№ 134
гр. Свиленград, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200798 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 351А-38 от 15.01.2021
година на Директора на ОДМВР - Хасково, с което на ХР. К. АТ. с ЕГН
********** от ************, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.
„България” № 55, област Хасково, чрез адвокат М.К., за нарушение на чл.
209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят ХР. К. АТ. чрез процесуалния си представител –
адвокат М.К., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил
незаконосъобразен и неправилен – постановен в противоречие с материалния
закон и в нарушение на процесуалния такъв. Претендират се разноски на
основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят ХР. К. АТ., не се
явява и не се представлява. С Писмена молба-становище процесуалният му
представител – адвокат М.К. иска от Съда да отмени обжалвания акт, тъй като
1
случаят бил маловажен.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Директорът на ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 28.12.2020 година свидетелите Г. Д. Г. и Д. Г. Г. (служители в Група
„Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково) при
изпълнение на служебните си задължения като автопатрул извършват обход в
централната градска част на град Свиленград, област Хасково. Минавайки
покрай магазин за мебели „Андреа”, находящ се на булевард „България” №
111, решават да извършат проверка за спазване на противоепидемичните
мерки. Влизайки в магазина около 15.00 часа виждат жалбоподателя, който
няма поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устатата. Проверката е
извършена по време на извънредната епидемична обстановка - Решение №
855 на Министерския съвет от 25.11.2020 година за удължаване срока на
обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14.05.2020 година
извънредна епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на
Министерския съвет от 12.06.2020 година, Решение № 418 на Министерския
съвет от 25.06.2020 година, Решение № 482 на Министерския съвет от
15.07.2020 година, Решение № 525 на Министерския съвет от 30.07.2020
година, Решение № 609 на Министерския съвет от 28.08.2020 година и
Решение № 673 на Министерския съвет от 25.09.2020 година.
На същата дата предвид констатираното нарушение и в кръга на
2
службата си, свидетелят Г. Д. Г. – Младши полицейски инспектор в Група
„Охранителна полиция” към РУ - Свиленград при ОДМВР – Хасково, съставя
против жалбоподателя А. и в негово присъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия АА с бланков № 874644 и с
входящ № 351А-38, входиран на 08.01.2021 година. Това процесуално
действие извършва и с участието на свидетеля Д. Г. Г.. В изготвения АУАН
актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение,
свързано непоставяне на защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устатата в
закрито обществено място (търговски обект, достъпен за гражданите),
въведена противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ с т. 7 от Заповед №
РД-01-675 от 25.11.2020 година на Министъра на здравеопазването (,
приложена в кориците на делото). А досежно квалификацията, нарушението
правно квалифицира с разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която вписва за
нарушена. Нарушителят А. е запознат със съдържанието на АУАН, т.е.
предявен му е, при условията на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, тъй като отказва да го
подпише и да получи екземпляр от него. Отказите да подпише АУАН и да
получи екземпляр от Акта са удостоверени с подписа, трите имена и адреса на
свидетеля М. Д. Д..
Срещу Акта не постъпва Възражение в законоустановения 7-дневен срок.
Образувана е преписка с вх.№ 308/2021 година по описа на Районна
прокуратура – Хасково, за престъпление по чл. 355 от НК. С Постановление
от 25.01.2021 година, Мария Кирилова – Заместник Районен прокурор на
Районна прокуратура – Хасково, отказва да образува Досъдебно производство
на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не съставлява престъпление).
В Постановлението е посочено, че обществената опасност на деянието е явно
незначителна. Постановлението от дата 25.01.2021 година, ведно с
преписката, са изпратени от Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград на ОДМВР - Хасково по компетентност за вземане на
отношение относно административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя Х.А..
Сезиран надлежно с така съставения АУАН и с Постановлението на
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград за
отказ да се образува наказателно производство, след получаване на
3
преписката, Директорът на ОДМВР - Хасково, издава процесното НП №
351А-38 на 15.01.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗ и налага на жалбоподателя А. административно наказание „Глоба” в
размер на 300 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на
14.09.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и
надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения относно начина и
формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на
ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗЗ, се
доказва от приетата по делото Заповед № 272з-940 от 25.03.2020 година на
Директора на ОДМВР – Хасково, вземайки предвид факта, че Г. Д. Г. заема
длъжността Младши полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция”
в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково и служебно известното
обстоятелство, че лицето, подписало НП – Ангел Цанков Ганчев, е заемало
към момента на издаването му длъжността „Директор на ОДМВР - Хасково”,
т.е. последният е явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество по закон съгласно чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 08.11.2021
година свидетели Г. Д. Г., Д. Г. Г. и М. Д. Д.. Писмените доказателствени
източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха
и свидетелските показания на Г. Д. Г., Д. Г. Г. и М. Д. Д., които са
безпротиворечиви, логични и последователни, правдиво звучащи, взаимно
кореспондиращи си и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.
Не се установява първите двама от посочените свидетели да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на всички тези свидетелски показания не
се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ
– Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
4
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на вътрешни противоречия и такива по между им (както вече
бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че
свидетелят по Акта – Г., е и свидетел, присъствал при извършването на
проверката и установяването на нарушението, а относно факта, че това лице,
както и актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва да се
има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не
могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е
Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година по описа
на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето
защо, според Съда показанията на всички посочени свидетели не са и не се
считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
жалбоподателя, с оглед установените факти, че в закрито обществено място
(каквото несъмнено е процесният магазин за мебели „Андреа”) не е поставил
защитна маска, въведена противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ с т. 7
от Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година на Министъра на
здравеопазването. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
5
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна. В съответствие с чл. 43, ал. 2 от
ЗАНН отказът на нарушителя да подпише АУАН и да получи екземпляр от
него е удостоверен с подписа, трите имена и адреса на свидетеля М.Д..
6
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и
ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Т.е.
нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото
си на защита. Налице е в НП и съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била
нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна норма съответства
на установеното нарушение. Т.е. Съдът приема, че правилно е посочена
нарушената законова разпоредба, като точно и ясно е описана нарушената
противоепидемична мярка и с кой подзаконов нормативен акт (Заповед) на
Министъра на здравеопазването е въведена.
Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, по която е квалифицирано
нарушението в НП съдържа състав на нарушение, но е бланкетна и следва да
бъде направена привръзка с друга разпоредба (от нормативен или подзаконов
нормативен акт), съдържаща описание на мерките. Ето защо в АУАН и в НП
изрично е посочено, че противоепидемичните мерки по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ са
въведени със Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година.
Фактът, че при посочване на нарушената правна норма, наказващият
орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, не води до
различни правни изводи, тъй като изрично е посочено, че
противоепидемичните мерки по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ са въведени със Заповед №
РД-01-675 от 25.11.2020 година и тъй като този подход не засяга правото на
защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая
(кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези
конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 209а, ал.
1 от ЗЗ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението
от фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена. Фактът, че
при посочване в НП на оправомощаващата го разпоредбата, наказващият
орган не я е изписал правилно, не води до различни правни изводи, тъй като
този подход не засяга правото на защита на наказания, предвид изложеното
по-горе.
7
Действително в АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля Г., но този
реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена и адреса по месторабота, както и че е
служител на МВР, е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и
не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата
самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна
констатираният пропуск не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. По
същите съображения Съдът не приема, че е налице допуснато процесуално
нарушение, свързано с факта че в НП е посочено, че Постановлението за
отказ да се образува наказателно производство е на Районна прокуратура –
Свиленград и тъй като е ноторно известно, че от 01.01.2021 година Районна
прокуратура – Свиленград не съществува, а служителите й са част от
Териториално отделение – Свиленград към Районна прокуратура – Хасково.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„б” от ЗАНН, вр.чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ и чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл.
209а, ал. 4 от ЗЗ. Съгласно чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ, Актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица,
определени от Директорите на ОДМВР. Видно от т. 1 на Заповед с № 272з-
940/25.03.2020 година е налице и изрично оправомощаване в полза на
полицейските органи от посочената категория. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 28.12.2020 година
актосъставителят Г. Д. Г. е заемал длъжността „Младши полицейски
инспектор в Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР
– Хасково” (в този смисъл са и изявленията на свидетеля Г., направени в
открито съдебно заседание, проведено на 08.11.2021 година), т.е. бил е
длъжностно лице, определено от Директора на ОДМВР - Хасково. Предвид
изложеното актосъставителят Г.Г. безспорно се явява длъжностно,
предвидено в ЗЗ, което има правомощията по чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ, т.е. да
съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗЗ. Лицето, подписало
НП – Ангел Цанков Ганчев, е заемало към момента на издаването му
длъжността „Директор на ОДМВР - Хасково” и деянието е извършено в
зоната на отговорност на ОДМВР – Хасково.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 (считано както от издаване на АУАН, така и от датата на
8
постановяване на Постановлението за отказ да се образува наказателно
производство) на чл. 34 от ЗАНН срокове. Фактът, че в НП от дата
15.01.2021 година е цитирано Постановлението на Прокурора за отказ да се
образува наказателно производство от дата 25.01.2021 година, не променя
изводите на Съда за липса на допуснати процесуални нарушения, тъй като
действително в санкционния акт се цитира документ с дата, следваща датата
на издаването му, но в случая това нарушение не е съществено предвид
изложеното по-горе в настоящото изложение, касаещи съществено
процесуално нарушение.
Съдът намира, че в конкретния случай не е нарушено правилото „nе bis in
idem”. Действително видно от събраните по делото доказателства, АНП по
описа на ОДМВР - Хасково, образувана въз основа на АУАН с № 351А-38, е
била изпратена на Районна прокуратура - Хасково, Териториално отделение –
Свиленград, тъй като АНО е преценил, че се съдържат данни за извършено
престъпление по чл. 355 от НК, като в тази връзка е била образувана
прокурорска преписка с № 308/2021 година, като с Постановление от
25.01.2021 година е отказано да се образува наказателно производство. След
като е налице отказ да се образува наказателно производство, в случая не е
налице едновременно ангажиране на наказателната и
административнонаказателната отговорност на лицето, за едно и също
деяние. Когато деянието засяга един и същ кръг обществени отношения,
правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на
отговорност или за административно нарушение, или за прес тъп ление, но не
и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност
следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това
положение изключва и опасността от нарушение на правилото non bis in idem
по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата
на човека и основните свободи поради отсъствието на дублиращи се процеси.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
9
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил както от обективна, така
и от субективна страна, състава на административното нарушение по чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ, поради което правилно е ангажирана и
административнонаказателна му отговорност. Извършването на нарушението
не се оспорва от страна на жалбоподателя, видно от изложеното в Писмената
молба-становище на процесуалния му представител.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ (в сила от 14.05.2020 година)
при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от
епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 с цел защита и
опазване
и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В
ал. 3 на същия текст от ЗЗ са предвидени хипотези на непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите, а разпоредбата на ал. 4
предоставя правомощие на Министъра на здравеопазването да въвежда със
Заповед временни противоепидемични мерки по предложение на Главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна
област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1. По делото е
безспорно установено, че с Решение № 325 от 14.05.2020 година на
Министерския съвет в Република България е била обявена извънредна
епидемична обстановка. Същата е била неколкократно удължавана с Решения
на Министерския съвет, като съгласно Решение № 855 на Министерския
10
съвет от 25.11.2020 година, извънредната епидемична обстановка на
територията на Република България, свързана с епидемичното
разпространение на COVID - 19 е била налице и към 28.12.2020 година.
Съдът приема за установено, че на посочените време и обществено място –
град Свиленград, област Хасково, в магазин „Андреа”, жалбоподателят не е
изпълнил въведената от Министъра на здравеопазването противоепидемична
мярка, въведена с т. 7 на Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година, която
Заповед съгласно чл. 63, ал. 11 от ЗЗ е била публикувана на интернет
страницата на Министерството на здравеопазването като общ
административен акт. Следователно относимата към казуса Заповед е била
надлежно оповестена по предвидения от закона начин, т.е. Съдът приема, че
посочената Заповед е породила правно действие и съответно въведената с нея
противоепидемична мярка е задължителна за адресатите, които са всички
граждани, когато се намират в закрити обществени места, каквото несъмнено
е магазин за мебели съгласно т. 10 от цитираната Заповед. В случая е
ирелевантно дали магазинът за мебели е бил отворен или затворен за
посетители, както и дали жалбоподателят е управител на магазина или
клиент.
Казано по друг начин посочената Заповед представлява общ
административен акт, издаден в неотложен случай, съобразно разпоредбата на
чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) и доколкото целта му
е била осигуряване на живота и здравето на гражданите, посочената
разпоредба позволява издаването му без да бъдат спазени някои от
разпоредбите на АПК, свързани с уведомяване и участие на заинтересованите
лица в производството по издаване на акта. Ноторно известен факт е, че в
хода на изпълнението на акта чрез средствата за масово осведомяване бяха
оповестени съображенията за неговото издаване. С оглед на изложеното
настоящият състав намира, че посочената Заповед е била влязла в сила и е
действала по време на извършване на настоящото деяние (28.12.2020 година).
Съдът приема, че деянието не съставлява престъпление (в този смисъл е
Постановлението на Прокурор Мария Кирилова).
Действително липсва легална дефиниция на понятието „извънредна
епидемична обстановка”. Легална дефиниция на понятие в нормативен акт,
обикновено присъства когато въпросното понятие присъства трайно в
11
обществения живот и с него е свързана определена степен на регулация.
Понятието „извънредна епидемична обстановка” обратно има внезапен,
разнообразен и нееднозначно дефинитивен характер, тъй като се свързва
пряко с динамични процеси, касаещи биологичното здраве на обществото във
връзка с внезапно възникнала вирусна епидемия, чийто характер и последици
са непостоянни и няма как да подлежат на точна, ясна и конкретна
дефиниция, което впрочем и налага правораздаването с нарочни (до известна
степен ad hoc) волеизявления на различни органи.
Деянието, извършено от ХР. К. АТ. е съставомерно и по субективен
признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл, от тук разкрива се
и пряко целения резултат – настъпването на общественоопасните последици –
възможност за разпространение на COVID - 19, съзнавайки естеството на
въведената противоепидемична мярка, дадена със Заповед № РД-01-675 от
25.11.2020 година на Министъра на здравеопазването. Т.е. жалбоподателят е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се
извеждат от обективните му действия.
Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия
Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради
отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или
изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен
на обществена опасност от типичната за този род административни
нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Самото нарушение касае
дейност, строго регламентирана от националното ни право, имаща за цел
осигуряване живота и здравето на гражданите във връзка с усложнената
епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на
противоепидемичните марки за недопускане на разпространение на COVID -
19 в страната ни. Нарушението е формално и за съставомерността му не е
необходимо настъпване на вредни последици. Обществените отношения,
които се охраняват с разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ са особено значими
и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица.
Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице основания за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката
на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. По изложените
12
съображения Съдът намира доводите, наведени от адвокат К. в Писмената му
Молба-становище за неоснователни.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е
приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗЗ, като се
е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която се явява и материална
(съдържа самото правило за поведение) и санкционна норма, на лице, което
наруши или не изпълни въведени от Министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или ал. 7 и чл. 63а, ал. 1 или ал. 2
от посочения закон, се налага наказание „Глоба” от 300 лв. до 1 000 лв.
Съдът приема, че приложената от АНО санкционна норма на чл. 209а, ал.
1 от ЗЗ съответства на установеното нарушение. В конкретния случай АНО е
наложил Глоба в минималния размер. Съдът счита, че при определяне на
наказанието наказващият орган е спазил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е
обсъдил всички обстоятелства, имащи значение за определяне на
наказанието, както се е съобразил същото с тежестта на самото нарушение.
Правна възможност за намаляне размера на наказанието няма.
Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно
с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
По разноските:
При този изход на делото на процесуалния представител на
жалбоподателя не следва да присъжда адвокатско възнагаждение.
13
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 351А-38 от
15.01.2021 година на Директора на ОДМВР - Хасково, с което на ХР. К. АТ. с
ЕГН ********** от ************, за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат М.И. К. от Адвокатска
колегия – Разград, за присъждане на адвокатско възнаграждение за
осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА адвокатска защита и
съдействие на ХР. К. АТ. по АНД № 798 по описа на Свиленградския Районен
съд за 2021 година
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14