Ð
Å Ø Å Í È Å
№ 97
гð.Ïëîâäèâ,13.01.2015ã.
Â
È Ì Å Ò Î Í À Í À Ð Î Ä
À
ÏËÎÂÄÈÂÑÊÈßÒ
ÎÊÐÚÆÅÍ ÑÚÄ,
ãðàæäàíñêо отделение, VI
състав, в закрито заседание â
ñúñòàâ:
Ïðåäñåäàòåë:
БОРИС ИЛИЕВ
×ëåíîâå: ПОЛИНА БЕШКОВА БОЖИДАР
КЪРПАЧЕВ
êàòî
ðàçãëåäà
äîêëàäâàíоòî îò
ñúäèÿ Èлиев
ãð.ä.№50
ïî îïèñà çà 2015ã., çà äà ñå
ïðîèçíåñå,
âçå ïðåäâèä
ñëåäíîòî:
Ïðîèçâîäñòâîòî
å по
реда на чл.435
и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по жалба вх.№13599/16.10.2014г. на И.Г.Д.- длъжник по
изпълнително дело №20128200400107 по
описа на ЧСИ
Тодор Луков, рег.
№820, с район
на действие Окръжен
съд- Пловдив, ñðåùó
действията на съдебния изпълнител по
посоченото изпълнително дело, с
които е насочил изпълнението върху несеквестируемо имущество– извършване
на опис на недвижим
имот- самостоятелен обект с
идентификатор 56784.517.422.1.46, представляващ апартамент със застроена площ от 98,30 кв.м., състоящ се
от три стаи, столова и готварна, с прилежащо таванско помещение №2, избено
помещение №22 и 1,50 % ид.ч. от общите
части на сградата, находящ се
в гр. Пловдив, ул.
„Ген. Данаил Николаев” №101. С
жалбата се иска
отмяна на обжалваното
изпълнително действие по подробно
изложени в нея съображения.
Ответната страна по жалбата-
„ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК *********,
чрез пълномощника си по делото
юрк. К. А., в писмено
възражение изразява становище, че жалбата е недопустима, а по
същество - неоснователна.
В
писмените си мотиви
по чл.436, ал.3 от
ГПК съдебният изпълнител
изразява становище, че жалбата е
процесуално допустима, но по същество-
неоснователна.
Ñúäúò,
êàòî ïðåöåíè
ñúáðàíèòå
ïî äåëîòî
äîêàçàòåëñòâà
ïîîòäåëíî è â
òÿõíàòà
ñúâêóïíîñò,
êàêòî è
íàâåäåíèòå
îò страните äîâîäè,
íàìèðà çà
óñòàíîâåíî
ñëåäíîòî:
Съгласно разпоредбата
на чл.435, ал.2 от
ГПК длъжникът може
да обжалва насочването
на изпълнението върху
имущество, което смята
за несеквестируемо, като
съгласно чл.436, ал.1 от
ГПК жалбата се подава
в едноседмичен срок
от извършване на действието, ако
страната е присъствала
при извършването му или е била
призована, а в останалите
случаи- от деня на
съобщението. В случая
жалбата е процесуално
допустима, тъй като
изхожда от лице-
длъжник по изпълнителното дело, срещу
изпълнително действие, което
подлежи на обжалване-
опис на недвижим
имот, считан от
длъжника за несеквестируем, и
същата е подадена в
срока по чл.436, ал.2
от ГПК, тъй
като описът е
извършен на 14.10.2014г.
в присъствие на
длъжника, а жалбата е
подадена на 16.01.2014г.
Разгледана по
същество, жалбата е
основателна.
Видно от приложеното
изпълнително дело, на
14.10.2014г. съдебният изпълнител е
извършил опис на недвижим имот, собственост
на жалбоподателя- длъжник по
изпълнителното дело И.Г. Д.-
самостоятелен обект с идентификатор
56784.517.422.1.46, представляващ апартамент
със застроена площ от 98,30 кв.м., състоящ се от три стаи, столова и
готварна, с прилежащо таванско помещение №2, избено помещение №22 и 1,50 % ид.ч. от общите части на сградата, находящ
се в гр. Пловдив,
ул. „Ген. Данаил Николаев”
№101. В жалбата се
твърди, че посоченият
недвижим имот е несеквестируем, а във
възражението на взискателя
и в мотивите
на ЧСИ е
изразено становище, че
същият е секвестируем,
тъй като длъжникът притежава и друг жилищен имот.
По делото няма спор,
а се установява
и от извършените
по изпълнителното справки в Агенцията по вписванията, че освен
процесното жилище, което
е било предмет
на описа, длъжникът И.Д. притежава и още 1/4 идеална част
от недвижим имот– самостоятелен
обект в сграда
с идентификатор 20465.501.409.1.1 по
кадастралната карта и
кадастралните регистри на в
гр.Девин, представляващ апартамент с площ
от 81 кв.м.,
ведно с ¼1/4
идеална част от поземлен имот
с площ от 274 кв.м. От
приложените по изпълнителното дело и към
жалбата писмени
доказателства за семейното
положение на длъжника
се установява, че
семейството му включва
съпругата му и три непълнолетни деца.
Съгласно разпоредбата на
чл.444, т.7 от ГПК
изпълнението не може
да бъде насочено
върху жилището на
длъжника, ако той и никой
от членовете на
семейството му, с които
живее заедно, нямат
друго жилище, независимо
дали длъжникът живее
в него; ако
жилището надхвърля жилищните
нужди на длъжника и
членовете на семейството му,
определени с наредба
на Министерския съвет,
надвишаващата част от
него се продава,
ако са налице
условията по чл.39, ал.2
от Закона за собствеността. От
посочената разпоредба следва,
че жилището на
длъжника е несеквестируемо, освен
в случаите, когато
длъжникът или някои
от членовете на
семейството му, с които
живее заедно, притежава
друго жилище. За
да се приеме,
че е налице
„друго жилище” по
смисъла на чл.444, т.7
от ГПК, то
същото следва да
е в състояние
за задоволи жилищните нужди
на длъжника и
семейството му, които изрично
са предвидени от
законодателя като критерий при
преценката за обема
на секвестируемата част
от единственото жилище,
но няма причина
да не бъдат
отчитани и в
случаите, когато са
налице повече от
един жилищни имота.
За да се
приеме, че длъжникът
„притежава” друго жилище, то
същият следва с оглед обема
на правата си да
разполага с реалната
възможност да владее,
ползва и се
разпорежда със съответния имот. В конкретния случай
според настоящия състав
на съда притежаваната
от длъжника 1/4
идеална част от
апартамента в гр. Девин
не може да
се приеме за
друго жилище по смисъла
на чл.444, т.7 от
ГПК, тъй като този
имот с оглед
на площта си
и размера на
притежавания от него
дял от длъжника не
е в състояние
да задоволи жилищните
му нужди и
тези на петчленното
му семейство. Отделно от
това не може да се приеме
и че длъжникът
„притежава” апартамента в гр.
Девин, тъй като той е
собственик само на
1/4 идеална част
от него, а
така притежаваната идеална
част не му
осигурява реалната възможност
да го владее
и ползва, тъй
като съгласно разпоредбата
на чл.32, ал.1 от Закона
за собствеността общата
вещ се използува
и управлява съгласно
решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината
от нея. Действително съгласно
чл.31, ал.1 от ЗС
всеки съсобственик има
право да си
служи с общата
вещ според нейното
предназначение, но при това
служене той трябва
да се съобразява
с правата на останалите
съсобственици, поради което
не може да
се приеме, че
той може да ползва
пълноценно имота за
задоволяване на нуждите си
и тези на
семейството си. Предвид
горното съдът намира,
че в настоящия
случай длъжникът
не притежава друго
жилище по смисъла на
чл.444, т.7 от ГПК,
поради което процесният
апартамент в гр. Пловдив,
върху който е
било насочено изпълнението
и е бил
описан от съдебния
изпълнител, се явява несеквестируемо жилище.
Като е приел
обратното и е
насочил изпълнението върху него, съдебният
изпълнител е нарушил разпоредбата на
чл.444, т.7 от ГПК, поради
което действията му по
извършване на опис
на посочения имот слеäâà
äà бъдат отменени.
По изложените съображения ñúäúò
Ð
Å Ø È:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Тодор Луков,
рег.№820 с район на действие- Окръжен
съд- Пловдив, по изпълнително дело
№20128200400107, с които е
насочил изпълнението върху несеквестируемо имущество- извършване
на опис на
недвижим имот- самостоятелен
обект с идентификатор 56784.517.422.1.46, представляващ апартамент със застроена площ от 98,30 кв.м., състоящ се
от три стаи, столова и готварна, с прилежащо таванско помещение №2, избено
помещение №22 и 1,50 % ид.ч. от общите
части на сградата, находящ се в гр. Пловдив,
ул. „Ген. Данаил Николаев”
№101.
Ðåøåíèåòî е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË:
×ËÅÍÎÂÅ: