РЕШЕНИЕ
№ 386
гр. Пловдив, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20245300502993 по описа за 2024 година
-
Обжалвано е решение № 3487/05.08.2024г. на Пловдивския районен съд, ХХІV
ти
гр. с., поставено по гр. д. №8049/23г. в частта, с която се ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 422 ГПК,вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че Е. С. Й. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
*****, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД с ЕИК: ***** и
адрес: гр. *****, следните вземания, основани на Договор за паричен заем № ***г.,
сключен между „Креди Йес” ООД и ответника, и на Договор за цесия от 22.01.2021г. с
Приложение №1/20.04.2022г., сключен между „Креди Йес” ООД и ищеца, за които
вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК с № ***г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на
РС Пловдив, за сумата в размер на 1629,53 лв. – главница, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението в съда – 01.03.2023г., до окончателното плащане;
Жалбоподателят „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД с ЕИК:
***** и седалище в гр. ***** моли съда да отмени решението на районния съд в
обжалваната част и постанови друго, с което уважи предявения иск за остатъка от
главницата по съображения, изложени в жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Е. С. Й. с ЕГН: ********** не взема становище.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
1
Няма спор, а и от представения препшс от договор за паричен заем № ***г. се
установява, че „Креди Йес“ ООД в качеството му на заемодател е предоставил на
заемателя Е. С. Й. паричен заем в размер от 1 700лв. за срок от 18 месеца.
Представен е и договор за покупко – продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 21.01.2021г., с който „Креди Йес“ ООД продава на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, преобразувано в „Агенция за контрол на просрочени
задължения” АД вземанията си, посочени в Приложение № 1 към договора срещу
покупна цена. В приложението под № 326 е посочен номера на договора за заем –
***г., името на заемателя Е. С. Й., както и дължимите суми по договора. Представен е
и неоспорен препис от пълномощно, с което приобретателят на вземането следва да
уведоми длъжника като представител на цедента, което е направено с получаване на
съдебните книжа, в каквато насока е налице трайна съдебна практика – Р. №
156/30.11.15г. по т. д. № 2639/14г. и Р. № 50069/03.07.24г. по т. д. № 1470/22г. и двете на
ВКС, II т. о. Следователно налице е надлежно изпълнение на задължението,
установено в нормата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането.
-ми
В чл. 8 от договора за паричен заем страните са уговорили неустойка в
размер на 1870,59 лв., дължима в случай на непредставяне от страна на заемателя на
обезпечението, уговорено в чл.6 от обсъждания договор, в тридневен срок от
сключването му или ако същото не отговаря на 10, ал.2, т. 1 и т. 4 от Общите условия.
Така уговореният размер на неустойката, който е по – висок от този на
главницата, излиза извън присъщите ú функции, а именно обезщетителна, санкционна
и обезпечителна. От друга страна задължаването на заемателя да заплати процесната
неустойка по своята същност е възнаграждение за заемодателя, поради което нейната
стойност следва да се включи в ГПР, но в разглеждания договор това очевидно не е
направено, който извод се обосновава с параметрите на отпуснатия заем, а именно:
главница - 1700 лв., възнаградителна лихва – 587,41 лв., ГПР – 47,991 % и срок на
договора за 18 месеца. Това води до нарушение на нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
и на основание чл.22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен,
понеже не е посочен реалният размер на ГПР.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде обявен
за недействитетелен потребителят връща само чистата стойност на кредита, без лихва
или други разходи по кредита.
С оглед на така установеното от фактическа и правна страна следва да се
прецени приложима ли е нормата на чл. 23 от ЗПК по отношение на цесионера.
След постановяването на обжалвания първоивстанционен съдебен акт е налице
актуална съдебна практика - Решение № 79/10.02.2025г. по гр. д. № 5337/23г. на ВКС,
IV г. о., според която на цесоинера се дължи чистата стойност на кредита, когато
2
договорът е обявен за недействителен по смисъла на нормата на чл. 23 от ЗПК.
Ето защо искът е доказан по основание, а относно неговият размер съдът
съобрази неоспореното заключение на съдебно счетоводната експертиза с вещо лице
Й. П., от което се установява, че Е. Й. е заплатила само една вноска от 232 лева, която
предвид установената недължимост на лихви и други разходи по кредита следва да се
приспадне от главницата, което прави 1468 лв., в който размер искът е основателен и
до посочената сума следва да се уважи, а в останалата част – до пълния предявен
размер от 1 629.53лв. искът ще се отхвърли.
Според изложеното дотук обжалваното решение ще се отмени в частта, с която
е отхвърлен иска до размера от 1 468лв. и вместо него се постанови друго с което се
присъди тази сума, а в останалата част решението е правилно и ще потвърди.
С оглед изхода на делото въззиваемата следва да заплати на жалбоподателя
разноски съразмерно на уважената част от исковете пред районния съд в размер от
465.18, от които 46.64лв. държавна такса в заповедното производство, 118.54лв.
държавна такса в исковото производство и 200лв. депозит за счетоводна експертиза., а
юрисконсултското възнаграждение ще се намали до 100лв. общо за заповедно и исково
производство. За въззивното производство съразмерно с уважената част от въззивната
жалба следва да се присъди държавна такса от 29.36 и 50лв. възнаграждение за
юрисконсулт, или общо разноски от 554.54лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
-ти
ОТМЕНЯ решение № 3487/05.08.2024г. на Пловдивския районен съд, ХХІV
гр. с., поставено по гр. д. №8049/23г. в частта, с която се ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 422 ГПК,вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че Е. С. Й. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
*****, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД с ЕИК: ***** и
адрес: гр. *****, следното вземане, основано на Договор за паричен заем № ***г.,
сключен между „Креди Йес” ООД и ответника, и на Договор за цесия от 22.01.2021г. с
Приложение №1/20.04.2022г., сключен между „Креди Йес” ООД и ищеца, за които
вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК с № ***г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на
РС Пловдив, за сумата в размер на 1468 лв. – главница, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението в съда – 01.03.2023г., до окончателното плащане и вместо
това ПОСТАНОВЯВА: На основание чл. 422, ал.1 във връзка с чл. чл. 415, ал.1, т.2 от
ГПК по предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД с ЕИК:
***** и адрес: гр. *****, като цесионер на „Креди Йес” ООД, ЕИК ***** иск срещу Е.
3
С. Й. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***** признава за установено, че Е. С. Й. с ЕГН:
********** дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД с ЕИК:
***** и адрес: гр. *****, като цесионер на „Креди Йес” ООД, ЕИК ***** по Договор
за паричен заем № ***г., сключен между „Креди Йес” ООД и Е. С. Й. с ЕГН:
********** сумата в размер от 1 468 (хиляда четиристотин шестедест и осем) лева,
представляваща остатък от главница по посочения договор и на Договор за цесия от
22.01.2021г. с Приложение №1/20.04.2022г., за което вземане е издадена Заповед по
чл.410 ГПК с № ***г. по ч.гр.д. № ***г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда – 01.03.2023г., до окончателното плащане
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Е. С. Й. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***** да заплати на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” АД с ЕИК: ***** и адрес: гр. ***** сумата
554.54 (петстотин петдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки) разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4