РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. С., 24.11.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА
БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 12993/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 292887/26.11.2020 г., предявена от Н.Д.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против З. „О.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***.
Ищцата
Н.Д. И. твърди, че на 11.07.2020 г., около 00.05 ч., в гр. С.,***,
в района на кръстовището с бул. „Михай
Еминеску”, Н.А.К., при управление на трамвай Т6А5 с инв. № 4150, нарушил
правилата за движение по пътищата, като не съобразил поведението си с пътен
знак Б1 и реализирал
пътнотранспортно произшествие (ПТП) с движещия се по път с предимство лек
автомобил „Мерцедес С500 4 Матик”, с рег. № ********
По случая бил
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-319/11.07.2020 г. по
описа на ТПТП – О „ПП” - СДВР на МВР.
Ищцата твърди, че при настъпване на описаното
ПТП е била водач на лек автомобил „Мерцедес С500 4 МАТИК”, с рег. № ********
В резултат на описаното ПТП на ищцата били
причинени следните увреждания:
-
счупване на 11-то ребро вляво,
-
контузия
на шията,
-
контузия
на главата,
-
сътресение
на мозъка със загуба на съзнание,
-
главоболие,
гадене, повръщане, замаяност, световъртеж.
След ПТП,
ищцата била приета в тежко състояние в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където й било
проведено симптоматично лечение.
Поради
продължаващо главоболие, болки в шията и гърба с изтръпване на ръцете и
психическо напрежение с паник атаки, бил извършена консултация с невролог,
който установил и:
-
наличие
на шийно-раменен радикулит и
-
увреждания
на гръдните коренчета;
Въпреки
проведеното лечение болките не отзвучавали.
Поради симптоми
на уморяемост, раздразнителност, паметови нарушения, страх и емоционална
инконтиненция с вегетативни нарушения - паник атаки със сърцебиене и
изпотяване, безсъние, понижено настроение с редуциран витален капацитет, на
ищцата бил извършен преглед от лекар-психиатър, който установил наличие на
посттравматичен мозъчен синдром и посткомационен синдром. На ищцата била
назначена медикаментозна терапия, която продължавала и към момента на подаване
на исковата молба.
Ищцата
твърди, че вследствие на ПТП
е започнала да проявява екзистенциални страхове – страх да не пострада тя или
близък човек, както и страх от инвалидизация. След ПТП, ищцата не излизала сама
от дома си, спряла да шофира, прилошавало й по време на пътуване с кола, не
смеела да пресича улица, имала пристъпи на паника при участие в движението.
Станала лесно раздразнима и избухлива, ограничила социалните си контакти, нарушен бил сънят й,
страдала от липса на апетит.
В
исковата молба се твърди, че към датата на ПТП, по силата на застрахователна полица №
BG/23/120000011266, валидна до 31.12.2020 г., ответникът е застраховал гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно трамвай Т6А5 с
инв. № 4150, включително
и на водача Н.А.К..
Предвид
изложеното, ищцата моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да и заплати сумата от 30
000 лева – представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
11.07.2020 г. до окончателното плащане. Претендира и направените по делото
разноски.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът ЗАД
„ОЗК - Застраховане” АД, е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска
отговорност на водача на трамвай Т6А5 с инв. № 4150, както и че на 11.08.2020 г., ищецът
го е поканил да му заплати обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от
процесното ПТП.
Ответникът
оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Сочи, че по делото не са
представени доказателства за установяване на предпоставките за ангажиране на
отговорността му.
Оспорва
описания в исковата молба механизъм на ПТП, като заявява, че не отговаря на
действително развилия се. Излага съображения, че не става ясно при какви
условия е настъпило процесното ПТП, както и какви са причините, довели до
възникването му.
Счита,
че процесният пътен инцидент не е настъпил по вина на застрахования при
ответника водач. Сочи, че видно от представения по делото Констативен протокол,
щетите по въпросния трамвай са концентрирани в задната лява част, а при лекия
автомобил, управляван от ищцата, щетите са по предния капак, предна броня,
предни калници и т.н. От това следвало, че
управлявания от ищцата автомобил се е намирал зад трамвая, а ищцата не е
съобразила наличието на други участници в движението, нарушила е чл. 20, ал. 2 ЗДвП и е станала единствена причина за настъпване на процесното ПТП.
Отделно
от това, ответникът твърди, че водачът на лекия автомобил е нарушил
разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗДвП, тъй като не е пропуснал релсово пътно
превозно средство.
Ответникът
оспорва вида, характера и продължителността на описаните от ищцата вреди, както и причинната връзка на описаните в исковата молба
увреждания и процесното ПТП.
Оспорва
и размера на претендираното обезщетение. Заявява, че размерът на претендираното
обезщетение не кореспондира със
съдебната практика, с принципа на справедливост, с икономическите условия в
страната и стандарта на живот.
Ответникът релевира
възражение за съпричиняване на вредоностния резултат от страна на ищцата, като
твърди, че Н.Д. И., в нарушение на ЗДвП, се е возила
без поставен предпазен колан, поради което тялото й свободно се е движело из
купето, в резултат на което е настъпил вредоносния резултат.
Ответникът оспорва и претенцията за лихва. Моли, искът да бъде отхвърлен.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените
вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер –
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай, не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 11.07.2020
г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен във формата на застрахователна полица № BG/23/120000011266, валидна до
31.12.2020 г.,
З. „О.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно трамвай Т6А5 с инв. № 4150, включително и на водача Н.А.К..
Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между
страните по делото (с определението от 13.02.2021 г.).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 11.07.2020 г., около 00.05 ч., в гр. С.,***
и бул. „Михай Еминеску”, е реализирано пътнотранспортно произшествие с участници: трамвай Т6А5, с
инв. № 4150, управляван от Н.А.К., и лек автомобил „Мерцедес
С500 4 Матик”, с рег. № ********, управляван от ищцата Н.Д.И..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника се установява
от приетия по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-319,
съставен на 11.07.2020 г. от мл.инспектор – дежурен ПТП - Отдел „Пътна полиция“
– СДВР (л. 5 от делото). Като обстоятелства и причина за ПТП, в Констативния
протокол е посочено, че на 11.07.2020 г., около 00.05 ч., трамвай Т6А5 с инв. № 4150,
управляван от Н.А.К., с ЕГН: **********, се е движел в гр. С.,***,
с посока от ул. „Хемус“ към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, и в района на
кръстовището с бул. „Михай Еминеску”, при наличие на пътен зна Б1, не пропуска
и реализира ПТП с движещия се по път с предимство (пътен знак Б3) лек автомобил
„Мерцедес С500 4 Матик”, с рег. № ********, управляван от Н.Д.И..
На
11.07.2020 г., на Н.А.К. е бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 691410/11.07.2020 г., за
деянието, описано в Констативния протокол и съставляващо нарушение на чл. 6, т.
1 от Закона за движение по пътищата. АУАН е връчен и на нарушителя Н.А.К. и
същият го е подписал без възражения (л. 47).
Въз
основа на АУАН № 691410/11.07.2020 г. е било издадено Наказателно постановление № 20-4332-013103/24.07.2020
г. от СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на Н.А.К. е наложено наказание „Глоба“, за това, че на
11.07.2020 г., около 00.05 часа, в гр. С.,*** и бул. „Михай
Еминеску”, при управление на трамвайна мотриса Т6А5 с
инв. № 4150, при наличие на пътен знак Б1, не пропуска и реализира ПТП по
движещия се по път с предимство (пътен знак Б3) лек автомобил
„Мерцедес С500 4 Матик”, с рег. № ********, управляван от Н.Д.И. - нарушение
на чл. 6, т. 1 ЗДвП. Видно от извършеното отбелязване и писмо от 13.05.2021 г.
на Отдел „Пътна полиция“-СДВР, наказателното постановление е било връчено Н.А.К.
и е влязло в сила на 19.08.2020 г. (л. 46 и л. 48).
За установяване на процесното ПТП, по делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите Н.А.К. и
Анатоли Цветанов Д..
Свидетелят
К. е управлявал трамвайна мотриса Т6А5 с инв. № 4150, при настъпване на процесното ПТП.
Свидетелят заявява, че се е движел по бул. „Шипченски проход“ в
посока „Ситняково“. Времето било ясно, през нощта. На кръстовището бил някъде
около 12.05 след полунощ. Светофарите
били на режим жълто мигащо. Свидетелят спрял на спирката, но трамваят не
изпълнявал функцията си на трамвай за пътници, а извършвал маневра поради
предстоящ ремонт на следващия ден на бул. „Шипченски проход“, поради което и в
мотрисата нямало пътници. Свидетелят спрял на кръстовището, за да се огледа, но
видимостта била такава, че се наложило да навлезе в средата на кръстовището –
видимостта била ограничена от прораснали клони и върби. Поради това, мотрисата
трябвало да се изнесе по - напред, за да може да види автомобилите от кулата.
Свидетелят сочи, че е „пуснал“ два - три
метра по-напред и „явно“ е навлязъл до средата на кръстовището. Отгоре идвали
коли, и трите ленти „били пълни“ и
свидетелят спрял. Две от колите минали пред него, но третата кола - Мерцедес, направила остър десен завой и се
ударила в задната част на трамвая. Тя идвала от Телевизионната кула и се
движела в средната лента. Ударът станал между предната част на автомобила и
задната лява част на трамвая.
След
сблъсъка, свидетелят слязъл да види какво е станало. Колата била с отворени
еърбеци, жената вътре била видимо уплашена. Свидетелят сочи, че не е видял пострадалата да
е губила съзнание и че е била контактна.
Свидетелят
А.Ц.Д.е бил очевидец на процесното ПТП. Свидетелят се движел автомобила си по
бул. „Еминеску“, от Телевизионната кула, в посока Румънското посолство. Пред свидетеля
имало бял автомобил Мерцедес, който се движел в средната лента за движение от
три ленти. Карали в колона, с не повече
от 40 км.ч. - имало ограничение. Не било дъждовно, нямало мокри участъци.
Наближавайки
кръстовището, рязко отдясно излязъл двоен трамвай. Автомобилът пред свидетеля
се опитал да спре, но се ударил в трамвая, който бил по средата на
кръстовището. Свидетелят извъртял волана и спрял от страни и отишъл до автомобила.
Вътре имало жена, която била в шок, държала волана и гледала в една точка.
Свидетелят
заявява, че е сигурен, че водачът на Мерцедеса е бил с колан, защото отишъл при
нея и отворил вратата.
По делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза.
Вещото лице, след като се е запознало с представените доказателства, е приело
следния механизъм на ПТП:
На
11.07.2020 г., около 00.05 часа, в гр. С.,***, в посока от Цариградска шосе към
ж.п. Гара Подуяне, във втората пътна лента, се е движил лек автомобил „Мерцедес
С500 4 МАТИК” е peг. № *******,
управляван от Н.Д. И., със скорост около 40 км/ч. Зад него се е движил с
автомобила си свидетеля Д.. Пред тях, вероятно в съседни ленти, са се движили
още 2 автомобила. Произшествието е настъпило в тъмните часове на денонощието,
но кръстовището било добре осветено, платното за движение е било сухо, с лек
низходящ наклон.
Когато
л.а. „Мерцедес“ се е приближавал към кръстовището с бул. „Шипченски поход“, от
дясно по бул. „Шипченски проход“, в посока от зала Универсиада към центъра на гр.
С., се е движила трамвайна композиция от две мотриси Т6А5, първата с инв. №
4150, управлявана от Н.А.К., която на кръстовището
с бул. „Михай Еминеску“ е предприел ляв завой при жълта мигаща светлина на
светофарната уредба. ВЛ е посочило, че скоростта на трамвая не може да се
определи еднозначно.
ВЛ
по АТЕ е констатирало, че св. К. е посочил по делото, че не е имал добра
видимост от дървета вляво, затова е навлязъл според него 2-3 метра до 7,0 метра
около средата на платното за движение в посока към Подуяне, когато е настъпил
удара. Посочил е, че 2 автомобила са
успели да преминат пред трамвая, но третият - л.а. Мерцедес се е ударил в
задната част на лявата страна на трамвайната мотриса.
Видно
от АТЕ, причина за създаване на
опасната ситуация и настъпване на произшествието е в действията на водача на
трамвая, който е навлязъл в кръстовището в опасна близост на приближаваща се от
ляво група автомобили. В АТЕ е посочено още, че водачът на трамвая – ватманът,
е имал обективна възможност да се
придвижи малко напред и да спре преди предната част на трамвайната мотриса да
навлезе в платното за движение на главния път и да огледа пространството
наляво. Могъл е да види и да прецени дали видимото във това пространство има
или няма приближаващи се МПС от ляво и дали тяхната отдалеченост е достатъчна
той да пресече цялото платно на бул. „Михай Еминеску“ с цялата си трамвайна
композиция. Ако видимото пространство от тази позиция не му е осигурявала
достатъчна далечина на видимост, за да премине през кръстовището безопасно, той
е имал възможност да се изнесе бавно до позиция която му осигурява достатъчна
далечина на видимост и да спре като навлезе в платното за движение не повече от
0,5 -1,0 м, от където вече той има
възможност да вижда платното за движение до бул. „Цариградско шосе“. От
тази втора позиция вече има възможност да огледа пространството и да подбере
момент, който му позволява за премине безопасно кръстовището. При навлизане на
трамвая в платното за движение на бул. Михай Еминеску без
да спира, но в процес на спиране, както
твърди ватманът, водачът на л.а. Мерцедес не е имал възможност да спре
преди мястото на удара и не е могъл да предотврати удара и ПТП, защото трамваят
попада в опасната му зона за спиране.
По
делото е прието заключението по съдебномедицинската експертиза (СМЕ), извършена
от вещото лице д-р П.С.П. – специалист неврохирург. Вещото лице, след като се е
запознало с представената по делото медицинска документация и след като е
извършило личен преглед на ищцата – на 24.09.2021 г., е приело, че в резултат на процесното
ПТП, Н.Д.И. е получила следните травматични увреждания:
❖ Черепно-мозъчна травма състояща
се от следните компоненти:
- Сътресение на главния мозък;
- Контузия на главата;
- Травматична церебрастения (Посткомоционен синдром) на основата на черепно-мозъчната травма;
❖Травма на шийния отдел на гръбначния стълб състояща се от:
- Контузия на шията - Множествено навяхване и изкълчване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб (Дисторзио коли);.
❖ Травма на опорно-двигателния апарат състояща се от:
- Контузия на лумбалния (поясен) отдел на гръбначния стълб;
- Контузия с охлузване на дясната подбедрица;
❖ Травма на гръдния кош изразяваща се е:
- Контузия на гръдния кош;
- Съмнение за счупване на единадесето ребро предно;
По
своя вид и тежест получените от ищцата травматични увреждания имат следната
медико-биологична характеристика:
Черепно-мозъчната травма (Сътресение на главния мозък), протекла с количествено нарушение на яснотата на съзнание (зашеметяване, объркване), без налични медицински данни за промяна в яснотата на съзнание до кома е реализирало медико-биологичния критерий РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА САМО ПО СЕБЕ СИ. Травматичната церебрастения, развила се на основата на черепно-мозъчната травма, е реализирал медико-биологичния признак РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА САМО ПО СЕБЕ СИ. Контузията на главата е причинила на ищцата БОЛКИ И СТРАДАНИЯ САМА ПО СЕБЕ СИ. Контузията на шията е реализирало медико-биологичния критерий РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА САМА ПО СЕБЕ СИ. Травмата на опорно-двигателния апарат състояща се от контузия на лумбалния (поясен) отдел на гръбначния стълб и контузия с охлузване на дясна подбедрица е реализирала медико-биологичния признак РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Контузията на гръдния кош със съмнение за счупване на единадесето ребро вляво предно е причинило на ищцата БОЛКИ И СТРАДАНИЯ САМА ПО СЕБЕ СИ.
ВЛ по СМЕ е констатирало, че след процесното ПТП, Н.Д.И. е била транспортирана с екип на Център за спешна медицинска помощ – гр. С. до спешния център на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”. Проведени са прегледи, консултации и изследвания. Поставена е посочената по-горе диагноза. Дадена е препоръка за носене на мека шийна яка и обезболяващи медикаменти, след което ищцата е била освободена за амбулаторно лечение.
Поради продължаващите оплаквания от главоболие, гадене,световъртеж и болки в шията, след нов преглед в неврохирургичен кабинет на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, ищцата е била приета на лечение в Клиниката по неврохирургия, където е било проведено комплексно болнично лечение. На 15.07.2020 г., ищцата е изписана с подобрение, в ясно съзнание, контактна, адекватна, без отпадна неврологична симптоматика, с указания за хигиенно-охранителен режим.
След изписване от клиниката по неврохирургия, лечението е продължило в амбулаторни условия. Проведени са консултативни прегледи от невролог.
Въз основа на тези консултации, ВЛ по СМЕ е приело, че при ищцата на базата на черепно-мозъчната травма като усложнение се е развил травматичен церебрастенен синдром. ВЛ е обяснило, че травматичната церебрастения е типичният синдром след закрита черепно-мозъчна травма, която се наблюдава или като самостоятелна форма обикновено в по-ранния период на закритата травма, както е в случая, или като синдром, който е съставна част на други последици на черепно-мозъчна травма. В основата на синдрома централно място заема болестната слабост и по-трудна приспособимост на главния мозък. Тя се характеризира с комплекс от субективни оплаквания: соматични (главоболие, усет за тежест в главата, лесна умора, нарушение в съня, фотофобия, гадене), вестибуларни нарушения (чести световъртежи, които се съпровождат с въртене на предметите пред очите,неувереност при ходене), невропсихиатрична симптоматика: Когнитивни смущения (отслабване на вниманието, трудна концентрация, паметови нарушения), психични симптоми (депресия, емоционална лабилност, подтиснатост/без огнищна неврологична симптоматика).
ВЛ е посочило, че ядро на
травмената церебрастения е т.н. астенично състояние
- главоболие, усет за тежест в главата, повишена изтощаемост, понижена
двигателна активност, неспособност за физически напрежения, повишена сънливост,
обща отпадналост, намалена работоспособност. При Н.Д.И. травматичната
церебрастения се е изявила със соматична симптоматика, вестибуларни нарушения,
европсихиатрична симптоматика, и психични симптоми. Проведено е медикаментозно
лечение. ВЛ е констатирало, че след него, няма приложена медицинска
документация за продължаване на оплакванията, от което следва заключението,че лечението е приключило успешно.
Видно от СМЕ, множественото изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стъл (Контузия на шията; Дисторзио коли) е травматична увреда на меките структури на шийния гръбнак (включваща шийна мускулатура, лигаменти, стави), дължаща се на хиперфлексия (сгъване на главата напред), хиперекстензия (извиване на главата назад) или ротационна (извиване вляво или вдясно) травма при липса на счупвания и дислокации на прешлени или техни израстъци и разместване на стави. Тази травматична увреда на шийния отдел на гръбначния стълб се характеризира с: 1. Изявен болеви синдром в шиен отдел - най-честия симптом, като болките обичайно се изявят в рамките на 24-72 часа след травмата. 2. Активните и пасивни движения в шийния отдел на гръбначния стълб са силно ограничени и болезнени. 3. Главоболие и болки в тилната област на главата. 4. Световъртеж - причинява се от спазъм и нарушаване на кръвотока във вертебралната артерия. 5. Неврологичният статус обичайно е в граници на нормата. 6. От направените образни изследвания не се установяват данни за фрактури или луксации (разместване) в шийния отдел на гръбначния стълб.
ВЛ е констатирало, че ищцата е носила мека шийна (по данни на ищцата, но което е типично се включва в лечебния план) за период от около 2 месеца. За болките е взимала обезболяващи лекарства. След свалянето на яката е провела физикални процедури, като продължава да ходи на масажи. За контузията на гръдния кош, на поясния отдел на гръбначния стълб и контузията на дясната подбедрица с охлузвания е проведено медикаментозно лечение. Съмнението за счупване на единадесето ребро предно вдясно не е потвърдено с нови снимки и консулатация с хирург.
Видно от СМЕ, сътресението на главния мозък е най-леката степен на дифузна мозъчна травма. При правилно проведени лечение и режим, възстановителния период е в границите на 3-5 седмици. При таза травма на главния мозък, неврологичния статус не показва отклонение от нормата. Интракраниални усложнения не се очакват. След приключване на възстановителния период, най-честото оплакване при пациентите е главоболието, за каквото е съобщила и ищцата при прегледа от ВЛ. В СМЕ е посочено, че този тип главоболие наподобява мигренозното или тензионно главоболие, влияе се много добре от обезболяващи препарати и постепенно отзвучава.
По данни от последния преглед ищцата е в добро общо състояние, в ясно съзнание, контактна, адекватна. Неврологичният статус е без данни за отпадна неврологична симптоматика.
Възстановителният период при
множественото изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния
отдел на гръбначния стълб зависи основно от големината на получените
травматични увреди в мускулатурата, лигаментите и ставния апарат на шийния
сегмент. От практиката е установено,че при 70% от пациентите с контузия на
шията възстановяването настъпва за
период от 6 месеца. Травмата причинява разкъсване и кръвонасядане в
мускулатурата, като травмираната мускулатура зараства по-бавно поради бедното й
кръвоснабдяване. Получените фиброзни сраствания водят до изява на болкова
симптоматика. Променената биомеханика и неврална инервация водят до настъпване
на по-бърза умора с изява на тежест и лека болка при движения. Чрез физикални
упражнения, които подобряват тонуса на мускулатурата се подобряват движенията.
В заключение, ВЛ по СМЕ е посочило, че ищцата е търпяла болки и страдания за период от около два месеца, най-иинтензивни в първите 20 дни. Дългосрочната прогноза след сътресение на главния мозък е благоприятна. Най-често пациентите съобщават за епизоди от главоболие, които отзвучават след прием на обезболяващи медикаменти. Травматичната увреда на шийния сегмент на гръбначния стълб в следващ период е възможно да ускори процеса на дегенерация в отдела.
Относно претърпените от ищцата неимуществени
вреди, в резултат на процесното ПТП, по делото са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля В.А.В..
Свидетелят заявява, че познава от ищцата от 2015 г., „по служебен път“ - по повод дело на нейния брат, след което станали близки приятели. Свидетелят видял ищцата десетина дена след процесния инцидент – посетил я в дома й. Ищцата лежала, имала „нещо като бинтове на кръста“, което придържало тялото, както и „нашийник“ около врата си. Свидетелят сочи, че по принцип ищцата никога не се оплаквала, но състоянието й след процесното ПТП било изключително лошо. Тя не била в състояние да работи, почти не можело да се говори с нея, не можела да се грижи за детето си.
В края на м. август или през м. септември, ищцата все още била с тези бинтове и шина, не можела да стои (дълго време) седнала. Споделяла на свидетеля, че има проблеми с гръбнака, шипове или „нещо такова“. Питала го дали може да си получи стикер за инвалидно място, както и за препоръка за лекар за второ мнение. Разказвала на свидетеля много пъти тази случка и според Видолов този инцидент бил доста сериозен шок за ищцата. Свидетелят не може да каже кога точно ищцата е двалила шината и бинтовете, но според него „физическите й наранявания“ са продължили месеци. След инцидента, отказвала да шофира и мъжът й изпълнявал функция на шофьор. Свидетелят сочи, че и до датата на разпита (проведен на 14.06.2021 г.), ищцата не иска да кара същата марка автомобил и започнала да управлява друга марка.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът Н.А.К. е действал противоправно, тъй
като е допуснал нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), поради това, че не е съобразил своето поведение с пътните знаци. Видно
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, причина за създаване на опасната ситуация и
настъпване на произшествието е в действията на водача на трамвая, който е
навлязъл в кръстовището в опасна близост на приближаваща се от ляво група
автомобили, които са се движили по път с предимство (обозначен с пътен знак
Б3) и които е бил длъжен да пропусне. Следователно, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ З. „О.“ АД дължи да
заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице,
каквото като пострадал се явява Н.Д.И. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението
за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на
всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията,
дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на
Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера
на доказаните по делото увреждания, възрастта на
пострадалия; доказаните болки и страдания; общият лечебен и възстановител
период; начина по който ПТП се е
отразило на психиката на ищеца (решение
№ 13/19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО), както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП (2020 г.) и
към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на Н.Д.И., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 22 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата ищца.
С
отговора на исковата молба ответникът твърди, че Н.Д.И. е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като при настъпване на процесното ПТП е била без
поставен предпазен колан.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, след настъпване на процесното ПТП свидетелят А.Ц.Д.е отишъл
веднага до автомобила, управляван от ищцата, като свидетелят заявява, че че е
сигурен, че водачът на Мерцедеса е бил с колан, защото отишъл при нея и отворил
вратата. Вещото лице по АТЕ е посочило, че освен показанията на св. Д., липсват
други данни (снимки) дали ищцата е била с поставен колан. В СМЕ е посочено, че
в медицинската документация по делото не са описани увреждания, които се
приемат за специфични от поставен колан. Липсват, обаче, доказателства, че
ищцата е била без поставен предпазен колан.
С
оглед на така установените факти, съдът приема, че възражението за
съпричиняване не е доказано по нетърпящ съмнение начин, поради което и е неоснователно,
поради което и определеното по-горе обезщетение не следва да бъде намалявано.
Искът
е основателен и доказан за сумата от 22 000
лева, а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се
отхвърли.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от
деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи
лихва за забава от един по-късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му. Допълнителни
доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е
можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок
45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ
предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да
е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
случая, не се спори по делото, че претенцията на ищеца е била заведена при
ответника на 11.08.2020
г. (л. 18) Не се установява (а и не се твърди), ответникът да е обезщетил
ищеца. С оглед на така
установените факти и цитирани разпоредби, обезщетението за неимуществени вреди
е дължимо от 12.11.2020 г., а за периода
от 11.07.2020
г. до 11.11.2020 г., претенцията следва да се отхвърли, като
неоснователна.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 2357.90 лева от общо направените
разноски в размер на 3230 лв. (3230 лв. х 0.73), в т.ч.: платена държавна такса
(1200 лева, л. 21), платено адвокатско възнаграждение в размер на 1430 лева –
по договор от 24.07.2020 г., приложен на л. 4а от делото, платени депозити за
АТЕ и СМЕ (600 лв., л. 60, 61).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 669.60 лева от общо направените
разноски в размер на 2480 лева (2480 лв. х 0.27), в т.ч.: платено адвокатско възнаграждение (1800 лв.),
депозит за свидетел (80 лв.) и депозити за АТЕ и СМЕ (600 лева).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „О.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.Д.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 22 000 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от Н.Д.И. неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 11.07.2020 г., в гр. С., ведно
със законната лихва, считано от 12.11.2020
г. до окончателното плащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
2357.90 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432,
ал.1 КЗ, за разликата над 22 000
лева до пълния предявен размер от 30 000 лева, както и претенция за
законна лихва, за периода от 11.07.2020 г. до 11.11.2020 г.
ОСЪЖДА Н.Д.И., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на З. „О.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 669.60 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: