МОТИВИ към Присъда № 9/08.06.2017г.по НОХД№ 556/2016г.
Производството е
образувано по внесен обвинителен акт на районна прокуратура Несебър против А.Т.И.,
роден на *** ***, обл.С., ул.Х.Д. №.., българин,
български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, ЕГН **********,
с обвинение в това, че на 18.06.2015 г., около 10.00 часа в района на „Стария
възел“ срещу „Аквапарк“ в курортен комплекс „Слънчев
бряг”, общ.Несебър, е отнел чужда движима вещ – златен синджир 14 карата, 16
грама, на стойност 621 лв. /шестстотин двадесет и един/ лева от владението на
собственика Д.И.С. от гр.Харманли с намерение противозаконно да го присвои, като
употребил за това сила – с ръка издърпал златния синджир от врата му –
престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
Представителят на районна прокуратура-Несебър като счита, че обвиненията са
доказани по безспорен начин, моли подсъдимият да бъде признат за виновен и на
същия да бъде наложено справедливо наказание от три години лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно ефективно, като в този случай се приложи и разпоредбата
на чл.68, ал.1 от НК и се приведе в изпълнение наказанието по НОХД № 712/15г.
на НРС, влязло в законна сила на 24.08.2015г.
Защитника
на подсъдимия пледира неговият подзащитен да бъде признат за невиновен по така повдигнатото
обвинения като счита, че за същото липсват каквито и да било преки или косвени
доказателства сочещи че именно подсъдимият е автор на престъплението, за което
му е повдигнато обвинението. Счита се,
че от събраните по делото доказателства не може да се приеме и направи
обоснован извод, че липсата на изложените в обвинението движими вещи е пряко следствие от каквито и да било
действия на подсъдимия, т.е. не е доказано по безспорен начин, че същият е
извършител на деянието, като не се установява и доказва нито едно от
фактическите обстоятелства посочени в обвинителния акт.
Подсъдимия
И. заявява, че не е извършвал деянието в
което е обвинен, не познава пострадалия и не е вземал никакъв златен синджир, поради
което моли да бъде признат за невиновен. СЛЕД
ПООТДЕЛНА И СЪВОКУПНА ПРЕЦЕНКАНА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА СЕ
УСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
От
показанията на свид.Д.С. се установява, че през лятото на 2015г. от края на месец април до началото на
м.септември е работел в супер маркет „Д.“ в
КК“Слънчев бряг“ като продавач-консултант. Работел на 12-часови смени от
07,00ч.-19,00ч. или от 19,00ч.-07,00ч., без почивен ден. Бил настанен на квартира намираща се срещу Аквапарка в туристическия комплекс. Една сутрин към края на
месец юни, не е сигурен за точната дата 18-ти или 20-ти, между 09,30ч. и
10,00ч. сутринта се прибирал от работа и пред жилището, където живеел в Слънчев
бряг, един непознат за него мъж го спрял и го попитал дали живее тук, постадалият отговорил положително и тогава непознатият мъж
му казал, че си търси квартира.Св.С. съобщил на непознатия мъж, че знае, че при
тях има свободни места и ако иска ще говори за това. Тогава двамата се
запознали, но пострадалия не си спомня с какво име се е представил събедесникът му. Двамата разговаряли около 15-20 минути,
поради което пострадалия успял добре да го разгледа. Разменили си телефоните,
като непознатия продиктувал своя номер /0896 140 704/ на св.С. и С. го
набрал, двамата установили че телефона на непознатия иззвънял. Тогава С. казал,
че ще му се обади след като говори за свободни легла. После събеседникът
поискал от С. цигара, пострадалия бръкнал в чантичката си за да си извади
цигарите и тогава по думи на С.: „…той ми издърпа златния ланец, без да
употреби сила, без насилие и избяга с колелото си.“ За инцидента св.С. подал
жалба в полицията като представил и телефонния номер на непознатия мъж.
Разследващият полицай звънял пред пострадалия на предоставения мобилен
телефонен номер, но никой не вдигал. Св.С. заявява че поддържа прочетените по
реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2-ро, вр.чл.281, ал.4
от НПК показания дадени на разпита му по досъдебното производство проведен на
18.06.2015г., непосредствено след грабежа, находящ се
на л.10 от ДП. В този разпит, свидетеля С. дава следното описание на лицето,
отнело му синжира със сила: Лицето представящо се под
името Иван е било мъж, на видима възраст около 25-30 години, висок около
170см., силно охранен, с бял цвят на кожата, светли очи, с обло лице, без
брада, късо подстригана черна коса.
Говорел е правилно български език, без акцент. Споменал, че е софиянец.
Облеклото му се състояло от маратонки, къси тъмни дънки,
синьо-зелен суитчър със свалена качулка.
Св.С. твърди, че не е сигурен
дали човекът, който му е издърпал синджира се намира в съдебната зала.
Пострадалият твърди също така, и че преди да бъде извършено разпознаването в
полицейското управление, докато е бил на работа в магазина при него са дошли
полицаи, които са довели подсъдимия, показали му го и са попитали С. това ли е
извършителя.
Действително в кориците на ДП №
304-ЗМ 622/15г. по описа на РУ на МВР Несебър съдържа последващ
разпит на пострадалия проведен приблизително един месец след първоначалния, а
именно на 14.07.2015г., в който описанието на лицето скъсало синджира му
съвпада с първоначалното т., с твърдението, че извършителя не е от ромски произход,
но липсва посочване на отличителен белег татуировка. В Протокол от 14.07.2015г.
за разпознаване на лица/л.17, 18 по ДП/ пострадалия е посочил като извършител
именно подсъдимия, като е обосновал твърдението си с външния му вид и
телосложение и разпозната татуировка, която между впрочем не е ясно
видна/вж.албум на л.19-21 по ДП/.
С оглед гореизложеното при
извършеното разпознаване е налице грубо нарушаване правилата на чл.171, ал.2 НПК, тъй като вместо разследващият орган съобразно въведеното императивно
задължение да вземе мерки разпознаващия и разпознавания да се осъществяват
предварително контакт, то по твърдения дадени в с.з. от 30.11.2016г. пред съда
на пострадалия С., преди разпознаването полицаи са довели подсъдимия до
работното място на С. показали са му го и са го попитали това ли е извършителя.
С горните действия извършеното разпознаване е компрометирано до степен, че е
негодно и не следва да бъде кредитирано. По нататък разпознаването е извършено
на основание непосочени в разпита белези-татуировка, която не е посочвана и
описвана от пострадалия в нито един от двата разпита-извършения на
18.06.2015г.-непосредствено след грабежа и от 14.07.2015г.-преди
разпознаването. Още повече, че освен че не е посочван такъв белег от
пострадалия, С. е посочил в разпита си от 18.06.2015г., че извършителя е бил
облечен със суитшърт, а не с тениска с къс ръкав,
поради което и обективно не е имал възможност да възприеме татуировката в
горната част на ръката.
По-нататък поради липса на
събрани в рамките на досъдебното производство данни относно собственика и позлвателя на посочения от пострадалия мобилен № 0896
140 704, като ползван именно от извършителя на грабежа, съдът разпореди
справки от мобилните оператори. Така видно от постъпила справка изх.№ 20090/09.12.2016г.
на „Теленор България“ ЕАД за периода от 25.03.2015г.
до 21.06.2016г. мобилен № +..9 896 140 704 е бил собственост на Й.Л.
К.с ЕГН-**********. Възоснова на тези данни съдът
разпореди справка в Национална база данни „Население“ за заявени от това лице
постоянен и настоящ адрес и след установяване бе допуснат и извършен разпит по
делегация по реда на чл.108 НПК от РС-Самоков по НЧД
№ 378/2017г. на св.Крумов, при който св.К.заявява че не познава лице с имена А.
Т.И. на около 20годишна възраст, никога не го е срещал, мобилния номер не му е
познат и не го е предоставял на никого, не му е известно някой и кой го е
ползвал.
При разпита на св.Д.-инспектор
ДПС при СУ на МВР-Несебър при една от извършваните оперативки през лятото на
2015г. е докладван процесния грабеж, извършен
предходния ден от лице което е карало колело. Св.Д. се сетил, че по това време
е видял подсъдимия, който тогава бил облечен със светла тениска да кара колело
в същия район и споделил това с разследващите полицаи. Тъй като подс.А.И. бил от местния контингент полицаите насочили
вниманието си към него. По твърдения на св.Д. подс.И.
се е водел на отчет в ДПС, за противообществени прояви и престъпления по
плажната ивица, „имал слабост към колела и мотопеди.“, като извършвал кражби по
плажната ивица на оставени без надзор вещи, предимно нощем, а мотопеда който
взел също бил оставен без надзор, защото бил аварирал. Съдът не кредитира и
показанията на св.Д., тъй като същите не съдържат каквито и да било индикации,
че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние, още повече че
описанието на облеклото дадено от св.Д./подс.И. е бил
облечен със светла тениска / не съвпада с описанието на облеклото дадено от
пострадалия С. непосредствено след грабежа, а именно че деецът е бил облечен
със синьо-зелен суитшърт с качулка.
От показанията на свидетелите С.Б.
и Г.И., се установява, че св.Б. при първоначалния си разпит е посочил пред
полицаите че на инкриминираната дата 18.06.2015г. е закарал с личния си
автомобил подсъдимия до с.Камен, като двамата пристигнали в селото около
10,00ч. и се върнали същия ден след обед, защото свидетеля бил на работа нощна
смяна, като св.Г.И. като негов началник потвърждава, че тогава действително св.Б.
е бил нощна смяна, допълвайки че св.Б. вземал основно нощните смени. Св.Б.,
допълва че след първоначалния разпит отново бил повикан за повторен разпит, при
който полицаите му казали: “искаме да смениш само едно нещо в показанията, да
кажеш, че не си сигурен за тази дата.“, така и станало свидетелят потвърдил
пред тях и твърди, че не е сигурен за датата на която са пътували до с.Камен с
подсъдимия. В показанията си св.К.Г. –братовчед на подсъдимия, твърди, че през
лятото на 2015г. си е бил на село Камен, и един ден в средата на месец юни
около 08,00ч.-09,00ч. докато се грижел за животните, при него дошъл с някаква
кола А.И. поприказвали около половин час и И. си тръгнал, а св.Г. продължил да
се грижи за животните, които тогава отглеждал. Св.Г. твърди, че подс.И. не е имал кола и шофьорска книжка, но тогава бил
дошъл с кола. От показанията на св.М.К. се установява, че братът на подс.И. имал едно черно колело, облепено със зелени лепенки
„Гранд“, но подс.И. не го използвал защото било
счупено.
По делото е назначена
ювелирно-оценъчна експертиза, която на база показанията на пострадалия за вида,
дължината и кратите на синджира е дала като
справедлива пазарна стойност на същия към 18.06.2015г. в размер на 621лв..
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Така установената фактическа
обстановка не дава основание на съда да приеме, че престъплението за
което е привлечен под наказателна
отговорност А.Т.И. е извършено именно от него. Така видно от посоченото по-горе на първо
място даденото от пострадалия непосредствено след грабежа описание на
извършителя не съвпада по никакъв начин с външността на подсъдимия, като
последния няма нито светла кожа, нито светли очи, напротив кожата на подсъдимия
е мургава, дори през зимния сезон, той е с тъмнокафяви очи. По-нататък пострадалия поддържа,
че извършителят е бил на видима възраст около 25-30години, докато подсъдимия по
това време е бил на 19години, подобна разлика във външната видима възраст на
подсъдимия не се констатира и към днешна дата. Както бе посочено
по-горе компрометирано е извършеното разпознаване, поради нарушение на правилата на чл.171, ал.2 НПК, тъй като вместо
разследващият орган съобразно въведеното императивно задължение да вземе мерки
разпознаващия и разпознавания да се осъществяват предварително контакт, то по
твърдения дадени в с.з. от 30.11.2016г. пред съда на пострадалия С., преди
разпознаването полицаи са довели подсъдимия до работното място на С. показали
са му го и са го попитали това ли е извършителя. С горните действия извършеното
разпознаване е компрометирано до степен, че е негодно и не следва да бъде
кредитирано. По нататък разпознаването е извършено на основание непосочени в
разпита белези-татуировка, която не е посочвана и описвана от пострадалия в
нито един от двата разпита-извършения на 18.06.2015г.-непосредствено след
грабежа и от 14.07.2015г.-преди разпознаването. Още повече, че освен че не е
посочван такъв белег от пострадалия, С. е посочил в разпита си от 18.06.2015г.,
че извършителя е бил облечен със суитшърт, а не с
тениска с къс ръкав, поради което и обективно не е имал възможност да възприеме
татуировката в горната част на ръката. Не се потвърждават и съмненията на св.Д.,
тъй като същият посочва, че във времето около грабежа е забелязал в същия район
подс.И. да кара колело, но с друго облекло-светла
тениска с къс ръкав, докато подстрадалия сочи че
извършителя е бил облечен със синьо-зелен суитшърт с
качулка. По нататък не се установява връзката на подсъдимия с посочения от
пострадалия телефонен номер, който е бил по това време собственост на трето
лице, която пък заявява, че не познава подсъдимия, нито е имал какъвто и да
било контакт с него. Така на практика по делото липсват каквито и да било доказателства
сочещи има ли извършено деяние и извършено ли е то от подсъдимия, факти
подлежащи на безспорно установяване съобразно разпоредбата на чл.301, ал.1, т.1
от НПК.
При
така събраните доказателства не може да се направи безспорен извод, че именно
подсъдимия И. на 18.06.2015г. около 10,00ч. в района на Стария възел в
КК“Слънчев бряг“ е отнел чужда движима вещ, представляващ златен синджир
14карата, 16грама на стойност 521лв. от владението на собственика Д.С. от
гр.Харманли с намерение противозаконно да го присвои като употребил за това
сила-с ръка издърпал златния синджир от врата на пострадалия.
От така събраните писмени и гласни доказателства не може да се приеме по
безспорен и несъмнен начин че деянието е
извършено именно от подсъдимия И.. В тази връзка за да бъде едно лице осъдено е
необходимо доказателствата по делото по един безспорен, категоричен и несъмнен начин да доказват извършването на
деянието от него, както и да изключват възможността деянието да е извършено от
друго лице. Гореизложеното, разгледано през призмата на императивното правило
на презумцията за невиновност е достатъчно основание
за постановяване на оправдателна присъда, в конкретния случай липсва причинна
връзка между поведението на подсъдимия и причинения противоправен
резултат. Мотивиран от гореизложените
съображения съдът намира, че следва да бъде постановена присъда, с която на осн.чл.304
от НПК подсъдимия А. Т.И. да бъде признат за невиновен по
повдигнатото му и предявено обвинение по чл.198, ал.1 НК
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: