№ 4304
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БМ
при участието на секретаря ЦП
като разгледа докладваното от БМ Гражданско дело № 20211110127572 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124 във връзка с чл.
422 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът ******“ЕАД излага в исковата молба, че по силата на договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 31.05.2013 г.
предоставила на И. Р. Ж. сумата от 10 000лева за усвояване по разплащателна сметка с
титуляр и карта, заедно с плик с персонален идентификационен номер, които са предадени
на ответника. Кредитът е усвоен в пълен размер, във връзка с което е представено
извлечение от сметка.
Поради не изпълнение на задълженията по договора от страна на ответника, банката
упражнила правото си да го обяви за предсрочно изискуем след уведомяване на длъжника.
Излага твърдения за допусната забава в плащанията в продължение на 4 последователни
месеца на дължимите суми за револвиране, като съгласно чл.30, ал.2 и чл. 31 от Общите
условия по договора кредитът е станал предсрочно изискуем, поради което е подадено
заявление до Районен съд Бургас за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от
ГПК и изпълнителен лист, по което е образувано ч.гр. дело № 4600/2019 г. по описа на БРС
срещу И. Р. Ж.. Поради получено съобщение от БРС, с което е уведомена банката, че
заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е указан срок за
предявяване на установителен иск в едномесечен срок след връчване на съобщението, са
предявени настоящите искове.
Предвид изложеното са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено,
че И. Р. Ж., дължи на ******” АД по силата на сключен на 31.05.2013г. договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица следните суми:
- 10 000лева- главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.06.2019 г. до окончателното плащане;
1
- заемни такси в размер на 132,16лева;
- редовна лихва в размер на 4 562,16 лева за периода от 05.07.2014 г. до
22.05.2019г.;
- законна лихва в размер на 41,66 лева за периода от 23.05.2019 г. до 06.06.2019 г.,
както и направените по делото разноски
- направените в заповедното и исковото производство разноски.
Ответникът И. Р. Ж., чрез назначения му особен представител, оспорва да е
настъпила предсрочна изискуемост, включително и че не е обявена. Оспорва клаузите в чл.
25, чл. 26, 70 и чл. 71 от Общите условия към заявление-договор за издаване на кредитна
карта като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 3, т. 9, т. 10, т. 12 и т. 18 ЗЗП и поради
това нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД поради противоречие със
закона, противоречие с добрите нрави и липса на предмет. Излага съображенията, че в
цитираните клаузи се уговаря право на банката като картоиздател едностранно да променя и
да въвежда нови такси, други възнаграждения и лихви. С оспорените разпоредби на банката
се предоставя възможност едностранно да променя договорения лихвен процент, както и
размера на таксите и другите възнаграждения, както и да въвежда нови, не само веднъж, а
неограничен брой пъти и за неограничен период от време. Излага доводи за
неравноправност на клаузата на чл. 25, чл. 26, 70 и чл. 71 от процесиите ОУ, която
предвижда банката да определя и изменя лихвата по свое усмотрение при промяна на
лихвените проценти на Европейската централна банка или лихвените проценти на
междубанковия пазар на капиталите или специалния и общ риск, поеман от картоиздателя
или условията на конкурентната среда. Поради това посочената разпоредба счита за
неравноправна и противоречаща на чл. 143 от ЗЗП, водеща до значително неравновесие
между правата и задълженията на двете страни по договора, като поставя размера на
лихвата в зависимост специфични рискове, които следва да носи самата банка, а не
потребителят. Твърди, че ответникът е физическо лице, на което по силата на заявление-
договор за издаване на кредитна карта Виза е предоставен банков кредит, който не е
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което същата
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, ДВ бр. 99/09.12.2005 г.,
в сила от 10.06.2006г., поради което се ползва от защитните норми, предвидени в ЗЗП.
Прави възражение за погасяване по давност на вземанията за главница на основание чл. 110
от ЗЗД и на основание чл. 111, б. „в” от ЗЗД относно претендираната лихва
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От представените с исковата молба и неоспорени писмени доказателства се
установява, че между страните е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 31.05.2013 г., по силата на който ******”
АД предоставила на И. Р. Ж. сума в размер от 10 000 лева за усвояване по разплащателна
сметка с титуляр и карта, заедно с плик с персонален идентификационен номер, които са
2
предадени на ответника.
Изслушана е съдебно счетоводна експертиза, по която е направено следното
заключение:
-По силата на процесния договор между страните е предоставен кредитен лимит до
10 000лева с променлив лихвен процент, усвояван чрез кредитна карта, като е открита
сметка и предоставена карта;
- Извършените тегления, плащания чрез терминални устройства от ответника, чрез
кредитната карта са в общ размер от 117 621,80лева главница, а с включени такси и лихви
сумата е в общ размер от 119 114,59лева.
-По сметката , обслужваща кредитната карта, е постъпила сума в общ размер от
108 240,39лева, с която са погасени главница от 107 621,80лева, лихви и такси до посочения
размер, след което е останало задължение към 20.09.2014г. в размер на 10 000лева
главница, 132,60лева такси и 741,50лева лихви до 20.09.2014г.
-Размерът на задълженията на ответника по договора към датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК в РС Бургас-07.06.2019г. е в общ размер от 15 081,16лева, от
които 10 000лева главница, 4562,16лева редовна лихва за периода 05.07.2014г. до
22.05.2019г.,132,61лева заемни такси, 41,66лева законна лихва за периода 23.05.2019г. до
06.06.2019г. , 294,73лева разноски по делото, 50.00лева юрисконсултско възнаграждение.
- Според вещото лице неплатените месечни вноски по процесната сметка са в общ
размер на 1 758,87 лв., от които:
- за периода 20.05.2014г. - 04.06.2014г. - минимална сума-604.78лева;
- за периода 20.06.2014г. - 05.07.2014г. -минимална сума -900,01лева;
- за периода 21.07.2014г. - 05.08.2014г. - минимална сума 1190,78лева;
- за периода 20.08.2014г. - 04.09.2014г. - минимална сума 1476,96лева;
- за периода 20.09.2014г. -06.10.2014г. -минимална сума 1 758,87 лв.
- Вещото лице не е установило да са извършени плащания за погасяване на
изискуемите суми по кредита от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита до
датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на
10.06.2019г.
По допълнителната ССЕ вещото лице прави заключение, че по силата на сключения
договор банката е предоставила на ответника кредитна карта VISA Galaxy и револвиращ
кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта, в размер на 10 000,00
лв., с променлив лихвен процент, за което е открита банкова сметка е IBAN: ********, BIC:
********** в ******“ЕАД с титуляр И. Р. Ж., с месечна падежна дата: 20-то число на
месеца. ГПР – 16,02%., която ответникът е получил на 07.06.2013г. От извлечение от
разплащателната сметка на И. Р. Ж. е установено, че за периода от 31.05.2013г. до
30.11.2022г., първото усвояване по кредита от И. Р. Ж. е на 10.06.2013г. – Покупка чрез POS
3
при търговец, на сума в размер на 200,23 лв. Началното салдо по разплащателна сметка
IBAN: ******** към 31.05.2013г. е в размер на 0,00 лв.
От предоставените справки от ******“ЕАД по Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 31.05.2013г., експертизата стига
до извода, че на 31.05.2013г. по разплащателната сметка на И. Р. Ж. в ******“ЕАД с IBAN:
********, BIC: **********, не е постъпила сума в размер на 10 000,00 лв.
Представено е уведомление с изх.№ 5926/26.02.2018г., изпратено чрез ЧСИ до
ответника, за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по три договора за кредит,
обслужвани по различни сметки, един от които е процесния. С разпореждане на ЧСИ от
23.04.2018г. е прието, че уведомлението е връчено по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК на
28.02.2018г., тъй като адресатът не е намерен на адреса, посочен от молителя, а именно
гр.София, бл.42, вх.Б, ет.5, ап.510, тъй като по данни на лице, което е домакин на входа,
търсеното лице не живее на адреса.
Изпратена е покана за предсрочна изискуемост и на адрес в гр.Черноморец,
ул.“Никола Вапцаров“ №4, вх.1, ап. 6, чрез ЧСИ, като съобщението е върнато с отбелязване
от 31.03.202018г., че лицето не е намерено на адреса след три посещения в продължение на
един месец. След разговор с бащата на лицето, който отказал да получи съобщението, е
получена информация, че адресатът живее в чужбина от 1989г., а друго лице не е намерено,
което да получи съобщението.
Изпратено е писмо уведомление чрез Булпост до адреса в гр.Черноморец, което
няма данни да е връчено.
Представени са общите условия на банката, от които се установява следното
съдържание на оспорените клаузи:
- чл. 25 /1./ Банката отпуска на Клиента револвиращ кредит под формата на
кредитен лимит в размер, съгласно Договора, който се усвоява след учредяване на
съответните обезпечения, в случай че се изискват такива. /2/ Срокът за ползване на кредита
съвпада със срока на валидност иа Картата.
- Чл.26 /1/Кредитният лимит се усвоява чрез картата или чрез операции по Чл. 12,
ал.2. /2/ За усвоената част от кредитния лимит чрез транзакции по Чл.6, ал.1, т. 1-7 Клиентът
заплаща променлива лихва в размер на договорения лихвен процент по кредита, посочен в
Условията, която се начислява ежедневно върху фактически ползваната сума. /3/ За
усвоената част от кредитния лимит чрез инстолмънт транзакции Клиентът заплаща
променлива лихва в размер на лихвен процент за инстолмънт транзакции, съгласно
Условията, която се начислява при извършване на транзакцията. Кредитният лимит се
намалява със сумата на транзакцията и начислената лихва. /4/ Лихвеният процент по ал.2 и 3
се променя по реда и при условията, предвидени в чл. 70 от тези Общи условия. /5/ В
случаите, когато бъде превишен кредитният лимит в резултат от изпълнение на наредени
операции, включително и off-line транзакции, събиране на дължими такси и комисионни н
др., превишението се оформя като неразрешен овърдрафт и се олихвява с лихва в размер на
договорения лихвен процент. Клиентът е длъжен да погаси сумата на неразрешения
овърдрафт незабавно след узнаване за превишението. В случаите, когато превишението е в
резултат от изпълнението на наредени от Клиента операции, се счита, че Клиентът е узнал
от момента на подаване на нареждането. Банката уведомява Клиента за превишението с
месечното извлечение за движението по сметката. /6/ Лихвата по предходните алинеи е
проста и се изчислява на база 360 (триста и шестдесет) лихводни за година и 30 (тридесет)
лихводни за месец.
- чл.70 /1/ Лихвеният процент по кредита е зависим от базов лихвен процент, определян по
одобрена от Кредитора методология. Лихвеният процент се променя при промяна на
4
базовия лихвен процент по решение на Кредитора. /2/ Методологията за определяне на
базовия лихвен процент, стойностите и промените му се оповестяват в офисите на
Кредитора и на Интернет страницата му. /3/ При промяна на лихвения процент Кредиторът
изпраща уведомление до Кредитополучателя на последния посочен от него адрес.
- Чл.71./1/ Банката уведомява Клиентите за предстоящи промени в Договора, настоящите
Общи условия и Условията във връзка с предоставяните платежни услуги в срок не по-
малко от два месеца от датата, на която промените влизат в сила, чрез съобщения на
определени за това места в банковите салони, както к чрез публикуването на промените в
Интернет страницата на Банката Предвижданите промени Клиентът може да получи при
поискване на хартиен носител в поделение на Банката. /2/ Ако не приема промените в
документите по ал.1, Клиентът има право да прекрати незабавно договора преди датата на
влизане в сила на промените. Банката счита, че Клиентът е приел промените в документите
по ал.1, ако не я е уведомил, че не приема тези промени и прекратява договора. /3/ Ако
Клиентът уведоми Банката, че не приема промените в документите по ал.1, в срока по ал.2,
това уведомление се счита за изявление за прекратяване на Договора преди датата на
влизане в сила на промените, без Клиентът да носи отговорност за разноски и обезщетения
във връзка с прекратяването. /4/ Промени в Договора, настоящите Общи условия и
Условията, извън предвидените в ал . 1 се прилагат без предварително уведомление, като
Банката уведомява Клиентите по начина, посочен в ал1. /5/ Когато Банката разширява
обхвата на услугите, които могат да се използват с картата, се счита, че Клиентът е изявил
съгласие с това, когато, ако е необходимо, заяви услугата в поделение на Банката или чрез
технически средства за комуникация, както и като използва новата услуга за първи път ,
като в тези случаи не се прилага срокът по ал.1.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл. 430, ал.1 и 2 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
В тежест на ищеца е да докаже съществуване на вземането по договор за банков
кредит, по който банката е изпълнила своето задължение за предоставяне на договорената
сума, след което да е възникнало задължение за връщането й при условията, регламентирани
в договора.
От събраните по делото доказателства се установява и между страните не е спорно
сключването на договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 31.05.2013 г., по силата на който ******” АД предоставила на И. Р. Ж.
сумата от 10 000 лева за усвояване по разплащателна сметка с титуляр и карта, заедно с
плик с персонален идентификационен номер, които са предадени на ответника.
От заключението на основната ССЕ се установява, че в изпълнение на договора
банката е открила сметка на името на ответника, предоставена за ползване на разрешения
кредитен лимит. По сметката са теглени и постъпвали суми, като по този начин
кредитополучателят е ползвал разрешеният му кредитен лимит. Обстоятелството че
банката е изпълнила задълженията си по сключения договор за предоставяне на посочената
в него сума за ползване от ответника не се опровергава от заключението по допълнителната
5
ССЕ, според което началното салдо по разплащателна сметка IBAN: ******** към
31.05.2013г. е в размер на 0,00 лв., тъй като съответства на договореното между страните да
се предостави кредитен лимит, а не кредит в размер на 10 000лева, който да е наличен по
откритата сметка. В тази връзка следва да се вземе предвид и уговореното в чл.26, ал.2 от
Общите условия, че се дължи променлива лихва върху усвоената част от кредитния лимит,
поради което следва да се направи извод, че за да се приеме договора за изпълнен от страна
на банката, не е необходимо да бъде преведена цялата сума по сметка на
кредитополучателя.
С оглед на изложеното съдът приема, че банката е изпълнила задължението си да
предостави договорения кредитен лимит, като е възникнало задължение за
кредитоплучателя да ползва отпуснатата сума, съобразно договореното и да заплаща
предвидените в договора лихви и такси, както и да погасява задълженията си по кредитната
карта в договорените срокове.
От заключението на вещото лице по основната ССЕ се установява, че ответникът е
ползвал кредитния лимит по предназначение по откритата за тази цел банкова сметка, по
която са извършени тегления и плащания чрез терминални устройства от ответника в общ
размер от 117 621,80лева главница. Установено е, че по сметката е постъпила сума в общ
размер от 108 240,39лева, с която са погасени главница от 107 621,80лева, лихва и такси до
посочения размер, след което са останали задължения към 20.09.2014г. в размер на
10 000лева главница, 132,60лева такси и 741,50лева лихви до 20.09.2014г.
Съгласно чл.30, ал.3 от ОУ, в случай че четири поредни месеца, считано от месечната
падежна дата, Клиентът не револвира кредита си или револвира със суми по-малки от
минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се
преустановява и цялото задължение, формирано към падежната дата, започва да се олихвява
с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава.
Според ал.4 ако Клиентът погаси изцяло кредита (лихви, такси и транзакции) до края на
следващия (пети) гратисен период, правото на ползване на кредита се възстановява. Според
чл. 31 Ако Клиентът не погаси изцяло кредита си в срока по чл.30, ал. 4, вземането на
Банката за целия използван кредитен лимит, независимо от начина, по който е формиран,
става окончателно изискуемо. Банката събира дължимите суми от всички сметки на Клиента
в Банката, въз основа на предоставено от него съгласие с подписването на Договора.
От посочените разпоредби следва, че ответникът е поел задължение да ползва
разрешения му лимит, като е уреден начин за връщане на предоставената сума, като за
всеки месец същият следва да внесе сума за револвиране на кредита. От заключението на
вещото лице се установява, че са налице четири поредни месеца на неизпълнение на
задължението за осигуряване на сума за револвиране, а именно за периода 20.05.2014г. -
04.06.2014г. - минимална сума-604.78лева; - за периода 20.06.2014г. - 05.07.2014г. -
минимална сума -900,01лева; - за периода 21.07.2014г. - 05.08.2014г. - минимална сума
1190,78лева; - за периода 20.08.2014г. - 04.09.2014г. - минимална сума 1476,96лева;
Установява се, че не е изпълнено условието, регламентирано в чл.30. ал.4 от ГПК за
6
възстановяване действието на договора, чрез погасяване в цялост на задълженията по
кредита, тъй като за този период сумата за револвиране също е останала невнесена. Същата е
за периода 20.09.2014г. -06.10.2014г. -минимална сума 1 758,87 лв.
Следователно от 07.10.2014г. е възникнало правото на банката да събере дължимите
суми от всички сметки на клиента в банката и към посочената дата са налице обективните
предпоставки, визирани в договора, за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
От представените по делото уведомителни писма за предсрочна изискуемост се
установява, че банката се е възползвала от предоставеното с чл. 33, ал.1 от ОУ право да
обяви всички кредити на клиента за предсрочно изискуеми, като с едностранно изявление от
26.02.2018г., изпратено до кредитополучателя чрез ЧСИ по реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, е
направила такова изявление. Установява се, че писмото е връчено на ответника при
условията на чл.47, ал.1 от ГПК на установения настоящ адрес, като е удостоверено че
лицето не живее на адреса по данни на домакина на блока, в който се намира, поради което
не е залепено уведомление на посочения адрес. Изпратено е уведомление от 31.03.2018г. за
предсрочна изискуемост и на установения постоянен адрес на ответника, което е върнато с
отбелязване, че баща му е отказал да получи, тъй като адресатът не живее на адреса и е на
работа в чужбина.
От установените по делото факти следва да се направи извод, че след 07.10.2014г. са
били налице обективните предпоставки, регламентирани в договора, за обявяването му за
предсрочно изискуем, като банката се е възползвала от това свое право на 26.02.2018г.,
когато е изпратила уведомление до ответника с изх.№5926/26.02.2018г., в което се съдържа
нейното едностранно изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Към тази
дата не е изтекъл петгодишен период за погасяване на вземането на банката по давност, а
след предприемане на действия за принудително събиране на вземането започналият да тече
на 07.10.2014г. давностен срок е прекъснат, след което е започнал да тече нов петгодишен
срок за погасяване на вземанията по договора по давност, който не е изтекъл към датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК на 06.06.2019г. за процесните вземания.
Предвид изложеното е неоснователно възражението на ответника за погасяване на
процесните вземания по давност.
От горепосочените факти следва да се направи извод, че към 07.10.2014г. са били
налице предпоставките на договора за обявяване на вземането по него за предсрочно
изискуемо, поради неизпълнение на задължението за плащане на суми за револвиране на
кредита в продължение на четири месеца. В тази връзка, кредиторът е упражнил правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, изпращайки уведомление до ответника.
Предсрочната изискуемост е форма на изменение на договора, което настъпва с
волеизявлението само на една от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявлението
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасен остатък от него
за предсрочно изискуем, което включва вноските с ненастъпил падеж, които не са
7
изискуеми към момента на изявлението. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.
18 от ТР № 4 от 18.04.2014 г., в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК при
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост.
От представените уведомителни писма се установява, че същите са изпратени на
установените адреси на ответника и са връчени при условията на чл.47, ал.1 от ГПК, като е
установено, че лицето не живее на посочените адреси по данни на лица, които са надлежно
идентифицирани. В определение по чл. 274, ал. 3 ГПК - № 47/17.01.2011 г. по ч. т. д. №
719/2010 г. на ВКС, ІІ ТО е прието, че при връчване по възлагане от частен съдебен
изпълнител (чл. 18 от ЗЧСИ) се прилагат общите правила на чл. 37-58 ГПК, като отказът за
получаване по чл. 44 ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостоверят от
длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени. Доколкото връчването по реда
на чл. 47 ГПК е допустимо при точно изброени предпоставки, удостоверяване на
обстоятелства, относими към същите, следва да се съдържа в самото съобщение
за връчването върху поканата и конкретно - да е посочена причината, обусловила
приложението на чл. 47, ал. 2 ГПК.
В настоящия случай се установява, че връчителят е посетил настоящия адрес на
ответника на 28.02.2018г. и е констатирал, че лицето не живее на адреса, което е
потвърдено от сведенията, дадени от домакина на блока, поради което е прието, че е налице
хипотезата на чл.47, ал.1 изр.последно и ал.6 от ГПК , при което правилото за търсене
лицето на адреса три пъти и залепване на уведомление не се прилага.
Представени са доказателства за търсене на ответника и на заявения постоянен адрес,
като лицето е търсено три пъти, но по данни на баща му отдавна живее в чужбина, поради
което не е залепено уведомление, тъй като е установена хипотезата на чл.47, ал.1 изр.
последно от ГПК. Поради изложеното съдът приема за доказано надлежно връчване на
уведомление за предсрочна изискуемост на ищеца на настоящ адрес на 28.02.2018г. и на
постоянен адрес на 31.03.2018г.
С получаване на уведомителните писма по този ред, изявлението на банката е
достигнало до кредитополучателя и кредитът е станал предсрочно изискуем, като в този
смисъл е съдебната практика на ВКС, според която предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването `и - Решение № 139 от
05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на І т. О. на ВКС, Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д.
№ 362/2015 г. на II т. о. на ВКС и Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на І
т. О.
Неоснователни са възраженията на ответника за нищожност на клаузата на чл.25 от
8
ОУ, тъй като в нея е регламентиран редът за предоставяне на кредитния лимит и неговия
срок.
Неоснователни са възраженията за нищожност на клаузата на чл.26 от ОУ, в който е
предвидена цената на предоставената от банката услуга, както и заплащането на променлива
лихва за усвоената част от кредитния лимит.
Действително клаузите на чл.70 и чл.71 от ОУ регламентират начинът на формиране
на лихвения процент, възможността за промяна на базовия лихвен процент по решение на
Кредитора, както начинът на уведомяване на клиентите за направените промени в БЛП. В
същите е предвидена възможност банката да променя БЛП по свое усмотрение без ясно
посочени критерии, което е основание за обявяването им за нищожен с оглед съдебната
практика, обективирана в Решение № 77 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4452/2014 г., III
г. о., ГК. По делото не се установява банката да се е възползвала от възможността за
промяна на лихвения процент на база посочените клаузи и да е променила сумите за
револвиране по кредитната карта, поради което е без значение за решаване спора, дали тези
клаузи са неравноправни и нищожни.
От заключението на приетата основна ССЕ се установява, че задълженията на
ответника по договора към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в РС
Бургас-07.06.2019г. е в общ размер от 15 081,16лева, от които 10 000лева главница,
4562,16лева редовна лихва за периода 05.07.2014г/ до 22.05.2019г.,132,61лева заемни такси,
41,66лева законна лихва за периода 23.05.2019г. до 06.06.2019г. Не са ангажирани
доказателства за плащане на задължения от страна на ответника в хода на делото, поради
което исковете следва да бъдат уважени до пълните предявени размери.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Поради изложеното и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът дължи на ищеца направените разноски. Исковете са уважени изцяло, поради
което ответникът дължи на ищеца разноски в исковото производство в размер на
387,76лева държавна такса, 500,00лева възнаграждение за особен представител, 400,00лева
възнаграждение за вещо лице и 400,00лева възнаграждение за юрисконсулт, определено по
реда на чл.78, ал.8 от ГПК. В заповедното производство са направени разноски в размер на
294,73лева държавна такса и 50,00лева юрисконсултско възнаграждение, които следва д асе
присъдят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „********” АД с ЕИК *** срещу
И. Р. Ж. с ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с правно основание
9
чл.422 от ГПК във връзка с чл. 430, ал.1, ал.2 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, че И. Р. Ж. с ЕГН
********** дължи на „********” АД с ЕИК *** по силата на сключен на 31.05.2013г.
договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
следните суми:
- 10 000лева- главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.06.2019 г. до окончателното плащане;
- заемни такси в размер на 132,16лева;
- редовна лихва в размер на 4 562,16 лева за периода от 05.07.2014 г. до
22.05.2019г.;
- законна лихва в размер на 41,66 лева за периода от 23.05.2019 г. до 06.06.2019 г.,
за които е издадена заповед по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело№ 4600/2019г. на РС-
Бургас.
ОСЪЖДА И. Р. Ж. с ЕГН ********** да заплати на „********” АД с ЕИК *** на
основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в исковото производство в
размер на 387,76лева държавна такса, 500,00лева възнаграждение за особен представител,
400,00лева възнаграждение за вещо лице и 400,00лева възнаграждение за юрисконсулт и в
заповедното производство 294,73лева държавна такса и 50,00лева юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10