О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 162 24.06.2020 година град Хасково
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд наказателен състав
На двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в състав:
Председател: Стратимир Димитров
Членове: Красимир Димитров
Милуш Цветанов
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Кр. Димитров, В.ч.н.дело № 253 по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 243 ал.6 НПК.
С Определение № 184 от 03.06.2020г., постановено по н.ч.д. № 263/20г., РС – Свиленград е оставил без разглеждане жалба на Т.Х.Т. ***, в качеството му на управител на „Пресъл реъл Естейт“ ЕООД против постановление на РП – Свиленград от 27.02.2020г., с което е било прекратено наказателното производство по Д.П № 239/16г. по описа на РУ Свиленград и производството по н.ч.д. № 253/20г. – прекратено.
Недоволен от съдебния акт е останал жалбоподателят Т., който го обжалва в законовия срок с оплаквания за незаконосъобразност. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд приел жалбата единствено като управител на „Пресъл реъл Естейт“ ЕООД, като същевременно и като физическо лице г-н Т. бил пострадал от престъплението. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение на РС и Постановлението на РП – Свиленград, с което наказателното производство е било прекратено.
Писмени възражения от РП не са постъпили.
Хасковски окръжен съд в настоящият си състав, като провери правилността на атакувания акт по въведените в жалбата доводи и изцяло, прие за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, в законовия срок по чл. 243, ал. 6 от НПК, поради което се явява допустима.
С
Постановление от 27.02.2020 г. на РП - Свиленград е
било прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 239/16г.
по описа на РУ Свиленград, водено против неизвестен извършител за престъпление чл.
316 вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това че на 28.109.2015г. в С., пред ********* М. М. съзнателно се ползвал от неистински
или преправен частен документ(протоколно решение от 20.10.2014г. на общото
събрание на съдружниците на „Пресъл реъл Естейт“ ООД, касаещо продажба
на поземлени имоти), когато от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност. Това постановление, незнайно
защо представено в „заверен препис“ е било обжалвано пред СвРС от г-н Т. „като
пострадал от свое име“ и като управител на „Пресъл реъл Естейт“ ЕООД.
Необяснимо защо без да върне на РП преписката за комплектоване, с прилагане на
оригинала на постановлението за прекратяване на ДП, чието място логично е да е
в ДП РС постановил определението, предмет на
настоящата проверка, в което приел, че жалбоподателят не е измежду лицата
изчерпателно посочени в чл. 243, ал. 3 от НПК, поради което оставил жалбата без
разглеждане и прекратил образуваното ч.н.д..
Определението е законосъобразно и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. В производството по чл. 243, ал. 4 от НПК съдът проверява правилността на постановлението на прокурора само ако бъде сезиран от лицата, посочени в този текст. Тези лица са изчерпателно изброени в закона и кръгът им не може да се разширява. Това са обвиняемият, по отношение на когото е прекратено наказателното производство, пострадалите от престъплението и ощетеното юридическо лице, които в съдебната фаза на процеса могат да бъдат конституирани като граждански ищци и частни обвинители(за физическите лица). Само за тях при прекратяване на наказателното производство не съществува друга процесуална възможност да защитят правата си, освен чрез обжалване на постановлението. Затова съдът проверява правилността на прекратяването като преценява спазени ли са техните права. Решението на прокурора да не внася обвинителен акт и прекрати наказателното производство по Д.П. № 239/16г. на РУ Свиленград е атакувано от Т.Т.. Тези действия на прокурора не рефлектират върху процесуалните права на г-н Т. нито като физическо лице, нито като управител на дружеството. Д.П. е образувано за извършено престъпление по чл. 316 вр чл. 309, ал.1 от НК. Обект на документните престъпления са правилно и изчерпателно посочените в определението на РС – Свиленград обществени отношения. Г-н Т. и „Пресъл реъл Естейт“ ЕООД по никакъв начин не са “пострадал” и „ощетено юридическо лице“ от това престъпление и за него/тях не съществува възможност да бъде конституиран като частен обвинител и граждански ищец (за ЮЛ) в съдебно производство, поради което не притежава качеството “пострадал”, комуто по силата на чл. 243, ал. 3 НПК е предоставена възможност да обжалва акт на РП, засягащ правата му. Доколкото в производство по чл. 243, ал. 4 НПК съдът проверява правилността и обосноваността на постановлението въз основа на приетите от представителя на обвинителната власт фактически обстоятелства, недопустима е проверка законосъобразността на акта по инициатива на лице (подал сигнал за извършено престъпление), което материалите от досъдебното производство, а и самото постановление не сочат като пострадал от престъплението. Правилно районният съд, след като е констатирал, че производството е образувано по недопустима жалба от лице, което няма право да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство е оставил последната без разглеждане, а образуваното съдебно производство - прекратил.
За яснота и във връзка с изложеното от г-н Т. следва да се посочи още следното: С атакуваното определение районният съд, не е потвърдил Постановлението на РП, обосноваността на прокурорския акт не е била проверена, поради констатирана недопустимост на жалбата. От това следва, че въззивната инстанция проверява единствено законосъобразността на обжалваното определение за прекратяване на образуваното по инициатива на г-н Т. производство по ч.н.д. № 263/20г. на СвРС без да извършва своя самостоятелна проверка на обосноваността на Постановлението, след като такава не е осъществена от първоинстанционния съд. Недопустимо е за пръв път въззивната инстанция да се произнася по чл. 243, ал. 7 вр ал. 4 НПК, след като районния съд не се е произнесъл по същество – преценявайки законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора. След като законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство не е била проверена по съдебен ред за жалбоподателя съществува възможност да атакува това постановление по пътя на институционалния контрол – пред прокурор от по-горестоящата прокуратура. И накрая. Постановление № 3 от 23.III.1982 г. по н. д. № 12/81 г. на Пленум на ВС на Република България, с оглед отстраняване на противоречива практика, внася еднаквост при тълкуването и прилагането на закона и разяснява някои въпроси свързани с документните престъпления (чл. 308 – 319 НК); и има предвид така нареченото материално наказателно право, т.е. разпоредбите на НК. В тази връзка отмяната и приемането на нов НПК не оказват влияние върху дадените в него задължителни указания във връзка с приложението на материалния закон – глава ІХ „Документни престъпления” на НК.
Предвид изложеното и на основание чл. 345, ал. 3 вр. чл. 338 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 184 от 03.06.2020г. на РС - Свиленград, постановено по н.ч.д. № 263/2020 година.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: