№ 59
гр. Търговище, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Търговско дело №
20233500900076 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава 32 от ГПК. Искове с правно
основание в разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ.
Производството е образувано по депозирана искова молба на Р. Г. Ц.,
ЕГН ********** и С. В. С., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.
Търговище, ул. „К.“ 12, ап. 7, действащи чрез пълномощника си адв. П. К.,
САК, съдебен адрес гр. К., ул. „С.”, № 6, ет. 4, офис 10, с която са предявени
искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, в размер на по 26 000 лв., за всеки от тях, предявени
като частични от 220 000 лв. Претендира се и лихва за забава от 08.03.2023
година. Исковете са предявени против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* гр.
София, бул. „С.ско шосе“, № 67 А. В съдебно заседание, проведено на
31.102025 година частичните искове са увеличени на 200 000 лв., за всеки от
ищците.
Претендира се обезщетение от ответника, в качеството му на
застраховател на причинителя на ПТП, случило се на 01.03.2023 година.
Твърди се в исковата молба, че на 01.03.2023 година около 21.56 часа на път I-4
София- Варна, в местността „Пчелина“, край с. А., общ. Търговище С.С.Я.,
при управление на лек автомобил, нарушил правилата за движение по
пътищата, загубил контрол над управляваното от него МПС, навлязъл в
лентата за насрещно движение и се блъснал в автомобила, управляван от
В.С.Ц. Последният в следствие на удара починал. Ищцата Р. Ц. е съпруга на
пострадалия, а С. С. негов син. Внезапната смърт на В. - неочаквана и
насилствена, е причинила на ищците неописуема мъка, душевни болки и
страдания, които ще ги следват през целият им живот, защото загубата на най
1
- близкия до тях човек е непрежалима. Несвоевременната смърт се отразява
крайно негативно върху психическото и здравословно състояние и на двамата.
Моралните страдания скръбта от невъзвратимата и нелепа смърт на В. ще ги
съпътстват през остатъка от живота им.
Водачът е бил застрахован при ответника, поради което е предявен пряк
иск против застрахователя, в това му качество.
С оглед изложеното, ищците молят да бъде постановено решение, с
което ответника да бъде осъден да заплати на всеки от тях, обезщетение за
причинените неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща, в
размер на по 200 000 лв., частична претенция от 220 000 лв., ведно с лихва от
08.03.2023 година.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който се изразява следното становище по исковата претенция:
Счита исковата молба за неоснователна. Твърди се, че механизмът на
настъпване на пътно- транспортното произшествие, не е посоченият от
ищцата. Навежда възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, с
твърдение, че сам се е поставил в ситуация на повишен риск, като не се е
съобразил с пътната обстановка и е пътувал без поставен предпазен колан.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца, в която се взема становище по направените от ответника оспорвания. В
частност се заявява, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия. Считат твърдението на ответника, че пострадалия не е
пътувал с поставен предпазен колан, за недоказано, но дори и това да е така,
естеството на механизма на ПТП, напълно изключва ефикасността на
предпазния колан и уврежданията биха били същите.
В законовия срок съгласно чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен
отговор от ответника. С отговора не са навеждат нови обстоятелства и не се
правят нови искания.
Относно допустимостта на предявените искове съдът приема следното:
Предявените по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ искове са допустими.
Ищците, след настъпване на застрахователното събитие са депозирали пред
застрахователя претенция по реда на чл. 380 от КЗ, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди търпени от смъртта на техния съпруг и
баща, починал при ПТП. Заявили са волята си пред застрахователя, че търпят
неимуществени вреди, като са предявили претенция пред него за доброволно
уреждане на спора. Споразумение не е постигнато, поради което за тях се
поражда правен интерес от предявяване на исковете.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
представени с исковата молба и събрани в хода на съдебното производство,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Фактите по делото са следните:
2
На 01.03.2023 година около 21.56 часа на път I-4, км. 239+500, в
местността „Пчелина“ край с. А., общ. Търговище, управляваният от С.С.Я.
лек автомобил навлиза в лентата за насрещно движение, при което настъпва
удар с насрещно движещия се лек автомобил, управляван от В.С.Ц. В
следствие на удара В.С.Ц.е починал.
За настъпилото ПТП е образувано ДП № 188/23 по описа на РУ на МВР
Търговище. С влязла в сила на 10.01.2025 година присъда № 3 от 15.05.2024
година, постановена по НОХД № 67/24 по описа на ОС – Търговище, С.С.Я. е
бил признат за виновен, за това че на 01.03.2023 г. на територията на Община
Търговище, ПП І-4, км. 239+500, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № В **** ВН,
нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 16, ал. 1 т. 1, чл. 21, ал.
1 и чл. 150 от ЗДвП, като управлявал моторното превозно средство като
неправоспособен водач, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
а именно 0,95 на хиляда, установено по надлежния ред, предизвикал
навлизането на МПС в лентата за насрещно движение, без да е налице
изпреварване или заобикаляне и е превишил скоростта на движение на МПС,
като в извън населено място управлявал МПС със скорост на движение от 189
км/ч., предизвикал ПТП с движещ се в лентата за насрещно движение лек
автомобил и е причинил смъртта на водача му В.С.Ц. С присъдата са
наложени и съответните наказания.
По отношение на механизма на настъпване на произшествието, страните
не спорят, а и за съда е служебно известно, начинът на настъпване на ПТП,
установен безспорно в друго производство, за заплащане на обезщетение от
страна на майката на пострадалия. Служебно известно е още, че с оглед
механизма на ПТП, деформациите по автомобилите, вида на удара и скоростта
на движение, предпазния колан е предотвратил изпадането на водача от
мястото му, но не би могъл да предотврати уврежданията му, както и че е
получените от пострадалия увреждания са довели до настъпване на смъртта
му.
Представеното по делото удостоверение за наследници, което
установява по безспорен начин, че ищците са законни наследници на
пострадалия В. Ц. Р. Ц. е негова съпруга, а С. С.- негов син. Смъртта на баща и
съпруг безспорно е причинява на семейството му сериозна психическа травма,
съпроводена със емоционално страдание, за установяването на които беше
изслушана съдебно-психологическа експертиза. От експертизата и
изложението на вещото лице в съдебно заседание, се установява следното-
след смъртта на В.Ц. неговата съпруга и неговият син преживяват силна и
продължителна скръб. Съпругата преживява силни негативни емоции и
чувство за вина, което е довело до нарушения в съня . Тя се намира в
състояние на хронична скръб, като изпитва сериозни затруднение в
адаптацията към настъпилите промени, емоционално лабилна е.
След смъртта на баща си С. С. изпитва силен гняв, скръбта му е
3
съчетана с вътрешен конфликт между дълга към майка му и стремежа към
самостоятелен живот. Изолирал се е социално и имал кошмари.
Тежкото емоционално състояние, в което ищците са изпаднали се
установява и от показанията на свидетелите М.Г. и Й.П. Показанията на
свидетелите потвърждават естеството на страдания на ищците и внасят яснота
по отношение на интензитета и продължителността им, породени от близките
отношения в семейството. Свидетелите удостоверяват, че в семейството на
ищците отношенията били изключително близки. Подкрепяли се във всичко.
В. бил особено грижовен и внимателен. Помагал на съпругата си и в грижите
към нейните родители. Осигурявал издръжката на семейството си, бил
опора както на съпругата си, така и на сина си. Поради това те двамата трудно
преживели смъртта му и не можели да я приемат. С. се затворил в себе си, не
се събирал с приятелите си. Превърнал се в опора за майка си и пренебрегвал
собствените си потребности и нужди, за да и помага. От своя страна Р.
изпитвала вина, тъй като в момента на катастрофата, съпругът и пътувал към
нейната майка, за да полага грижи, от които тя се нуждаела. Не може да
преживее загубата на съпруга си и единствената и утеха е синът .
С оглед събраните по делото доказателства, от правна гледна точка съдът
съобрази следното:
Имуществената отговорност на застрахователя по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради
което тя е функционално обусловена от основанието и размера на
имуществената отговорност на застрахованото лице, т.е. застрахователят по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната
отговорност на виновния извършител на противоправното деяние - до размера
на установената в закона, респ. уговорената в застрахователния договор
застрахователна сума. Застрахователят отговаря за причинените вреди само на
основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован - делинквент
по застраховка „Гражданска отговорност”.
В отношенията между страните в настоящото производство е безспорно
установено наличието на правопораждащия фактическия състав за
основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по
чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените от застрахованото лице
вреди от деликт, а именно: - валидно застрахователно правоотношение,
виновно причинени вреди, който са в причинно следствена връзка с деянието.
Доказателствата, сочат, че към датата на ПТП е била налична сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на
автомобила, с който е осъществено ПТП марка „Ауди“, модел „А6“, с ДК№ В
**** ВН. В резултат на това ПТП са причинени неимуществени вреди, които
са в пряка причинна връзка и в резултат на виновното поведение на
застрахования водач. Вината на застрахования водач е установено с влязла в
сила присъда, която по правилата на чл. 300 от ГПК е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието.
4
Безспорно установено в процеса е и, че уврежданията на пострадалия
В.Ц. са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и те са
довели до неговата смърт. Ищцата Р. Ц. е негова съпруга, а С. С.- негов син. В
Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС е
очертан кръга от лица, имащи право да получат обезщетение и това са най-
близките на починалия, с оглед естеството на съществувалата житейска връзка
между тях- неговите низходящи, съпруг и възходящи, и то след като се
установи, че действително са претърпели вреди. Такова обезщетение имат
право да получат от застрахователя при сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите- чл. 493а, ал. 1, изр.1 от КЗ, когато
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е
отправило към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на
чл. 380 от КЗ. Всичко това ангажира отговорността на застрахователя да
покрие претърпените вреди- имуществени и неимуществени.
Спорните въпроси са свързани с размера на обезщетението за
неимуществени вреди, което обезщетение следва да се определи по правилото
на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредите по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Докато имуществените вреди се присъждат до
размера, който е установен, то обезщетението за неимуществени вреди,
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда по справедливост.
За да се определи справедливо обезщетение, то в хода на производството
следва да бъдат установени редица факти и обстоятелства, които да бъдат
съобразени и които да обусловят размера на обезщетението. Следва да се
прецени характера и последиците от създаденото неприятно преживяване,
начина по който е преживял загубата (в конкретния случай), е възприел тези
неудобства, изпитаните затруднения в ежедневието. Според постановките на
ППВС № 4/1968 г., т. II, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Напълно споделяно в практиката на ВС
и ВКС е установеното разбиране, че размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като това
понятие по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението и които
подлежат на доказване за всеки конкретен случай. ВС подчертава, че от
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. Тези обстоятелства
следва да бъдат посочени и доказани от страна на ищците. При претенция на
близък на пострадалия на установяване подлежат и други обективно
съществуващи обстоятелства- отношенията между пострадалия и неговите
близки, съдържанието на общуването между починалия и преживял:
взаимопомощ, подкрепа, отчуждаване или взаимна привързаност и др.
Неимуществените вреди засягат емоционалния живот на пострадалия, които
от своя страна могат да причинят както физически, така и морални страдания,
5
накърняват душевното спокойствие и равновесие. Няма спор, че загубата на
баща и съпруг е тежка и причинява страдание, което е още по- интензивно,
когато отношенията в семейството са били спокойни, хармонични близки и
подкрепящи се. Именно такива са били отношенията в семейството на ищците
Починалият съпруг и баща е бил опората в това семейство. Той е осигурявал
издръжката, той е бил пример за подражание и авторитет за сина си. Любящ и
подкрепящ баща, който се е стараел да му осигури всичко нужно за
израстването и развитието. В същото време бил изключително взискателен
към образованието на сина си и поради това не пестял усилия да му го
осигури. Това отношение на бащата към сина му, изградило силна
емоционална връзка помежду им. Синът споделял всичко с баща си и имал
нуждата от неговите съвети и подкрепа. След неговата смърт загубил тази
подкрепа и сам се превърнал в опора за майка си. Завършил образованието си,
започнал работа и помагал в издръжката и на майка си. Пренебрегвал личния
си живот, заради синовния дълг, стараейки се да намали трудностите и мъката
. Млад човек, който независимо, че е поел по своя път изпитва липсата на
бащината подкрепа и съвети.
Ето защо, съдът намира, че справедливо по смисъла на закона
обезщетение за търпените неимуществени вреди от С. С., резултат от смъртта
на неговия баща, е в размер на 200 000 лв. Застрахователят, който в случая е
отказал да уважи застрахователната претенция на ищцата при наличие на
достатъчни доказателства за основателността й, е изпаднал в забава от датата
на предявяване на тази претенция, а именно – 18.04.2023 г., поради което
лихва за забава следва да се присъди в полза на ищцата от тази дата.
Отношенията между В.Ц. и неговата съпруга- ищцата също били
изключително близки. Никога не са се разделяли, заедно отгледали сина си.
Помежду им съществувала силна обич и подкрепа. Той се грижел за
издръжката и прехраната на семейството си, а съпругата осигурявала
спокойствието и домашния уют. Поддържала домакинството, но той бил част
и от това. Бил изключителна подкрепа и в грижите към нейните родители,
които поради възрастта и заболяванията си имали нужда от такива.
Именно поради хармонията и обичта в семейството ищцата трудно
продължава живота си след смъртта на съпруга си. Била изключително
съкрушена. Неочакваната смърт я разклатила емоционално. Загубата
повлияла негативно и на социалното и функциониране. За съпругата е още
по-трудно да се справи, тъй като няма социални контакти, поради това, че се
налага да се грижи за болните си родители. Станала затворена, тревожна и
непрекъснато плачела. Трудно преработвала травматичното събитие,
съответно трудно го преживявала. И към момента, въпреки, че са изминали
две години от смъртта не може да се справи с мъката си.
Съобразявайки изложеното и икономическата обстановка в страната към
онзи момент, съдът намира, че справедливо по смисъла на закона обезщетение
за търпените неимуществени вреди от Р. Ц., резултат от смъртта на съпруга
6
, е в размер на 150 000 лв. Застрахователят, който в случая е отказал да
уважи застрахователната претенция на ищцата при наличие на достатъчни
доказателства за основателността й, е изпаднал в забава от датата на
предявяване на тази претенция, а именно – 18.04.2023 г., поради което лихва за
забава следва да се присъди в полза на ищцата от тази дата.
След изменение по реда на чл. 214 от ГПК ищцата претендират
обезщетение в размер на 200 000 лв., като частичен от 220 000 лв. Ето защо
предявеният от нея частичен иск до пълният размер от 200 000 лв., е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По направените от ответното застрахователно дружество възражения за
съпричиняване:
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е
единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е
ирелевантно субективното отношение /вината/ на пострадалия – в този смисъл
т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963г. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди –решение № 165/26.10.2010г. по
гр.д. № 93/2010г. на ВКС, II ТО. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му
като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за
движение по пътищата и виновно.
Зстрахователят е навел като основание за съпричиняване от страна на
пострадалия при ПТП, липсата на поставен от него предпазен колан.
Последният е пътувал с правилно поставен предпазен колан. Поради
механизма, скоростта и силата на удара, уврежданията които е получил
пострадалия са били несъвместими със живота. Както беше споменато по-горе
това са служебно известни на съда факти. Не може да се приеме, че В.Ц. е
съпричинил вредите, а възражението на застрахователя за съпричиняване е
неоснователно и не следва да доведе до намаляване на обезщетението на това
основание.
Относно разноските:
Ищците са били освободени от дължимата по делото държавна такса и
следващите разноски, включително и за вещи лица.
Ответникът не е претендирал разноски по делото.
Ищците са представлявани от адвокат, по реда на чл. 38, ал. 1 от ТЗ.
Искът е частичен, при което на същия възнаграждението за първия предявен
частичен иск следва да се определи върху пълния размер на вземането
независимо за каква част от него е предявен искът. Възнаграждението следва
7
да е определено по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2014 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения „при интерес от 100 000 лв. до 500
000 лв. – 8 650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв.“ По така предявения
иск за обезщетение за неимуществени вреди адвокатското възнаграждение
следва да се определи според посочената наредба в размер на 22 250 без ДДС
или 26 700 лева с ДДС, което следва да се присъди в тежест на ответника.
Размерът на възнаграждението е съобразен преди всичко с проведената от
страна защита, извършените процесуални действия по събирането на
доказателства във връзка с твърденията и фактите по исковете.
Ищците са освободени от задължението да внесат дължимата по делото
държавна такса, поради горното и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК същата
следва да се възложи на ответника. Дължимата по делото държавна такса е в
размер на 14 000 лв., определена върху уважената част от иска. Ответникът
следва да понесе и разноските за изготвените по делото съдебно
психологическа и медицинска експертиза, в размер на по 600 лв., за всяка.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „С.ско шосе“, № 67 А, представляван от С.Н.А. и
П.В.Д. - Изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника им адв. С.
И. АК – Ш., съдебен адрес гр. Ш., ул. „С.,N 68, вх.2, ап. 20 да заплати на Р. Г.
Ц., ЕГН ********** от гр. Търговище, ул. „К.“, № 12, ап. 7, действаща чрез
пълномощника си адв. П. К., САК, съдебен адрес гр. К., ул. „С.”, № 6, ет. 4,
офис 10, сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, търпени от смъртта на съпруга В.С.Ц. при ПТП на
01.03.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.04.2023
година до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният частичен иск за разликата от 150 000 лв. до 200 000 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „С.ско шосе“, № 67 А, представляван от С.Н.А. и
П.В.Д. - Изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника им адв. С.
И. АК – Ш., съдебен адрес гр. Ш., ул. „С.,N 68, вх.2, ап. 20 да заплати на С. В.
С., ЕГН **********, от гр. Търговище, ул. „К.“, № 12, ап. 7, действащ чрез
пълномощника си адв. П. К., САК, съдебен адрес гр. К., ул. „С.”, № 6, ет. 4,
офис 10, сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, търпени от смъртта на баща му В.С.Ц. при ПТП на
01.03.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.04.2023
година до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
8
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати да заплати на
адв. П. Д. К. с адрес гр. К., ул. „С.“, № 6, ет. 4, офис 10 възнаграждение за
оказаната на Р. Г. Ц., ЕГН ********** и С. В. С., ЕГН ********** правна
помощ, в размер на 26 700 лв., с ДДС, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
Окръжен съд – Търговище, държавна такса в размер на 14 000 лв., на осн. чл.
78, ал. 6 ГПК, както и разноски за вещо лиц2, в размер на 600 лв.
РЕШЕНИЕТО на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
9