Решение по дело №502/2023 на Административен съд - Плевен

Производство по чл. 172 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба с вх.№ 3744/14.07.2023 г. подадена от П. В. И. [ЕГН], от гр. Плевен, [улица], вх. А, ет.3, ап.5, чрез адв. Н. от АК – Плевен, гр. Плевен, [улица], ап.1, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0938-000258/03.05.2023г. издадена от Началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Плевен, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за това, че на 03.05.2023 г. в с. Бохот, обл. Плевен управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози в нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, което е установено с техническо средство.

Административният орган е представил по делото копие от преписката по издаване на оспорената заповед.

Жалбоподателят твърди, че при издаването на процесната заповед са допуснати нарушения на закона. В съдебното заседание по същество на спора се представлява от адв. Н.. Поддържа се жалбата и се претендират сторените деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 1160 лв.

Ответникът по жалбата Началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Плевен, не се явява и не се представлява в заседанието по същество на спора.

По делото са събрани писмени доказателства, представено е заверено копие от административната преписка по издаване на обжалваната заповед, както и Протокол за извършена експертиза от Национален институт по криминалистика при МВР, Център за експертни криминалистични изследвания гр. София.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно чл. 171, т.1, б. “б“ от ЗДвП временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от същия закон, установените стойности са определящи.

От данните по делото, съдържащи се в представената административна преписка, се установява, че на 03.05.2023 г. в с. Бохот, обл. Плевен, е извършена проверка от служител на ОДМВР Плевен, Сектор Пътна полиция на П. В. И. [ЕГН], водач на МПС Фолксваген Пасат с рег.№ [рег. номер]. При проверката за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 е установен положителен резултат за амфетамин. На И. е издаден талон за изследване и същият в определения срок се е явил и е предоставил кръвна проба за изследване от НИК МВР София.

С оглед установения с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 положителен резултат, на 03.05.2023 г. е издадена оспорената в настоящото производство заповед, с която на И. е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

И. оспорва заповедта по съдебен ред, като се твърди, че при издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, а в открито съдебно заседание се излагат твърдения, че жалбоподателят не е употребявал наркотици.

От събраните доказателства по делото се установява, че И. действително е имал качеството водач на МПС към момента на проверката. Представени са доказателства, че ползваното при проверката техническо средство е било изправно и преминало сервизна проверка.

Заповедта е издадена от материално компетентен орган, видно от представените с преписката писмени доказателства – Заповед № 316з-2561/04.07.2022 г. на директор на ОДМВР – Плевен.

От представения протокол за извършена експертиза №24/ ТКХ – 98 от 01.04.2024 г. на Център за експертни криминалистични изследвания при Национален институт по криминалистика при МВР се установява по безспорен начин, че в изследваните два броя вакуумни епруветки с кръв и един контейнер с урина, предоставени от лицето П. В. И., не е установено наличие на амфетамини, нито други упойващи и лекарствени средства и наркотични вещества (лист 73).

При това положение, с оглед доказаната липса на наркотични вещества в кръвта на жалбоподателя по време на проверката, издадената на 03.05.2023 г. заповед са налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП се явява незаконосъобразна като издадена при липса на материално - правните предпоставки за това, независимо, че съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП административният орган е длъжен да приложи принудителната административна мярка в условията на обвързана компетентност едновременно със съставянето на АУАН за установеното нарушение. Доказаната липса на елемент от състава на нарушението – употребата на наркотични вещества – води до липса на основание за прилагане на ПАМ. Заповедта за налагане на ПАМ следва да бъде отменена.

При този изход от спора и с оглед неговата фактическа и правна сложност, съдът счита, че претенцията на жалбоподателя за възстановяване на сторените деловодни разноски за държавна такса и разноски за възнаграждение за адвокат се явява основателна в размер общо на 1010 лв., от които 10 лв. за платената държавна такса и 1000 лв. за възнаграждение за адвокат.

Производството по делото е административно, а не административно-наказателно, при проведените предходни четири открити съдебни заседания процесуалният представител на жалбоподателя реално не е извършвал никакви процесуални действия, освен да направи искане за отлагане на делото за друга дата, поради което съдът счита, че не следва да се присъждат претендираните допълнително разноски за явяване в съдебно заседание в размера над 1000 лв., тъй като разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждащи такова възнаграждение, се отнасят до гражданските, наказателните и административно-наказателните производства пред съд, но не и до административните производства, а в чл. 8 от Наредбата, определящ минималните възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела, не е налице препращане към разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата, и съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата възнаграждението по административни дела без материален интерес е 1000 лв.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Плевенски административен съд, десети административен състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0938-000258/03.05.2023г. издадена от Началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Плевен, с която на П. В. И. [ЕГН], от гр. Плевен, [улица], вх. А, ет.3, ап.5, е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за това, че на 03.05.2023 г. в с. Бохот, обл. Плевен управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, което е установено с техническо средство.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен да заплати на П. В. И. [ЕГН], от гр. Плевен, [улица], вх. А, ет.3, ап.5 сумата от 1010 лв. (хиляда и десет лв.) представляваща сторени деловодни разноски.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.