Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.София, 27.11.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І ГО, 5 състав, в закрито заседание  през 2020 г. в  състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

                                                              

при секретаря ………, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4278

 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                       

 

Производството е по  реда на чл.247, ал.1 от ГПК.                                                      Постъпила е молба от Висшия съдебен съвет, с която моли да бъде поправена явна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение, като бъде вписано ЕИК на едноличния търговец, срещу когото е постановено решението, както и неговото седалище и адрес на управление.  

Ответникът по молбата не изразява становище.

Съдът, като  се запозна с молбата и постановеното по делото решение, намира същата за неоснователна.

 Не е налице несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно отразяване. Съдът е приел, че искът е предявен срещу едноличен търговец и е постановил решението срещу същия едноличен търговец, който е ясно индивидуализиран с наименованието на фирмата и ЕГН. От самата правна уредба на едноличния търговец по чл.56 - 60 от ТЗ, следва извода, че придобиването на търговско качество от физическото лице не води до възникване на нов правен субект. В тази насока съдебната практика  на ВКС е трайна и непротиворечива /напр. решение № 478-1994-V г.о., решение № 389-1997-V г.о., определение № 370-2008-V г.о./. Титуляр както на търговскоправните, така и на гражданскоправните права и задължения, е едно и също физическо лице, което  отговаря с цялото си имущество за всички свои задължения/решение № 478-1994-V г.о., решение № 855-2003-II г.о./. Искането да бъде вписано ЕИК на есноличния търговец следва да бъде оставено без уважение. ЕИК не е сред задължителните реквизити на съдебното решение/ аргумент от чл.236 и чл.127 от ГПК/, то не е и сред реквизитите, индивидуализиращи едноличният търговец като страна по делото. Посочването на фирмата на търговеца и ЕГН на едноличния търговец са достатъчни, за да бъде индивидуализиран като страна по делото. В диспозитива на решението е посочен съдебният адрес на едноличния търговец, тъй като именно на този адрес е изразил желание да се връчват книжа по делото. От друга страна, какъв точно е адресът на ответника, не е част от съществото на спора, поради което по този въпрос съдът не формира воля, която да подлежи на поправка по реда на чл.247 от ГПК.

Мотивиран така, съдът      

           

 

                                               Р  Е Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 76220/10.06.2019г. на Висшия съдебен съвет за поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решение № 2919/19.04.2019г. по гр.д. № 4278/2016г. на СГС, I ГО, 5 състав.

Решението  подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

                                                                                     СЪДИЯ :