№ 106
гр. Шумен, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
в присъствието на прокурора М. Й. С.
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20233600600225 по описа за 2023 година
Производство по чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 13 от 10.04.2023 година постановена по НОХД № 20233620200071/2023 год.
по описа на Районен съд гр. Нови пазар съдът е признал подсъдимия В. И. Р. с ЕГН **********, за
виновен в това, че на неустановена с точност дата в периода от 13.12.2022 г. до 16.12.2020 г., в с.
Хърсово, общ. Никола Козлево, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот
(взломяване на стъкло на прозорец), отнел от частен дом, находящ се на *****, чужди движими
вещи, на обща стойност от 208,00лв., от владението на собственика им Ш.Х. Ш. от гр. Шумен, без
негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т. 3
от НК вр. чл.194, ал.1 от НК, поради което го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 1 год.
(една година). Съдът е определил първоначален режим на изтърпяване на наказанието „Общ“ в
затворническо общежитие от открит тип.
Съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства.
С определение № 65 от 10.04.2023 г. постановено по НОХД № 20233620200071/2023 год.
по описа на Районен съд гр. Нови пазар съдът на основание чл.414, ал.1, т.1 от НПК, е тълкувал
постановеното в диспозитива на Присъда № 13/10.04.2023 г. по НОХД № 71/2023 г. на РС Нови
пазар, като вместо записаното в нея, на годината на неговото довършване на престъплението, „в
периода от 13.12.2022 г. до 16.12.2020 г., в с. Хърсово, общ. Никола Козлево“, е ПОСТАНОВИЛ
ДА СЕ ЧЕТЕ: в периода от 13.12.2022 г. до 16.12.2022 г. (от тринадесети декември две хиляди
двадесет и втора година до шестнадесети декември две хиляди двадесет и втора година) в с.
Хърсово, общ. Никола Козлево“.
Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимия В. И. Р., който чрез
служебния си защитник е депозирал въззивна жалба. В жалбата си излага доводи, че присъдата е
неправилна. Излага доводи, че съдът необосновано е приел, че подсъдимия има „трайност на
престъпно поведение, наличие на утвърдени навици както към присвоителни престъпления,така и
към недобросъвестно сключване на договори за кредит и/или за покупко-продажба на изплащане.”,
като тези изводи на съда са неправилни и не са подкрепени от никакви доказателства, а същите са
1
послужили на съда при постановяване на присъдата. Счита, че в мотивите си съдът не е посочил
защо счита, че подс.Р. е осъждан, като не е обсъдено обстоятелството дали спрямо него не е
настъпила реабилитация на предходните му наказания. Направени са искания: за прилагане на
разпоредбата на чл.55 от НК с оглед наличие на многобройни и смекчаващи вината му
обстоятелства; за приложение на разпоредбата на чл.197, т.3 от НК, като размерът на наказанието
да бъда ориентиран към минималния размер, предвиден в общата част, а именно: ”3 месеца
лишаване от свобода”; ако се приеме, че са налице предпоставки за прилагане на разпоредбата на
чл.66 от НК, моли да се приложи.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Шумен излага доводи, че присъдата на
Районен съд – Нови пазар следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че е налице
противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата относно периода на извършване на
деянието, за което подсъдимият е осъден. Освен това излага доводи, че е налице противоречие не
само между мотив и диспозитив на присъдата, но и вътре в самите мотиви като това противоречие
може да се приравни на липса на мотиви. Сочи че в диспозитива на присъдата е прието, че
режимът на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода следва да бъде „общ“, а в мотивите
фигурира „строг“. Освен това съдът е посочил и вид на затворническо общежитие, което след
промените в ЗИНЗС вече не се посочва. Що се касае до направеното тълкуване от Районен съд –
Нови пазар, намира че този акт е изцяло несъобразен със закона, доколкото в чл. 414 от НПК е
визирано, че подлежи на тълкуване влязъл в сила съдебен акт.
Относно подадената жалба, прокурорът алтернативно предлага ако се измени присъдата,
доколкото преквалификация по чл. 197, т. 3 от НК е възможна, жалбата в тази част да бъде
уважена. Освен това В. Р. е бил задържан на 17.12.2022 г. за срок от 24 часа по ЗМВР, което
задържане не му е приспаднато от съда, и следва да се приспадне от наказанието лишаване от
свобода. Относно искането за условно осъждане намира въззивната жалба за неоснователна. В. Р. е
осъждан и не е реабилитиран, тъй като не са изтекли сроковете за реабилитация по чл. 88а, ал. 4 от
НК за пълна реабилитация. Също така счита, че жалбата е неоснователна и относно намаляването
на наказанието лишаване от свобода, доколкото претендирания размер не съответства на целите на
наказанието и превенцията.
В съдебно заседание жалбата се поддържа, както и направените в тях искания с всички
изложени в нея аргументи. Но служебния защитник поддържа и становището на представителя на
обвинението за наличие на такива пропуски в постановената присъда и също алтернативно се
солидаризира с искането за връщане на делото, и ако не съдът не приеме, че са налице такива
съществени нарушения, то тогава моли да се измени присъдата.
Въззивният съд при проверка на присъдата по посочените основания и изцяло служебно,
съгласно правомощията си по чл. 313 - 314 от НПК, констатира следното: Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 318 от НПК, поради което е процесуално допустима. Във въззивната жалба
е направено оплакване за допуснато от районния съд нарушение на закона свързано с
необоснованост.
Това действително е така.
На първо място след описанието на фактическата обстановка, районния съд се е задоволил
само с бланкетно изброяване на доказателствата, без да е направил анализ на същите и не е
отговорил на правно значими въпроси. Въззивният съд констатира, че мотивите към присъдата са
лаконични и непълни за проведеното съдебно заседание и събрани доказателства. Съдът се е
задоволил с изброяването на събраните по делото доказателства, като даже не е посочил всички, от
които е приел фактическата обстановка и пестеливо е коментирал само някои от тях. От друга
страна на л. 2 от мотивите си е посочил, че: „ Налице е от обективна страна доказаност в пълнота
на обективните признаци на престъплението кражба, което се установява от признанието на
подсъдимия, което се подкрепя изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства –
разпит на свидетелите и др.“ Всъщност признание на подсъдимия няма. Цялото съдебно
производство е проведено в отсъствие на подсъдимия и той не е давал никакви обяснения в
съдебна фаза. В същото време съдът не е приобщил обясненията на подс.В. Р. от досъдебната фаза
по предвидения в НПК ред – този по чл. 279 от НПК. Поради което и позоваването на негови
2
обяснения или признания е незаконосъобразно.
Същото се отнася и до приетия пряк умисъл от съда. На същата страница – л. 2 от
мотивите, съда е посочил: “Признатите от подсъдимия факти по обвинителния акт, въз основа на
установеното по ДП сочат на предумисъл от негова страна, на една добре обмислена престъпна
дейност. Всичко това сочи, че е налице кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК.“ Няма признание
от подсъдимия, няма законосъобразно събиране на доказателства, респк. прочитане и
приобщаване, за да може съда да се позовава на тях.
Всъщност първоинстанционния съд е приел фактите така, както са били описани в
обвинителния акт, без да извърши дължимия детайлен и пълен анализ на доказателствената
съвкупност и без да изложи собствените си виждания, от кое конкретно доказателство, събрано по
реда на НПК се установява всеки един факт, подлежащ на доказване в настоящото производство.
Някои от събраните доказателства пък въобще са останали извън обсега на обсъжданите
като например: протокол за оглед на местопроизшествие и албум /л. 3 - 8/, СД със запис от
видеонаблюдение /л. 25 - 27/, протоколи за оглед на веществени доказателства, албуми, а също
така и заключението по назначената видео техническа експертиза /л. 43 – 52/. По делото са
разпитани като свидетели Ш. Х. Ш., Ц.Д.Ц. и С.М.К.. Съдът не само, че не ги е анализирал, но и по
никакъв начин не става ясно приема ли техните показания, отхвърля ли ги, и защо. Нещо повече,
те изобщо отсъстват от мотивите му. Като се е позовал на негодно гласно доказателствено
средство – обяснения на подсъдимия, като е игнорирал изцяло показания на свидетели разпитани в
хода на съдебното производство, съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон. Съдът не се
е съобразил с принципа на чл.14 от НПК, изискващ вътрешното му убеждение да бъде основано
върху обсъждане на всички събрани и проверени по делото доказателства.
Основателно е и оплакването, че в мотивите към присъдата липсва защо съдът счита, че
подс.Р. е осъждан, като не е обсъдено обстоятелството дали спрямо него не е настъпила
реабилитация на предходните му наказания. Обсъждането на това обстоятелство е съществено, тъй
като от същото може да се изведат както характеристични данни за подсъдимия, така и да бъде
направена преценка за вида и начина на изтърпяване на наказанието. Следва да се обърне
внимание и на обстоятелството, че „незачитането на законите, гарантиращи неприкосновеност на
частната собственост“ не е отегчаващо вината обстоятелство, доколкото ако закона беше зачетен
нямаше да има престъпление. Същото се отнася и за ниската правна култура – с нея или без нея,
тя не е причина за извършване на престъпление. Такива се извършват и от лица с много висока
правна култура, интелигентност и познания.
От друга страна се споделят доводите на представителя на Окръжна прокуратура гр.
Шумен относно наличие на противоречие между диспозитив и мотиви на присъдата. Това
противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата касае периода на извършване на
деянието, за което подсъдимият е осъден. В диспозитива на присъдата Районен съд – Нови пазар е
приел, че това е периода от 13.12.2022 г. до 16.12.2020 г. В мотивите първоначално съдът отново
излага, че периодът на обвинението приключва 2020 г., а по-нататък, описвайки фактическа
обстановка, приема, че периодът на извършване на деянието е съответно от 13.12.2022 г. до
16.12.2022 г. Реално е налице противоречие не само между мотив и диспозитив на присъдата, но и
вътре в самите мотиви на Районен съд – Нови пазар. Съдът се е опитал да отстрани това
противоречие в диспозитива чрез тълкуване, което обаче не отстранява противоречието в
мотивите. Нещо повече. Направеното тълкуване от Районен съд – Нови пазар, е акт изцяло
несъобразен със закона, тъй като закона е приложен неправилно. В чл. 414 от НПК е визирано, че
подлежи на тълкуване влязъл в сила съдебен акт, а присъдата – предмет на настоящото
производство, в случая е невлязъл в сила съдебен акт, поради което не подлежи на тълкуване. Ето
защо и това тълкуване не само че е незаконосъобразно, но не би могло и да доведе до някакъв
правен резултат. Ако го нямаше това вътрешно противоречие в мотивите би могло да се обсъжда
дали не се касае за технически пропуск относно периода на обвинението, че е сбъркана една
цифра, което по късно /след влизане в сила на присъдата/ ако създава затруднения, по предвидения
в закона ред, можеше да се коригира по пътя на тълкуването. Налице е и друго противоречие - в
присъдата, в диспозитива й е прието, че режимът на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода следва да бъде „общ“, а в мотивите фигурира „строг“. Освен това съдът е посочил и вид на
3
затворническо общежитие, което след промените в ЗИНЗС вече не се посочва, но това
обстоятелство /ако не бяха налице обсъжданите други/ би могло да се коригира с изменение на
присъдата.
Допуснато е съществено процесуално нарушение. Липсата на изложени аргументи по
основните въпроси представлява липса на мотиви. Противоречията между диспозитив и мотиви на
присъдата, както и противоречията вътре в мотивите е процесуално нарушение. Допуснато
процесуално нарушение е от кръга на особено съществените. Посочените нарушения са абсолютни
и водят категорично до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като са
от категорията на тези, които въззивния съд не може да санира. В този смисъл е и категоричната
съдебна практика, обективирана в множество решения на ВКС.
Допуснатите от първостепенния съд съществени процесуални нарушения, коментирани по-
горе, не могат да бъдат изправени от страна на въззивния съд, съответно и обезмислят
обсъждането на направените в жалбата искания за прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК с
оглед наличие на многобройни и смекчаващи вината му обстоятелства; за приложение на
разпоредбата на чл.197, т.3 от НК, за намаление на наложеното наказание и за прилагане на
разпоредбата на чл.66 от НК, но обуславят отмяна на постановената присъда и връщане на делото
на първоинстанционния съд, за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното
заседание.
Следва да се отбележи само, че с отмяната на присъдата не поражда правно действие и
т.нар. тълкуване извършено с определение № 65 от 10.04.2023 г. по НОХД №
20233620200071/2023 год. по описа на Районен съд гр. Нови пазар на основание чл.414, ал.1, т.1 от
НПК, с което е тълкувана присъда № 13/10.04.2023 г. по същото дело.
Водим от гореизложеното и на основание чл.334, т.1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 2
от НПК, съставът на Окръжен съд – Шумен
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 13 от 10.04.2023 година постановена по НОХД №
20233620200071/2023 год. по описа на Районен съд гр. Нови пазар и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане на същия съд друг състав от фазата на разпоредително заседание.
Решението е окончателно. Решението да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4