Определение по дело №48596/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 31156
Дата: 18 ноември 2022 г. (в сила от 18 ноември 2022 г.)
Съдия: Кирил Стайков Петров
Дело: 20221110148596
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31156
гр. София, 18.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110148596 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Предявен е частичен осъдителен иск от М. П. С. за осъждането на „Файненшъл
България“ ЕООД да й заплати сумата от 10 лв., представляваща част от вземане в общ
размер на 600 лв. – недължимо платена сума по договор за предоставяне на поръчителство
№ 4304378/01.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 05.09.2022 г. до
окончателното плащане на вземането. Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че между нея и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за
паричен заем № 4304378/01.11.2021 г., по силата на който последният е предоставил заем на
ищцата в размер на 1500 лв., при уговорен годишен лихвен процент в размер на 35 % и
годишен процент на разходите в размер на 49 %. Излага, че с чл. 4 от този договор тя се
задължила да предостави обезпечение, поради което е сключен договор за предоставяне на
поръчителство № 4304378/01.11.2021 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ищцата и
ответника, по силата на който ответното дружество е поело задължението да обезпечи пред
кредитора задълженията на заемателя, а последният – да заплати на ответника
възнаграждение в размер на 600 лв., чието плащане е разсрочено заедно с месечната вноска
по договора за кредит, а „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приеме плащането на
възнаграждението за ответника. Ищцата твърди, че е платила изцяло възнаграждението по
този договор. Излага, че договорът за паричен заем представлява договор за потребителски
кредит и попада в обхвата на ЗПК, а договорът за предоставяне на поръчителство е
акцесорен на него, поради което действието му е предпоставено от валидността на договора
за кредит или отделни негови клаузи, още повече че кредиторът и ответникът са свързани
лица, защото собственик на капитала на „Файненшъл България“ ООД е дружеството-
кредитор, поради което двете правоотношения следва да се разглеждат съвместно. Сочи, че
договорът за потребителски кредит е недействителен поради противоречието му с
разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9 от ЗПК.
Счита, че изискванията на чл. 4 от договора за кредит са неотменими изисквания за
1
получаване на кредита, като на практика потребителят е бил лишен от избор дали да
предостави обезпечение и какво да бъде то, а към него са поставени изначално неизпълними
изисквания. Поради това изтъква, че разходът за потребителя по договора за предоставяне
на поръчителство е сигурен за него и с невключването му в размера на ГПР е заобиколено
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като уговореното възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство впоследствие подлежи на разпределяне като печалба на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД. Излага, че от съдържанието на договора е неясно кои точно
разходи са включени в посочения ГПР в размер на 49 % и по какъв начин е формиран ГПР.
Изтъква, че договорът за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание,
тъй като срещу заплащане на възнаграждението по него ищцата не е получила насрещна
престация, защото в случай на изпълнение на ответното дружество то има право на регрес
срещу нея за пълния размер на платеното, поради което просто задължението й ще бъде
прехвърлено от едното на другото дружество, като се касае за свързани дружества. Счита, че
договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите
нрави, защото с него не се цели реално обезпечаване на договора за заем, а единствено
допълнително оскъпяване на договора за заем, което обаче е уговорено по друго
правоотношение, за да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изтъква, че
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство надвишава половината от
сумата по отпуснатия заем, с което са нарушени принципите на добросъвестност и
справедливост и са накърнени добрите нрави. Поради изложеното счита, че договорът за
предоставяне на поръчителство е недействителен, а платеното от нея възнаграждение по
него е недължимо.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че
договорът за предоставяне на поръчителство се регулира не от ЗПК, а от ТЗ. Оспорва
твърденията на ищцата, че той е нищожен като лишен от основание, като изтъква, че за нея
сключването му е с цел избягване на неблагоприятни последици от неизпълнение на
задълженията й по договора за паричен заем, а за него – с цел получаване на
възнаграждение. Оспорва договорът за предоставяне на поръчителство да накърнява
добрите нрави, като се позовава на принципа на свободно договаряне и изтъква, че не е
налице нееквивалентност на престациите, тъй като с процесния договор ответното
дружество е поело задължение да отговаря с цялото си имущество солидарно със заемателя,
като при неизпълнение от последния ще бъде ангажирана отговорността на поръчителя, а
уговореното възнаграждение е по-малко от сумата на всички последици от неизпълнението
на главното задължение по договора за паричен заем. Изтъква, че процесният договор е
сключен доброволно от ищцата, като същият не може да бъде безвъзмезден предвид
предмета на дейност на ответното дружество, а именно сключването на гаранционни сделки.
Намира за неоснователни твърденията на ищцата за нищожност на договора за предоставяне
на поръчителство на основание ЗЗП и поради противоречие с разпоредби от ЗПК, като
намира, че последните са неприложими за него. Сочи, че евентуалната нищожност на
договора за заем е ирелевантна. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и
2
юрисконсултско възнаграждение.
Искането на ответника за присъединяване на настоящото дело към гр. д. №
48593/2022 г. по описа на СРС, е неоснователно, тъй като присъединяване се извършва от
съда, пред който е заведено първото по време дело, какъвто настоящият съдебен състав не е,
още повече че в случая липсва връзка между делата, която да налага постановяване на общо
решение по тях.
Така предявения иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
ОТДЕЛЯ като безспорни и признати между страните следните обстоятелства, че
помежду им е бил сключен договор за поръчителство, по силата на който ответникът се е
задължил да гарантира изпълнението на задълженията на ищцата в качеството й на
кредитополучател по договора за кредит, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, че
договорите са били сключени на една и съща дата, че едноличен собственик на капитала на
ответника е дружеството кредитодател по договора за кредит.
В доказателствена тежест на ищцата е да установи следните обстоятелства, че между
страните, че е бил сключен процесния договор за поръчителство, за да гарантира ответникът
задълженията по договора за кредит на ищцата, сключен с "Изи Асет Мениджмънт", че е
заплатила на ответника посоченото в договора за поръчителство възнаграждение.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за
получаване на процесната сума - наличието на валидно облигационно правоотношение
между него и ищцата, възникнало по силата на Договор за предоставяне на поръчителство
№ 4304378/01.11.2021 г., наличието на валидна клауза за възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство.
Искането на ищцата с правно основание чл. 190 ГПК следва да бъде уважено.
Искането на ищцата с правно основание чл. 192 ГПК следва да бъде изцяло уважено, защото
се цели събирането на относими и необходими писмени доказателства.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е основателно. В
предмета на експертизата следва да се включат и служебно формулирани от съда задачи..
На страните следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и
на чл. 238, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъединяване към настоящото
производство на гр. д. № 48593/2022 г. по описа на СРС, 27 състав.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от
3
получаване на препис от настоящото определение да представи заверен препис от договор за
предоставяне на поръчителство № 4304378/01.11.2021 г., погасителен план и СЕФ, както и
справка от счетоводството за всички извършени плащания по договора за предоставяне на
поръчителство.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК „Изи Асет Мениджмънт“ АД в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, ведно с препис от молбата по чл. 192
ГПК на л. 6 от делото, да представи заверен препис от документите, посочени в молбата.
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от уведомяване да заяви дали екземпляри
от договор за паричен заем № 4304378/01.11.2021 г. и договор за предоставяне на
поръчителство № 4304378/01.11.2021 г. и приложенията към тях се намират в нейно
държане, ако се намират – в същия срок ищецът да представи по делото заверени вярно с
оригинала копия от същите.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице да отговори на
задачите, поставени в исковата молба, както и на следните въпроси: „Какви компоненти са
включени при изчислението на ГПР на договора за паричен заем № 4304378/01.11.2021 г.?“
и „Какъв би бил размерът на ГПР на договора за паричен заем № 4304378/01.11.2021 г.,
съгласно формулата в ЗПК, ако се вземе предвид и възнаграждението по договор за
предоставяне на поръчителство № 4304378/01.11.2021 г., сключен с „Файненшъл България“
ЕООД?“.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за експертизата в размер на 300 лв., вносим от ищцата в
едноседмичен срок от връчването на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
МАРИЯ ГЕОРГИЕВА МАЛЕВА. Вещото лице ДА СЕ ПРИЗОВЕ СЛЕД представяне на
документ за внесен депозит.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, могат
да вземат становище по изготвения проектодоклад и дадените със същия указания, най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора.ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 07.02.2023 г. от 13:30 часа, за
4
която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните. На ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
Да се изпрати съобщение по чл. 192 ГПК, ведно с препис от молбата по чл. 192 ГПК.
Вещото лице да се призове след внасянето на депозит.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5