№ 1433
гр. Русе, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520101128 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС
Постъпила е искова молба от Н. Х. Т. срещу В. А. Д. и Н. З. Д., в която се
твърди, че ищцата е законен наследник на баща си Х.О.Е., починал на
09.02.2023г., който получил тези имена след „възродителния процес“ през 80-
те години, като преди тази промяна е носел имената Х.О.Е.. През 1976г.
родителите на Х.Е. му прехвърлили правото на собственост върху недвижим
имот, представляващ дворно място с площ от 1000 кв.м. със застроените в
него жилище и лятна кухня, представляващо парцел *** в квартал 19,
находящо се в с. ****, обл. Русенска. Имотът бил прехвърлен с нотариален акт
№ ***, том 6, дело №*** от 09.12.l976 г. срещу поето от него задължение за
гледане и издръжка на родителите му. Поради извършената насилствена смяна
на имената по време на така наречения „Възродителен процес“, бащата на
ищцата и много други български граждани се изселили в Република Турция и
се установили там за постоянно. След 1989г. обаче се връщал многократно в
България, тъй като тук останали много негови роднини и приятели, с които
поддържал връзка. Когато се връщал, отсядал в имота си в с. ****, който
получил от родителите си през 1976г. Споделял с приятели, че желае да се
върне в България и да се занимава с пчеларство.
1
На 09.02.2023г. Х.Е. внезапно починал. В началото на 2024г. дъщеря му
пристигнала в България, за да плати данъците за имота и установила, че
ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост за имота
на баща и, придобит по давност. Ищцата оспорва отразените в констативния
̀
нотариален акт обстоятелства като неверни, тъй като ответникът в нито един
момент не е владял явно и необезпокоявано за себе си горепосочения
недвижим имот през последните десет години.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответниците В. А. Д. и Н. З. Д., че ищцата Н. Х.
Т. е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от
1170 кв.м., находящо се в село ****, община Сливо поле, област Русе, по улица
****, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, в квартал 19 и обособен в
УПИ ***, в квартал 19, неурегулиран по регулационен план на село ****, при
граници: улица, ***, ***, ***, ***, ***, ***, заедно с построените в този
поземлен имот сгради, а именно: двуетажна жилищна сграда с разгъната
застроена площ от 124 кв.м., едноетажна второстепенна сграда със застроена
площ от 1,30 кв.м., едноетажна селскостопанска сграда /навес без оградни
стени/ със застроена площ от 34 кв.м. и едноетажен гараж със застроена площ
от 22 кв.м., както и с всички останали подобрения и трайни насаждения в
имота, както и да бъдат осъдени ответниците да и предадат владението на
̀
този имот. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците изразяват становище за
неоснователност на предявеният иск. Твърди се, че ответникът в продължение
на повече от 20 години е владял процесният имот и това намерение за своене
на имота е било доведено още преди 20 години до знанието на наследодателя
на ищцата. Същият държал и лекият си автомобил в гаража и след 2000г.
упражнявал единствено и само той фактическа власт върху имота, пръскал
тревата и поддържал имота. Моли се да бъде постановено съдебно решение, с
което да се отхвърли като неоснователен предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установена следната фактическа обстановка:
С нотариален акт № ***, том VІ, дело №*** от 09.12.l976г. на нотариус
Ц.М. с район на действие РС – Русе, Х.О.Е. е придобил от родителите си чрез
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане правото на собственост върху процесния имот, представляващ към
2
него момент дворно място с площ от 1000 кв.м. със застроените в него
жилище и лятна кухня, представляващо парцел *** в квартал 19, находящо се
в с. ****, обл. Русенска.
Според представеното по делото удостоверение за идентичност на лице
с различни имена, Х.О.Е., Х.О.Е. и Х.К. са имена на едно и също лице.
Х.О.Е. е починал на 19.02.2023г. и е оставил само един наследник по
закон – дъщеря си Н. Х. Т., ищцата по делото.
С нотариален акт №*** том ІV, рег. №***, дело №*** от 11.08.2023г. на
нотариус А.Ф., ответникът В. А. Д., по време на брака си с втората ответница
– Н. З. Д., е признат за собственик на процесния имот – ПИ **** в кв. 19 и
обособен в УПИ *** в кв. 19 неурегулиран по регулационен план на село ****,
при граници: улица, ***, ***, ***, ***, ***, ***, заедно с построените в този
поземлен имот сгради, а именно: двуетажна жилищна сграда с разгъната
застроена площ от 124 кв.м., едноетажна второстепенна сграда със застроена
площ от 1,30 кв.м., едноетажна селскостопанска сграда /навес без оградни
стени/ със застроена площ от 34 кв.м. и едноетажен гараж със застроена площ
от 22 кв.м., каквото е и описанието на имота по актуалния регулационен план
на селото.
Свидетелят Е.С.Ш. установява, че от своето раждане и до момента
живее в село **** в близост до процесния имот и бил запознат със спора на
страните, които познавал лично. Бащата на ищцата – Х. му бил съсед, живеел
в къщата за която се спорело по делото. Ответникът бил племенник на Х., дете
на по-голямата му сестра. Х. построил въпросната къща и преди изселването
си живеел в нея с родителите си. След като заминал за Турция през 1989г., за
къщата му продължили да се грижат родителите на съпругата му, баба и дядо
на ищцата Н.. Х. се връщал много пъти през годините и винаги отсядал в
къщата си. Последно свидетелят си спомня, че Х. се прибрал около година
преди да почине и двамата се виждали, говорели си и Х. споменал, че има
план да се върне в България и да гледа пчели, канел се да сменя покрива на
къщата, да прави ремонти. Изявявал желание къщата му да остане за дъщеря
му, като единствен негов наследник. Свидетелят въпреки, че живеел в
съседство на процесния имот и познавал ответника, не го бил виждал в имота,
който през последните години бил запустял, обрасъл, каквото последно по
него направил Х. така останал.
Свидетелят Ю.Ю.Ю. установява, че е брат на майката на ищцата. Знаел,
3
че бащата и притежавал процесния имот в село **** и когато се връщал от
̀
Турция в България отсядал в него. Имало период до около 2005г., когато
родителите на свидетеля се грижили за двора и садили различни култури в
него, за да подпомагат внучката си. След това единствено за имота полагал
някакви грижи Х., когато се прибирал в България. След като той починал, в
началото на тази година, свидетелят придружил племенничката си до имота,
който бил запустял, имало счупени стъкла по къщата, имало паднала телена
ограда, очевидно имотът бил запустял. Единствено му направило
впечатление, че има вързано в него едно куче. Когато отишли да плащат
данъци, ищцата разбрала, че имотът е прехвърлен на ответника.
Свидетелят А.И.Е. установява, че живее в село ****, от другата страна
на улицата, където се намира процесния имот. Познавал Х., дори му помагал
през 80-те години, когато строили къщата на мястото на стара постройка. През
1989г. Х. се изселил в Турция. Когато се прибрал след години му казал да
наглежда имота, че му позволява да влиза вътре, да се вижда, че „има хора“,
защото цялата улица била празна. През 2013г. свидетелят срещнал ответника
В., когото също познавал. Той му казал да продължава да ползва двора и да го
наглежда, да има човек, за да не стане някоя поразия. Казал му, че е говорил с
Х. да продължи да наглежда имота. След това В. започнал да спира една кола
в гаража на имота. Свидетелят не ползвал двора, а само една постройка в него,
за да слага дърва, а към момента бил вързал в двора три бездомни кучета.
Имотът бил запустял, тревясал, нямало в него ток от около 20 години. През
годините в които се прибирал Х. отсядал в него, имал си ключ. През годините
никой нищо не бил правил по къщата. Свидетелят знаел, че В. също живее в
Турция, не го бил виждал да прави нещо по къщата или двора, да ги поддържа.
Преди около година свидетелят разбрал, че В. е "взел“ къщата, като преди това
знаел, че тя е на Х..
В съдебно заседание ответникът В. Д. признава, че живее в ***, а когато
се прибирал в България отсядал в имота на съпругата си в село ***, понеже
„къщата в **** иска голям ремонт“, само колата му стояла там.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
В конкретния случай, с оглед основанието на което е предявен
ревандикационния иск (ищцата се легитимира като собственик на процесния
имот по наследство) и естеството на възраженията на ответниците, че са го
4
придобили по давност, то всяка от страните следва да установи настъпването
на фактите, които я легитимират като собственик и изключват претендираното
от насрещната страна право.
По делото са представени писмени доказателства, които легитимират и
двете страни като собственици на процесния имот на заявеното от тях
основание.
Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти съгласно
задължителните указания по т.1 от ТР №11/2013г. на ОСГК на ВКС.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право
на собственост. Тя е способ за придобиване на право на собственост или
ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на
това право след изтичане на определен в закона период от време. Тоест,
фактическият състав на придобивната давност включва два елемента:
владение и изтичане на определен срок. За придобиването по давност е
необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота.
Съгласно чл.68, ал.1 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението
следва да е явно, непрекъснато, необезпокоявано, несъмнено и с намерението
вещта да се държи като своя. Държателят (лицето, което осъществява
фактическа власт върху имота, но няма намерение да го свои) не може да
придобие имот по давност, независимо от продължителността на държането.
В т.2 от ППВС № 6 от 27.12.1974г. е прието, че намерението на лицето
да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват
съдържанието на правомощията на собственика, като при
промяна на държането във владение тези действия следва
да бъдат насочени и към собственика. Действията, с които се демонстрира
промяната на държането във владение, следва да бъдат конкретни по отричане
правата на останалите съсобственици или на собственика. Такива действия са
например: отказът на ползващият имота да допуска собственика или
останалите съсобственици или такова ползване на имота, което ясно показва,
че
5
изключва владението на собственика или останалите съсобственици.
В конкретния случай по делото не само не са налице доказателства, а и
липсват твърдения за осъществени от ответниците фактически действия,
които да могат да се квалифицират като владение в смисъла описан по-горе и
те да са извършени преди смъртта на наследодателя на ищцата. И тримата
разпитани свидетели установяват без противоречия, че процесният имот не е
стопанисван, че е запустял и през годините бащата на ищцата винаги е имал
достъп до него и е осъществявал такъв когато е бил в България. Никой от тях
не сочи действия на ответника, които да покриват съдържанието на
придобивната давност, посочено по-горе. Точно обратното, установява се по
категоричен и безспорен начин, че ответникът не е владял процесния имот,
включително и самия той е направил изявления в този смисъл в проведеното
съдебно заседание. Държането на автомобил в гаража на имота е фактическо
действие, което не покрива състава на придобивната давност. Дори липсват
доказателства ищцата или нейния наследодател да са знаели за този
автомобил в гаража на имота им.
По изложените съображения следва да се приеме, че двамата
ответници не са придобили правото на собственост върху процесния имот, а
същото принадлежи на ищцата като наследник по закон на починалия
собственик на имота.
Основателността на предявения иск за собственост води до
приложението на чл.537, ал.2 ГПК, съдът е длъжен да отмени нотариалния
акт, който легитимира ответника като собственик на спорния имот. Това
следва да бъде направено, дори и ищецът да не е направил изрично искане за
това, тъй като отмяната на нотариалния акт е изрично разпоредена законна
последица от уважаването на иска за защита на засегнатото с издаването на
нотариалния акт материално право. В този смисъл е Тълкувателно решение №
178 от 30.06.1986 г. по гр.д.№ 150 от 1985 г. на ОСГК на ВС.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на
ищцата следва да се присъдят направените от нея разноски по делото, които са
650лв. адвокатско възнаграждение и 50лв. държавна такса или общо 700лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. А. Д.
ЕГН********** и Н. З. Д. ЕГН********** и двамата със съдебен адрес гр.
Русе, ул. „Фердинанд“ №4, ет.4, офис 16, че Н. Х. Т. ЕГН********** със
съдебен адрес гр. Русе, ул. „Църковна Независимост“ №3 е собственик на
ДВОРНО МЯСТО с площ от 1170 кв.м., находящо се в село ****, община
Сливо поле, област Русе, по улица ****, представляващо ПИ ***, в квартал
19 и обособен в УПИ ***, в квартал 19, неурегулиран по регулационен план на
село ****, при граници: улица, ***, ***, ***, ***, ***, ***, заедно с
построените в този поземлен имот сгради: двуетажна жилищна сграда с
разгъната застроена площ от 124 кв.м., едноетажна второстепенна сграда със
застроена площ от 1,30 кв.м., едноетажна селскостопанска сграда /навес без
оградни стени/ със застроена площ от 34 кв.м. и едноетажен гараж със
застроена площ от 22 кв.м., както и с всички останали подобрения и трайни
насаждения в имота.
ОСЪЖДА В. А. Д. ЕГН********** и Н. З. Д. ЕГН********** да
предадат на Н. Х. Т. ЕГН********** владението върху гореописания имот.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение акт №*** том ІV, рег. №***, дело №*** от
11.08.2023г. на нотариус А.Ф., вписан в Служба по вписванията – Русе с вх.рег.
№ 9665 от 11.08.2023г., Акт № 145, том 25, дело № 5188/2023г., с който В. А.
Д. ЕГН********** е признат за собственик на описания по-горе имот.
ОСЪЖДА В. А. Д. ЕГН********** и Н. З. Д. ЕГН********** и
двамата със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Фердинанд“ №4, ет.4, офис 16 да
заплатят на Н. Х. Т. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, ул.
„Църковна Независимост“ №3 сумата от 700лв. разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7