Решение по НАХД №2069/2023 на Районен съд - Перник
| Номер на акта: | 16 |
| Дата: | 16 януари 2024 г. (в сила от 1 февруари 2024 г.) |
| Съдия: | Светослава Иванова Алексиева |
| Дело: | 20231720202069 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 20 декември 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Районна прокуратура – гр. Перник по реда на чл.375 от НПК е направила
предложение за освобождаване на обвиняемия Б.Й.Б. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от
Наказателния кодекс за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. чл. 130,
ал. 2 от Наказателния кодекс за това, че на *****., в гр. Перник, е причинил
на Р.И.М. лека телесна повреда /изразяваща се в: палпаторна болезненост в
лицевата област на главата; кръвонасядане и оток на меките тъкани в двете
околоочни области; контузия и подкожно кръвонасядане в челно-слепоочната
област на главата; кръвотечение от носа - които наранявания са реализирали
медико-биологичния признак „страдание“/, като й нанесъл удари с юмруци и
я блъскал, и като деянието е извършено в условията на домашно насилие
Представител на Районна прокуратура – Перник не е участвал в
съдебното заседание.
Обвиняемият не оспорва фактическите обстоятелства, изложени в
постановлението на прокурора, дава обяснения, в които твърди, че повод за
осъщественото от него посегателство спрямо пострадалата е узнаването за
нейна изневяра, изразява съжаление и проявява критично отношение към
стореното.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, намери за установено
следното:
Обвиняемият Б.Й.Б. е роден на ***** в гр. **** и живее в същия град.
Със средно образование е. Не е женен и не е осъждан. Работи в „*****“ АД,
гр. *****на длъжност ****..
От фактическа страна:
Обвиняемият Б.Й.Б. и свидетелката Р.И.М. имали интимна връзка
помежду си от около четири години, като от близо една година живеели на
семейни начала в дома на Б., находящ се в гр. *****, ул. „*****“ № *.
Двамата заедно се грижели и за малолетното дете на свид. Р. М. от предишна
връзка.
През м. август 2023г. обвиняемият Б. Б. останал без работа, което
започнало да създава финансови затруднения. Към този момент Р. М.
работела, но отскоро започнала работа и получавала ниско възнаграждение.
Липсата на достатъчен бюджет провокирало зачестяващи спорове между
двамата и само след около един месец свидетелката решила да се раздели с
обвиняемия.
На ******, пред деня, М. била с дъщеря си на разходка в центъра на
град Перник. Около обед те се намирали пред сградата на Двореца на
културата, като тогава към тях се присъединил и обвиняемият Б. Б.. По време
на тази среща свид. Р. М. му заявила, че вече не иска да е с него и желае да се
разделят. Думите и силно огорчили Б., който многократно отправил молби
към свидетелката да размисли, уверявайки я, че ще преодолеят трудния
момент. Свидетелката М. обаче не отстъпила и повторила, че иска да се
разделят.
Докато водели този разговор тримата, вървейки, достигнали до сградата
1
на ПМГ „Христо Смирненски“. Там обвиняемият оставил М. и дъщеря й и се
прибрал в дома си, а последната отишла до жилището на баща си /намиращо
се на съседната улица на улица „*****“/.
Малко по-късно, около 18:00ч., решила да отиде заедно с детето си до
дома на Б., за да си вземе вещи от първа необходимост. Двете влезли в
къщата на улица „*****“, където по същото време обвиняемият спял. Докато
М. събирала част от вещите си, Б. се събудил и виждайки какво прави,
прегърнал детето /Е./, казал, че я обича много, при което се разплакал.
Независимо от горното свидетелката обяснила, че е дошла да вземе най-
важните неща за себе си и детето, което ядосало Б.. Заявил и, че нищо няма да
взема и да се маха от дома му. Тази ситуация отново не променила
намеренията на М., която продължила да настоява да не й се пречи да си
вземе нужните вещи.
Ядосан от думите и поведението и, Б. Б., все още държейки с лявата си
ръка детето, с дясната си ръка хванал за косатата св. Р. М. и започнал да я
дърпа. Блъснал я няколко пъти в стената зад нея, като успоредно с това й
нанесъл няколко удара с ръка в областта на лицето, от които М. опитвала да
се предпазва, закривайки лицето си с ръце. В резултат на ударите от носа й
потекла кръв.
В един момент Б. прекратил действията си, отдръпнал се от М. и й
казал да се маха. Свидетелката веднага напуснала жилището на Б. с детето си,
вземайки няколко торби с дрехи, които успяла да приготви и се насочила към
дома на баща си. Преди да достигне до него обаче, й се завило свят и паднала
на колене на улицата. Състоянието и възприел съсед, който й помогнал да се
прибере. В дома на баща си Р. М. била посрещната от брат си - св. Б.И.М.,
който като възприел състоянието и, подал сигнал на телефон 112.
Извършената в хода на разследването съдебно-медицинска експертиза
установява, че на пострадалата Р. М. са причинени следните травматични
увреждания: палпаторна болезненост в лицевата област на главата;
кръвонасядане и оток на меките тъкани в двете околоочни области; контузия
и подкожно кръвонасядане в челно- слепоочната област на главата;
кръвотечение от носа. Според медицинския експерт, причинените на
пострадалата травматични увреждания, локализирани в областта на главата,
са получени в резултат от действието на твърди, тъпи предмети, каквито
характеристики имати и части от човешки крайници, с умерена по
интензитет травмираща сила, причинени са по механизма на удари от такива
предмети и по своя вид, локализация и морфологична характеристика
отговарят да са получени по начин и време, съобщени от пострадалата.
Заключението на експертизата е, че поотделно и в съвкупност
констатираните травматични увреждания реализират медико-биологичния
признак „страдание“.
Фактическата обстановка по-горе съдът прие за безспорно установена в
рамките на фактическите положения, посочени в акта на Районна
прокуратура – Перник, въз основа обясненията на обвиняемия и събраните в
наказателното производство гласни и писмени доказателства, подробно
изброени в описа към досъдебно производство №524/2023г. по описа на
Първо РУ - ОД на МВР – Перник /показанията на пострадалата Р.И.М.,
2
показанията на свидетелите Б.И.М., О.В.С., писмените материали – протокол
за освидетелстване с писмено съгласие, протокол за доброволно предаване,
справка за съдимост на обвиняемия, справка от УИС на Прокуратурата на
Република България/, приобщени по реда на чл.283 от НПК и преценени
съобразно разпоредбата на чл.378, ал.2 НПК, както и въз основа
заключението на извършената съдебна медицинска експертиза.
С оглед на приетата фактическа обстановка и съображенията по-горе, от
правна страна съдът прие, че с деянието си обвиняемият Б. Б. е осъществил от
обективна и субективна страна фактическия състав на чл.131, ал.1, т.5а във
вр. чл.130, ал.2 от Наказателния кодекс, тъй като на ******, в гр. Перник, е
причинил на Р.И.М. лека телесна повреда /изразяваща се в: палпаторна
болезненост в лицевата област на главата; кръвонасядане и оток на меките
тъкани в двете околоочни области; контузия и подкожно кръвонасядане в
челно-слепоочната област на главата; кръвотечение от носа - които
наранявания са реализирали медико-биологичния признак „страдание“/, като
деянието е извършено в условията на домашно насилие.
От обективна страна престъплението по-горе е извършено чрез
действие - нанасяне на удари с ръце в областта на главата на пострадалата Р.
М. и блъскане на същата, довели до причиняване на лека телесна повреда,
изразена в уврежданията по-горе, като деянието е извършено в условията на
домашно насилие по смисъла на чл.93, т.31 от НК.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл
като форма на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е целял настъпването им.
Причини за извършване на деянието са влошените междуличностни
взаимоотношения, занижени волеви задръжки и незачитане телесната
неприкосновеност на личността.
Съдът прие като смекчаващи вината обстоятелства проявеното от Б.
съдействие в съдебното производство за разкриване на обективната истина,
дадените обяснения, в които изяснява и подбудите си за деянието,
положителните личностно-характеристични данни, изводими от материалите
по делото, както и проявената критичност към извършеното.
Отсъствието на предходни осъждания не цени в този аспект, тъй като
то е взето предвид от закона с оглед реда, по който се разглежда делото.
Като взе предвид изложеното, съдът прие, че са налице едновременно
условията, предвидени в чл.78а, ал.1 от НК, тъй като за умишленото
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. чл. 130, ал. 2 от Наказателния
кодекс се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или
пробация, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава VIII
от НК и от конкретното престъпление не са причинени имуществени вреди.
Не са налице и отрицателните предпоставки, предвидени в разпоредбата на
чл.78а, ал.7 НК, ограничаващи приложението на правния институт. Поради
това, на основание чл.78а, ал.1 от НК съдът освободи обвиняемия Б.Й.Б. от
наказателна отговорност за престъплението по-горе и му наложи
административно наказание глоба 1000 лв. Съдът намира, че наказание в този
3
минимален размер се явява съответно по тежест на извършеното
престъпление, както и на събраните данни за личността и материалното
положение на обвиняемия.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК в тежест на
обвиняемия съдът възложи разноските по делото, като осъди Б.Й.Б. да
заплати в полза на бюджета по сметка на ОДМВР - Перник сумата от
307,40лв. - направени разноски в досъдебното производство /за
възнаграждение на вещо лице/.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива на решението
си.
4