Р Е Ш Е Н И Е № 95
гр.Пловдив, 21.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение,
публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ВЕСЕЛИНА
СЕМКОВА
при секретаря Гинка Големанска и с участието на
прокурора Марин Пелтеков, след като разгледа докладваното от съдията Веселин Хаджиев
ВНOХД № 165 по описа на ОС Пловдив за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 309/25.11.2019 г. по НОХД №
370/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІІІ н.с., подсъдимият Т.И.Р. е признат за ВИНОВЕН в
това, че на 11.02.2017 г. в гр. *, обл.
Пловдив е управлявал моторно превозно средство
лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ****, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,70 на хиляда, установено по надлежния
ред - с комплексна съдебно-медицинска и химико-токсилогична експертиза, поради
което и на основание чл.343б ал.1 вр. чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в
размер на 200 лева.
На основание чл.343г вр. чл.37, ал.1,т.7 от НК подсъдимия Т.И.Р. е лишен
от право да управлява МПС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, считано от влизане на
настоящата присъда в законна сила.
Подсъдимият Т.И.Р. е признат за ВИНОВЕН, в това,
че на 11.02.2017 г. в гр. *, обл.
Пловдив, по хулигански подбуди е причинил на П.Б.П., лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядане в окосмената част на главата, охлузвания с
кръвонасядания по шията, охлузване по ляво коляно, довели до болка и страдание,
без разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради
което и на основание чл.131, ал.1,
т.12 вр. чл.130, ал.2, вр. чл.54 от НК е
осъден на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Подсъдимият Т.И.Р. е признат за ВИНОВЕН в това,
че на 11.02.2017 г. в
гр.*, област Пловдив, в
условието на продължавано престъпление,
е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
както следва: - спрял принудително лек
автомобил „Опел Корса" с рег. № ****, управляван от *** и иззел от същата
свидетелство за управление на МПС, без да има правомощия за това, - в сградата на РУ – МВР гр. * отправял
обидни и цинични изрази спрямо ***, а именно: „ти да не си светица, аз знам кой
те е ****, ти си ****.." и спрямо П.Б.П., а именно: „ще те туширам, където
си искаш.. с майка ти, баща ти..“ „ще ти разбия муцуната, когато аз
преценя... когато очакваш и когато ти не очакваш", „дреме ми на тая
работа" , поради което и на основание
чл.325 ал. 1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.54
от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.23 ал.1 от НК на
подсъдимия Т.И.Р. е наложено едно общо и
най-тежко наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.23, ал.3 от НК,
към така наложеното на подсъдимия
Т.И.Р. общо най-тежко наказание е присъединено и наказанието ГЛОБА в размер
на 200 лева, както и наказанието лишаване от право да управлява МПС, за срок от
ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК
изпълнението на така наложеното на подсъдимия Т.И.Р. общо най-тежко наказание в размер на ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане в сила на настоящата присъда.
Подсъдимият Т.И.Р. е осъден да заплати на
частния обвинител П.Б.П., сумата от 1200
лева, представляваща направените от последния разноски по делото.
На основание чл.189, ал. 3 от НПК, подсъдимия Т.И.Р. е
осъден да заплати по сметка на ОДМВР ПЛОВДИВ, направените в досъдебното
производство разноски в размер на 834.28 лева, както и да заплати по сметка на
РС Пловдив сумата от 290 лева, представляваща направените разноски в съдебното
производство.
Срещу присъдата е постъпила жалба от
подсъдимия Т.Р., чрез неговия защитник адв. Т., в която се навеждат доводи
относно незаконосъобразността на съдебния акт, поради недоказаност на
обвинението. Поддържа се и становище, че при постановяване на атакувания
съдебен акт са допуснати съществени процесуални нарушения /отстраними от
въззивната инстанция/, в резултат на което, наложените наказания на подсъдимия
се явяват явно несправедливи. Твърди се, че не е доказано по несъмнен начин
дали подсъдимият е управлявал МПС под влиянието на алкохол, на посочената от
обвинението дата. Не са отчетени и показанията на свидетелите ** и *, които
подкрепят защитната теза на подсъдимия, за изпито от последния количество
алкохол в един по-късен момент. Оспорва се и резултата от химико-токсилогичната експертиза
поради това, че в същата е прието
подсъдимият да е консумирал различен от посочения от него алкохол. Излагат се
съображения за недоказаност на обвинението по чл.131, ал.1, т.12 вр с чл.130,
ал.2 от НК, като се твърди, че подсъдимият е бил нападнат от частния обвинител
и е действал в състояние на неизбежна отбрана. Защитата смята, че обвинението
по чл.325, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК също не е доказано по категоричен
начин, като е на мнение, че действията на свидетелката * са провокирали
реакцията на подсъдимия, който като * е поискал обяснения за това ѝ
поведение. Относно изречените от подсъдимия обиди към свидетелката **, би
следвало да няма наказание, тъй като подсъдимият е отвърнал на отправени към
него обиди.
С жалбата се прави доказателствено искане
за назначаване на повторна СМЕ и химико-токсилогична експертиза.
Иска се отмяна на присъдата, като се
постанови нова такава, с която подсъдимият Р. да бъде признат за невиновен по
повдигнатите му обвинения.
В съдебно заседание пред настоящия
въззивен състав, адв. Т. – защитник на подсъдимия Р., поддържа жалбата. Смята,
че обвинението не е формулирано коректно, като в обвинителния акт е посочена
само датата на извършване на деянието по чл.343б, но не е уточнен часа, а от
там кога и с каква концентрация на алкохол в кръвта е управлявал МПС бил
подсъдимия, което прави защитата срещу така повдигнатото обвинение невъзможна.
Твърди, че подсъдимият не е нападал никого, а се е защитавал от нападналите го
П. и **. Изтъква, че подсъдимият е *, юрист с дългогодишна практика, самият той
*** и ако е бил употребил алкохол преди инцидента, нямало да се върне в **.
Отново посочва, че действията на подсъдимия по отнемане на СУМПС от св. *,
макар и не като ** са били с цел изясняване на ситуацията с отнемане на
предимство на пътя.
Подсъдимият Р. поддържа заявеното от
защитника му. Смята, че е обвинен несправедливо. Твърди, че е консумирал
алкохол след инцидента, както и че уискито и виното са били с високо съдържание
на алкохол, а не както е прието в експертизата.
Представителят на Окръжна прокуратура
намира присъдата на Районен съд Пловдив за правилна, законосъобразна.Счита,че
обвинението е доказано по несъмнен начин от свидетелските показания и приетите
от съда заключения на вещите лица, касаещи концентрацията на алкохол в кръвта
на подсъдимия. Намира жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт.
В последната си дума, подсъдимият Р. иска
да бъде оправдан.
Въззивният съд, като обсъди направените с
жалбата оплаквания, становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и
като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на
чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, макар и не на изложените от
защитата основания.
От събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка.
Към 11.02.2017 г. подсъдимият Т.Р. работел на длъжност
„****, с месторабота ***. Съгласно график за дежурства на * в РУ на МВР гр. *,
изготвен лично от подс. Р., на 10, 11 и 12.02.2017 г. той бил дежурен на
разположение след 17.30 часа на 10.02.2017 г. /петък/.
Вечерта на 10 срещу 11.02.2017 г., свидетелите П.П. и
*П. гостували на свидетелката **, в дома ѝ в гр. *, където двамата
свидетели употребили алкохол. Малко след 02.30 часа на 11.02.2017 г. си
тръгнали, като решили до дома им да ги откара ** с л.а. „Опел Корса“, с peг. №
****, собственост на бащата на П.П..
Около 02.50 ч. * управлявала автомобила по ул. “*“ в
гр. *. Когато наближила кръстовището с ул. „*“ тя намалила скоростта на
автомобила, тъй като за нея имало знак „Стоп“. Без да спира изцяло движението
на автомобила и след като се уверила, че по ул. “Г. С. Раковски“ няма движещ се
автомобил, * навлязла в кръстовището. В този момент по ул. “*“ с л.а. „*“ с
рег. № ****, като го управлявал, се движел подс. Т.Р., който идвал от лявата
страна на автомобила на свид. *. Провокиран от горното, Р. решил да настигне и
спре управлявания от * автомобил, което
и сторил. Слязъл от автомобила си и се
приближил до шофьорската врата на
другото превозно средство, като поискал документите на водача - *, взел
свидетелството ѝ за правоуправление на МПС и я подканил да кара към
сградата РУ на МВР гр. *, без да има такива полицейски правомощия.
Тъй като подсъдимият, с оглед заеманата от него
длъжност в *, не притежавал правомощия да извършва контрол на безопасността на
движението на моторните превозни средства, а и бил във видимо нетрезво
състояние – миришел на алкохол и залитал, действията му възмутили пътуващите
със свид. * свидетели П.П. и * П.. Последните двама слезли от автомобила и
между тях и подс. Р. възникнал словесен конфликт, който прераснал във физически
сблъсък между Р. и П.П., при който подсъдимият хванал свидетеля за фланелката,
с която бил облечен и го съборил на земята, след което настъпил левия му крак в
областта на коляното. При падането на земята свид. П. П. си наранил главата.
Всичко това се случило в близост до игрална зала „*“ и привлечени от виковете
на подсъдимия и свидетелите, от нея излезли клиенти: свидетелите ****, които
разделили Р. и П. П.. Веднага след като П. станал от земята, подал сигнал за
случилото се на ЕЕН 112, а подсъдимият се обадил от телефона си на дежурния в
РУ на МВР гр. * и поискал съдействие за проверка за алкохол пред игрална зала
„*“.
След обаждането на П.П. на ЕЕН 112, като сигнала бил
пренасочен към дежурната част на РУ на МВР гр. *, но връзката се разпаднала,
той се обадил на майка си – свидетелката **, с молба да отиде тя в сградата на
РУ на МВР гр. *, където отивал и той заедно със свидетелите * и Б. П..
След обаждането на подс. Р. ***, на място бил изпратен
дежурен екип от РУ на МВР гр. *в състав свидетелите ** и **, които почти
незабавно пристигнали на мястото на инцидента. Двамата полицейски служители
установили, че л.а. „Опел Астра“ с peг. № **** е там с водачката и двамата
пътници, а автомобила с водач подс. Р. бил напуснал мястото. Полицейските служители
разпоредили на * да кара към сградата на РУ на МВР гр. * за снемане на
обяснения.
От своя страна подсъдимият пристигнал с автомобила си
в сградата на РУ на МВР гр. * и там представил шофьорската книжка на *, като с
груб тон отправил реплики към намиращите се в управлението дежурни служители
- свидетелите ** и **, че не си гледат
работата.
След като свидетелите *, П. П. и Б.П. пристигнали в
управлението, * и Б. П. били приканени от свид. В. да напишат собственоръчни
обяснения за случилото се. Свид. В. преценил, че по-късно ще снеме обяснения и
от св. П. П., тъй като в момента последният бил силно афектиран и под влиянието
на алкохол. Докато тримата - *, П. П. и
Б.П. били в кабинета на В., пред сградата на управлението се намирали
свидетелите * и **. Докато В. снемал обясненията, в кабинета му влязъл подс. Р.
и започнал да се саморазправя с * и Б.П., но В. го помолил да напусне кабинета
му и той излязъл. Свид. *, която се намирала пред входа на сградата на
управлението, чула виковете на подсъдимия, когото тя познавала от по-рано.
Няколко минути по-късно Р. излязъл във фоайето на сградата до входната врата,
като на * ѝ направило впечатление, че той е във видимо нетрезво
състояние, т.е. потвърдило се това което синът ѝ свид. П. П. вече ѝ
бил споделил. Когато го видяла, тя решила да проведе разговор с него, за да
разбере каква е причината за случилото се, и се обърнала към него по име, като
го нарекла „*“ /с оглед познанството им от по-рано/, на което подс. Р. ѝ
казал,че не ѝ е никакъв „*“, след което тръгнал в посока към автомобила
си, но през това време свид. * му казал да спре и да каже какво е станало.
Тогава подсъдимият се върнал и започнал да обижда свид. *, като ѝ казал
„ти да не си светица, аз знам кой те е ****, ти си ****.“. Тези му действия и
думи силно възмутили свид. *а, още повече, че били чути и от свидетелите *В.,
**, **, **. В хода на разправията подсъдимият отново отправил и закани към свид. П. П., че: „ще те туширам, където си
искаш.. с майка ти, баща ти..“ „ще ти разбия муцуната, когато аз преценя...
когато очакваш и когато ти не очакваш“, „дреме ми на тая работа“. В един момент, както се разправял със свид.
*, подс. Р. внезапно излязъл от управлението и потеглил в неизвестна посока.
След като случилото се било докладвано на началника на
РУ на МВР гр.* – свидетеля **, той разпоредил да бъде взета алкохолна проба от
подс. Р. и да се предприеме задържането му. По негово разпореждане две патрулни
коли се отправили към дома на подсъдимия. Около 04 ч. дежурният по управление,
който бил в патрулната кола - свид. *В. звънил многократно на входната врата на
имота на Р., след което му се обадил по телефона, но той отказал да отвори
вратата. Малко след това на свид. В. се обадил свид. *, който разпоредил да се
приберат в управлението, защото подс. Р. вече е там, докаран от брат си
свидетеля * Р..
Свидетелят ** – мл. автоконтрольор в РУ на МВР гр. *,
извършил доброволна проба за алкохол с
„Дрегер Алкотест 7510“ в
издишания от подс. Р. въздух, в 05.30 ч., като била отчетена концентрация от
1,47 на хиляда. В ЦСМП гр. * била взета доброволно кръвна проба от подсъдимия в
6.00 ч.
Комплексната
съдебно психиатрична и
психологична експертиза заключава, че по време на деянието подс. Р. е
бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, при което качеството на
волевите актове е било съхранено. Същият е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си.
В хода на разследването е била назначена и изготвена
съдебно-медицинска експертиза, видно от заключението на която се установява, че
при прегледа на П.Б.П. са установени: кръвонасядане по окосмената част на
главата, охлузвания с кръвонасядания по шията, охлузване по ляво коляно.
Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане
с или върху твърд тъп предмет или от неговото тангенциално действие. Тези
увреждания е възможно по начин и време да са получени така, както се съобщава в
предварителните сведения на експертизата. Било е причинено болка и страдание,
без разстройство на здравето, т.е. била му е причинена „лека телесна повреда“
по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
Видно от назначената в хода на разследването
комплексна съдебно-медицинска и химико-токсикологична експертиза на взетата от
подс. Т.Р. кръв се установява следното: От извършените повторни изследвания на
предоставената проба кръв от Т.И.Р. е
установено наличие на алкохол (етанол) в кръв, в концентрация 1.48 ± 0.011 g/L
(%о, w/v). Повишаването на концентрацията на алкохола при повторното изследване
се изяснява с изминалото време между двете изследвания, през което време са
настъпили промени в концентрацията на етиловия алкохол, дължащи се на редица
фактори, касаещи както физико-химичните свойства на етанола, така и характера
на биологичната матрица кръв, допускаща протичане на различни биохимични и
микробиологични процеси. Отчитайки множеството фактори, отговорни за
стабилността на етиловия алкохол в кръвната матрица в процеса на съхранението ѝ,
експертизата приема за достоверен резултатът от първото изследване на пробата,
извършено на 11.02.2017 г. в СХЛ при МБАЛ „Пловдив" АД, при което се
установява концентрация на алкохол в кръвта на Т.И.Р. - 1.29 %. В резултат от
извършените повторни изследвания на предоставената проба кръв от Т.И.Р., не се
установява присъствие на наркотични вещества и психоактивни медикаменти.
Съобразявайки отчетения резултат от предварителното изследване с техническо
средство за съдържание на алкохол (1.47 %о в 05.30 ч. на 11.02.2017 г.) и
вземайки под внимание резултатът от първата химическа експертиза (1.29 %о в
06.00 ч. на 11.02.2017г.), може да се заключи, че към момента на медицинското
изследване, лицето Т.И.Р. е в токсикокинетична фаза на елиминиране на алкохола
от организма. Ретроспективната корекция със средно минимален коефициент 0.15 g/L/h
показва, че към момента от време 02.30-03.00 ч. на 11.02.2017г., същият е бил с
концентрация на алкохол в кръв в интервал 1.7- 1.8 g/L. Концентрация на алкохол
в кръв в посочения интервал, отговаря на фаза на възбуда по Dubowski,
изразяваща се в емоционална нестабилност; загуба на критична преценка;
повлияване на възприятието, паметта и разбирането; понижен сензорен отговор;
повишено реакционно време; намалена зрителна острота и периферно зрение;
промени в акомодацията; сензорно-моторна некоординираност; нарушено равновесие;
завалена реч; повръщане; сънливост. Максимални концентрации на алкохол в кръвта
се достигат в рамките на 30 - 60 мин след консумация на алкохолна напитка. Този
експериментално установен факт е валиден единствено в случаите, когато количеството
на алкохола е погълнато наведнъж (пиене „на екс“). В този смисъл, приема на 150
мл уиски и 700 мл вино, би довел до максимална концентрация на алкохол 1.47 %о
в кръвта на лицето Т.Р., отчетена с техническо средство в 05.28 ч. на
11.02.2017г., само ако напитките са приети, респ. напълно абсорбирани между
04.50 и 05.00 ч. на същата дата. Когато алкохолните напитки се консумират в
продължителен период от време, последователно във времето, при оценката на
достигнатата максимална концентрация на етанол в кръв, трябва да се отчита и
паралелно протичащия процес на елиминиране на алкохола. В настоящия случай,
изпиването на 150 мл уиски (алк. 40 об. %) и 700 мл вино розе /алк. ср. 11 об.
%/ от подсъдимия в посочения период от време, а именно 03.15 ч. - 04.50 ч. на
11.02.2017 г. ще доведе до концентрация на алкохол в кръв не по-висока от 1.2
g/L (%о) към момента на проверката с техническо средство (05.28 ч. на
11.02.2017 г.), като е отчетено количеството на елиминирания алкохол за времето
до проверката. Съответно, към момента на медицинското изследване (06.00 ч. на
11.02.2017 г.), концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Т.Р., при
посочените от него и от свид. * Р. обстоятелства, би била около 1.0 g/L (%о).
Установената концентрация на алкохола в кръвта от 1.29 % може да бъде обяснена
с наличие на алкохол в кръвта към момента на инцидента около 02.30-03.00 ч.
Такъв извод от съдебно-медицинска и токсикологична гледни точки добре
кореспондира със събраните свидетелски показания относно състоянието на подсъдимия
както към момента на инцидента, така и относно поведението на същия в РУ *.
Здравословното състояние и изпитите през деня медикаменти, не повлияват
фармакокинетичното поведение на етиловия алкохол в организма на подсъдимия
Т.Р.. Въз основа на предоставените данни и извършените изследвания, категорично
може да се заключи, че към момента на медицинското изследване, етиловият
алкохол в кръвта на Р. е в токсикокинетична фаза на елиминиране, без да може да
се посочи точното време на началото ѝ. Лекарствено средство
"Колхицин" съдържа сух екстракт от семена на есенен минзухар,
стандартизиран като 35 mg тотални алкалоиди, от които 0,5 mg колхицин.
Назначението му е за овладяване на острите пристъпи на подагра. В листовките на
медикамента, предназначени за пациентите, е отбелязано, че способността за
шофиране и активно участие в трафика, както и способността за работа с машини
се нарушава след приемането му. Активното вещество в лекарствено средство
"Милурит" е алопуринол, който се прилага за намаляване на нивата на
пикочна киселина в кръвта. „Гутрол“ допринася за естественото разтваряне от
организма на кристалите на пикочната киселина в ставите и в другите тькани,
оказва благоприятно влияние върху ставите. Съдържа бромелаин и витамин В6.
Употребата на „Милурит“ и „Гутрол“ преди вземане на проба кръв за изследване за
алкохол не повлиява метаболизма и съдържанието на алкохол в кръвта. Съвместната
употреба на алкохол и някои лекарствени средства може да доведе до поява на
лекарствени взаимодействия с нежелани (токсични) ефекти. Токсични ефекти при
употреба на лекарства и алкохол могат да възникнат както на фармакокинетично, така и на
фармакодинамично ниво. Фармакокинетичните етапи, през които преминава всяко
едно екзогенно (чуждо) вещество, постъпило в човешкия организъм са: резорбция,
разпределение (дистрибуция), биотрансформация (метаболизъм) и елиминиране на
веществото. В нито един от изброените етапи, не са установени взаимодействия
между лекарствените вещества колхицин и алопуринол и етилов алкохол, които да
доведат до промяна на концентрацията в кръвта, както на алкохола, така и на
медикаментите. Фармакодинамични
взаимодействия могат да
възникнат на нивото
на рецепторите, чрез които
веществата реализират своите
ефекти или по
други нерецепторни механизми. Взаимодействията на това ниво се
осъществяват без да се наблюдават промени в кръвната концентрация на
участващите вещества. Основните фармакодинамични ефекти на едно вещество от
друго могат да се разделят на синергизъм, антагонизъм, потенциране и/или
адитивни ефекти. Фармакологично не са установени подобни ефекти, отнасящи се
към комбиниран прием на алопуринол и алкохол. Възможно е колхицин да предизвика
потенциране (засилване) на ефектите на етанола по отношение на потискане на
ЦНС. От друга страна, алкохолът може да доведе до увеличаване на концентрацията
на пикочна киселина в кръвта и по този начин да намали ефектите на колхицин. От
приложените медицински документи не са налице данни при Р. установеното
заболяване „Подагра“ да е съпроводено с увреждане на бъбречната функция, което
да се е отразило на елиминацията на алкохола. Подаграта е заболяване, при което
се повишава съдържанието на пикочна киселина в кръвта. При извършването на
предварителната проверка за алкохол в издишания въздух с Алкотест Дрегер и
газхроматографско изследване на пробата кръв, нито приеманите лекарства, нито
нивото на пикочната киселина в кръвта оказват влияние върху резултата на
получените изследвания. Приетите медикаменти не повлияват метаболизма на
алкохола, нито процесите на абсорбция и елиминация на алкохола. Относно
съобщените данни за преболедуван хепатит, не са налице лабораторни изследвания,
на базата на които да се приеме, че към момента на инцидента при Р. са били
налице данни за увреждане на черния дроб, които да повлияят метаболизма на
алкохола.
Горната фактическа обстановка, първостепенният
съд е приел за установена по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства – отчасти от обясненията
на подсъдимия Т. И.Р., както и от показанията на свидетелите *** депозирани в
хода на съдебното производство, от показанията на свидетелите *, В., *, **, **,
*, дадени в досъдебната фаза на процеса и приобщени по предвидения в чл.281 от НПК ред, както и от писмените
доказателства по делото - заключения на съдебно-медицинска,
съдебно-психиатрична и психологична, съдебно-медицинска и токсикологична
експертизи, извлечение от транзакция от 11.02.2017 г., Заповеди, график,
кадрова справка, длъжностна характеристика, справка съдимост, характеристична
справка, находящи се по дознанието и съдебното дело.
Въз основа на така събраните, проверени и приети
доказателствени материали, първостепенният съд е приел за безспорно установено,
че подсъдимият Т.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
всяко едно от престъпленията, за които е предаден на съд.
Настоящата въззивна
инстанция, проверявайки изцяло правилността на атакувания съдебен акт, като взе
предвид становищата на страните заявени пред съда, както и изложените в жалбата
аргументи, намира, жалбата на подсъдимия за основателна, макар и не по
изложените в същата съображения.
Не се споделят напълно
мотивите и правните изводи на първостепенния съд, а изводите му не са достатъчно задълбочено обсъдени и обосновани.
Районния съд е намерил
подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.343б ал.1 вр. чл.54 от НК, като в тази си част, присъдата е
добре мотивирана и аргументирана. Не така стои въпрос досежно признаването на
подсъдимия за виновен по обвинението по
чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2
вр. чл.54 от НК, както и това по чл.325 ал. 1 вр. чл.26 ал.1 вр.
чл.54 от НК.
Съгласно Постановление № 2
от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС – „Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез
действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях
нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга
нормите на нравствеността.
Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си
изразява открито висока степен на неуважение към личността. При това
антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от
други лица, на които са станали достояние. Престъплението е налице, когато и
двата признака са осъществени.“
Районният съд е направил
обстойни разяснения и анализ на видовете хулигански прояви и престъпления
извършени по хулигански подбуди, както и свързаните с тях последици и
основанията за ангажиране отговорността на дееца. Не са положени обаче
необходимите усилия да се обоснове съставомерното (хулиганско) поведение на
подсъдимия в разглеждания случай. От така изложените мотиви не може да се
проследи начина по който съдът е направил своите логични и правни изводи, и в
частност защо приема, че извършеното от подсъдимия спиране на автомобила на св.
** е проява на хулиганство. Не е отговорено и не е обсъдено възражението на
защитата, че макар и да не е имал правомощията да извършва контрол на
безопасността на движението на моторните превозни средства, подсъдимият е
полицейски служител, като в кръга на служебните му правомощия и задължения
безспорно влиза и опазване на обществения ред. В разглеждания случай,
санкциониране или дори само проверка на водач на МПС е извън преките му
служебни задължения, но съдът следва да се обоснове защо приема спирането на
автомобила на свидетелката * и вземането на документите ѝ, за извършено
по хулигански подбуди, а не е налице евентуално превишаване права по служба. В
мотивите не са изложени аргументи защо съдът приема това за проява на особен
цинизъм или грубо нарушаване на обществения ред, за разлика от случаите когато
гражданин, който не е служител на реда, спре автомобил за да иска обяснение от
водача за евентуално опасна маневра. В разглеждания случай е без значение дали
подсъдимият, като полицейски служите, правилно е възприел поведението на водача
на „засеклия“ го автомобил или не, но за да се приеме поведението му като
проява на хулиганство, а не превишаване на правата му като служител на реда,
решаващият съд следва да изведе по разбираем начин доводите си за квалифициране
на деянието, като такова извършено по хулигански подбуди, което в случая не е
сторено. Липсва обосновка и на критериите обуславящи хулигански подбуди и
поведение и по отношение действията на подсъдимия, касателно нанасянето на лека
телесна повреда на св. П.П.. От така приетата от съда фактическа обстановка е
видно, че подсъдимият е спрял автомобила на св. *, за да
потърси обяснения от същата за поведението ѝ на пътя и да ѝ
поиска документите, а не за да се саморазправя с нея или другите пътници в
автомобила. След като подсъдимият взел документите на свидетелката и ѝ
казал да го следва да Районното управление, свидетелите П. и * П. слезли от
автомобила, за до потърсят на свой ред обяснения от подсъдимия. Между тях и
подсъдимия възникнал словесен конфликт, прераснал във физически - дърпане и бутане, при което св. П.П. бил
съборен на земята и получил описаните наранявания. По отношение на това деяние,
в мотивите липсва каквато и да е обосновка за приемане на действията на подсъдимия
– нанасянето на лека телесна повреда на св. П., като извършени по хулигански
подбуди. От същата неяснота страдат мотивите и по отношение на размяната на
реплики между подсъдимия и св.П. и ** в полицейското управление. Изразите
спрямо **: „ти да не си светица, аз знам
кой те е ****, ти си ****.." и спрямо П.П.: „ще те туширам, където си искаш.. с майка ти, баща ти..“ „ще ти разбия муцуната, когато аз преценя...
когато очакваш и когато ти не очакваш", „дреме ми на тая работа",
са явно обидни и цинични, но съдът не е изложил съображения защо приема същите
да разкриват желанието на подсъдимия
грубо да нарушава обществения ред и да покаже явно неуважение към обществото,
за разлика от обичайните случаи на нанасяне на обиди - по чл.146 и клевета по
чл.147 от НК, и то при положение, че св. * сама е потърсила обяснения от
подсъдимия за случилото се по-рано. Районният съд е посочил в мотивите си, че –
Разграничението ( между дребно
хулиганство и хулиганство) трябва да се извършва на основата на конкретна
оценка на всяко деяние, на обективните му и субективни признаци, с оглед на
неговата обществена опасност. Такова разграничаване в разглеждания случай
не е направено. За да се приемат действията на подсъдимия като хулиганство,
следва от поведението му по недвусмислен начин да се изведе умисъл за явно и
грубо нарушаване на обществения ред. Съдържанието на отправените реплики - та били те и крайно нецензурни и обидни, не
може само по себе си да обуславя извод за хулигански подбуди, без това да е
видно и да се обосновава от цялостното поведение на дееца. Първостепенният съд
не е изложил аргументи защо приема отправянето на обиди от подсъдимия за проява
на хулиганство, в какво се изразява високата обществена опасност на деянията, и
с какво тези му действията надхвърлят и излизат извън квалификацията на обида
и/или клевета.
Освен горното в мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че
приетата от него фактическа обстановка се установява и от показанията на
свидетелите *, В., *, **, **, *, дадени в досъдебната фаза на процеса и
приобщени по предвидения в чл.281 от НПК ред. Показанията на св.*** и св. **
дадени на досъдебното производство, пред органа по досъдебното производство са
приобщени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като в мотивите на определението не е посочено дали се касае за
противоречиви показания по чл.281, ал.1, т.1 от НПК или за твърдение на
свидетелите, че не си спомнят какво се е случило по чл.281, ал.1, т.2 от НПК
Същото касае и приобщаването показанията на свидетелите ***, дадени на
досъдебното производство, дадени пред органа по досъдебното производство и
приобщени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.1 от НК, като
нито цифрово, нито в мотивите на определението е посочено дали се касае за
противоречиви показания по чл.281, ал.1, т.1 от НПК или за твърдение на
свидетелите, че не си спомнят какво се е случило по чл.281, ал.1, т.2 от НПК.
Във всичките посечени случаи съдът на първо място е трябвало изрично да посочи
коя от двете хипотези е налице. На следващо място по този ред се приобщават
показания дадени в хода на досъдебното производство пред съдия, а показанията
на св.* и *, * и * са дадени пред органа по досъдебното производство и е
следвало да бъдат приобщени към доказателствения материал в хода на съдебното
следствие по реда на чл.281, ал.4 или сл. от НПК, поради което показанията на
четиримата свидетели не са приобщени по съответния предвиден за това ред. Освен
това в мотивите си, съдът е пропуснал
да извърши анализ посочвайки кой показания на свидетелите приема и кредитира,
тези дадени на съдебното производство или тези в хода на досъдебното
производство и защо, още повече, че това става по различен начин в зависимост
от това дали се касае за противоречиви показания или за твърдение на
свидетелите, че не си спомнят какво се е случило. Показанията на посочените свидетели стоят в основата на правните изводи
на съда с които е приел, че подс.Р. е извършил вменените му престъпления.
Така констатираните нарушения на процесуалните
правила и непълнота на доказателствен анализ,
не позволява на настоящата въззивна
инстанция да направи преценка за действителната воля на първостепенния съд,
начина на изграждане на вътрешното убеждение и правните му изводи относно
квалификацията на деянието и вината на подсъдимия. Необосноваността на
присъдата може да се приравни на липса на мотиви, което съобразно трайната съдебна практика е абсолютно основание за отмяна на
атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Настоящата
въззивна инстанция констатира и друго съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. В нито едно от
проведените седем съдебни заседания, съдът не е разяснил на подсъдимия правата
му по чл.55 от НПК.
По изложените по-горе съображения и на
основание чл.334, т.1 във вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 вр. с ал.1, т.2 от НПК
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда № 309/25.11.2019 г. постановена по НОХД №
370/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ВРЪЩА НОХД
№ 370/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.