Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
Гр. Перник, 06.02.2023 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и трета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ
ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е. В.**
и с участието на прокурор А. А.** от Окръжна прокуратура – Перник, като
разгледа докладваното от съдия Мария Христова КАНД № 9 по описа за 2023 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на С.С.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против
решение № 96 от 11.11.2022 година, постановено по АНД № 198 по описа за 2022
година на Районен съд – Р.**.
С
обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) №
22-1158-001930 от 11.07.2022 година, издадено от началник на Сектор „Пътна
полиция“ (СПП), в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи
(ОДМВР) – П.**, с което на С.С.Г.: за извършено административно нарушение по
чл. 98, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 8 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
лв.; за извършено административно нарушение по чл. 94, ал. 3 във вр. с чл. 183,
ал. 2, т. 1 от ЗДвП, е наложено е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лв.; за извършено административно нарушение по чл. 173, ал. 1, т. 3
от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и административно наказание „лишаване от право“ да управлява моторно
превозно средство (МПС) за срок от 3 месеца.
В жалбата
са изложени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
постановеното решение. Искането към касационния съд е да отмени обжалвания
съдебен акт и да реши делото по същество, като отмени издаденото наказателно
постановление.
В проведеното
съдебно заседание на 25.01.2023 година касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба вх. №
252/25.01.2023 година, чрез адвокат Т.П. ***, негов пълномощник, поддържа
жалбата, моли съда да отмени решението на Районен съд – Р.**, претендира
присъждане на съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност в случай на претендиране
на разноски за възнаграждение на процесуален представител на ответника.
В проведеното
съдебно заседание на 25.01.2023 ответникът по касационната жалба, редовно
призован, се представлява от главен юрисконсулт В.**, която оспорва
касационната жалба. Моли съда да остави в сила решението на първата съдебна
инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от касатора.
В проведеното
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния
съд да остави в сила решението на Районен съд – Р.**, като правилно и
законосъобразно.
Настоящият
касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното
решение, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима за разглеждане.
В
пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК
настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима
жалба.
По
същество съдът намира касационната жалба за неоснователна по следните
съображения:
За да
постанови обжалвания съдебен акт, районният съд приел за установено от
фактическа страна въз основа на приобщените по делото писмени и гласни
доказателства, като взел предвид и доводите на жалбоподателя, че на 18.06.2022
г. контролни органи на „Пътна полиция“ констатирали, че С.С.Г. – водач на МПС,
лек автомобил „**“ с рег. № **, в гр. З.**, на ул. „З.**“, спира за престой в
зоната на кръстовището с ул. „***“ и в лявата част на платното за движение,
след което потегля с автомобила си и спира отново на ул. „З.**ски манастир“, на
около 35 м, пред № 39, като при извършена му проверка от униформен служител на
СПП при ОДМВР – П.**, същият отказва да представи за проверка свидетелство за
право на управление на МПС (СУМПС) и контролен талон, както и свидетелство за
регистрация на МПС (СРМПС) и документ за сключена „гражданска отговорност“, с
което осуетява полицейската проверка.
Въз
основа на установената фактическа обстановка районният съд, при извършена
служебна проверка за законосъобразност не констатирал допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на акта за процесното нарушение (АУАН) и
издаване на наказателното постановление, както и приел същите за издадени от компетентни органи, съответно на
изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, включително съдържащи посочени
всички факти, относими към съставомерните елементи на процесните нарушения, поради
което за нарушителя е била ясна и фактическата рамка, в която да организира
защитата си.
Въз
основа на установеното по делото от фактическа страна, в решението е прието, че
НП е съответно и на материалния закон, тъй като извършени и от жалбоподателя са
конкретно вменените му три административни нарушения, за които наложени са му
съответните по вид и във фиксиран размер административни наказания за двете нарушения,
наказуеми на основание чл. 183, ал. 4 и чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, както и съответните
по вид и предвидени в кумулация, административни наказания за нарушението по
чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, в справедлив размер/срок към средния с оглед
тежестта на нарушението, съответно липса на смекчаващи отговорността на водача
обстоятелства.
Решението
е правилно.
Съобразно
чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените
в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд – Р.**,
фактическа обстановка, като напълно кореспондираща на събраните по делото и в
пълнота доказателства. Първоинстанционният съд правилно е установил
фактическата страна на спора, без в хода на производството да са допуснати
процесуални нарушения, рефлектирали върху доказателствената дейност на съда или
резултат от неправилна преценка на събраните по делото доказателства. В тази
връзка неоснователни са и твърденията на касатора, свързани с необоснованост на
съдебното решение, каквото касационно основание не е сред предвидените в чл.
348, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Не е налице основание за отмяна на
решението на районния съд по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Споделят
се напълно и изводите на районния съд за проведено производство по издаване на
процесното НП в производство без допуснати процесуални нарушения. Без основание
е бланкетното твърдение в жалбата, че АУАН и НП не съдържат изискваните от
закона реквизити и конкретно нарушени законови разпоредби съгласно чл. 42, т. 5
от ЗАНН. Твърдението се опровергава от съдържанието на съставения за процесните
нарушения АУАН, приложен по делото, в който вписани са относимите към
предявеното в обстоятелствената част на акта нарушени законови разпоредби – чл.
98, ал. 1, т. 6, чл. 94, ал. 3 и чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Без
основание са доводите в жалбата за несъставомерност на извършеното от касатора
по посочените в АУАН и НП законови разпоредби, поради липса на яснота за какво
точно е повдигнато фактическо обвинение,
и неопределеност, свързани и с показанията на свидетелите, дадени пред районния
съд. Със съставения за процесните нарушения АУАН, въз основа на който е
издадено процесното НП, на водача ясно и при обстоятелствена пълнота са
предявени обективните и субективни елементи именно на административните
нарушения по чл. 98, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, чл.
94, ал. 3 във вр. с чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 173, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
В тази
връзка без основание са и доводите на касатора за наложени му две наказания за
едно и също административно нарушение – паркирането в зоната на кръстовище и на
по-малко от 5 м преди такова, и паркирането в лявата част на платното за
движение, покриват съставите на две отделни административни нарушения на ЗДвП,
извършени с едно деяние, за които по аргумент от разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН
се налагат отделни административни наказания, които се изтърпяват поотделно.
Несъстоятелни
са и доводите на касатора за неизвършване на нарушението по чл. 175, ал. 1, т.
4 от ЗДвП – по делото е безспорно, освен това и доказано, че при извършване на
процесната проверка водачът е отказал да представи документите си на органите
за контрол – СУМПС, каквото е притежавал и контролен талон към същото. Липсва състоятелност
в твърдението, че тези документи са се намирали у собственика на автомобила,
негова съпруга. За последната в това ѝ качество не съществува
задължението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вменено единствено на водачите на
МПС. Освен това по делото не е и доказано, че именно тези документи – СУМПС и
талон към него, за които се твърди да са донесени впоследствие, са се намирали
у съпругата на касатора. Последната е посочила в показанията си пред районния
съд: „документите на автомобила са в мен, ... а той си управлява автомобила
само с шофьорска книжка“, което на свой ред кореспондира с показанията на свидетеля
по съставяне на АУАН и актосъставителя, дадени в хода на съдебното следствие
пред районния съд, че в хода на проверката касаторът изрично е отказал да
представи тези документи, с първоначални твърдения, че не той е управлявал и
паркирал неправомерно процесния автомобил.
Извършената
служебно проверка за правилно приложение на материалния закон също не установи
наличие на основания за отмяна на решението на първата съдебна инстанция.
Споделят се изводите на районния съд за законосъобразно ангажиране на
отговорността на касатора за три административни нарушения на ЗДвП – по чл. 98,
ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, по чл. 94, ал. 3 във вр. с
чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и по чл. 173, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Приложението на
чл. 28 от ЗАНН за нарушения на ЗДвП, каквито са процесните, е изключено изрично
с разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП и съгласно чл. 28, ал. 7 от ЗАНН. Съответно
споделят се и изводите на решаващия първоинстанционен състава за наложени
законосъобразни по вид, във фиксиран размер административни наказания „глоба“
за първите две нарушения, както и в кумулация и съответни по вид и в справедлив
и законов размер и срок административни наказания „глоба“ и „лишаване от право“
да управлява МПС, с оглед наличието на отегчаващи отговорността на касатора
обстоятелства, които изводи също се споделят изцяло от касационния състав. Не
са налице основания за отмяна на обжалваното решение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Предвид
изложеното наведените в жалбата доводи, съставляващи по съществото си твърдения
за наличие на касационни основания за отмяна на решението на първата съдебна
инстанция по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
са напълно неоснователни. Решението на Районен съд – Р.** е валидно и
допустимо, постановено при правилно приложение на закона, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 96 от 11.11.2022 година, постановено по АНД № 198 по описа за
2022 година на Районен съд – Р.**.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/