съд е приел, че неправилно е приложен материалния закон. Процесното деяние не е доказано от обективна страна, поради което в хода на съдебното производство не е установено безспорно, че въззивникът е извършил нарушение на нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 7 ал. 1 т.3 б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. ВРС е посочил, че не е възможно да се установи безспорно кое е техническото средство, с което е извършено процесното измерване, с оглед на което не е налице и възможност да се извърши проверка досежно годността на същото, прецизността на измерването и правилността на обективирания в НП фактически извод. Това е така доколкото липсват индивидуализиращи белези на измервателното средство в приложения по делото служебен бон. Поради изложените съображения, въззивният съд е счел, че издаденото НП е необосновано, доколкото в хода на съдебното производство не е възможно да се установят релевантните факти относно начина и правилността на извършеното измерване съответно на резултатите от същото.

Така постановеното решение е неправилно. ВРС е изложил подробни мотиви по доводите на страните и събраните доказателства, но тълкувайки ги неправилно и прилагайки неправилно материалния закон, е стигнал до неправилен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

С НП №23-0001971/03.08.2023г. на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна е наложено на Н. Д. П. административно наказание глоба в размер на 780 лв. на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 ЗДвП за извършено от него нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.4, б. “б“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ.

В НП е посочено, че при извършената проверка водачът П. извършва превоз с влекач, [Марка] с рег.№ [рег. номер] от кат. N 3 с прикачено към него полуремарке „СТАС С 300 ЦХ“ с рег.№ [рег. номер] от кат. О4, с пневматично окачване с три оси /разстояние между осите е над 1,3 метра/, като сумата на натоварването на осите е 25 205 килограма, видно от разпечатка от електронна мобилна везна с номер 286/26.06.2023 г. което надвишава допустимата норма от 24 000 кг. с 1205 кг. Посочено е, че измерване е извършено с мобилна електронна везна – Dini Argeo, модел „DFWКR“, сериен номер ********** и два броя плочи за измерване с номера ********** и 01001865585.

Разпоредбата на чл. 7 ал. 1 т. 3 б. ”б” от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ въвежда максимално допустими стойности на натоварване на ос за ППС с допустима максимална маса от 24 тона съгласно чл. 6 ал. 1 т. 1 б. ”б” от Наредбата, с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, а именно - сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е по-голямо от 1.3 метра – 24 тона. Цитираните текстове на чл. 6 и чл. 7 от Наредбата са идентични по отношение на изискването за непревишаване на максимален товар от 24 тона за полуремарке с пневматично окачване и три оси като част от състава на ППС като процесното, управлявано от касационния ответник. Наредбата е приета по силата на законовата делегация на чл.139 от ЗДвП, чиято ал. 1 т. 2 пр.3 предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства с пневматично окачване трябва да бъдат с натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, или конкретно за случая с оглед спецификите на ППС и горецитираните разпоредби на Наредбата – 24 тона.

Противно на приетото от ВРС, в АУАН и в НП се съдържа точно и пълно описание на ППС – част от съчленен състав, с пневматично окачване и с три оси, с разстояния между тях над 1.3 метра. Всички описани обстоятелства в АУАН и НП, съставляващи факти от обективния състав на нарушението, са конкретно и подробно описани както в АУАН, така и на НП – поради това за наказаното лице липсва обективно основание да твърди, че му е неясно какви факти му се вменяват във вина и срещу какво се защитава в степен, годна да обоснове допуснато съществено процесуално основание като самостоятелно отменително основание. Касационният ответник не е представил доказателства, оборващи изложените факти в АУАН и НП, че разстоянието е под измереното от контролния орган. Нещо повече, дори и да се приеме, че междуосовото разстояние неправилно е измерено от контролния орган и е равно или по-малко от 1,3 м., то съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредбата сумата на наторяванията на ос е ограничено до 21 тона, което е още по-малко от 25тона.

Предвид гореизложеното, въззивният съд неправилно е приел, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, свързано с непълно описание на нарушението.

Неправилен е изводът на ВРС за липсата индивидуализиращи белези на измервателното средство в приложения по делото служебен бон. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не оспорва факта, че проверката е извършена с мобилна везна марка Dini Argeo, модел „DFWКR“, сериен номер ********** и два броя плочи за измерване с номера ********** и 01001865585. Изписаният във бона регистрационен номер на полуремаркето представлява комбинация от автоматично изписани цифри и ръчно изписани букви. Посочените цифрите са идентични с тези на регистрационния номер на ППС, а пълното съвпадение на датата и часа на проверката в издадения от електронната везна касов бон и тези, описани в АУАН и НП, доказват, че показанията, отчетени на касовия бон, се отнасят именно за управляваното от водача ППС.

Във въззивното производство спорен е бил въпросът измерването при проверката на натоварването на осите на управляваното от П. ППС дали е извършено с годно техническо средство за измерване към момента на проверката.

В хода на въззивното производство са събрани доказателства, че електронна мобилна везна „Dini Argeo“, модел „DFWKR“, е одобрен тип средство за измерване. От приобщеното по делото писмо на Председателя на БИМ безспорно се установява, че измерването е извършено с надлежно техническо средство. По делото са представени Заявление за периодична проверка № 000029-55622/26.10.2022г. с издадени Протоколи за изпитвания от 26.10.2022г. за проверка на ел. везна. Процесната везна е с издаден ЕС сертификат за изследване от типа на Датски нотифициран орган с № 0200-NAVI – 06085, който е признат на цялата територия на Европейската общност, като сертификатът замества свидетелството за одобрен тип, издавано преди 01.01.2007 г. Безспорно се установява от събраните писмени доказателства, че измерването е извършено с одобрен тип измервателно средство, което е преминало периодичен преглед и е било годно техническо средство за измерване към момента на проверката.

Теглото на превозвания от касационния ответник товар е установимо от придружаващите товара документи. От товарителница сер. V-3 № 320594/26.06.2023г., издадена в с. Блъсково е видно, че на посочената дата и час на управляваното от Н. П. ППС са натоварени 26 020 кг пшеница, което означава, че неизбежно е налице и превишение на допустимото максимално натоварване от 24 тона на ос. Задължение на касатора като водач е да следи за масата на товара, неговия обем, разполагането му върху ППС, което управлява, по начин, който да не води до нарушение на установените за специални правила за обществен превоз на товари.

Предвид горното, настоящата инстанция намира, че събраните по делото доказателства в своята съвкупност водят до извода, че цитирана в АУАН и в НП електронна везна е именно тази, с която е било извършено замерването на процесното ППС управлявано от П. и същата представлява одобрено техническо средство, минало метрологичен контрол.

Настоящият състав намира, че правилно е определена санкционната разпоредба, а с оглед стойността на надвишението на допустимите норми определеният размер на наказанието е съобразно обществената опасност на деянието и дееца и целите по чл. 12 ЗАНН.

На следващо място, съдът намира за необходимо да отбележи, че процесното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не са установени обстоятелства сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива. То е типично за деянията от този вид. Следва да се отчете, че се касае за обществени отношения, свързани със създаване опасност за живота и здравето на участниците в движението на пътя. Извършването на процесното нарушение неминуемо води до опасност както за шофьора, така и за другите участници в движението и до нарушение на пътната настилка на пътищата, по които извършвайки превоза преминава конкретното ППС. В този смисъл не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба на Началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна е основателна, а оспореното решение на ВРС е незаконосъобразно и следва да се отмени. Съгласно нормата на чл. 222, ал. 1 от АПК спорът следва да се реши по същество, като с оглед доказаността на извършеното от Н. Д. П. административно нарушение и правилното определяне на вида и размера на административното наказание от страна на АНО, касационната инстанция преценява, че издадения НП следва да се потвърди изцяло.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на 160 лева на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63д ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, настоящият състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 837/24.06.24г. по НАХД № 4828/2023 г. на ВРС, XXXІІ състав, с което е отменено наказателно постановление № 23-0001971/03.08.2023г. издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0001971/03.08.2023г. издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. “б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 пр. 3 от Закона за движение по пътищата на Н. Д. П. е наложено административно наказание глоба в размер на 780 лева.

ОСЪЖДА Н. Д. П., [ЕГН] да заплати на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.