№ 155
гр. Велико Търново, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:МАЯ ПЕЕВА
АНЕТА ИЛИНСКА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно гражданско дело
№ 20244000500457 по описа за 2024 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 399/27.07.2023 година по гр. д. № 433/2022 година на Окръжен съд
Велико Търново, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на „Ямбадула"
ООД сумите: 26 000 лева - част от обезщетение за имотна загуба - стойност на иззета и
невърната стока по Протокол за изземване от 4.05.2018 година по досъдебно производство
№ 222/2018 година на РУ на МВР Павликени, твърдяно да възлиза на 74 304.36 лева; 1 000
лева - част от обезщетение за пропусната ползва - нереализирана печалба от продажба на
иззетата стока, твърдяно да възлиза на 26 749.44 лева, на основание чл. 79, ал. 1,
предложение второ, във връзка с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите; 3 500 лева -
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач по смисъла на чл. 219,
ал. 1 от ГПК на страната на Прокуратурата на Република България - „Теосгруп БГ" ЕООД,
гр. Павликени.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република
България против това решение на Окръжен съд - Велико Търново. Навеждат се доводи за
неправилност, необоснованост и нарушение от съда на материалния закон. Сочи се, че
обжалваното решение е постановено без да са съобразени направените възражения и
изразените становища в хода на производството. Не били взети под внимание установените
факти и обстоятелства. Съдът не бил разгледал и обсъдил в мотивите двете изготвени
експертни заключения по назначените съдебно-счетоводни експертизи. Съдът уважил
изцяло исковите претенции в пълния предявен размер, независимо, че същите останали
недоказани в производството, като мотивите за това били бланкетни. От материалите по
делото ставало видно, че съответствието на иззетото се различава съществено от заявената
1
претенция на ищеца. Съществена разлика имало и между общата стойност на иззетите стоки
с Протоколите за претърсване и изземване и установените „приблизително“ стойности на
родово определените вещи-стоки по фактурите на ищеца.Съдът уважил и претенцията за
пропуснати ползи в пълния предявен размер без да изложи мотиви, обосноваващи
извършената преценка. Първоинстанционният съд не бил извършил съвкупна преценка на
фактите и обстоятелствата по делото и не изложил мотиви, от които да е видно въз основа на
какви правни изводи и критерии е заключил, че ответникът следва да обезщети вредите в
пълния претендиран размер. Отново не били съобразени и наведените от вещите лица
съображения. По отношение на периода на реализацията на стоките, следвало да се отчете
обстоятелството, че вещите имат определен срок на годност, а в протоколите за претърсване
и изземване липсват данни за този срок. Не можело да се приеме за категорично установено
дали, в момента на изземването, стоките са били годни за употреба. Доказването на
пропуснатите ползи се основава на прогноза, но било необходимо да се установи и със
сигурност и достоверност на очакваната реализация/продажба на стоките. По делото
липсвали данни и доказателства, които да навеждат на обоснован извод за сигурно
увеличаване на имуществото. Не били представени никакви доказателства, че иззетите
стоки са щели да бъдат реализирани, при това в пълен обем. Нямало индикации за договорни
отношения и за установени търговски практики с други дружества, от което да се установи,
че стоките категорично са щели да се продадат. Наличността на стоката не предпоставяла
сигурност за очаквано и претендирано увеличение на имуществото. Предвидените за
обезщетение пропуснати ползи следвало да са настоящи и сигурни, а не бъдещи и
несигурни. Не се обоснова по делото сигурна полза, останала неосъществена, пропусната,
нереализирана. В мотивите си съдът се позовал на разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗЗД, която
била неприложима в конкретния случай. Хипотезата на чл. 65, ал. 1 от ЗЗД не била
осъществена, тъй като не е отправено предложение да се приеме нещо различно от
дължимото.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго, с което да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск.
Претендират се разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Ямбадула" ООД, представлявано от адвокат А. К., в който излага съображения за нейната
неоснователност. В провелото се съдебно заседание по делото, процесуалният представител
на въззиваемата страна поддържа изложените с писмения отговор възражения срещу
постъпилата въззивна жалба.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице помагач „Теосгруп БГ"
ЕООД. В провелото се по делото открито съдебно заседание, процесуалният представител на
дружеството изразява становище, че се присъединява към изложените във въззивната жалба
доводи.
С Определение № 289/20.05.2024 година по в. гр. д. № 187/2024 година на
Апелативен съд - Велико Търново е прекратено производството по делото и последното е
върнато на първостепенния съд за произнасяне по молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК,
обективирана във въззивната жалба на Прокуратурата на Република България против
Решение № 399/27.07.2023 година по гр. д. № 433/2022 година на Окръжен съд - Велико
Търново.
С Определение № 747/12.06.2024 година по гр. д. № 433/2022 година на Окръжен съд
Велико Търново е отхвърлено искането на Прокуратурата на Република България против
„Ямбадула" ООД, с което по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК претендира изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, като неоснователно.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните,
2
както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в
първоинстанционното производство, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна
проверка, съдържа необходимите реквизити и са извършени необходимите действия по
администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.
Въззивният съд приема, че така постановеното решение на Окръжен съд – Велико
Търново е валидно и допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят
нищожност или недопустимост на решението.
По същество на въззивната жалба:
Разгледан е от първата инстанция иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 26000 лв., представляваща
частичен иск от общата сума 74 304.36 лв. за претърпяна вреда - загуба, изразяваща се в
стойността на движими вещи - стоки, иззети при претърсване и изземване на 04.05.2018г.;
както и за имуществени вреди вразмер на 1000 лв., представляваща частичен иск от общата
сума 26749.44 лв., представляваща пропусната полза от нереализирана търговска печалба от
продажбата на движими вещи - стоки, иззети при претърсване и изземване от 04.05.2018г.
Ищецът - „ЯМБАДУЛА" ООД, гр.Павликени, чрез пълномощника си адвокат А. К., в
исковата си молба твърди, че на 04.05.2018г. било извършено претърсване и изземване на
вещи от магазина му, а също така и от склада и гаража в град Павликени, **********, за
което е съставен нарочен Протокол от мл. р.п. при РУ Павликени. Претърсването и
изземването са били разрешени от PC - Павликени с Разпореждане № 253 от 04.05.2018г. по
ч.н.д. 150 / 2018г. по описа на съда. Претърсването и изземването били извършени заради
оплаквания, направени от името на „Теосгруп БГ" ЕООД за това, че там това дружество
осъществява търговска дейност, че били изгонени от помещенията, а в склада били останали
и се били съхранявали всички негови стоково-материални ценности. При така извършеното
процесуално - следствено - действие били иззети вещите, собственост на „Ямбадула" ООД
находящи се в претърсваните помещения. В Протокола за претърсване и изземване от
04.05.2018г. било вписано изрично възражение на управителя на „Ямбадула" ООД - Ю. Е.
М., че стоката в магазина е собственост на „Ямбадула" ООД.
С нарочна молба, входирана в Районна прокуратура – Павликени, с рег. индекс и дата
395/18г. от 10.05.2018 г., „Ямбадула" ООД, чрез управителя Ю. Е. М., е сезирала Районна
прокуратура - Павликени, че иззетите вещи, представляват стока , собственост на
„Ямбадула" ООД, закупена в периода 26.04.2018г. - 04.05.2018г., за което са представени 13
бр. фактури, а именно:
1. фактура № ********** от 26.04.2018г. ;
2. фактура № ********** от 27.04.2018г.;
3. фактура № ********** от 27.04.2018г.;
4. фактура № ********** от 28.04.2018г.;
5. фактура № ********** от 29.04.2018г;
6. фактура № ********** от 30.04.2018г;
7. фактура № ********** от 01.05.2018г;
8. фактура № ********** от 03.05.2018г.;
9. фактура № ********** от 03.05.2018г;
10. фактура № ********** от 03.05.2018г;
3
11. фактура № ********** от 04.05.2018г.;
12. фактура № ********** от 04.05.2018г;
13. фактура № ********** от 03.05.2018г.
С Постановление от 11.05.2018г. , издадено по досъдебно производство № 222 /
2018г. по описа на РУ Павликени, преписка № 395 / 2018г. по описа на Районна прокуратура
- Павликени, Прокурор при РП - Павликени приема, приложил и приобщил към материалите
по досъдебно производство № 222 / 2018г. по описа на РУ Павликени, представените
писмени доказателства , сред които и описаните 13 бр. фактури.
С Постановление от 06.12.2018г. по преписка № 1127 /2018г. по описа на Районна
прокуратура - Свищов, Прокурор от РП - Свищов прекратил досъдебно производство № 222
/ 2018г. по описа на РУ Павликени. Иззетата стока от магазина, обаче била върната не на
„Ямбадула" ООД, а на трето лице - „Теос Груп БГ" ЕООД, град Павликени, т.к.
Прокуратурата била извършила преценка , че същите принадлежат на това трето лице.
Ищецът твърди, че е налице противоправно поведение на наблюдащите прокурори от
РП -Павликени и РП - Свищов, което се изразява в следното:
1. наблюдащите прокурори от РП - Павликени и РП – Свищов, в противоречие със
закона, не са върнали иззетите вещи на "Ямбадула" ООД, от чиято фактическа власт са
отнели същите , с което нарушили принципното положение, установено от нормата на
чл.111, ал.2 от НПК. Вместо това, вещите са предадени на трето лице в нарушение на
посочената разпоредба. Молбата за връщането им е подадена от управителя на „Ямбадула"
ООД още на 10.05.2018 г. и по нея се били произнесли както наблюдаващият прокурор от
РП Павликени, така и наблюдаващият прокурор от РП Свищов, като нито един от тях не е
изпълнил предписаното в чл.111,ал.2 от НПК. Вещите били отнети от „Ямбадула" ООД
и следвало да бъдат върнати само на това дружество, и
2. при наличието на редовно сезиране за претенции за собственост от страна на
две различни търговски дружества, следвало да се постанови вещите да се задържат до
приключване на спора за собственост между тези дружества, като разрешаването на спора е
от комптентността на съда, в производство по реда на ГПК. Спорът за собственост бил
възникнал още в началото на м.май и наблюдаващите прокурори знаели за него. Вместо
това, с Постановлението от 06.12.2018г. директно бил разрешен спора за собственост. С
действията си, прокурорът бил нарушил разпоредбата на чл. 113 от НК - разрешаването
на спорът за собственост е от изключителната компетенция на съда.
Гореописаните действия били предприети въпреки ясната нормативна уредба за
начина на извършването им и въпреки това, че не са налице необходимите за извършването
им предпоставки. Същите били противоправни. Нарушени били едновременно, както
нормата на чл.111, ал.2 от НПК, така и нормата на чл. 113 от НПК.
Описаните действия били извършени при изпълнение на функциита на
наблюдаващите прокурори в рамките на досъдебното производство, които са в
изключителна компетентност на Прокуратурата на Република България, съгласно чл.127 , т.1
от Конституцията. Счита се от ищеца, че Прокуратурата дължи обезщетение за всички
причинени вреди на „Ямбадула" ООД от действията на наблюдаващите прокурори на
основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Вредите, които дружеството е претърпяло се изразявали в:
1. Загуба на стойността на вещите , иззети от дружеството, която била в размер на 74
304.36 лв.. Стойността на вещите (стоките) се установявала от посочените в исковата
молба 13 бр. фактури, с които те били придобити от дружеството.
2. Нереализирана печалба от продажбата на стоките - пропусната полза в размер на 26
749.44 лв. Стоките били изложени в магазин и били предлагани за продажба при
усреднена търговска надценка от 36 %. Вещите представлявали промишлени стоки и
строителни материали , отговарящи на обичайното търсене на клиентите в града, като
4
стоките били трайни и позволявали реализация дори за продължителен период.
Магазинът, в който били изложени, се намирал на главна улица, като мястото било
трайно известен за потребителите обект за търговия.
Ищецът предявява частични искове по двете претенции:
• По отношение на претърпените загуби – частичен иск за сумата от 26 000 лева
от цялостния размер на вредите, равняващ се на 74 304.36 лв.
• По отношение на нереализираната печалба от продажбата на стоките- частичен
иск за сумата от 1 000 лева, от цялостния размер на пропуснатата полза равняващ се на 26
749.44 лв.
Ищецът навежда, че противоправното поведение на Прокуратурата и
невъзможността на „Ямбадула" ООД да владее иззетите вещи и да търгува с тях, се
намирали в пряка причинно-следствена връзка. В случай, че Прокуратурата на република
България била изпълнила вменените и по закон задължения, то владението върху вещите
нямало да бъде загубено.
Ответникът - Прокуратурата на РБ, в писмения си отговор оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли. Сочи, че видно от материалите по делото, доказателствата за
собственост на иззетите вещи-стоки, представени с молба от управителя на „Ямбадула"
ООД, в т.ч. 13 броя фактури, били приобщени към материалите по досъдебно производство
№ 222/2018 г. по описа на РУ-Павликени с прокурорско постановление от 11.05.2018 г. С
прокурорския акт бил направен отказ да бъде разпоредено на разследващия орган да
отпечата обектите, където се намират процесните вещи. С прокурорско постановление от
06.12.2019 г., преписка № 1127/2018 г. по описа на РП-Свищов, по ДП № 222/2018 г. била
назначена и извършена съдебно-стокова оценъчна експертиза, която след проверка на всички
събрани доказателства по ДП, в т.ч. фактури, стокови разписки, протоколи за доброволно
предаване, протоколи за претърсване и изземване, извършена проверка в счетоводството на
„Теос Груп БГ" ЕООД и „Ямбадула" ООД, била отговорила на конкретно поставени задачи.
От отговорите ставало ясно, че всичката стока, установена при процесуално-следствените
действия — претърсване и изземване, извършени с разрешение по Разпореждане № 253 от
04.05.2018 г. по ЧНД № 150/2018 г. по описа на РС-Павликени, е собственост на „Теос Груп
БГ" ЕООД. Установено било към дата 26.04.2018 г. и към дата 04.05.2018 г. коя от стоките е
собственост на фирма „Теос Груп БГ" ЕООД и са преместени в друг обект, а също и на
фирма „Ямбадула" ООД. С прокурорския акт от 06.12.2019 г. било постановено
веществените доказателства, приобщени към ДП да се върнат на правоимащите лица. Не
били представени доказателства за обжалване на прокурорските постановления пред по-
горна инстанция, с оглед твърдяното от ищеца „противоправно поведение" в действията на
прокурорите, респ. Прокуратурата.
Твърди се, че не е налице съдебен акт, с който да се установява правото на
собственост на „Ямбадула" ООД. Липсвали доказателства за действителното предаване на
вещите на третото лице - „Теос Груп БГ" ЕООД.
Извършената експертиза в ДП доказвала, че стоката, установена при извършеното
претърсване и изземване, била собственост на „Теос Груп БГ" ЕООД. Твърдените като
настъпили вреди се основавали на правото на собственост, но ищецът не бил доказал това
си право и следователно релевираната претенция за вреди била неоснователна и недоказана.
При липсата на реално претърпени вреди от твърдените противоправни действия на
прокурорите, нямало основание да се приеме за изпълнен фактическия състав на деликтната
отговорност. Липсата на вреди предпоставяла липса на причинно-следствена връзка, а
оттам и невъзможност да се търси отговорност от Прокуратурата на РБ.
Следвало да се има предвид, че вещите /стоките/ са иззети по реда на НПК като
веществено доказателство по делото. По аргумент от чл. 111, ал. 1 от НПК, веществените
доказателства се пазели докато завърши наказателното производство. Съгласно разп. на чл.
111, ал. 2 от НПК предметите, иззети като веществени доказателства с разрешение на
прокурора, могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши
5
наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на
обективната истина и не са предмет на административно нарушение. В този смисъл,
задържането на вещите се осъществявало на законно основание, поради което за периода на
същото не се дължи обезщетение. Органите на досъдебното производство имали право да
задържат вещите до приключване на наказателното производство. Обезщетение се дължало
в случай, че вещите са задържани без да има основание за това. Не се установявало и не
било доказано право на собственост от страна на ищеца върху процесните вещи-стоки. Не
били представени и доказателства ищецът да е обжалвал прокурорските постановления,
нито да е завел иск за собственост пред граждански съд. Недоказано останало и правото на
собственост върху вещите, с оглед което било неоснователно да се претендират претърпени
вреди от действията на прокурорите, респ. Прокуратурата. Липсата на вреди предпоставяла
липса на причинно-следствена връзка, а оттам и невъзможност да се търси отговорност от
Прокуратурата на РБ.
Установява се от събраните по делото доказателства и приобщеното ДП № 222/2018 г.
по описа на РУ – Павликени, че с постановление от 03.05.2018 г. е образувано досъдебно
производство по сигнал за самоволно, не по установения ред осъществяване на едно
оспорване от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, извършено
на 26.04. 2018 год. в гр. Павликени - престъпление по чл.323, ал. 1 от НК.
Преписката е образувана по сигнал за извършено престъпление от общ характер, по
смисъла на чл. 207, т. 1 от НПК, съдържащо се в жалба от К. А. К. от гр.Бяла черква-
пълномощник на Г. Н. А.ова, в качеството й на едноличен собственик и управител на „Теос
груп БГ” ЕООД, гр. Павликени. След като изложил факти и данни за сключени от това
търговско дружество два договара за наем, съответно с наемодателите Ю. Е. М. от гр.
Павликени и с М. М. М., К. К. твърдял в сигнала си, че на 26.04.2018 година, С. И., бивш
съпруг на Ю. М., без основание влязъл в двата имота, които дружеството ползвало под наем,
взел ключовете от входните врати на двата обекта, счупил ключ в ключалката на имота на
ул. "Александър Стамболийски" № 15 и сменил патроните на входните врати на двата имота.
В хода на извършената проверка е преценено, че са събрани достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер в съответствие с чл. 211 от НПК, съдържащи се в
материалите по преписката на РП Павликени /в жалбата и в обясненията на К. К. и на Г. А.
и в приложените от тях книжа и документи, както и в приложена справка за СМЦ/. Указани
са с постановлението и действия по разследването.
На 03.05.2018 г. е извършен разпит като свидетел на К. К. /л.6-9 от т.II на ДП/ от
ст.разсл.полицай при РУ Павликени, на който К. е заявил, че майка му Г. Н. А.ова е била
собственик и управител на фирма „Теос груп БГ” ЕООД, като била придобила собствеността
от И. С. И., който бил син на Ю. М. от гр.Павликени. К. заплатил на 24.10.2017 г. на И. и
майка му Ю., в брой, отделно от договора - 40 000 лв.. Тази сума била за наличната стока,
която е за магазина в гр.Павликени, *********** и в къщата на № 13. В издадената разписка
било записано, че е за стока. На 18.10.2018 г. „Теос груп БГ” ЕООД сключило договор за
наем на двата обекта в гр.Павликени, *********** / за търговска дейност/ и № 13 / за склад/.
Наемодатели били Ю. М. и М. М.. На 26.04.2018г. в търговския обект възникнал конфликт
със С. И., Ю. М. и И. И., продиктуван от събаряне на незаконен навес по предписание на
Общината, находящ се на адм. адрес в гр.Павликени, *********. И. взел ключа, казал, че го
е счупил по невнимание и след това прибрал стоката, изложена на тротоара в склада, който
заключил. Вещите били над 11 000 артикула. След това разбрал, че магазинът на 03.05.2018
г. е отворен и се продава стока от името на фирма „Ямбадула”.
Въз основа на тези данни са изготвени искания по чл. 161, ал.1 от НПК/л. 16 и л.40 от
т.II на ДП/, въз основа на които били издадени разпореждания на РС Павликени под № 253 и
№ 254 от 04.05.2018 г. /л.17 и л. 41 от т.II на ДП/, с които било разрешено претърсване и
изземване на вещи – стоки описани в справка СМЦ на „Теос груп БГ” ЕООД, както и на
документи, съответно на обекти в гр.Павликени, ********* и на № 15.
Съставени са два протокола за претърсване и изземване с разрешение на съдия от
04.05.2018 г., свързани с двата обекта, находящи се в гр.Павликени, ********** и на № 15
6
/л.18 и сл. и л. 42 и сл. от т.II на ДП/.
Ищцовото дружество претендира обезщетение за неправомерно иззети собствени на
дружеството вещи с протокола от 04.05.2018 г., съставен във връзка с разпореждане № 253
от 04.05.2018 г., постановено по ч.н.д. № 150/2018 г. на РС – Павликени, което касае
претърсване на обекта в гр.Павликени, *********** /заверено от страната копие от тези
документи – разпореждане и протокол са приложени и към исковата молба/.
Видно от приложено към исковата молба постановление от 11.05.2018 г. / л. 25 и сл.
от първоинстанционното дело и л.18 от т. III на приложеното ДП/, прокурор при РП –
Павликени е отказал да разпореди на разследващия орган да отпечата обект, представляващ
магазин и склад, намиращи се в гр.Павликени, ***********. Постановлението е издадено
във връзка с искане на Ю. М., в качеството и на управител на „Ямбадула” ООД, от
10.05.2018 г. /л. 23 от първоинстанционното дело и л.20 от т. III на приложеното ДП/. С
молбата си, М. пояснила, че от 27.04.2018 г. обектите в гр.Павликени, ул.”Александър
Стамболийски” са отдадени под наем на „Ямбадула” ООД. Представила е към молбата си 13
–те броя фактури за закупени материали и стока, както и договорите за наем, с „Теос груп
БГ” ЕООД и с „Ямбадула” ООД – л.22 и сл. от т. III на приложеното ДП.
С определение № 90 от 01.06.2018 г., постановено по ч.н.д. № 176 по описа за 2018 г.,
РС – Павликени е потвърдил на основание чл. 111, ал.3 от НПК, по жалба на „Ямбадула”
ООД, постановлението от 11.05.2018 г. /л. 182 от т.II на ДП/ на прокурор при РП –
Павликени по ДП № 222/2018 г., в обжалваната му част, досежно отказа да се разпореди на
разследващия орган да отпечата обекти, представляващи магазин и склад, намиращи се в
имот на улица ********* в гр.Павликени и върнат веществените доказателства, като
законосъобразно. В мотивите си, съдът изложил съображения в насока, че по отношение на
приобщените вещи са заявени претенции и от друго лице, освен от „Ямбадула” ООД и при
наличие на спор за правото на собственост по отношение на приобщените веществени
доказателства, който подлежи на разглеждане по гражданскоправен ред, същите следва да се
пазят докато решението на гражданския съд влезе в сила.
Видно от Констативен протокол от 13.06.2018 г. /л.15 от т. IV от приложеното ДП/,
съставен в присъствието на Ю. М. от разследващия полицай, лепенките са разпечатани и е
отключена входната врата на магазина, находящ се в в гр.Павликени, ***********, с цел
вещите – стока, намираща се в магазина, описана и иззета с протокол за претърсване и
изземване с разрешение на съдия от 04.05.2018 г., да бъдат транспортирани, предадени на
отговорно пазене в помещение на фирма ”Боляри 80” ЕООД, находящо се в гр.Павликени,
***********, които вещи да бъдат преброени от вещо лице, което да изготви заключение на
счетоводна експертиза по ДП № ЗМ-222/2018 г. по описа на РУ – Павликени.
Констативни протоколи са съставяни и в следващите дни до 20.06.2018 г.
За нуждите на ДП, помещението в гр.Павликени, *********** е наето от фирма „Теос
груп БГ” ЕООД /л.35 от т. IV от приложеното ДП/.
С постановление по реда на чл. 111 от НПК от 18.06.2018 г. на прокурор при РП –
Павликени /л.44 от т. IV от приложеното ДП/ , е постановено водещата разследването да
посочи ново място за съхранение на веществените доказателства в посоченото подготвено
помещение от Г. А. с нейна молба /л.34 от т. IV от приложеното ДП/, и където тези
веществени доказателства да бъдат запечатени и оставени на съхранение. Веднага след това
да бъде назначена комплексна съдебносчетоводна и оценъчна експертиза, с оглед
определяне кръга на правоимащите лица по чл. 111 ал.2 НПК.
С протокол за отговорно пазене от 20.06.2018 г. /л.29 от т. IV от приложеното ДП/,
иззетите веществени доказателства на 04.05.2018 г. по ДП № 222/2018 г. по описа на РУ
Павликени са предадени за пазене на К. К..
С постановление от 12.07.2018 г. , прокурор при РП Павликени постановил да бъдат
върнати ключовете за помещенията магазин и склад, намиращи се в гр.Павликени,
*********** и № 13 – на Ю. Е. М..
Видно от изготвена разписка, на 31.07.2018 г., Ю. М. е получила иззетите ключове по
7
протокол от 04.05.2018 г. /л.103 от т. IV от приложеното ДП/ за помещенията магазин и
склад, намиращи се в гр. Павликени, *********** и № 13.
Във връзка с молба по чл. 111, ал.1 НПК на К. К., като пълномощник на Г. А.,
едноличен собственик и управител на „Теос груп БГ” ЕООД от 25.07.2018 г. и молба от
16.08.2018 г. /л.107 и л. 128 от т. IV от приложеното ДП/ , е издадено на 17.08.2018 г.
постановление по реда на чл. 111 НПК от прокурор при РП – Павликени, с което е
предоставен достъп на К., като пълномощник на Г. А., управител на „Теос груп БГ” ЕООД
до иззетите му вещи, вкл. и чрез предоставяне на ключове за помещенията, в които са, както
и да бъде предоставена възможност на дружеството да се разпорежда с тях, съгласно
предмета на дейност.
Отказано е да бъде предоставен достъп и до други негови вещи/строителни
материали/, също предмет на делото и експертизата, останали като недържани/невладяни от
него помещения.
Съставен е на 21.08.2018 г. приемо-предавателен протокол на осн. чл.111, ал.2 НПК
/л.137 от т. IV от приложеното ДП/.
С постановление по реда на чл. 111 НПК , изготвено от прокурор при РП – Павликени
/л.146 от т. IV от приложеното ДП/ са върнати на К. К., като пълномощник на А.ова,
управител на „Теос груп БГ” ЕООД, движими вещи – 6 бр. преносими компютри – лаптоп,
заедно със зарядни към тях; 1 бр. касов апарат;1 бр. посттерминал; 1 бр. касова книга; 1 бр.
печат; 1 бр. твърд диск на компютър.
Съставена е разписка от 29.08.2018 г. /л.147 от т. IV от приложеното ДП/.
С постановление от 29.10.2018 г. на ОП – Велико Търново / 408, т. V от приложеното
ДП/, по жалба на Ю. М., управител на „Ямбадула” ООД, е отменено постановлението от
17.08.2018 г., с което е предоставен достъп на К. К., като пълномощник на Г. А., управител
на „Теос груп БГ” ЕООД до иззетите му вещи, вкл. и чрез предоставяне на ключове за
помещенията, в които са, както и да бъде предоставена възможност на дружеството да се
разпорежда с тях, съгласно предмета на дейност и е отведен прокурора към РП – Павликени.
На 22.07.2019 г. е предадено заключението по назначената комплексна
съдебносчетоводна и оценъчна експретиза .
Извършвани са и други действия по разследване, чийто срок е удължаван
неколкократно.
С постановление от 04.12.2019 г. на РП – Свищов / л.90 от първоинстанционното
дело/, е прекратено образуваното досъдебно производство № 222/2018 г. по описа на РУ на
МВР – Павликени/преписка № 1127/2018 г. по описа на РП – Свищов/ образувано и водено
за извършване на престъпление по чл. 323, ал.1 НК.
Посочено е, че не са събрани доказателства за извършено престъпление от общ
характер.
Постановено е, след влизане в сила на издаденото постановление, екземпляр от него
да се изпрати на разследващия полицай, за връщане на веществените доказателства,
приобщени към ДП, на правоимащите лица, като се състави и подпише Разписка, в която
подробно се опишат върнатите вещи.
В мотивите си, РП – Свищов е посочила, че въпросите относно ползването на
имотите, прекратяването на договорите за наем и претенцията за липсващи вещи, следва да
се решат по реда на ЗС, ЗЗД и ГПК.
Липсват твърдения от участниците в производството, че постановлението за
прекратяване е обжалвано. Данни за обжалването му не са налице, видно и от материалите
по приложеното досъдебно производство.
От представените с исковата молба 13 броя фактури, 11 са с доставчик – Шарков
Инком ООД – В. Търново и 2 бр. фактури – 00040009688 от 27.04.2018 г. и 00040009688 от
04.05.2018 г. – са с доставчик – ВИВТ ООД, Русе.
8
В първоинстанционното производство са допуснати и назначени 2 съдебно-
счетоводни експертизи – основна и повторна.
От изслушаната и приета съдебно-икономическа експертиза, изготвена от в.л. Георги
Бошнаков, се установява, че: 1.Стойността на стоките отразени във фактурите, приложени
към исковата молба възлиза на 74 304.36 лв./Седемдесет и четири хиляди триста и четири
лева и тридесет и шест стотинки/; 2.Стойността на съответствието между стоките, описани
във фактурите, приложени към исковата молба и тези описани в протоколите за претърсване
и изземване в.л. оценява за 16 378.45 лв. /Шестнадесет хиляди триста седемдесет и осем
лева и четиридесет пет стотинки/;3.Стойността на стоките, описани в протоколите за
претърсване и изземване оценява на 32 759.56 лв./Тридесет и две хиляди седемстотин
петдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/;4А. Печалбата при реализиране на
стоките, описани в протоколите за претърсване и изземване в.л. оценява за 4 913.93 лв.
/Четири хиляди деветстотин и тринадесет лева и деветдесет и три стотинки/;4Б. Стоките,
описани в протоколите, ще се реализират според експерта за около 7-8 м.
В открито съдебно заседание от 24.01.2023 г., първоинстанционният съд е допуснал
изслушване на повторна съдебно - икономическа експертиза, по която вещото лице да
отговори на същите поставени въпроси на приетата по делото СИЕ, но след проверка освен
фактурите и Протокол за претърсване и изземване № 222 от 2018 г. от ДП на РУ Павликени,
така и на всички приложени и съдържащи се в ДП счетоводни документи, и заключението
на изслушаната по това ДП експертиза, както и при нужда да извърши проверка и в
счетоводството на ищеца.
Експертът И. Т. заключава, че :
Общата стойност на конкретно описаните в исковата молба фактури - стоки е 74
304,36 лева; Стойността на иззетата стока с Протокол е 136 211,84 лева; Стойността на
съответстващите стоки по фактури 20 162,80 лева с ДДС; Стойността на стоката иззета с
Протокол за претърсване и изземане от 04.05.2018 г. е в размер на 136 211,84 лева /с
включено ДДС/; Стандартната надценка при продажба на стоки на дребно е 15 - 20 %. При
този вариант печалбата на фирмата би била между 20 500 - 27 000 лева. По твърдения в
исковата молба, фирмата ищец работи с усреднена надценка от 36 %. В този случай
печалбата при продажбата на дребно на описаните в протокола стоки би била в размер на 49
036,26 лева (136 211,84 * 36%). В протокола за претърсване и изземване, асортиментът на
стоки бил голям - около 5800 артикула, но количествата по всеки един артикул не били
големи, като периодът на реализация на стоките би бил в рамките на 6 - 8 месеца.
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, чрез разпита
на свидетелите : А. Д. С.; Ю. Е. Ю. и В. Е. К..
Свидетелят А. Д. С. е работил като продавач-консултант в магазина на ищцовото
дружество в гр. Павликени от края на м. април месец 2018 г. Магазинът бил празен и С.
/съпругът на Ю. - собственичката на „Ямбадула" / зареждал стоката, предимно строителни
материали. Не бил виждал да се изнася стока от магазина. По време на обедна почивка в
един от дните, свидетелят разбрал, че са дошли полицаи и са затворили магазина.
Свидетелят не може да посочи марка, доставчик на стоката. В магазина работел около една –
две седмици.
Свидетелят Ю. Е. Ю. познава Ю. и С.. Живеел на около 100-150 метра от магазина за
строителни материали, който бил такъв от около 5-6 години. В момента, магазинът бил на
С., а преди това бил на съпругата му. В началото, със собствен транспорт помагал за превоз
на материалите от Велико Търново" до техния магазин на ул. „Стамболийски", които били
закупувани от доставчици „Шарков" и „Инком“. Превозвал строителни материали, ВиК
материали, ел.материали. Помни, че това се е случило преди четири години, първи май, тъй
като можел да съдейства само в почивни дни.
Свидетелят В. К. е работел като продавач-консултант 2017 година и 2018 година в
„Теос груп" в магазина в гр. Павликени. Преди да запечатат , магазинът бил пълен с
материали. Свидетелят зареждал и стока, която била на „Теос груп", вкл. в дните преди да
9
бъде затворен обекта. След запечатването на магазина и отпечатването му, участвал в
преместването на стоката в друг обект.Стоката била една и съща, която била вътре в
магазина при неговото заключване. Полицаите били там, а имало и работници, които да
помагат да я изнасят. Това се случило след около месец. Не знае нищо за фирма
„Ямбадула" .
При тази установена от въззивната инстанция фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е направил краен извод за доказаност по основание и размер на
предявените искове, като ги уважил изцяло в претендирания им размер. Съдът извел водещи
мотиви, че действията на служители на ответника по предоставяне на иззетото на трето лице
е неправомерно от гледище на чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите и води до имотна загуба, както и до невъзможност за реализиране на търговска
печалба. Посочил, че иззетите вещи били определени по рода си и при липсата на
доказателства да се държат все още от третото лице-помагач, интересът на ищеца би бил
подхвърлен на случайността, ако предпочете да претендира вещите, а не стойността им.
Навел съображения в насока, че съдът не е властен да се произнася по действителния размер
на вредите. Решаващото за спора било, че ищецът търпи вреди поне в размер на фактурната
стойност на иззетото - заплатил е такава сума, за да го придобие и като не разполага със
стоката търпи имотна загуба, и че се касае за вещи в оборота, предназначени за търговска
продажба, нереализирането на които осуетява печалба поне в размер на 1 000 лв.
Първоинстанционният съд не възприел възраженията на ответника, тъй като исковете били
основани не на правото на собственост на ищеца върху процесната стока, а на
неправомерните разпоредителни действия на прокуратурата и на твърдение да са причинили
вреди на търговеца-ищец. Дали последният е собственик било без правно значение, тъй като
законът позволявал търговецът да продава чужди вещи, и да реализира печалба за себе си.
Прокуратурата не следвало да решава правни спорове. Като са предали иззетата стока на
третото лице-помагач след прекратяване на наказателното производство, било сторено
именно това. В липсата на правораздавателни правомощия се състояла и неправомерността
на действията на служителите на ответника, наред с доказаните по делото вреди,
завършващи фактическия състав на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
С оглед изхода на спора, първоинстанционният съд приел, че ищецът има право на
разноски, по делото доказани като сума от 3 500 лв.
Въззивният съд приема следното от правна страна:
Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД предполага осъществяване на деликт от лице, на което
ответникът е възложил работа. На собствено основание, за да възникне отговорност за
имуществени вреди от непозволено увреждане, трябва да са доказани елементите от
сложния фактически състав на деликта: деяние (действие или бездействие);
противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение); вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения -
намаляване на неговия патримониум - претърпени загуби), респ. непостъпване в неговия
патримониум с висока степен на сигурност на очаквано имуществено благо - пропуснати
ползи; причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
имуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между
фактите и явленията следва да е закономерна, необходима, естествена, последица от
виновното противоправно поведение на делинквента) и вина на делинквента, която
съобразно уредената в чл. 45, ал.2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.
Органите на предварителното производство са длъжни да съхранят и опазят иззетите
веществени доказателства до приключване на наказателното производство –чл. 111 НПК, а
когато досъдебното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено, не
съставлява престъпление или изтичане на давност, вещите се връщат на лицето, от което са
иззети, освен, ако не са потърсени или притежаването им е забранено от закона. В тези
случаи, всички имуществени вреди, които са били причинени при изземване и задържане на
вещта като веществено доказателство в предварителното производство, подлежат на
10
обезщетяване по чл. 49 ЗЗД. Нормите за непозволено увреждане се основават на общия
принцип да не се вреди другиму и в този смисъл, отговорността за поправянето им следва да
се ангажира не само при нарушаване на конкретни правни норми, но и ако вредите са
резултат от неправилно съхраняване на вещта или други човешки действия /в т.см. Решение
№ 76 от 16.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2926/2016 г., IV г. о., ГК/.
По делото се установява, че преценката на разследващите органи и обвинението за
необходимост от изземване на вещите като веществено доказателство, се опровергава с
необжалваното постановление за прекратяване на досъдебното производство, с оглед на
което ответникът е пасивно легитимиран да отговаря за вреди в хипотезата на чл. 49 ЗЗД.
Според последователната практика на ВКС, която настоящият въззивен съд споделя,
с разпоредбата на чл. 111 НПК законодателят е изоставил изискването на чл. 108 от 1974 г.
предметите, иззети като веществени доказателства, да се връщат на техните собственици.
Член 111 НПК именува тези лица "правоимащи". "Правоимащ" е не само нейният
собственик, но и всяко друго лице, което има каквито и да е права, свързани с
упражняването на фактическа власт върху вещта /вещни или облигационни, основаващи се
на право на ползване, договор за заем, наем, залог и т. н., вкл. и владеещият на неправно
основание с цел да стане собственик/. Предписанието, залегнало в чл. 111, ал.2 НПК
повелява да се възстанови съществуващото фактическо положение преди отнемането на
вещта от съответния правоимащ. Легитимацията на ищеца като кредитор по съдебно
предявеното вземане срещу Прокуратурата на Република България ще бъде изключена при
възникнал спор за право. Тогава чл. 113 НПК предвижда задържането на веществените
доказателства по наказателното дело до решаването на спора пред гражданския съд / ТР №
2/2014 по т.д. № 2 /2014 на ОСНК на ВКС / , и същото е негодно да засегне гражданско
право на лицето, от което е иззет предмет като веществено доказателство.
Пазенето на веществените доказателства по делото или на местата, където са
оставени за съхранение трае докато завърши наказателното производство – чл. 111, ал.1
НПК, когато се връщат на правоимащите, от които са били отнети. Преди да е приключило
досъдебното производство, прокурорът може да разреши на основание чл. 111, ал.2 НПК
/каквото противоправно деяние се твърди с исковата молба, че е налице/ предметите, иззети
като веществени доказателства да бъдат върнати на правоимащите, от които са били отнети.
Отказът на прокурора подлежи на обжалване пред съда.
В случай, че възникне спор за право /относно всякакви имуществени права, които са
свързани с упражняването на фактическа власт върху вещите – чл. 113 НПК, / ТР № 2/2014
по т.д. № 2 /2014 на ОСНК на ВКС /, вещта, иззета като веществено доказателство, се пази
докато решението на гражданския съд влезе в сила /от ищеца се твърди и такова
противоправно деяние/.
Фактическият състав на непозволеното увреждане е налице тогава, когато се
обективира цялостния му фактически състав, вкл. когато вредоносните последици са
положително проявени и когато това води до установяване на пострадалия. Поради това, в
случаите на спор за право, началният момент, от който следва да се зачете, че задължението
е станало изискуемо, е датата, на която решението на гражданския съд по спора за право
влезе в сила / така в Решение № 137 от 18.02.2019 г., постановено от ІІІ гр. отделение на ГК
на ВКС по гр.д. № 2957 по описа за 2017 г. /.
Въззивният съд приема, че не са установени елементите на фактическия състав на
предявените искове с правно основание чл. 49 ъв вр. с чл. 45 ЗЗД, за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди.
Ищецът твърди, че е налице противоправно поведение на наблюдащите прокурори от
РП -Павликени и РП - Свищов, което се изразява в нарушение на нормата на чл.111, ал.2 от
НПК , като не са върнали иззетите вещи на "Ямбадула" ООД, от чиято фактическа власт са
отнели същите и чл. 113 НПК, като при наличието на редовно сезиране за претенции за
собственост от страна на две различни търговски дружества, следвало да се постанови
вещите да се задържат до приключване на спора за собственост между тези дружества, а
11
вместо това е постановено връщане на друго дружество и така е разрешен директно спора за
собственост от самата Прокуратура.
Следва да се има предвид, че с прекратителното постановление по воденото
досъдебно производство, макар и да е цитирано заключението по назначената съдебно-
икономическа експертиза, според която при направената инвентаризация е установено, че
вещите са на дружеството, конституирано като трето лице помагач на ответника - „Теос груп
БГ“ ЕООД, прокурорът е разпоредил вещите да се върнат на правоимащите лица, без да
бъдат посочени кои са те. Разпоредено е и да бъде съставена разписка, която да бъде
подписана. Видно от материалите по прекратеното ДП и прокурорска преписка, такава
разписка за връщане на вещите на правоимащи лица не е изготвяна. Такова твърдение е
направено и от ответната по делото Прокуратура още с писмения отговор по исковата молба.
След прекратяване на досъдебното производство, не е отправяно искане до РП /нито в
срока по чл. 112, ал.1 НПК, нито по-късно/, за връщане на иззетите веществени
доказателства от лице, което да е твърдяло, че е правоимащо по смисъла на закона.
Както вече се посочи, с определение № 90 от 01.06.2018 г., постановено по ч.н.д. №
176 по описа за 2018 г., РС – Павликени е потвърдил на основание чл. 111, ал.3 от НПК, по
жалба на „Ямбадула” ООД, постановлението от 11.05.2018 г. /л. 182 от т.II на ДП/ на
прокурор при РП – Павликени по ДП № 222/2018 г., в обжалваната му част, досежно отказа
да се разпореди на разследващия орган да отпечата обекти, представляващи магазин и склад,
намиращи се в имот на улица ********* в гр.Павликени и върнат веществените
доказателства, като законосъобразно, поради това, че по отношение на приобщените вещи са
заявени претенции и от друго лице, освен от „Ямбадула” ООД и при наличие на спор за
правото на собственост по отношение на приобщените веществени доказателства, който
подлежи на разглеждане по гражданскоправен ред, същите следва да се пазят докато
решението на гражданския съд влезе в сила.
С протокол за отговорно пазене от 20.06.2018 г. /л.29 от т. IV от приложеното ДП/,
иззетите веществени доказателства на 04.05.2018 г. по ДП № 222/2018 г. по описа на РУ
Павликени са предадени за пазене на К. К. / в лично качество като физическо лице, а не
пълномощник на управителя на „Теос груп БГ“ ЕООД в нов обект, където по-рано са
преместени.
С постановление от 29.10.2018 г. на ОП – Велико Търново, по жалба на Ю. М.,
управител на „Ямбадула” ООД, е отменено постановлението от 17.08.2018 г., с което е
предоставен достъп на К. К., като пълномощник на Г. А., управител на „Теос груп БГ”
ЕООД до иззетите му вещи, вкл. и чрез предоставяне на ключове за помещенията, в които са,
както и да бъде предоставена възможност на дружеството да се разпорежда с тях, съгласно
предмета на дейност и е отведен прокурора към РП – Павликени.
Следователно, като последно валидно действие в хода на досъдебното производство
преди прекратяването му, следва да се зачете съставения протокол за отговорно пазене от
20.06.2018 г., с който иззетите веществени доказателства на 04.05.2018 г. по ДП № 222/2018
г. по описа на РУ Павликени са предадени за пазене на К. К. в нов обект, където по-рано са
преместени.
След предаването им за отговорно пазене на К. К., липсва съставена разписка за
връщането им на „Теос груп БГ” ЕООД, вкл. след прекратяване на досъдебното
производство.
Следва да се има предвид, че видно и от съставения протокол за претърсване и
изземване от 04.05.2018 г., приложен към исковата молба, вещите са иззети от Ю. Е. М.,
която е собственик на претърсвания обект и наемодател на „Ямбадула“ ЕООД, а не от
„Ямбадула“ ЕООД, което дружество тя представлява, поради което и РП при водене на
образуваното ДП е неколкократно посочвала, при отправяне на исканията по чл. 111 НПК,
както от „Ямбадула“ ЕООД, така и от „Теос груп БГ“ ЕООД, че е налице спор за собственост
върху иззетите вещи. В обясненията си, лицето Ю. М., в чийто обект е направено
претърсването и изземването, които са част от съставения протокол, за намерените и иззети
12
предмети, е посочило, че, същите са собственост на Ямбадула“, към този момент – ООД, в
което тя е била един от съдружниците и управители.
С оглед на така установеното, въззивният съд не приема за доказани твърденията на
ищцовото търговско дружество за противоправността на деянията на длъжностните лица на
Прокуратурата при изземване, получаване и невръщане на иззети веществени доказателства.
Посочи се вече, че постановлението за прекратяване на наказателното производство не
съдържа изрично произнасяне по въпроса кому следва да се върнат веществените
доказателства, като формулировката е общата – на правоимащите лица. Съгласно
действащия към този момент процесуален закон, ако вещите, иззети като веществени
доказателства са били налични към момента на приключване на наказателното
производство, същите е следвало да бъдат върнати на лицето, от което са отнети, което да
бъде постановено с крайния акт – постановлението за окончателното прекратяване на
наказателното производство, освен ако е възникнал спор относно всякакви имуществени
права, които са свързани с упражняването на фактическа власт върху вещите – чл. 113 НПК,
ТР №2/2014 по т.д. №2/2014 на ОСНК на ВКС , в който случай се връщат след разрешаване
на спора от гражданския съд. С ТР №2/2014 по т.д. №2/2014 на ОСНК на ВКС е прието, че
за възникването на правен спор е определящо самото му обективиране и констатирането на
последното от съответния орган - служебно или по инициатива на спорещите. В случая, от
данните по прокурорската преписка по делото, се установява констатация на прокурора за
възникнал спор между две търговски дружества относно права върху иззетите предмети
като веществени доказателства, но няма данни този спор да е бил решен по допустим по
реда на ГПК начин, както и не се доказа твърдението на ищеца, че вещите са върнати по
реда на НПК на „Теос Груп БГ“ ЕООД.
Твърдените като противоправни деяния не са засегнали гражданско право на ищеца:
търговското дружество не е лице, от което е иззет предмет като веществено доказателство,
като след прекратяване на воденото досъдебно производство не е отправяно искане за
връщане на иззети предмети като веществени доказателства, а при поискването им в хода на
разследването, е констатирано, че се касае за спор за собственост, поради претенции и на
друго лице, и същите не следва да бъдат върнати, като отказът е преминал през съдебен
контрол, поради което и не са нарушени разпоредбите на чл. 111, ал.2 и чл. 113 НПК.
Не може да се установи вредата, причинена на ищцовото дружество, поради липса на
нарушаване на общото правило да не се вреди другиму, водещо до неустановяване на
противоправност на деянията на ответника по иска като елемент от състава на
непозволеното увреждане, така и до неустановяване на имуществените вреди /претърпяна
загуба и пропусната полза/, които са също самостоятелен елемент от състава на
непозволеното увреждане. По отношение на имуществените вреди, като самостоятелен
елемент на състава на непозволено увреждане, чието заплащане се търси, не се установява
по безспорен начин, че иззетите на 04.05.2018 г. е следвало да се върнат именно на
ищцовото дружество, като правоимащо лице в хода на водене на досъдебното производство
и че съответно като такова правоимащо лице са претърпени загуби и пропуснати ползи.
От друга страна, по характеристика отнетите като доказателства в хода на
воденото ДП предмети, са вещи, определени по своя род и макар и да е налице съпоставяне
от вещите лица по съдебно-икономическите експертизи на стойността им по описанието им
в приложените с исковата молба фактури, в протокола за претърсване и изземване, както и в
инвентаризационния опис по ДП, не може да се установи с категоричност при констатиран
от разследващия орган спор за собственост за тези родово определени вещи, че именно
описаните във фактурите като закупени от ищцовото дружество – предмети са отнети и така
то е претърпяло твърдяната загуба в претендирания размер. Налице са данни, че такива
вещи са били закупувани и от третото лице помагач на ответника, с оглед дейността му,
поради което е и констатиран от разследващия орган и съществуващ спор за собственост.
От друга страна, ВКС е разяснил в своята тълкувателна практика, че възможността
за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е
достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла
13
да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от
действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Тъй
като законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение,
предположението за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да
почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението, както е и
прието с тълк. решение № 3/2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС – така ТР
№3/2021 г. от 13.01.2023 г.. Въззивиният съд приема, че такова доказване не е проведено в
процеса.
С оглед на горното, Апелативен съд – Велико Търново приема,че предявените искове
с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени. Развитите оплаквания във въззивната жалба са основателни и поради
несъвпадане с изводите на първоинстанционния съд, решението му като неправилно ще
следва да бъде отменено, като съдът постанови друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени.
По отговорността за разноските в процеса:
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна разноски не се дължат. Въззивникът
претендира разноски в двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
78, ал.8 ГПК и такива съдът определя в размер на по 200 лв. за всяка инстанция, които
следва да и бъдат заплатени от ответника по жалбата.
Последният следва да заплати в полза на държавния бюджет и по сметка на
Апелативен съд – Велико Търново и дължимата държавна такса за разглеждане на
въззивното производство в общ размер на 545 лв., доколкото жалбоподателят е освободен
по закон от внасянето и.
Водим от горното, Апелативен съд – Велико Търново,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 399/27.07.2023 година, постановено по гр. д. № 433/2022
година на Окръжен съд - Велико Търново, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ямбадула“ ООД, ЕИК: *********, гр. Павликени,
ул.“Александър Стамболийски“ №15, представлявано от управителя Ю. М., действаща чрез
адвокат А. К. срещу Прокуратурата на Република България искове за заплащане на сумите,
както следва:
26 000 лева - част от обезщетение за претърпяна вреда - изразяваща се в загуба ,
представляваща стойността на иззети и невърнати движими вещи по Протокол за
изземване от 04.05.2018 година по досъдебно производство № 222/2018 година на РУ
на МВР Павликени, твърдяно да възлиза общо на 74 304.36 лева;
1 000 лева - част от обезщетение за претърпяна вреда - изразяваща се в пропусната
полза - нереализирана печалба от продажба на иззетата стока по Протокол за
изземване от 04.05.2018 година по досъдебно производство № 222/2018 година на РУ
на МВР Павликени, твърдяно да възлиза общо на 26 749.44 лева,
ведно със сторени разноски по делото.
Осъжда „Ямбадула“- ООД, ЕИК: *********, гр. Павликени, ул.“Александър
Стамболийски“ №15, представлявано от управителя Ю. М. да заплати на Прокуратурата на
Република България разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 400 лева
– 200 лева за първа инстанция и 200 лева за въззивна инстанция.
14
Осъжда „Ямбадула“- ООД, ЕИК: *********, гр. Павликени, ул.“Александър
Стамболийски“ №15, представлявано от управителя Ю. М. да заплати в полза на държавния
бюджет и по сметка на Апелативен съд – Велико Търново - дължимата държавна такса за
разглеждане на въззивното производство в общ размер на 545 лева.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач „Теос Груп БГ"ЕООД,
гр. Павликени - на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15