Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
гр.Русе, 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Диана Неева,
като разгледа докладваното от съдия Йосифов
к.а.н.д. № 302 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Т.К.,
в качеството на управител на „Булкос БГ“ ЕООД, със седалище в гр.Пловдив,
против решение № 472/29.06.2020 г., постановено по АНД № 446/2020 г. по описа
на РРС, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
серия К № 3206357, издаден от ОД на МВР – гр. Русе. В жалбата се развиват
доводи за незаконосъобразност на оспорваното решение, свързани с липсата на
посочване в издадения електронен фиш на лицето, което го е издало и съответно
неустановяването на компетентността на издателя на фиша. На следващо място се
сочи, че е налице порок на формата на издадения електронен фиш, свързан с
определянето на допустимия толеранс (по принцип) на установената скорост, за
която се твърди отделно, че е и незаконосъобразно записана в електронния фиш.
Развити са подробни съображения относно удостоверяването на техническата
изправност на процесното АТСС от независима трета страна по смисъла на Закона
за измерванията като в тази връзка се позовава на нищожност на Заповед №
2050-4/11.02.2019 г. на председателя на ДАМТН.
Моли касационната инстанция да
постанови решение, с което да отмени решението на Русенския районен съд и
процесния електронен фиш, както и да присъди в полза на касатора сторените
разходи за адвокат в двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба –
ОДМВР-Русе не взема становище по нея.
Окръжна прокуратура-Русе,
представлявана от прокурор Неева, поддържа становище за неоснователност на
подадената касационна жалба, поради което решението на РРС следва да бъде
оставено в сила.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Русе, като взе предвид събраните по делото доказателства
от РРС и наведените от касатора възражения, намира за установено следното:
Предмет на обжалване е Решение № 472/29.06.2020
г.,постановено по АНД № 446/2020 г. по описа на Русенския районен съд, с което
решаващият съд е потвърдил като законосъобразен електронен фиш за налагане на
глоба серия К, № 3206357, издаден от ОДМВР – Русе, с който електронен фиш на Т.К.
в качеството му на законен представител на „Булкос БГ“ ЕООД, за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189,
ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно
наказание – Глоба в размер на 400 лв.
За да постанови съдебния си акт, Русенския
районен съд е приел, че оспорваният електронен фиш за налагане на глоба е
законосъобразен от формална страна и съдържа всички изискуеми реквизити. Анализирайки
събраните доказателства, въззивният съд е намерил за безспорно установено, извършването
на твърдяното административно нарушение и че правилно и законосъобразно на
касатора е наложено съответстващото административно наказание. Районният съд е
разгледал изключително подробно и е отхвърлил мотивирано всички възражения на
наказаното лице.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Русе, като взе предвид събраните по делото доказателства
от Русенския районен съд и наведените от касатора възражения, намира за
установено от правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
По същество развитите пред настоящата
инстанция възражения преповтарят доводите на наказаното лице, поддържани и пред
въззивната инстанция. Всички доводи за незаконосъобразност на оспорвания
електронен фиш, които са били изложени пред районния съд, са подробно обсъдени като
в постановеното решение въззивната инстанция е изложила убедителни мотиви защо
счита същите неоснователни. Поради това касационната инстанция намира, че не е
нужно тяхното преповтаряне и в настоящото решение тя препраща към тях, на
основание чл. 221, ал.2, изр.второ от АПК.
Правилно въззивният съд е посочил, че
липсата на посочено конкретно длъжностно лице, което е издало оспорвания
електронен фиш и подпис от това длъжностно лице, не е процесуално нарушение,
още повече пък съществено такова, предвид законовата регламентация на
съдържанието на електронния фиш съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Специфичният
характер на електронния фиш като електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи, съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП, обуславя
възприетото законодателно решение за ирелевантност на факта кое точно
длъжностно лице (физическо лице) от съответната структура на МВР ще извърши
обработката на данните от техническото средство и ще състави посоченото
електронно изявление, записано на хартиен носител.
Несъстоятелни са и възраженията на
касатора, свързани с приспаднатия толеранс в установената скорост и
отразяването на това обстоятелство в оспорвания електронен фиш. От заснетия
видеоклип е видно, че измерената скорост на движение на автомобила на касатора
е 92 км/ч, която превишава въведеното в мястото на измерване ограничение от 50
км/ч с 42 км/ч. Още при направената разпечатка на 4 кадъра от клипа (л. 10 от
делото на РРС) е определена наказуемата скорост – 89 км/ч чрез приспадане на толеранса
от 3 км/ч (при установена скорост до 100 км/ч) съгласно характеристиките на
използваното техническо средство. Като наказуемо превишение е определена
скоростта от 39 км/ч, която превишена скорост е посочена и в съставения
електронен фиш и въз основа именно на тази превишена скорост е
индивидуализирано административното наказания на касатора. Следва да се посочи,
че използваният във формуляра на електронния фиш термин „установена“ скорост не
е равнозначен на понятието „измерена“ скорост, съдържащо се в заснетия от АТСС
видеоклип и това е така именно поради необходимостта от отчитане на допустимата
грешка при отчитане на стойностите от АТСС.
На последно място настоящата
инстанция намира за неоснователни и възраженията на касационния жалбоподател
досежно техническата изправност на конкретното АТСС и в частност факта, че
последващия технически преглед на АТСС е извършен от лаборатория в структурата
МВР. По отношение на това възражение въззивният съд е изложил подробни мотиви,
които настоящия съдебен състав споделя напълно. Касационният съд установи, че
със заповед № 2050-4/11.02.2019 г. на председателя на ДАМТН (л. 31-33 от
настоящото дело) е оправомощена ГД „Национална полиция“ да извършва последваща
проверка на радарни скоростомери в своя лаборатория за проверка на анализатори
на алкохол в дъха и радар скоростомери. Посочената заповед е издадена от
компетентен орган и изискуемата форма като от формална страна не се установяват
пороци, които да водят до нейната нищожност, на каквато се позовава
касационният жалбоподател. Това налага извод за липса на нарушения при
установяване на административното нарушение, за което касаторът е санкциониран.
В обобщение на изложеното
касационната инстанция намира, че постановеното от Русенския районен съд
решение не страда от пороци, които да обосновават неговата неправилност.
Атакуваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон,
като не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което решението
следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 472/29.06.2020
г., постановено по АНД № 446/2020 г. по описа на РРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: