Р Е Ш Е Н И Е
№ 251/4.12.2019г. Година
2019 Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На четиринадесети ноември Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ИВАНИЧКА СЛАВКОВА
Членове:
СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ
ЯНА
ПАНЕВА
Секретар Теодора Иванова
като разгледа докладваното от съдия Панева
ВНЧХД №
1146 по
описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба на адв. В.Л.
от ВАК, в качеството му на повереник на ч.т. М.В.П. срещу присъдата постановена
от РС-Варна, 29 състав, по НЧХД № 4508/2018г., с която подс. С.Й.Ф. е призната
за невиновна за престъпление по чл. 130
ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че на 18.06.2018г, в гр.Варна, да
е причинила на М.В.П. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на
здравето, а именно кръвонасядане по страничната повърхност на дясната мишница в
горна трета.
Първоинстанционният
съд отхвърлил предявения граждански иск от ч.т. М.В.П. срещу подс. С.Й.Ф. за
сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляващи неимуществени вреди,
резултат от деянието по чл. 130 ал.2 вр.ал.1 от НК, ведно
със законната лихва от датата на инкриминираното деяние – 18.06.2018г., до
окончателното й изплащане, като неоснователен.
На основание
чл. 190, ал.1 от НПК първоинстанционният съд възложил на ч. т. М.В.П. да
заплати на подс. С.Й.Ф. направените по
делото разноски в размер на 500.00/петстотин/ лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител П. поддържа жалбата, сочи, че съдът е направил
извод, неподкрепен със събраните по делото доказателства, като възразява и
срещу неправилното интерпретиране на същите. Моли за отмяна на първоинстанционната
присъда изцяло, а в условията на алтернативност да се върне делото за ново
разглеждане от друг първоинстанционен състав.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът
на подс. Ф. моли съда да остави жалбата без уважение, като изразява становище,
че първоинстанционният акт е правилен и законосъобразен. Счита, че съдът
достатъчно аргументирано е изложил фактическата обстановка и е направил
обосновани изводи за недоказаност на обвинението.
Подс. Ф. редовно призована, не се явява.
След преценка на доводите, изложени в жалбата,
както и предвид позицията на страните, както и след цялостна служебна проверка
на решението на основание чл.313 и 314 от НПК, настоящият състав намери жалбата
за неоснователна.
От
доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс.
Ф. заедно със съпруга си- свид.Н. Ф. държали сергия за зеленчуци на Колхозния
пазар. В съседство с тях на друг търговски обект- сергия за зеленчуци започнала
работа ч.т. П.. На
сергията на подс. Ф. имало етикет на доматите „Розова магия“, а на сергията на
частната тъжителка нейната работодателка –свид. Н. Н. била поставила етикет
“Розов домат“. На 18.06.2018г. клиент на частната тъжителка, който бил закупил
от нея домати попитал свид. Н. каква е разликата между „Розова магия“ и “Розов
домат“. Свид. Н. отговорила, че според нея този сорт все още го няма на пазара.
Частната тъжителка П. показала с пръст към подсъдимата и съпруга й, и казала на
клиента, че те са „мръсни цигани и лъжат“. Тази реплика била дочута от свид. Ф.,
който се ядосал и хвърлил един от доматите към частната тъжителка, но не могъл
да я улучи. В този момент подс. Ф. застанала между съпруга си и ч.т. П., като
се обърнала се с лице към П. и с пръстите на лявата си ръка я докоснала по
дясната ръка в областта между рамото и лакътя, като я отместила леко назад.
Подс. Ф. казала на ч.т П. да спре конфликта и да не създава проблеми. По време
на инцидента последната била облечена с дреха с дълъг ръкав. След като решила
да пусне жалба в І РУ ОД на МВР-Варна, ч.т. П. трябвало да отиде до съдебна
медицина и по пътя била придружена от свид. Н.. Двете пътували с такси и ч.т. П.
по време на целия път с три от пръстите на лявата си ръка стискала дясната ръка
в областта между рамото и лакътя.
В хода на съдебното следствие
първоинстанционният съд назначил СМЕ, от заключението на която е видно, че на
18.06.2018год. ч.т. П. получила кръвонасядане по страничната повърхност на
дясната мишница в горна трета. Описаното травматично увреждане е резултат на
удар с или върху твърд, тъп предмет, реализиран по страничната повърхност на
десния горен крайник. Това увреждане обусловило чувство на болка. Същото се
намира в достъпна анатомична област и реално може да бъде получено при стискане
с ръка от освидетелстваната М.В.П.. Съдът приобщил заключението на вещото лице
по реда на чл. 282 от НПК.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд приел за безспорно
установена от събраните по делото доказателства - показанията на всички
разпитани в хода на съдебното следствие свидетели, които в своята същност
установяват различни моменти от случилото се, но са принципно непротиворечиви и
взаимно се допълват, свидетелство за съдимост, обясненията на подс. Ф. и др.
Правилно първоинстанционният съд е
кредитирал показанията на свидетелите Н., Ф. и обясненията на подс. Ф., като е
изложил мотиви защо ги кредитира, които се споделят изцяло от въззивната
инстанция и не следва да бъдат преповтаряни отново.
Въззивната
инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционният съд, че по делото не се доказва по несъмнен начин
телесните увреждания получени от частната тъжителка да са в резултат на нанесен
удар или други действия извършени от подс. Ф.. В хода на производството не е
събрано нито едно пряко доказателство, че подсъдимата е нанесла телесна повреда
на частната тъжителка. Обстоятелствата изложени в частната тъжба не се
подкрепят от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Въззивната инстанция намира, че не следва да
преповтаря правилните изводи на първоинстанционния съд за недоказаност на
обвинението описано в частната тъжба, като тази оценка е извършена на база
задълбочения анализ на събраните и ценени като непротиворечиви писмени и гласни
доказателства. Твърденията посочени в
частната тъжба за нанесен удар се оборват от показанията на свид.Н. и свид. Ф.,
обясненията на подсъдимата и всички събрани писмени доказателства.
Съдът намира
възраженията на повереника на ч.т. П. изложени в съдебно заседание за
неоснователни. Възраженията, че не са обсъдени противоречията в показанията на
свидетелите и подсъдимата са неоснователни, доколкото първоинстанционният съд е направил анализ на
показанията на всеки един от свидетелите и на обясненията дадени от подс. Ф.,
като е обърнал внимание на всяко едно събрано в хода на съдебното следствие
доказателство. Доколкото повереникът на ч.т. П. възразява срещу противоречията
в показанията дадени в хода на полицейската преписка и показанията дадени в
хода на съдебното производство в частния характер дело въззивната инстанция
намира, че същите не следва да бъдат обсъждат, тъй като първоинстанционният съд
е мотивирал присъдата си на база доказателства събрани лично и непосредствено
пред него в хода на съдебното следствие.
Въззивната
инстанция изцяло споделя изводите на първата инстанция за недоказаност на
обвинението изложено в частната тъжба, като механизъм на получаване на
телесното увреждане. Тези изводи се подкрепят дори и от противоречивите
действия на частната тъжителка П. в хода на наказателното производство. Самата
тя е била разколебана за случилото се и как точно е получила телесното
увреждане, след като в депозираната на 05.10.2018г. частна тъжба тя е описала
един механизъм на получаване на леката телесна повреда, а с уточняваща тъжба от
02.08.2019г., след като е изслушала свидетелските показания дадени в хода на
съдебното следствие и след като се е запознала с вече изготвената, но не
докладвана все още в с.з. СМЕ, ч.т. П. се е разколебала относно механизма на
получената телесна повреда. Въззивната инстанция намира, че правилно
първоинстанционният съд не е приел уточняваща молба, тъй като тя е недопустима
и не следва близо година след образуване на делото и изтичане на 6-месечния
срок от узнаване на деянието да се уточняват нови подробности по така
възведеното с частната тъжба обвинение. Въззивната инстанция прави този анализ
на уточняващата молба от ч.т. П. обвързвайки го с мотивите на първата инстанция
относно липсата на доказателства за виновното поведение на подс. Ф.. Безспорно
е, че е съществувала конкуренция между търговците на зеленчуци- Ф.и и П., като
всеки един от тях се е борил за клиенти. Безспорно е, че взаимно са си
разменяли обидни реплики, но дали подс. Ф. и стиснала силно ч.т. П. или я е ударила
с юмрук, както твърди в частната тъжба пострадалата не се подкрепя от нито едно
събрано гласно доказателство. Още повече, че отивайки към „Съдебна медицина“-Варна ч.т. П. е
стискала ръката си на мястото, където малко по-късно се е появило и характерно
кръвонасядане.
Предвид горното
въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е оправдал
подсъдимата С.Й.Ф. в извършване на престъпление по чл. 130 ал.2 вр. ал.1 от НК.
В
този смисъл правилно е бил оставен без уважение и предявеният граждански иск от
страна на частния тъжител П., като неоснователен.
В същото време правилно съдът е
възложил направените от подсъдимата С.Й.Ф. разноски за
адвокатско възнаграждение в тежест на частния тъжител П. съгласно разпоредбата
на чл. 190 ал.1 от НПК, доколкото подсъдимата е била призната за невиновна.
В
този смисъл въззивната инстанция намира, че решението на първоинстанционният
съд е правилно, законосъобразно и
обосновано, възраженията са неоснователни, не са налице други основания за
отменяването или изменяване на съдебния акт, поради което и на основание чл.
338 от НПК същият следва да бъде потвърден.
По
отношение направеното искане от страна на защитника на подс. Ф. за присъждане
на съдебни разноски по въззивното производство, които да бъдат заплатени от ч.т. П., въззивната
инстанция намира, че следва да бъде уважено, като видно от договор за правна
защита и съдействие № 306995/06.11.2019г.
подс. Ф. е заплатила на адв. М.Д. *** сумата от 500 /петстотин/ лева.
Предвид
изложеното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда постановена от РС-Варна, 29 състав, по НЧХД №
4508/2018г.
ОСЪЖДА частния
тъжител М.В.П. да заплати на подсъдимата С.Й.Ф. сумата от 500 /петстотин/
лева, представляваща направени пред въззивната инстанция съдебни разноски.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: