№ 39576
гр. София, 01.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110135399 по описа за 2023 година
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Ищецът Фондация „Върховенство на закона“, ЕИК ********* предявява иск за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от
неправомерното поведение на община Самоков.
Твърди, че на дата 23.03.2023 г. ищцовото дружество е получило Покана за
доброволно изпълнение с изх. № 4819/31.01.2023 г. по ИД № 20237900400203 по описа
на ЧСИ Ренета Милчева Василева, рег. № ЧСИ: 790, с район на действие: СГС, с
приложение – Изпълнителен лист от 04.10.2021 г. по описа на Административен съд –
София област, с която на ищцовото дружество е предоставен двуседмичен срок за
доброволно изпълнение на задължение в общ размер на 2143,40 лева, което
задължение е формирано както следва:
-1500,00 лева, обективирана в Изпълнителен лист от 04.10.2021 г. по описа на
Административен съд – София област;
-200,00 лева, адвокатски хонорар по изпълнителното дело в полза на взискателя –
община Самоков;
-443,40 лева, съгласно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Ищцовото дружество твърди, че с Молба до ЧСИ Ренета Милчева Василева с вх.
№ 12172/27.03.2023 г. е представена имейл кореспонденция между председателя на
Фондацията и община Самоков, от която е видно, че на 12.08.2021 г. в 15:49 ч. община
Самоков е предоставила банкова сметка, по която да бъде преведена въпросната сума.
Сочи, че към молбата е приложено и платежно нареждане, от което е видно, че сумата
от 1500,00 лева – разноски по административно дело № 315/2021 г. по описа на
Административен съд – София област, е изцяло заплатена от Фондацията на
взискателя – община Самоков на дата 23.08.2021 г. Твърди, че на дата 04.10.2021 г. в
1
полза на Община Самоков е бил издаден изпълнителен лист за сумата от 1500,00 лева
във връзка с адм. дело № 315/2021 г. по описа на Административен съд – София
област. Посочва, че след това било образувано изпълнително дело № 20237900400203
на ЧСИ Ренета Милчева и на основание чл. 507 от ГПК е наложен запор върху
банковата сметка на ищцовото дружество в „Първа инвестиционна банка“ АД.
Поддържа, че след като молбата е била разгледана от ЧСИ Ренета Милчева,
наложеният запор бил вдигнат, а взискателят – Община Самоков е депозирал молба, с
която заявил, че не се противопоставя на направеното искане за прекратяване поради
изпълнение на задължението, както и че плащането е извършено надлежно така, както
е описано в молбата.
Заявява, че на 10.04.2023 г. адвокат Димитрова е получила по имейл –
Постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20237900400203 на ЧСИ
Ренета Милчева на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Сочи, че за изготвянето на
гореописаната молба и извършването на правни действие по защита на ищцовото
дружество в образуваното изпълнително дело, председателят потърсил адвокатско
съдействие и в тази връзка сторил разноски в размер на 400,00 лева. Поддържам че от
страна на ЧСИ – Ренета Милчева във връзка с образуването на изпълнителното дело
на 07.02.2023 г. е удържана такса за обработка на запорно съобщение в размер на 20,00
лева, което също представлява имуществена вреда за ищцовото дружество в резултат
от неправомерните действия на ответника.
Счита, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди настъпили в
резултат на непозволено увреждане може да бъде предявен в гр. София, съгласно чл.
115, ал. 1 от ГПК, тъй като местоизвършването на деянието е гр. София, което се
изразява в неоснователно завеждане на изпълнително дело, което е образувано при
ЧСИ с район на действие – Софийски градски съд във връзка с изпълнителен лист,
издаден от Административен съд – София област. Твърди, че е претърпял вреди,
изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение отново в гр. София.
Твърди, че ответното дружество е злоупотребило с процесуалните си права.
Посочва, че със завеждането на изпълнително дело № 20237900400203 по описа на
ЧСИ Ренета Милчева ответникът – община Самоков, чрез своя упълномощен
представител, е нарушил тази забрана и е злоупотребил с правото си на принудително
изпълнение, упражнявайки го недобросъвестно – за защита на вече погасено вземане,
от което за ищеца са произлезли имуществени вреди. Поддържа, че ответното
дружество носи отговорност за действията на упълномощения си представител. Счита,
че в настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на
отговорността по чл. 49, във вр. чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 3 от ГПК. Заявява, че
ответното дружество като възложител на работа на пълномощника си по изпълнително
дело № 20237900400203 по описа на ЧСИ Ренета Милчева, следва да носи отговорност
за противоправните му действия, изразяващи се в неоснователното образуване на
2
изпълнително производство за вземане, което вече е погасено чрез плащане.
Поддържа, че подаване на молба за образуване на изпълнително дело при липса на
материално право представлява злоупотреба с процесуално право и е в нарушение на
принципа на добросъвестност, уреден в чл. 3 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди община Самоков да заплати в
полза на Фондация „Върховенство на закона“ сумата от 420 лева – обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат от непозволено увреждане, изразяващо се в
неоснователно образуване на изпълнително дело № 20237900400203 по описа на ЧСИ
– Ренета Милчева.
Моли съда на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД да осъди ответника да заплати на
ищеца мораторна лихва върху претендираната сума в размер на 11,80 лева, считано от
деня на увреждането – 23.03.2023 г. до деня на завеждане на исковата молба –
23.06.2023 г.
Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца мораторна лихва върху
присъдената сума от деня на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Претендира и съдебно – деловодни разноски, включително и адвокатско
възнаграждение.
С допълнителна Молба с вх. № 72384 от 05.03.2024 г. ищецът заявява, че не са
налице основанията за прекратяване на делото, тъй като ответникът е заплатил
претендираните в настоящото производство суми и е признал исковете, което не е
предпоставка за прекратяване на делото, а за постановяване на решение при признание
на иска по чл. 237 от ГПК. Също така твърди, че с представеното платежно нареждане
не е заплатена лихва от деня на подаване на исковата молба до плащането на сумата,
нито направените с производството разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Твърди, че не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 от ГПК. Заявява, че
ищецът в действителност е направил тези разноски. Поддържа, че са неоснователни
твърденията за възникнало недоразумение, разрешаването на което е могло да бъде
постигнато с кратка кореспонденция. Заявява, че със своето поведение ответникът е
дал повод за завеждане на делото и следва да понесе направените в тази връзка
разноски. Счита, че не са налице предпоставките за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение. Твърди, че настоящия случай е обичаен като правна и
фактическа сложност, поради което не са налице основания за присъждане на
възнаграждение под посочения минимум в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Изтъква, че е обективно невъзможно преди ангажирането на адвокат и
заплащането на адвокатско възнаграждение ищецът да предскаже, че ответникът ще
3
признае иска, а от друга, в настоящото производство вече за извършени достатъчно
процесуални действия, които да оправдаят заплатеното възнаграждение и понасянето
му от насрещната страна – депозирана е искова молба, правени са справки по
движението на делото, във връзка с продължителния период от време, през който
ответникът не е получавал препис от исковата молба. Счита, че не са налице
предпоставки за прекратяване на делото, а за насрочването му в открито съдебно
заседание, в което процесуалното представителство на ищеца отново ще бъде
извършвано от адвокат.
Моли съда да постанови решение при признание на иск, с което в полза на
ищцовото дружество да бъде присъдена лихва от деня на подаване на исковата молба
до плащането на сумата, както и направените разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът – община Самоков,
които заявява, че предявения иск е допустим и основателен. Заявява, че на основание
чл. 237, ал. 1 от ГПК прави признание на предявения иск. Изтъква, че са налице
надлежни доказателства, че задължението, възникнало вследствие на изпълнителен
лист от 04.10.2021 г., издаден от Административен съд – София област в полза на
Община Самоков, с който ищцовото дружество е осъдено да заплати сумата от 1500
лева, представляваща направени разноски по дело № 315/2021 г. на АССО, е
изпълнено изцяло, и сумата е преведена на бюджетна сметка на Община Самоков на
дата – 23.08.2021 г., видно от платежно нареждане за плащане, представено от ищеца и
извлечение по бюджетна сметка на административния орган от 24.08.2021 г., с IBAN:
BG63 CECB 9790 3162 1198 00, за период: 23.08.2021 г. – 23.08.2021 г.
Посочва ,че ищецът е бил добросъвестен, тъй като сам е инициирал намерение
доброволно да заплати сумата, на която АССО го е осъдила, видно от писмена
кореспонденция, осъществена на електронната поща на административния орган.
Твърди, че плащането е осъществено едва 10 дни след предоставяне на информация за
конкретно определената сметка на Община Самоков още преди ответното дружество
да се снабди с изискуемата сума чрез изваждане на изпълнителен лист по конкретното
дело. Твърди, че образуваното дело при ЧСИ Ренета Милчева, рег. № 790, с район на
действие – СГС е ненужно, при условие, че задължението е било погасено. Счита, че
се касае за вътрешноинституционално недоразумение, заради което ищецът очевидно
е претърпял претендираните вреди.
Моли съдът, след като вземе предвид настоящото изявление да прекрати делото.
Моли на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да възложи разноските по настоящото
дело върху ищеца. Твърди, че ответното дружество изразява готовност да заплати
претендираната сума в размер на 431,80 лева в полза на Фондация „Върховенство на
правото“, но тъй като дружеството не разполага с информация за тази сметка към
4
момента, предлага да заплати претендираната сума преди края на производството, с
което ще реализира кумулативните предпоставки на понятието „добросъвестност. В
условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи молбата за прекратяване на
делото и неплащане на разноски по това производство – прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.
С допълнителна молба от 12.02.2024 г. ответното дружество заявява, че в
съответствие с признатия иск и със заявеното си намерение за заплащане на
дължимата сума, с платежно нареждане от 05.02.2024 г. ответното дружество е внесло
по сметката на ищеца сумата от 431,80 лева, представляващи обезщетение за
имуществени вреди, настъпили в резултат на непозволено увреждане, ведно със
законната лихва от деня на увреждането до датата на подаване на исковата молба, а
именно предмета на иска по настоящото дело. Поддържа, че ответното дружество не е
дало повод за завеждане на делото. Заявява, че е реализирал и двете кумулативни
предпоставки на понятието „добросъвестност“ в рамките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като
ответното дружество е признало иска и е представило доказателства, че е платила
претендираната сума в рамките на съдебното производство в полза на ищцовото
дружество. Моли съда на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да възложи разноските по
настоящото производство върху ищеца, с оглед реализираните предпоставки за това, а
в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност. Твърди, че размерът
на претендираното възнаграждение е съобразен с Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, но съпоставен с цената на иска е несъразмерен.
Поддържа, че сумата за целия иск е равна на адвокатския хонорар, което не
кореспондира с критериите за справедливост и същото е непропорционално спрямо
претендираната цена на иска. Освен това заявява, че ищецът не е осъществил
претендираната адвокатска защита поради извършеното признание на иска.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от страните писмени доказателства.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушването на страните.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него
и дадените със същия указания най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.12.2024г.
от 9:20ч, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
5
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6