№ 14845
гр. София, 09.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110172345 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „*********** ЕАД против
„**************** АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл.
411 КЗ.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че
между него и собственика на л.а. м. “**************” съществувало застрахователно
правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско +”, сключен
под формата на застрахователна полица № *********/4, с период на застрахователно
покритие
В срока на застрахователно покритие, на 17.02.2021г., в гр. София, на кръгово
кръстовище на бул. „Скобелев“ настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП),
между л.а. м. „**************“ и тролейбус от обществения градски транспорт с №
2914, представляващо покрит застрахователен риск. За процесното ПТП бил съставен
двустранен констативен протокол, като ищецът поддържа, че същото е настъпило по
вина на водача на тройлебуса. В изпълнение на произтичащите от договора
задължения, застрахованото лице подало пред ищцовото дружество уведомление за
настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана щета № **********.
След извършен оглед на увредения автомобил, получените увреждания били оценени
на 1888,89 лева. Възстановяването на вредите било възложено на доверен сервиз.
Посочената сума била платена на доверен сервиз с платежно нареждане от 23.04.2021г.
В исковата молба се навеждат твърдения, към датата на настъпване на събитието
гражданската отговорност на водача на тролейбуса била застрахована от ответника.
Ищецът предявил претенцията си пред ответното дружество с регресна покана,
1
получена от ответника на 29.04.2021г. До настоящия момент последният не бил
изпълнил задължението си да възстанови платеното застрахователно обезщетение и
направените ликвидационни разноски.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да плати сумата 1903,89 лева, представляваща
платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица № *********/4, обезщетение
за застрахователно събитие, настъпило на 17.02.2021г., за което е образувана щета №
**********. Претендира присъждане на законна лихва и разноски.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът
оспорва механизма на ПТП. Същият счита, че настъпването на произшествието не се
дължи на противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност
е застраховал. Посоченото е аргументирано с аргументи, че в съставения двустранен
констативен протокол водачът на лекия автомобил изрично е признал вината си, което
е удостоверил с подписа си. В отговора на исковата молба са наведени доводи за
оспорване наличието на причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП и
вредите по лекия автомобил. Предявеният иск се оспорва и по размер.
В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли същия.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 29.08.2020г. между “*********” АД и собственика на л.а. м.
“**************” е сключнен договор за застраховка “Каско”, с предмет л.а. м.
“**************”, с период на застрахователно покритие 29.08.2020г.- 28.08.2021г.
В изпълнение на произтичащото от договора задължение застрахованият
уведомил ищеца за настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана
щета № **********/ 17.02.2021г.
С възлагателно писмо от 17.02.2021г. възстановяването на вредите по лекия
автомобил е възложено на “***********”ЕООД.
От представения ликвидационен акт се установява, че по образуваната щета е
определено застрахователно обезщетение в размер на 1888,89 лева.
Относно механизма на ПТП, настъпилите вреди и тяхната пазарна стойност,
пред настоящата инстанция е назначена съдебно- автотехническа експертиза (САТЕ),
съгласно заключението на която механизмът на ПТП е следния: на 17.02.2021г. л.а. м.
“**************”, управляван от Д. К. Г., навлязъл в кръговото кръстовище на пл.
“Руски паметник”. Същият се движел в крайната дясна лента и спрял, за да премине
2
движещият се с предимство трамвай. Когато трамвайното шосе се освободило, водачът
на лекия автомобил предприел маневра “завой надясно”. В същото време зад него се
движел тролейбус от масовия градски транспорт с номер 2914, движещ се в посока бул.
“Скобелев”, насочен надясно за изход от кръговото кръстовище. Водачът на
тролейбуса не е осигурил достатъчна странична дистанция между тролея и
автомобила. При излизане от кръстовището с десен завой тролеят ударил с предната си
част задната част на автомобила. За автомобила ударът е бил в статично положение-
заден, страничен, кос, с приплъзване; за тролея- челен, кос, с приплъзване, осъществен
с предната му дясна част по задната лява част на лекия автомобил. Според вещото лице
съществува причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди. Средната
пазарна стойност на вредите е 1888,89 лева. Експертът разяснява, че водачът на лекия
автомобил не е имал възможност да предотврати удара, освен да разположи
автомобила в най- крайната част на дясната лента. Водачът на тролейбуса е имал
възможност да предотврати удара, в случай, че е бил разположил управляваното от
него МПС изцяло в средната пътна лента до момента на маневрата за излизане от
кръстовището и осигури достатъчна странична дистанция между двете превозни
средства при маневрата за навлизане в пътното платно на бул. “Скобелев”.
Съдът счита, че заключението на вещото лице следва да бъде кредитирано, като
обективно, безпристрастно и даващо в пълнота отговор на поставената задача.
Относно механизма на настъпване на ПТП пред настоящата инстанция са
събрани гласни доказателствени средства- свидетелски показания. От пиказанията на
св. Г. се установява, че същата управлявала л.а. м. “**************” в посока от бул.
“Цар Борис III” към пл. “Руски паметник” в гр. София. При навлизане в кръговото
кръстовище, свидетелката спряла управлявания от него автомобил в крайната дясна
лента, за да изчака преминаващия движещия се с предимство трамвай, след което
предприела извършване на маневра “завой надясно”, когато била ударена от
тролейбус. Свидетелката разяснява, че с тролейбуса изчаквали в една линия
преминаването на трамвая, след което тръгнали заедно.
Съдът счита, че на свидетелските показания следва да бъде дадена вяра. Същите
са последователни, отнасящи се до основни факти от предмета на доказване,
кореспондиращи по между си и с данните, съдържащи се в двустранния констативен
протокол и заключението на САТЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, следва да се
установи, при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество,
наличието на следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно
3
правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е
заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са
налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 ЗЗД, а
именно противоправно поведение на делинквента, което е в причинно- следствена
връзка с настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се
предполага и 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между
делинквента и ответника по застраховка "Гражданска отговорност”.
По отношение на иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен изискуем дълг и изпадането на ответника в забава,
съответно отправена от ищеца покана за заплащане на главницата, получена от
ответника при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Не е спорно между страните, че между ищеца и собственика на л.а. м.
“**************” е бил сключен договор за застраховка “Каско”, в срока на
застрахователното покритие по който е настъпило събитие- ПТП, представляващо
покрит застрахователен риск; плащането на застрахователно обезщетение на
собственика на л.а. м. “**************”, както и, че ответникът е застраховал
гражданската отговорност на водача на тролейбус № 2914.
Следователно спорни между страните са механизма на деянието,
противоправността на поведението на водача на тролейбуса, съществуването на
причинна връзка между механизма на деянието и вредите, размера на вредите.
Механизмът на произшествието се установява от събраните по делото писмени
и гласни доказателствени средства, и от заключението на САТЕ. От двустранния
констативен протокол се установява, че двамата участници в произшествието да
отбелязали, че същото е настъпило при движение в кръгово кръстовище. Последиците
от станалото ПТП са извън тези по чл. 125 ЗДвП и водачите на автомобилите не са
уведомили органите на Полицията, а са съставили двустранен констативен протокол.
Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с формална доказателствена сила досежно обстоятелствата, че изявленията са
направени, от лицата, посочени като техни автори. С материална доказателствена сила
същият се ползва единствено досежно неизгодните за издателя факти. Това налага
механизмът на деянието да се установи и посредством други доказателства.
Конкретиката на случая сочи, че констатациите в протокола корелират и с тези на
САТЕ и показанията на свидетеля. Съгласно заключението на САТЕ, причината за
настъпване на ПТП е неосигуряването на достатъчна странична дистанция между
тролея и лекия автомобил от водача на тролея и има пряка причинна връзка между
механизма на ПТП и настъпилите вреди. Механизмът е установен и от събраните
гласни доказателства- показанията на св. Г..
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че водачът на тролея е
4
нарушил правилото за движение по пътищата, регламентиращи задължение на
водачите на МПС да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението преди да предприеме маневра, свързвана с навлизане в съседна пътна
лента а именно- "При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да
извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е
водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.."
(чл. 25, ал. 2 ЗДвП). Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две
пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на
пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента. Конкретиката на
случая сочи, че лекият автомобил се е намирал в дясно спрямо тролея, което обуславя
извода, че именно същият е имал предимство. От заключението на САТЕ се установява
по категоричен начин, че причината за ПТП е недостатъчната странична дистанция
между двете превозни средства.
Във връзка с възраженията на ответника следва да се посочи, двустранният
констативен протокол за ПТП се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила единствено по отношенията на неблагоприятните за страната изявления. В
светлината на изложеното, протоколът няма такава сила относно субективното
отношение на участниците в произшествието относно обстоятелствата, при които е
настъпило.
В светлината на изложеното, налице са всички предпоставки от регресното
право на застрахователя.
С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието
действителна застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.
Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.); практика
по решение 167 / 11.05.2016 г. по т. д. 1869 / 2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, с която по
поставения материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ
(отм.); застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието. В създадената съдебна практика- решение № 235 от
27.12.2013 г. по т. д. № 1586 / 2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 37 от 23.04.2009 г.
по т. д. № 667 / 2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. №
1069 / 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627 / 2008
г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., е прието, че обезщетението по имуществена застраховка се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му
5
стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите
на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.); във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.); във връзка с ал. 4,
уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е уговорено
друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се
купи друго със същото качество (ал. 2), т. е. по пазарната му стойност.
С решение № 141 / 08.10.2015г. по т.д. № 2140 / 2014г. на ВКС, ТК, І т.о., по
въпроса за начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди,
включително и при пълно погиване на застрахованото имущество, е възприета
практика на ВКС: решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667 / 2008г. на ВКС, ТК, І
т.о., решение № 79 от 02.07.2009г. по т.д. № 156 / 2009г. на ВКС ТК, I т. о., решение №
22 от 26.02.2015г. по т.д. № 463 / 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от
30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от 27.12.2013г.
по т.д. № 1586 / 2013г. на ВКС, ТК, II т.о, че застрахователното обезщетение при вреди
на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до
уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.
Обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства, съгласно приложения № 1– 6. Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно от нея,
представлява указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите когато
обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за
извършен ремонт в сервиз- в т. см. решение по т. дело № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о.;
решение № 109/ 14.11.2009 г. по т. д. № 870/2010 г., решение № 153/22.12.2011 г. по т.
д. № 896/2010 г.; решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о.,
с което на материалноправния въпрос относно за приложимостта на утвърдената
Методика към имуществената застраховка "Каско на МПС" и значението й за размера
на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение е даден отговор, че
"Методиката не е задължителна, а съставлява указание относно начина на изчисляване
на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не са
представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и
когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.". При
изчисляване на обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В
т. см. постановените решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о:
"Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на
претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по
6
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност"; решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I
т. о. Обезщетенето по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на чл. 400
КЗ изрично урежда, че когато между страните по застрахователни договор не е
уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на
увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество/ ал. 2/, т. е по пазарната му стойност. В
тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010
г., II т. о., ТК. Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност на увреденото
имущество е 1888,89 лева, съответстваща на платената от ищеца сума. Към тази сума
следва да се добави размера на направените ликвидационни разноски в размер на 15
лева. След отчитане на платената сума в размер на 1504,66 лева, на ищеца следва да се
присъди сумата 1903,89 лева.
Доколкото в случая платеното застрахователно обезщетение не е репарирано и
причинителя на вредата е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност", налице
са предпоставките на чл. 411 КЗ и за ответника е налице пасивна материална
легитимация.
Основателността на исковете обуславя присъждане на ищеца на направените от
него разноски в настоящото производство. Същият е направил искане за присъждането
им и е представил доказателства за извършването им своевременно. С оглед
изложеното, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 812,08 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*************АД, с ЕИК ***************, да заплати на „*********”
ЕАД, с ЕИК ************, сумата 1903,89 лева, представляваща регресно вземане за
заплатено по застрахователна полица № *********/4 застрахователно обезщетение за
настъпили вреди, вследствие на настъпило на 17.02.2021г. застрахователно събитие, по
повод което е образувана щета № ****************, по ликвидационна преписка №
**********, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-
17.12.2021г., до окончателното плащане на вземането.
7
ОСЪЖДА „*************АД, с ЕИК ***************, да заплати на
„*********” ЕАД, с ЕИК ************, сумата 812,08 лева, представляваща
направени в първоинстанционното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8