О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………………………………….г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІ състав, в закрито заседание на 5 октомври
2021г., като разгледа докладваното от съдия Янка Ганчева ч.адм.д. 2007/2021г. по
описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК във
връзка с чл.144 от АПК.
С определение №2243/10.09.2021 г. по
настоящото дело, съдът е отменил по жалба на
„Изток инвест 3000“ ЕООД извършените от органите
по приходите на ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП действия по обезпечаване на доказателства,
обективирани в Протокол № 0048424/14.08.2021 г., потвърдени с Решение №
181/19.08.2021 година на директора на ТД - Варна на НАП. Със същото определение, съдът е осъдил Национална агенция за приходите да
заплати на „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Младост, ул.Самоковско шосе № 7, представлявано от
управителя М.Р.Д., разноски за производството в размер на 550 (петстотин и
петдесет) лева.
В молбата на директора на ТД на НАП гр. Варна
с вх.№ 13682/17.09.2021г. е поискано изменение на определението в частта на
разноските, като е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и се иска неговото намаляване от 500 лева на 300 лева,
съгласно чл.9 ал.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Във връзка с искането по чл.248 от ГПК е
постъпил отговор от „Изток Инвест 3000“ ЕООД с вх.№ 14470/5.10.2021г., в който
се заявява, искането е недопустимо, поради изтичане на преклузивния срок, тъй
като съгласно чл.78 ал.5 от ГПК възражение за прекомерност на направените
разноски може да се направи, след като страната се е запознала с претендирания
им размер, поради което липсата на отправено възражение води до недопустимост
на последващо искане по чл.248 от ГПК. Подчертава се, че такова не е било
направено от директора на ТД на НАП – Варна въпреки, че искането за присъждане
на разноски и доказателства за тяхното извършване са приложени ведно с жалбата. Отделно от това, дружеството
смята, че разпоредбата на чл.9 ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. не намира
приложение, тъй като адвокатското възнаграждение трябва да бъде определено по реда
на чл.7 ал.1 т.5 от същата наредба, който касае охранителните производства и
производствата за обезпечение на доказателства и размерът му от 500 лева е
напълно съобразен с приложимата норма.
Съгласно чл.248 ал.1 от ГПК, приложим на
основание чл.144 от АПК, искането за изменение на съдебния акт в частта на
разноските може да бъде направено в едномесечен срок от постановяването му,
когато той е необжалваем, както е в настоящия случай предвид чл.41 ал.3 от ДОПК. Определението е постановено на 10 септември 2021г., а молбата по чл.248
от ГПК е представена на 17 септември 2021г., поради което е процесуално
допустима.
Съдът намира искането на директора на ТД на НАП гр.Варна за намаляване
на адвокатското възнаграждение, обективирано в молба с вх.№ 13682/17.09.2021г.
за неоснователно, поради следните съображения:
Действително, още в производството по
административно обжалване към жалбата на „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост,
ул.Самоковско шосе № 7, представлявано от управителя М.Р.Д. до директора на ТД на НАП – Варна са били
приложени фактура за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и
разписка за плащането му. Тези документи са изброени в придружително писмо изх.№ВХК-37868-3/7.09.2021
г. на ТД на НАП – Варна, с което преписката е постъпила в Варненския
административен съд, но в него административният орган не е направил възражение
относно размера на претендираното от „Изток инвест 3000“ ЕООД адвокатско
възнаграждение. Трайна е съдебната практика, че възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение трябва да
бъде направено своевременно в противен случай страната, която трябва да го
възстанови няма право да иска изменение на съдебния акт, с който е присъдено.
Съдът споделя становището на „Изток
инвест 3000“ ЕООД за неприложимост на чл.9 ал.1 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Настоящото производство, образувано във връзка
с обжалване действия за обезпечаване на доказателства обективирани в Протокол № 0048424/14.08.2021 г.,
потвърдени с Решение № 181/19.08.2021 година на директора на ТД - Варна на НАП
попада в категориите, посочени в чл.7 ал.1 т.5 от цитираната наредба, според
която разпоредба минималния размер на адвокатското възнаграждение е 500 лева,
какъвто е и заплатения от дружеството към адв. Т..
Воден от изложеното и на основание чл.176 от АПК във връзка с чл.248 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата
на директора на ТД на НАП гр. Варна с вх.№
13682/17.09.2021г. за изменение на определение №2243/10.09.2021 г. по ч.адм.д.
№ 2007/2021г. на Варненския административен съд
в частта на присъденото
адвокатско възнаграждение от 500 лева.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: