РЕШЕНИЕ
№ 1071
гр. Бургас, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20232120203646 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по жалба на Т. П. Я. с ЕГН
********** от гр.********************** чрез адв.Б.Я. АК-Бургас против
електронен фиш серия К № 6504540 издаден от ОДМВР – Бургас, с който на
основание чл.182, ал.4, от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 1 200 лева за нарушение на чл.21 ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
Със жалбата се моли за отмяна на електронния фиш като
незаконосъобразен поради неправилно определяне санкционната норма и
нарушение на правото на защита. Освен това се акцентира, че от обективна
страна няма извършено нарушение, тъй като в часа записан в ЕФ пътят
където е заснето нарушението не е бил отворен за обществено ползване
каквото обстоятелство е записано изрично в чл.1 и чл.2 от ЗДвП. Претендират
се разноски.
Въззиваемата страна е изразила писмено становище за неоснователност
на жалбата. Не се претендират разноски, и на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН не се
прави възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-
адвокат.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.
1
Яввява се упълномощен адвокат. Поддържа жалбата, моли съдът да събере
нови писмени доказателства, за да се докаже, че по време на заснетото от
стационарната камера нарушение пътят не е бил отворен за обществено
ползване. Представят се нови писмени доказателства.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание.
След като обсъди направените в жалбата и в съдебно заседание
оплаквания, писменото становище на въззиваемата страна, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалвания електронен фиш,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С електронен фиш серия К № 6504540 жалбоподателят е санкциониран за
нарушение на чл. 21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП за това, че на 31.08.2022г в
17,14 часа, в гр. Бургас, ПП- Е773 км.491, до бензиностанция Ромпетрол в
посока от кв.Ветрен към КПП 1 при ограничение на скоростта за движение в
населеното място, въведено с пътен знак В-26 до 80 км/ч било установено и
заснето моторно превозно средство – лек автомобил марка Опел модел Астра
с рег.************ управляваяно от Т. П. Я. със скорост от 122 км/час при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено
място до 80 км/час.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
приобщените по делото веществени доказателства – снимка с разпечатка от използваното
средство за измерване и както и от писмените доказателства – протокол за използване на
автоматизирано техническо средство, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол, справка
за собственик по регистрация на МПС.
ЕФ е връчен на 11.08.2023 г., а жалбата е депозирана на 25.08.2023 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество
същата се явява основателна по следните съображения:
Спазени са разпоредбите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В ЕФ са посочени
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно
2
средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби (макар и непълно),
размера на глобата, срокът, сметката на доброволното й заплащане. Всички
тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на
извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената
скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС,
собственост на Р. С. У.. Фактите и обстоятелствата по нарушението са
описани напълно ясно и разбираемо.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
извършеното административно нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно
чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, снимковият материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административно-наказателния процес. На кадрите от снимковия материал се
наблюдава ясно автомобилът, визиран в електронния фиш, чието
разположение и посока на движение /отдалечаващ/ в момента на
сработването на стационарното средство за видеоконтрол, изключват всяко
съмнение чия скорост е регистрирало АТСС. В случая е стационарна система
за контрол на скоростта, която е с вградено разпознаване на номера на
превозното средство, т. е. идентифицира превишилия скоростта автомобил по
регистрационния номер, а видно от снимката това е процесният автомобил.
В ЕФ не е посочен вида на техническото средство, освен това са
приложени в преписката документи за проверка на техническата изправност
на средството, което не е споменато във фиша.
Правилно ЕФ е бил издаден на жалбоподателя, тъй като съгласно чл.
188, ал.1 от ЗДвП, предвиденото за извършеното нарушение наказание се
налага на собственика на МПС, ако не посочи на кого е предоставил
управлението му. ЕФ е бил връчен на жалбоподателя, чиято собственост е
МПС, по предвидения от закона ред и той е имал възможността да се
възползва от правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да декларира, че МПС се
управлява от друго лице, но не го е сторил.
При посочване на наказуемата скорост е съобразен и приспаднат
толеранс от минус 3 км/час от действително измерената скорост в полза на
3
нарушителя. Основанието за приспадане на този толеранс следва от
техническите характеристики на мобилната система и изрично е отразено в
протокола от проверка, където под таблицата с измерените скорости изрично
е посочено, че допустимата грешка при измерване на скоростта възлиза на +/-
3км/час за скорости под 100 км/час. Въпросната редукция е извършена от
наказващия орган и след приспадане на толеранс от минус 3 км/час за
наказуема скорост е приета стойност от 122 км/час, както е отразено в ЕФ. И
при това положение, превишението на допустимата скорост от 80 км/час е 42
км/час, поради което санкционната норма за превишение на скоростта в
населено място е по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Тя обаче не е била посочена
във фиша. С оспорения фиш е наложена глоба в размер на 1 200 лева на Т. П.
Я. за това, че е установено управление на МПС, негова собственост, с
превишение на скоростта 42 км/час. В електронния фиш е посочено, че е
санкциониран на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. В
първата норма е регламентирано, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП регламентира
хипотеза на повторност – когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т.
1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба
в двоен размер. В случая правилно е избрана и приложена именно тази норма,
тъй като съобразно изложените във фиша факти е описан състав на
повторност, като за справка са приложени и други фишове конкретно този със
серия К и № 4061165 (лист 23 от делото) в едногодишния срок от влизането в
сила на който е извършено процесното нарушение. Въпреки, че не е посочена
нормата на чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на 600
лева. Правилно глобата е определена в двоен размер от 1200 лева. Въпреки
това обаче обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен поради
други съображения.
За съставомерността на извършеното нарушение е необходимо
основното изискване заложено в чл.1 и чл.2 от ЗДвП, а именно пътят, на
който е заснето и санкционирано нарушението да е били отворен за
обществено ползване.
4
Видно от представеното заверено копие от договор от 22.08.2022г
сключен между Българската федерация по колоездене представлявана от
жалбоподателя като възложител и от друга страна ОДМВР-Бургас като
изпълнител, възложителят е възложил на изпълнителя да извърши
съпровождане и охрана на обществения ред при провеждане на 69
Международна колоездачна обиколка на България на 31.08.2022г през
предварително определен маршрут от администрациите, стопанисващи
републиканската и общинската пътни мрежи, с необходимия брой
полицейски служители и служебни автомобила срещу заплащане. На
31.08.2022г пътният участък на Ромпертол Бургас намиращ се на
републиканския път І-6 (Е-773) от кв.Ветрен към КПП-1 е бил частично
затворен за обществено ползване в часовия диапазон 17,13 часа до 17,29 часа
съгласно представения часови график–маршрут от Българската федерация по
колоездене. От тези доказателства явства, че точно в тази пътна лента пътят
не е бил отворен за обществено ползване и заснетото нарушение не отговора
на обективните признаци на нарушението по чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП .
ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на
чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в
производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че
съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната
страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай,
жалбоподателят е поискал да му бъдат заплатени разноски по адвокатско
пълномощно, които са в размер на 500 лева, но също така няма направено и
възражение за прекомерност от страна на наказващия орган, поради което
съдът следва да осъди ОДМВР-Бургас да ги заплати на жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия серия К № 6504540, издаден от
ОДМВР – Бургас, с който на Т. П. Я. с ЕГН ********** от гр.Бургас,
5
************************* партер чрез адв.Б.Я. АК-Бургас на основание
чл. 182, ал. 4, от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 200 лева за нарушение
на чл.21 ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Т. П. Я. с ЕГН ********** от
гр.********************* направените в съдебното производство разноски
за адвокат в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6