№ 149
гр. гр. Лом, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Р.а
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20231620200449 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следнотo:
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2300125 от 25.08.2023 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана на „АГЕНЦИЯ ЗА
СИГУРНОСТ, ОХРАНА И ПРОУЧВАНЕ - ЩИТ“ ЕООД, ЕИК *********,
адрес – гр. Русе, бул. „*** е наложена „имуществена санкция“ в размер на
1500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/ на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с
чл. 414, ал. 1 КТ, за това, че при извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство от Дирекция „Инспекция по труда“ на място на
21.06.2023 г. и от представените при проверката документи, в обект охрана на
база „Бореалис“, находящ се в гр. Лом, се констатира, че дружеството в
качеството си на работодател не е начислило и изплатило с увеличение
действително положения труд през дните на официалните празници – 15-ти и
16-ти април 2023 г. на ***, работещ на длъжност „сътрудник охрана“ според
договореното, но не по-малко от удвоение размер на трудовото
възнаграждение.
1
Недоволен от издаденото Наказателно постановление, е останало
административнонаказаното дружество, за което в съдебно заседание
представител не се явява. От пълномощника - адв. Н. Б. от АК – Русе е
постъпила писмена защита, в която моли съда да отмени издаденото НП,
както и да присъди на дружеството направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален
представител – старши юрисконсулт С. Кръстева, взема становище, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното НП е законосъобразно. Представя и
писмена защита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от 3АНН и от
страна, имаща процесуална възможност за обжалване, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна:
На 21.06.2023 г. свидетелите С. Ш. и Л. Р. - инспектори в Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Монтана извършили проверка на място в обект -
охрана на „Бореалис Л.А.Т. България“, находящ се в гр. Лом, ул. „Людовико
Миланези“ и стопанисван от „АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ, ОХРАНА И
ПРОУЧВАНЕ - ЩИТ“ ЕООД. На 06.07.2023 г. извършили и последваща
проверка на представени документи – ведомости за начислени и изплатени
трудови възнаграждения и поименни графици за м. април 2023 г. При
проверките инспекторите констатирали, че дружеството в качеството си на
работодател не е начислило и изплатило с увеличение действително
положения труд през дните на официалните празници – 15-ти и 16-ти април
2023 г. на ***, работещ на длъжност „сътрудник охрана“. За извършените
проверки е съставен протокол с № ПР2323511, с който е дадено предписание
за отстраняване на констатираното нарушение до 31.07.2023 г. До
проверяваното дружество е изпратена покана за съставяне на АУАН, която е
получена на 10.07.2023 г. На 19.07.2023 г. св. С. Ш., в присъствието на св. Л.
Р. и С. З. и в отсъствие на нарушителя съставила АУАН № 12-2300125 за
нарушение на чл. 264 КТ. Актът е изпратен по пощата с обратна разписка и
получен на 27.07.2023 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано
2
писмено възражение. На 25.08.2023 г. наказващият орган издал на основание
чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ атакуваното НП № 12-2300125, с
което наложил на дружеството - работодател „имуществена санкция“ в
размер на 1500.00 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е неоснователна, поради следните мотиви:
1) В хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната на НП.
Неоснователни са аргументите за допуснати нарушения при съставянето на
АУАН. Най-напред, актът е съставен в отсъствието на нарушителя, като тази
хипотеза е уредена в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Изпратена е покана, която е
надлежно получена, но представител на дружеството не се е явил. Актът е
изпратен по пощата с обратна разписка и получен, но възражение против него
не е постъпило в законоустановения срок. На второ място, АУАН е съставен в
присъствието на двама свидетели, като са посочени имената, адресите и
датите им на раждане, съгласно чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. Действително,
липсва подпис на втория свидетел, но това не е задължителен реквизит на
АУАН. Според чл. 43, ал. 1 от ЗАНН „актът се подписва от съставителя и
поне от един от свидетелите, посочени в него…“ Следователно липсата на
подпис на втория свидетел не е съществено процесуално нарушение при
съставянето на АУАН и съответно – не може да се приеме за основаниe за
отмяна на НП.
2) По същество съдът намира, че е осъществен състав на нарушение по
чл. 414, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 264 КТ, посочен като нарушена разпоредба: „За работа
през дните на официалните празници, независимо дали представлява
извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според
уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му
възнаграждение.“
В настоящия казус работникът *** е полагал труд на официални
празнични дни – 15.04.2023 г. и 16.04.2023 г., но видно от всички събрани по
делото доказателства, работодателят не е начислил и изплатил с увеличение
действително положения труд, както изисква императивната норма на чл. 264
КТ. Всъщност това нарушение на трудовото законодателство не се и оспорва
3
от жалбоподателя. Навеждат се аргументи за маловажност на случая, които
обаче не могат да бъдат споделени. Поощрителната разпоредба на чл. 415в,
ал. 1 КТ предвижда възможност, ако нарушението е отстранено веднага,
работодателят да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100
до 300 лв. Но както правилно се посочва от процесуалния представител на
АНО, нарушението следва да е отстранено веднага след като е установено. В
случая обаче доказателства за отстраняването на нарушението не са
представени. Едва с писмената защита /молба/ на адв. Б. се твърди, че
нарушението било отстранено веднага, но в кориците на делото липсват
каквито и да било писмени доказателства за това. Действително с Протокола
за извършена проверка от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Монтана са дадени предписания за отстраняване на констатираните
нарушения. Но по делото няма никакви данни дали тези предписания /в
частност – за изплащане на възнаграждение за положен извънреден труд на
работника Пламен Кирков/ въобще са изпълнени. Още по-малко – веднага.
Затова и не може да намери приложение чл. 415в, ал. 1 КТ.
Дружеството жалбоподател е осъществило от обективна и субективна
страна състав на нарушение по чл. 414, ал. 1 КТ, който предвижда, че
„Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство
извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв…, Жалбоподателят е нарушил чл. 264
КТ, тъй като не е начислил и изплатил с увеличение действително положения
труд през дните на официални празници – 15-ти и 16-ти април 2023 г. на
служителя ***. АНО правилно е преценил, че следва да бъде реализирана
административнонаказателна отговорност спрямо въпросното ЕООД.
Имуществената санкция е определена на 1500,00 лв., което е минималният
размер, предвиден в чл. 414, ал. 1 КТ и не може да се приеме за
несправедливо наказание. За съда не съществува възможност да го намалява
повече. Както правилно се отбелязва от ст. юрисконсулт Кръстева, не може
да се приложи и института на „маловажен случай“, уреден в чл. 28 от ЗАНН,
тъй като се касае за бездействие от страна на работодателя – сериозно
нарушение на трудовото законодателство, но и се създават предпоставки за
злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите.
Освен това неизплащането на допълнително трудово възнаграждение на
4
работниците/служителите би могло да доведе до сериозни последици, тъй
като става въпрос за средства, необходими за нормалното съществуване на
тях и техните семейства. Ето защо съдът намира, че правилно е наложена
имуществена санкция в минималния размер от 1500.00 лв.
С оглед на гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от
3АНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12-2300125
от 25.08.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Монтана, с което на „АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ, ОХРАНА И
ПРОУЧВАНЕ - ЩИТ“ ЕООД, ЕИК *********, адрес – гр. Русе, бул. „***, е
наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. на основание чл. 416,
ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН „АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ,
ОХРАНА И ПРОУЧВАНЕ - ЩИТ“ ЕООД, ЕИК ********* да плати на
Дирекция „Инспекция на труда” - Монтана разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ
от АПК пред Административен съд - гр. Монтана, на основанията,
предвидени в НПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
изготвянето му.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на
Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Монтана за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5