Решение по дело №18762/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2401
Дата: 12 февруари 2024 г. (в сила от 12 февруари 2024 г.)
Съдия: Виктория Марианова Станиславова
Дело: 20231110118762
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2401
гр. София, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110118762 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 97421/07.04.2023 г. на „................“ ЕАД, ЕИК
........, срещу Л............ Р. А., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за: 1/ сумата в размер на
1 233,71 лева – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за
битови нужди през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. ........................., 2./ сумата в размер на 20,87 лева – главница, представляваща неплатена
цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2021 г. ,
ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на заявление
по чл. 410 ГПК – 26.04.2022 г., до окончателното плащане, 3./ сумата в размер на 151,73
лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2019 г. – 08.04.2022 г., и
4./ сумата в размер на 3,08 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода
31.03.2020 г. – 08.04.2022 г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21972/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
В исковата молба ищецът излага, че ответникът е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за
продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през
исковия период за процесния имот е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима
месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през исковия
период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението на
топлинна енергия е остойностявано ежемесечно по прогнозни вноски, а в края на всеки
отоплителен период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. За непогасените задължения за цена на доставената топлинна енергия
и такса дялово разпределение, както и лихва за забава в плащането им в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради
постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с
който не оспорва предявените искове. Поддържа, че е погасил изцяло задълженията си към
„................“ ЕАД, като представя доказателство за извършено плащане в полза на ищеца на
1
сума в размер на 1 736,36 лева, с оглед на което моли за отхвърляне на предявените искове
като погасени чрез плащане в хода на процеса.
С определение от 04.01.2024 г. съдът е конституирал "........" ООД, като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
С оглед изявленията на страните и процесуалното поведение на ответника, с проекта
на доклад, обективиран в определение № 449/04.01.2024 г. и обявен за окончателен без
възражения на страните в проведеното на 07.02.2024 г. открито съдебно заседание, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, СРС е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване всички факти, включени във фактическия състав на съдебно предявените
вземания.
С писмена молба вх. № 10615/12.01.2024 г. ищецът признава, че действително е
получил плащане от длъжника в общ размер на 1 736,36 лева, с което се явяват погасени
вземанията предмет на исковете. Претендира да му бъдат присъдените дължимите разноски
за процесуално представителство в исковото производство.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 07.02.2024 г. ищецът, чрез
................... уточнява, че с извършеното от длъжника плащане са погасени изцяло
вземанията за главници и мораторни лихви. Поддържа искането си за присъждане само на
сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното и в
исковото производство.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално
да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
С проекта на доклад, обективиран в определение № 449/04.01.2024 г. и обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 07.02.2024 г. открито съдебно
заседание, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, всички релевантни обстоятелства от
фактическите състави на предявените искове са отделени като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване. Така, в хода на процеса между страните не се спори, че през
исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. те са били обвързани от договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния топлоснабден имот –
апартамент № 7, находящ се в гр. ........, за който при ищцовото дружество е открита партида
с абонатен № .......... Не се спори, че в рамките на посочения период ищецът е доставил
топлинна енергия за имота в количество на стойност съответна на начислената цена на
потреблението в размер от 1 233,71 лева, както и че е извършвал дялово разпределение
съобразно нормативните изисквания, цената на която услуга възлиза на сумата в размер на
20,87 лева. Страните не спорят също, че ответникът не е погасил задълженията си за
заплащане на дължимите суми в срока, предвиден в приложимите към договорното
правоотношение Общи условия на топлопреносното предприятие, поради което в полза на
продавача са възникнали и вземания за мораторна лихва в предявените размери и за сочения
от него период на забава.
2
От страна на ответника е заявено оспорване на вземанията единствено с
правопогасяващо възражение за плащане на дължимите суми. Видно от представените като
писмено доказателство 2 броя фискални бонове от 12.12.2023 г. /л. 59/, на каса на ищцовото
дружество е била платена сумата в общ размер на 1 736,36 лева /1 600,00 + 136,36/, като е
посочено, че плащането е извършено в погашение на задължения за главница в размер от 1
254,58 лева /1 118,22 + 136,36/, мораторна лихва в размер от 154,81 лева, законна лихва в
размер от 226,97 лева и съдебни разноски в размер от 100,00 лева. Платената сума покрива
изцяло търсените от ищеца суми по главните и акцесорни искове, като ищецът не оспорва
така извършеното плащане и факта, че с него се явяват погасени в пълния им размер
начислените за исковия период задължения по партидата на процесния имот, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до датата на
плащането и дължимата за разглеждане на исковете държавна такса. Следователно
наведеното възражение за погашение на съдебно предявените вземания е основателно,
поради което исковите претенции подлежат на отхвърляне поради извършеното плащане на
дължимите суми в хода на висящия процес.
По разноските:
Доколкото плащането от ответника е извършено след съдебното предявяване на
вземанията, той следва да понесе отговорността за направените от ищеца разноски за
процесуално представителство от юрисконсулт в исковото и заповедното производство в
общ размер от 150,00 лева, вкл. минималните размери от 50,00 лева за заповедното и 100,00
лева за исковото производство, определени от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване липсата на
фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „................“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: гр. ............ срещу Л............ Р. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ........, ап. 7,
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на „................“ ЕАД спрямо Л............ Р. А. за сумата в размер на
1 233,71 лева – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за
битови нужди през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. ........................., сумата в размер на 20,87 лева – главница, представляваща неплатена
цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2021 г. ,
ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на заявление
по чл. 410 ГПК – 26.04.2022 г., до окончателното плащане, сумата в размер на 151,73 лева
мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2019 г. – 08.04.2022 г., и сумата в
размер на 3,08 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 31.03.2020 г. –
08.04.2022 г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 21972/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, като погасени чрез плащане в хода
на процеса.
ОСЪЖДА Л............ Р. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ........, ап. 7, да заплати на
„................“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. ........, на основание чл.
78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, сумата в общ размер на 150,00 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца - "........" ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.


3


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4