РЕШЕНИЕ
№ 12762
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110133060 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„П...” АД е предявило срещу Х. Г. Х. и И. Г. М. установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
следните суми при условията на солидарност (съгласно уточнителна молба на ищеца от
22.08.2024 г. (л. 10)): 10844, 44 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (22.10.2021 г.) до окончателното плащане
представляваща главница по договор за банков кредит № 000LD-R-.../... г., 3833, 90 евро,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 27.02.2018 г. – 17.10.2021 г.,
сумата от 1407, 83 евро, представляваща неустойка по раздел II, т. 10 от договора за периода
27.11.2017 г. – 12.03.2020 г., сумата от 340, 64 евро, представляваща неустойка по раздел II,
т. 10 от договора за периода 14.05.2020 г. – 17.10.2021 г., сумата от 12, 04 евро,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 18.10.2021 г. –
21.10.2021 г., сумата от 61, 36 евро, представляваща разноски за връчване на покана за
предсрочна изискуемост с левова равностойност 120 лв., за които вземания е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК на 23.12.2021 г. по ч.гр.д. № 928/2021 г. по
описа на РС – Сливница.
Ищецът твърди, че на ... г. между него като кредитодател , и Х. Х. като
кредитополучател, а И. М. като съдлъжник е бил сключен договор за кредит № 000LD-R-...,
по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сума в размер на 11 600
евро за погасяване на съществуващи задължения по предходен договор за кредит № 000CD-
R-.../08.04.2014 г. Предоставеният кредит бил изцяло усвоен на ... г. по банкова сметка. По
него били извършени няколко плащания като считано от 27.11.2017 г., кредитът бил в
просрочие. Общият размер на просрочената главница към тази дата бил 4641, 82 евро, като
на 18.10.2021 г. остатъкът от него бил обявен за предсрочно изискуем, вследствие на което
ответниците дължали главница в размер на 10 840, 22 евро. Ищецът претендира и
просрочена възнаградителна лихва в размер на общо 3833, 90 евро, както и обезщетение за
забава на основание Раздел II, т. 10 от договора, заедно с разноските за връчване на покана
за обявяване на предсрочната изискуемост. Претендира и разноски.
1
Ответниците са подали отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорват предявените
искове. Твърдят, че между страните са били сключени още два предходни договора за кредит
– на 22.03.2012 г. за погасяване на стари задължения на Х. Х. по кредитни карти и на
08.04.2014 г. за погасяване на задължения по договора от 22.03.2012 г., като и в двата
договора била заложена неустойка за просрочие в размер на уговорената възнаградителна
лихва плюс законната лихва. Поддържат, че тази верига от договори за рефинансиране
съставлява поредица от нищожни договори за новация, тъй като дългът по всеки договор е
бил формиран като към главницата на предходния договор са били прибавяни неустойки и
лихви, а недействителността на погасеното вземане влече нищожност на последващия
договор за новация. Излагат доводи, че уговорената в договорите неустойка, равняваща се
на сбор от възнаградителната лихва и законната лихва, е нищожна по смисъла на чл. 33, ал. 1
и ал. 2 ЗПК, а освен това е налице анатоцизъм. Смятат също така, че е налице неяснота при
посочване на годишния процент на разходите в разрез с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и
чл. 19 ЗПК, а освен това липсва ясен механизъм за промяна на лихвения процент, тъй като в
чл. 4 от договора е посочен базов лихвен процент, но липсва методика, по която да се
определи кога се променя този процент.
В тази връзка правят възражение за прихващане с вземания по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД с
4 суми от по 5000 евро всяка, както следва: 1. 5000 евро, представляваща сбор от недължимо
платени суми за лихви, такси, разноски и неустойки поради недействителност на договора за
потребителски кредит, евентуално недължимо платено за неустойка и/или за недължимо
платени лихви поради едностранно увеличение от страна на банката по договор за кредитна
карта № ...06.06.2007 г., договор за 2 броя кредитни карти Дайнърс Клуб и задължения по
сметка ...... и по договор за кредитна карта № ....../18.07.2007 г. за периода 06.06.2007 г. –
22.03.2012 г.; 2. 5000 евро, представляваща сбор от недължимо платени суми за лихви,
такси, разноски и неустойки поради недействителност на договора за потребителски кредит,
евентуално недължимо платено за неустойка и/или за недължимо платени лихви поради
едностранно увеличение от страна на банката по договор за потребителски кредит от
22.02.2012 г. за периода 22.03.2012 г. – 08.04.2014 г.; 3. 5000 евро, представляваща сбор от
недължимо платени суми за лихви, такси, разноски и неустойки поради недействителност на
договора за потребителски кредит, евентуално недължимо платено за неустойка и/или за
недължимо платени лихви поради едностранно увеличение от страна на банката по договор
за потребителски кредит от 08.04.2014 г. за периода 08.04.2014 г. – ... г. и 4. 5000 евро,
представляваща сбор от недължимо платени суми за лихви, такси, разноски и неустойки
поради недействителност на договора за потребителски кредит, евентуално недължимо
платено за неустойка и/или за недължимо платени лихви поради едностранно увеличение от
страна на банката по договор за потребителски кредит от ... г. за периода ... г. – 26.09.2023 г.
С отговора на исковата молба е направено и възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е
да докаже сключването на договор за кредитна карта за физически лица с ответника,
настъпването на предсрочна изискуемост на кредита спрямо ответника и стойността на
непогасената му част.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ в тежест на ищеца е
да докаже размера на уговорения възнаградителен лихвен процент и стойността на
непогасената част от начислените изискуеми лихви за процесния период.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
настъпването на изискуемост на главното задължение, размера на уговорения наказателен
лихвен процент и стойността на дължимите лихви за забава (неустойка).
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на
ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
2
По направеното възражение за прихващане с вземания по чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД в тежест на ответника е да установи че е заплатил процесните суми в полза на
ответника, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването им, съответно
задържане на полученото.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за банков кредит № 000LD-R-.../22.03.2012 г., съгласно който
ищецът „П...“ АД предоставя на ответника Х. Д. (кредитополучател) и В И Д.
(кредитополучател) банков кредит в размер на 10 300 евро по посочена в договора
разплащателна сметка за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна
карта с № ...06.06.2007 г., 2 броя кредитни карти Дайнърс клуб и задълженията по сметка
..... на Х. Д. и по договор за кредитна карта с № ....../18.07.2007 г. и кредитна карта Дайнърс
клуб на Вълина Д.. Крайният срок за погасяване на кредит е 23.03.2020 г. Съгласно чл. 4
кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент
на банката за евро, увеличен с надбавка от 8, 51 пункта, като е посочено, че към датата на
сключване на договора за кредит базовият лихвен процент на банката за евро е в размер на
7, 99 %, годишният процент на разходите е 18, 90 %, а общата дължима сума е 18 985, 78
евро. В чл. 10 е предвидено, че дължими, но неизвършени в срок плащания поради недостиг
на наличност в разплащателната сметка, се отнасят в просрочие и се олихвяват с
договорения в т. 4 лихвен процент (по възнаградителната лихва) плюс наказателна надбавка
в размер на законната лихва, считано от деня, следващ деня на падежа на съответната
вноска. Освен това при наличие на просрочие банката има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. С чл. 11 кредитополучателите са се задължили да погасят
задълженията си и да закрият описаните в договора кредитни карти и натрупани задължения
по банкова сметка. Ответникът И. М. е посочена в договора като поръчител. Приложен е и
погасителен план, съгласно който се дължат 96 погасителни вноски в размер на по 195, 41
евро, последната от които е с падеж 23.03.2020 г.
По делото е приет договор за банков кредит № 000LD-R-.../08.04.2014 г., съгласно който
ищецът „П...“ АД предоставя на ответниците Х. Д. (кредитополучател) и И. М.
(кредитополучател) банков кредит в размер на 12 050 евро по посочена в договора
разплащателна сметка за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит №
000LD-R-.../22.03.2012 г. Крайният срок за погасяване на кредита е 30.03.2022 г. Съгласно чл.
4 кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен
процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 8, 51 пункта, като е посочено, че към
датата на сключване на договора за кредит базовият лихвен процент на банката за евро е в
размер на 7, 99 %, годишният процент на разходите е 19, 25 %, а общата дължима сума е
22 208, 62 евро. В чл. 10 е предвидено, че дължими, но неизвършени плащания поради
недостиг на наличност в разплащателната сметка, се отнасят в просрочие и се олихвяват с
договорения в т. 4 лихвен процент (по възнаградителната лихва) плюс наказателна надбавка
в размер на законната лихва, считано от деня, следващ деня на падежа на съответната
вноска. Освен това при наличие на просрочие банката има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. С чл. 11 кредитополучателите са се задължили да погасят
задълженията и да закрият кредит с № 000LD-R-.../22.03.2012 г. на Х. Д.. Приложен е и
погасителен план, съгласно който се дължат 96 погасителни вноски в размер на по 227, 50
евро, последната от които е с падеж 30.03.2022 г.
По делото е приет договор за банков кредит № 000LD-R-.../... г., съгласно който ищецът
„П...“ АД предоставя на ответниците Х. Д. (кредитополучател) и И. М. (съдлъжник) банков
кредит в размер на 11 600 евро по посочена в договора разплащателна сметка за погасяване
на съществуващи задължения по договор за кредит № 000LD-R-.../08.04.2014 г. Крайният
срок за погасяване на кредита е 27.02.2025 г. Съгласно чл. 4.1. за периода от отпускане на
кредита до 27.02.2020 г. кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на
12 %, а за периода след тази дата до края на договора – годишна лихва в размер на
действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията на банката
за евро, увеличен с надбавка от 11, 19 %, като към датата на сключване на договора за кредит
3
този лихвен процент се равнява на 0, 81 %, а методиката на банката за определяне на този
референтен лихвен процент е неразделна част – приложение към договора. В чл. 5 от
договора е посочено, че към датата на сключване на договора годишният процент на
разходите се равнява на 12, 91 %, а общата сума, дължима по него, е 18 070, 97 евро. В чл. 10
е предвидено, че дължими, но неизвършени плащания поради недостиг на наличност в
разплащателната сметка, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в т. 4.1.
лихвен процент (по възнаградителната лихва) плюс наказателна надбавка в размер на
законната лихва, считано от деня, следващ деня на падежа на съответната вноска. Освен това
при наличие на просрочие банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. С
чл. 12 съдлъжникът е поел задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя за целия
размер на дълга. Приложен е и погасителен план, съгласно който се дължат 96 погасителни
вноски в размер на по 188, 11 евро, последната от които е с падеж 27.02.2025 г.
С молба от 12.12.2024 г. „Ф..“ АД (с предишно наименование „Д..“ АД) е уведомило
съда, че през 2017 г. е унищожило клиентското досие на Х. Х. и за периода преди месец
ноември 2009 г. не разполага с данни за движенията по процесните кредитни карти, тъй като
картовата система на дружеството е била обслужвана от стар софтуер, който вече не се
поддържа.
Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза. В него е посочено, че по
посочената в договора от ... г. разплащателна сметка на ... г. е постъпила сума в размер на
11 600 евро с основание :“референция ..., усвояване на кредит, кредит № 000LD-R-... на Х. Г.
Д.“, като на същата дата с усвоената сума са били погасени задължения по кредит № 000LD-
R-.../08.04.2014 г. в общ размер от 11 601, 81 евро за лихви и главница. Вещото лице е
установило, че към 21.10.2021 г. неплатените задължения по договора за кредит от ... г. са,
както следва: 10 840, 44 евро главница (от които 4 641, 82 евро неплатени вноски за периода
от 27.11.2017 г. – 27.09.2021 г. и 6198, 62 евро остатък от редовна главница, обявен за
предсрочно изискуем); 3833, 90 евро възнаградителна лихва за период от 27.02.2018 г. до
18.10.2021 г.; 1694, 50 евро наказателна лихва за периодите от 27.12.2017 г. до 12.03.2020 г. и
от 14.05.2020 г. до 18.10.2021 г.; 12, 04 евро законна лихва върху главницата за периода от
18.10.2021 г. до 21.10.2021 г.; 120 лв. разноски за връчване на покани. Не са били
констатирани извършени плащания в периода от 21.10.2021 г. до 18.11.2024 г. Вещото лице е
установило още, че са били извършени плащания по кредитна карта № 1 по договор №
...06.06.2007 г. в общ размер от 686, 57 лв. и общо 300 лв. по кредитна карта № 2 по договор
№ ...06.06.2007 г. По кредитна карта № 1 към 06.11.2009 г. са отчетени задължения в размер
на 4533, 31 лв., като за периода от 06.11.2009 г. до 01.05.2012 г. са усвоени суми за главница
в размер на 1498, 11 лв. и суми за лихви в размер на 566, 68 лв. По кредитна карта № 2 към
06.11.2009 г. са отчетени задължения в размер на 2092, 72 лв., като за периода от 06.11.2009
г. до 01.05.2012 г. са усвоени суми за главница в размер на 454, 78 лв. и суми за лихва в
размер на 175, 41 лв.
По договора за потребителски кредит от 22.03.2012 г. са били извършени следните
плащания: 542, 91 евро главница, 1809, 89 евро възнаградителна лихва; 26, 20 евро
наказателна лихва и 206 евро такси. По договора за потребителски кредит от 08.04.2014 г. са
били извършени следните плащания: 1194, 99 евро главница; 4563, 41 евро възнаградителна
лихва; 395, 70 евро наказателна лихва; 355, 48 евро такси. По договора за потребителски
кредит от ... г. са били извършени следните плащания: 759, 56 евро главница; 1151, 59 евро
възнаградителна лихва; 22, 84 евро наказателна лихва.
По отношение на двете кредитни карти по делото липсват данни за промяна на
лихвения процент и не може да се отговори на въпроса колко е бил лихвеният процент по
тях и дали е бил увеличаван. По тази причина не може да се определи и годишният процент
на разходите по кредитните карти. Вещото лице е посочило, че има данни единствено за
общия размер начислени по кредитните карти лихви, без разграничение дали са договорни
лихви или неустойки.
Вещото лице е посочило, че по договора за кредит от 22.03.2012 г. на 23.03.2012 г. е
била предоставена сума в размер на 10 300 евро, с която са били погасени натрупаните
4
вземания по двете кредитни карти. По договора за кредит от 08.04.2014 г. на 10.04.2014 г. е
била предоставена сума в размер на 12 050 евро за погасяване на съществуващи задължения
по договора за кредит от 22.03.2012 г., а по договора за кредит от ... г. – сума в размер на
11 600 евро за погасяване на съществуващи задължения по договора за кредит от 08.04.2014
г. Съгласно заключението приложеният лихвен процент по договора за кредит от 22.03.2012
г., както и по договора за кредит от 08.04.2014 г., е в размер на 16, 50 % и не е бил променян
от сключването на договорите до рефинансирането на задълженията по тях. По договора за
кредит от ... г. лихвеният процент за периода от ... г. до 27.02.2020 г. е бил в размер на 12 %, а
за последващия период е намалявал до 11, 287 %. Вещото лице е направило и преизчисления
какви биха били дължимите суми по всеки от трите договора за кредит, ако с всеки
последващ договор бяха рефинансирани задължения без капитализиране на лихви от
предходните договори, както и ако с всеки последващ договор бяха рефинансирани
задължения без начисляване на дължими неустойки от предходните договори.
В заключението е посочено, че по договора за кредит от 22.03.2012 г. са били
начислени наказателни лихви в размер на 153, 74 евро, по договора за кредит от 10.04.2014
г. от 10.04.2014 г. – 127, 54 евро, а по договора за кредит от ... г. – в размер на 1717, 34 евро.
Съгласно заключението изчисленият годишен процент на разходите с включени
предвидените в договора такси съвпада с посочения във всеки от трите договора за кредит
годишен процент на разходите.
Прието е и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно
което при изчисление чрез последователни приближения размерът на годишния процент на
разходите по договора за кредит от 22.03.2012 г. е 18, 91115 %, по договора за кредит от
08.04.2014 г. – 19, 26477 %, а по договора за кредит от ... г. – 12, 91285 %.
От правна страна:
По делото са налице доказателства за наличието на отношения по кредитиране между
страните, датиращи от 2007 г., по договор за кредитна карта с № ...06.06.2007 г., 2 броя
кредитни карти Дайнърс клуб и по сметка ...... на Х. Д. и по договор за кредитна карта с №
....../18.07.2007 г. и кредитна карта Дайнърс клуб на Вълина Д.. За тези най-стари
правоотношения по делото не се намериха самите договори, а от заключението на вещото
лице се установи единствено, че са били извършени плащания по кредитна карта № 1 по
договор № ...06.06.2007 г. в общ размер от 686, 57 лв. и общо 300 лв. по кредитна карта № 2
по договор № ...06.06.2007 г. По кредитна карта № 1 към 06.11.2009 г. са отчетени
задължения в размер на 4533, 31 лв., като за периода от 06.11.2009 г. до 01.05.2012 г. са
усвоени суми за главница в размер на 1498, 11 лв. и суми за лихви в размер на 566, 68 лв. По
кредитна карта № 2 към 06.11.2009 г. са отчетени задължения в размер на 2092, 72 лв., като
за периода от 06.11.2009 г. до 01.05.2012 г. са усвоени суми за главница в размер на 454, 78
лв. и суми за лихва в размер на 175, 41 лв. Така натрупаните задължения са били погасени с
главницата по отпуснатия кредит от 22.03.2012 г. Поради липсата на данни за параметрите
на тези договори и невъзможността да се установи размерът на възнаградителната лихва и
на годишния процент на разходите по тях, съдът приема, че задължението за главница по
договора за кредит от 22.03.2012 г. е формирано валидно.
Установява се от текста на приетите договори за кредит, както и от заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че с главницата по всеки последващ
договор за кредит са били погасявани натрупаните задължения по предходния договор за
кредит. Съдът не споделя доводите на ответниците за наличието на новация по смисъла на
чл. 107 ЗЗД. Съгласно цитираното от ответниците определение № 50142 от 17.03.2023 г. на
ВКС по т. д. № 717/2022 г., II т. о., дали са налице елементите на новация в
правоотношенията между банка и кредитополучател, може да бъде установено само след
преценка на конкретните клаузи, отразяващи волята на страните в сключения между тях
договор, като не е налице новация в случаите, когато с допълнително споразумение към
съществуващ договор страните предоговарят условията по него, постигайки съгласие за
последващо изпълнение на задълженията, включително чрез разсрочването му, намаляване
на лихвения процент или при други уговорки, водещи да облекчаване способността на
5
длъжника да погасява задължението си.
В допълнение, в определение №..578 от 5.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 919/2021 г.,
III г. о. е посочено консолидираното в практиката на ВКС разбиране, че е необходима ясна
воля за погасяване на стария дълг и поемане на нов, различен по предмет или основание
дълг, в замяна на старото задължение. Обективна новация не е налице при изричното
съдържание на последващо допълнително съглашение, че първоначалният договор за кредит
запазва действието си; изричното посочване, че други клаузи (освен предоговорените) на
сключения първоначално договор остават непроменени, запазват действието си и при
неизпълнението им вземането се събира съобразно първоначалните условия, а "отстъпките
давени при преструктурирането не се вземат предвид". В разглеждания случай предходните
договори за кредит запазват съществуването си и след сключването на последващия
договор, като задълженията по тях са погасени не чрез сключването на последващия договор
за кредит, а чрез плащане, което видно от заключението на вещото лице, винаги е
последващо отпускането на главницата по последващия договор за кредит, т.е. предходния
договор за кредит очевидно запазва съществуването си и именно затова се налага да се
извърши допълнително погасяване чрез плащане на задълженията по него, като и след
сключване на последващия договор, до изплащане на задълженията по предходния договор
за кредит, едновременно съществуват задълженията и по двата договора за кредит.
Във връзка с изложеното съдът намира и че не е налице твърденият от ответниците
анатоцизъм. Обстоятелството, че получената по новия договор сума е използвана за
погасяване на задълженията по предходния договор не води до извод за анатоцизъм, тъй
като всеки последващ договор е самостоятелен, сключен след проведени между страните
преговори, при уговорени помежду им условия, а не е анекс към предходните договори за
заем, респ. не преурежда отношения по предходните договори. Създава се ново,
самостоятелно правоотношение, а не преуреждане на условията по предходното.
Въпреки това, тъй като е предвидено рефинансиране на всички натрупани задължения
по съответния предходен договор за кредит, а и с оглед обстоятелството, че съдът следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите за кредит, сключени с
потребители, следва да бъде извършена преценка за законосъобразност на клаузата на чл. 10
от всеки от трите процесни договора за кредит. Посочената клауза е с идентично съдържание
във всеки от трите договора за кредит, като предвижда, че при забава в плащането на вноски
по кредита, просрочените вноски се олихвяват с договорения в чл. 4 лихвен процент плюс
наказателна надбавка в размер на законната лихва. По своята същност тази уговорка
представлява неустойка за забава, която се равнява на уговорения процент възнаградителна
лихва плюс законната лихва. Предвид датите на сключване на всеки от трите процесни
договора за кредит, приложение намира действащият Закон за потребителския кредит, като
обстоятелството, че кредитът се отпуска от банка, не дерогира действието на защитата,
предвидена в посочения закон предвид качеството потребители на кредитополучателите
физически лица. Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК при забава в плащането на вноски по кредита
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, т.е. предвидената в
договора неустойка за забава противоречи на цитираната императивна законова разпоредба,
поради което клаузата на чл. 10 от всеки от трите процесни договора се явява нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД и ответниците не дължат такава неустойка.
Претенцията на ищеца за неустойка за забава подлежи изцяло на отхвърляне.
Предвид констатираната нищожност на клаузата на чл. 10 от всеки от трите процесни
договора, основателно се явява възражението на ответниците, че такава неустойка, тъй като
не е била дължима, не е следвало да бъде включвана при рефинансиране на задълженията и
образуване размера на главницата по всеки последващ договор за кредит. Ето защо, съдът
намира, че следва да вземе предвид извършените от вещото лице преизчисления по задача 18
от заключението, при които вещото лице е преизчислило размера на задълженията по всеки
от трите договора, ако не се начислява посочената нищожна неустойка за забава. Съгласно
тези преизчисления размерът на дължимата и незаплатена главница по процесния договор за
кредит от ... г. се равнява на общо 9709, 56 евро (от които 4100, 60 евро просрочени вноски и
6
5608, 96 евро остатък за редовна главница), а дължимата и неплатена възнаградителна лихва
се равнява на 3431, 54 евро.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците за начина на формиране
на годишния процент на разходите по договорите за кредит и съответно за пълната им
недействителност. От основното и допълнителното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установи, че в договорите е посочен действителният размер на годишния
процент на разходите, като съгласно допълнителното заключение при изчисление чрез
последователни приближения са налице разминавания с до 0, 01 % спрямо посочените в
договорите стойности, които разминавания не са налице при изчисленията в основното
заключение. Това разминаване е пренебрежимо и се дължи на различно приближение и
закръгляне, поради което съдът приема, че и в трите договора за кредит е посочен
действителният размер на годишния процент на разходите. Не се установява наличието на
допълнителни разходи, които да не са били включени в този процент.
Следва да бъде разгледано направеното от ответниците възражение за изтекла
погасителна давност, като в тази връзка съдът взе предвид разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 3/2023 г. от 21.11.2024 г., ОСГТК на ВКС, и последващата го
съдебна практика, обективирана в Решение № 161 от 24.06.2025 г. на ВКС по т. д. №
1509/2023 г., I т. о., съгласно които погасителна давност тече от датата на изискуемост на
всяка вноска, като за главницата давностният срок е петгодишен, а за лихвите – три
годишен, като в хипотезата на предсрочна изискуемост давностният срок за вноските от
главницата с ненастъпил до този момент падеж започва да тече от предсрочната
изискуемост. В разглеждания случай заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение е подадено на 22.10.2021 г., поради което няма погасени по давност вземания за
главница. По отношение на вноските за възнаградителна лихва, погасени по давност с
изтичане на три години се явяват вноските, падежирали до 22.10.2018 г. в общ размер от 716,
78 евро.
По изложените съображения искът за главница следва да бъде уважен за сумата от
9709, 56 евро и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
10 844, 44 евро, а искът за възнаградителна лихва следва да бъде уважен за сумата от 2714,
76 евро за периода от 22.10.2018 г. до 17.10.2021 г. и да бъде отхвърлен за разликата над
2714, 76 евро до пълния предявен размер от 3833, 90 евро, както и за периода от 27.02.2018 г.
до 21.10.2021 г. Искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
18.10.2021 г. до 21.10.2021 г. върху уважения размер на главницата от 9709, 56 евро следва да
бъде уважен за сумата от 11 евро и да бъде отхвърлен за разликата над 11 евро до пълния
предявен размер от 12, 04 евро, изчислен по реда на чл. 162 ГПК. Ответниците дължат и
претендираната сума за разноски за връчване на двете покани за предсрочна изискуемост в
размер на общо 120 лв. съгласно приложените по делото фактури, сметки и преводно
нареждане. Изцяло на отхвърляне подлежат исковете по чл. 92, ал. 1 ЗЗД по изложените по-
горе съображения за нищожност на клаузата за неустойка за забава.
По възражението за прихващане
Ответниците са направили възражение за прихващане с вземания по чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД с 4 суми от по 5000 евро всяка, както следва: 1. 5000 евро, представляваща сбор от
недължимо платени суми за лихви, такси, разноски и неустойки поради недействителност на
договора за потребителски кредит, евентуално недължимо платено за неустойка и/или за
недължимо платени лихви поради едностранно увеличение от страна на банката по договор
за кредитна карта № ...06.06.2007 г., договор за 2 броя кредитни карти Дайнърс Клуб и
задължения по сметка ......и по договор за кредитна карта № ....../18.07.2007 г. за периода
06.06.2007 г. – 22.03.2012 г.; 2. 5000 евро, представляваща сбор от недължимо платени суми
за лихви, такси, разноски и неустойки поради недействителност на договора за
потребителски кредит, евентуално недължимо платено за неустойка и/или за недължимо
платени лихви поради едностранно увеличение от страна на банката по договор за
потребителски кредит от 22.02.2012 г. за периода 22.03.2012 г. – 08.04.2014 г.; 3. 5000 евро,
представляваща сбор от недължимо платени суми за лихви, такси, разноски и неустойки
7
поради недействителност на договора за потребителски кредит, евентуално недължимо
платено за неустойка и/или за недължимо платени лихви поради едностранно увеличение от
страна на банката по договор за потребителски кредит от 08.04.2014 г. за периода 08.04.2014
г. – ... г. и 4. 5000 евро, представляваща сбор от недължимо платени суми за лихви, такси,
разноски и неустойки поради недействителност на договора за потребителски кредит,
евентуално недължимо платено за неустойка и/или за недължимо платени лихви поради
едностранно увеличение от страна на банката по договор за потребителски кредит от ... г. за
периода ... г. – 26.09.2023 г.
По договорите за кредитни карти от 2007 г. не се установи да има надплатени суми за
лихви, такси и неустойки, нито как са били формирани размерът на възнаградителната
лихва и годишния процент на разходите, поради което не са установени вземания, с които да
се извърши прихващане. По останалите три договора за кредит и във връзка с
констатираната в мотивите на решението по-горе нищожност на предвидената в тях
неустойка за забава, вещото лице е извършило съответните преизчисления, като е взело
предвид и извършените плащания по тях, и по този начин е достигнало до крайната
стойност на дължимите задължения, до които размери съдът уважава предявените искове за
главница и възнаградителна лихва, т.е. съответният недължим размер на неустойката е взет
предвид при преизчисляването на сумите и няма други суми извън преизчисления размер, с
които да бъде извършено прихващане. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установи и че годишният лихвен процент по първите два договора за кредит
не е бил променян, а по третия договор за кредит от 2017 г. е намалявал спрямо
първоначалния, поради което не са налице и вземания за недължимо платени лихви поради
едностранно увеличение от страна на банката по нито един от трите договора за кредит. Ето
защо, възражението за прихващане е неоснователно.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер на 526, 58 лв. от общо
направените 695, 28 лв. (от които 645, 28 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение) и 867, 39 лв. за исковото производство от общо направените 1145, 28 лв. (от
които 645, 28 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за експертизи и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение), съразмерно с уважената част от предявените искове.
В полза на ответницата Х. Х. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, в
размер на 985, 58 лв. от общо направените 4062 лв. (от които 1800 лв. депозити за
експертизи и 2262 лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС). При изчисляването на
разноските съдът взе предвид направеното от ищеца възражение за прекомерност, като
намали претендираното адвокатско възнаграждение до предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, който размер
съответства на положените от процесуалния представител процесуални усилия, които са
общи при защитата и на двете ответнички. По изложените съображения в полза на
адвокатско дружество „М..“ следва на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответницата И. М. в
размер на 548, 84 лв. с вкл. ДДС, съразмерно с отхвърлената част на предявените искове, от
общо определеното възнаграждение в размер на 2262 лв. с вкл. ДДС).
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „П...“ АД, ЕИК .... със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Ц...“ .., установителни искове по реда на чл. 422 ГПК,
че Х. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „О...“ 1, ул. .. вх. А, ет. 2, АП.. и И. Г. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „С..“, бл. .., вх. А, ет. 6, АП.., дължат на „П...“ АД,
8
ЕИК .... при условията на солидарност и на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 9709, 56 евро, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (22.10.2021 г.) до
окончателното плащане, представляваща главница по договор за банков кредит № 000LD-
R-.../... г., 2714, 76 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода
22.10.2018 г. – 17.10.2021 г., сумата от 11 евро, представляваща обезщетение за забава върху
главницата в размер на законната лихва за периода 18.10.2021 г. – 21.10.2021 г., сумата от 61,
36 евро, представляваща разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост с
левова равностойност 120 лв., за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК на 23.12.2021 г. по ч.гр.д. № 928/2021 г. по описа на РС – Сливница, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 9709, 56 евро до пълния предявен размер от
10 844, 44 евро, иска за възнаградителна лихва за разликата над 2714, 76 евро до пълния
предявен размер от 3833, 90 евро и за периода от 27.02.2018 г. до 21.10.2018 г., иска за
обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за разликата над 11
евро до пълния предявен размер от 12, 04 евро, както и изцяло исковете по чл. 92, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 1407, 83 евро, представляваща неустойка по раздел II, т. 10 от договора за
периода 27.11.2017 г. – 12.03.2020 г., сумата от 340, 64 евро, представляваща неустойка по
раздел II, т. 10 от договора за периода 14.05.2020 г. – 17.10.2021 г.
ОСЪЖДА Х. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „О...“ 1, ул. .. вх. А, ет. 2,
АП.. и И. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „С..“, бл. .., вх. А, ет. 6, АП.., да
заплатят на „П...“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц...“ ..,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на 526, 58 лв.
и разноски за исковото производство в размер на 867, 39 лв., съразмерно с уважената част
от предявените искове.
ОСЪЖДА „П...“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Ц...“ .., да заплати на Х. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „О...“ 1, ул. .. вх. А,
ет. 2, АП.. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за исковото производство в размер на
985, 58 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „П...“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Ц...“ .., да заплати на адвокатско дружество „М..“, БУЛСТАТ .., с адрес: гр. София, ул. „Х..“
№.., ет. 3, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 548, 84 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС за оказаната безплатна правна помощ на ответницата И. М.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9