№ 12524
гр. С, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на петнадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Й. Н. СТ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от Й. Н. СТ. Гражданско дело №
20211110172117 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК от “Ф-МА” ЕАД срещу “Ф-МА”
ООД, с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД с искане да се признае за
установено, че „Ф-МА“ ООД дължи следните суми: сумата от 3 991,94 лева, включваща
сумите както следва: сума в размер на 2020,64 лева, представляваща останала незаплатена
част от дължима наемна цена, с включена такса управление за м.ноември 2019г., дължима
съгласно Договор за наем №Н-00854 от 24.10.2016г., сключен между страните, за която сума
е издадена фактура №********** от 07.11.2019г. и сумата от 1971,30 лева, дължима
стойност на консумативи, за които са издадени 5 бр. фактури в периода 16.08.2019г.-
18.12.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от 04.06.2021г. до изплащане на
вземането и неустойка за забава за периода от 11.08.2019г. до 03.06.2021г. в размер на
798,39 лева, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело №
31819/2021г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Ищецът “Ф-МА” ЕАД твърди, че на 24.10.2016г. е сключен с “Ф-МА” ООД договор
за наем № Н-00854/24.10.2016г., с който е предоставено временното и възмездно ползване на
Търговски павилион № 1- В, находящ се в околното пространство на НДК на адрес: гр. С,
район Т, пл. Б № 1. Сочи, че срокът на договора бил от 01.12.2016г. до 30.11.2019г.
включително. Поддържа, че наемната цена с включена такса управление била в размер на
2361,57 лева без ДДС или 2833,88 лева с ДДС, платима авансово от наемателят от 1-во число
до 10-то число на всеки календарен месец за месеца, който се дължи, по банков път. Твърди,
че за месец ноември 2019г. била издадена фактура за наем № ********** от 07.11.2019г. по
Договор за наем № Н- 00854/24.10.2016г. в общ размер от 2361,57 лева без ДДС или 2833,88
лева с ДДС, от която била заплатена само сумата в размер на 813,24 лева, като остатъкът от
2020,64 лева не бил заплатен и до подаване на исковата молба. На длъжника били издадени
1
и фактури за консумативи с номера, както следва: № ********** от 16.08.2019г.; №
********** от 17.09.2019г.; № ********** от 15.10.2019г.; № ********** от 18.11.2019г.; №
********** от 18.12.2019г., с общ размер от 1971,30 лева с ДДС. Съгласно т. 5.12 от
Договора за наем № Н-00854 върху неплатените суми в общ размер от 3991,94 лева
претендират и 20 % лихва за забава в размер на 798,39 лева. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК /възстановен с протоколно определение от
16.01.2023г./ е подаден отговор на исковата молба, с който е посочено, че не дължи
процесните суми, тъй като депозитът в размер на 2700 лева бил останал у ищцовото
дружество и не бил възстановен, поради което прави възражение за прихващане до размера
на тази сума. Поддържа, че предвид навременното плащане, лихвите не били дължими.
Твърди, че помещението, което било отдадено под наем било самоволно запечатано от НДК
далеч преди изтичане срока на договора, като в помещението били останали вещи, които им
принадлежали и които ищецът отказвал да върне. Оспорва да са изразходвани консумативи
в размер на претендираната сума. Липсвали и доказателства за какво се претендират тези
консумативи. Твърди, че ищцовото дружество си е присвоило вещи, които надхвърлят
стойността на претендираните с исковата молба суми. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
С определение № 9756 от 14.03.2023г. съдът не е приел за съвместно разглеждане
насрещен иск, предявен от „Ф-МА“ ООД за осъждане на „Ф-МА“ ЕАД да заплати на
дружеството сума в размер на 30 795 лева, представляваща стойност на вещи, описани само
по наименование, които се твърди че са се намирали в помещение-павилион № 1, находящ
се в околното пространство на НДК на адрес: гр. С, пл. Б № 1, ползвано като пицария от „Ф-
МА“ ООД.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже наличието на
сключен договор за наем; размера на наемната цена; ползването на имота от ответника през
процесния период; размерът на ползваните консумативи за процесния период.
В конкретния случай между страните не е спорно обстоятелството, че е бил сключен
Договор за наем № Н- 00854 от 24.10.2016г. От съдържанието на същия се установява, че
ищцовото дружество е отдало под наем преместваем обект- павилион № 1 /В/, находящ се в
околно пространство на НДК, схематично посочено в Приложение № 1 към договора с площ
114 кв.м. В чл. 1.4 е посочено, че месечната наемна цена без включен ДДС е 2250 лева. В чл.
1.5 е уговорен депозит в размер на 2700 лева. Съгласно чл. 1.6 срокът на договора е от
01.12.2016г. до 30.11.2019г. включително.
В чл. 4.1 от договора е посочено, че същият влиза в сила, считано от 01.12.2016г. и е
със срок до 30.11.2019г. Съгласно чл. 4.3 и чл. 4.4 договорът за наем изтича при изтичане на
наемния срок, без да е необходимо връчване на писмено предизвестие или искане за това,
2
като по всяко време при взаимно писмено изразено съгласие на страните, действието на
договора може да бъде продължено и за следващ период при същите или при променени
условия.
Между страните не се установява договорът да е бил продължен след изтичане на
уговорения между тях срок. Напротив, от представените по делото доказателства, а именно-
писмо с изх. № 01120-1 от 27.11.2019г. по описа на НДК, получено от представител на
ответното дружество на 28.11.2019г., се установява, че към 26.11.2019г. общото задължение
на ответното дружество е в размер на 11463,16 лева с вкл. ДДС, както и че считано от
01.12.2019г. договор № Н-00854/24.10.2016г. е изтекъл и „Национален дворец на културата-
Конгресен център С“ ЕАД в качеството си на наемодател ще ограничи достъпа до него,
както и писмо с изх. № 00553 от 20.02.2020г. по описа на ДКК, адресирано до ответното
дружество, в което е посочено, че във връзка с постъпило писмо с вх. № 01120/25.11.2019г. и
изразено желание за удължаване на срока на договор № Н-00854/24.10.2016г., изтичащ на
30.11.2019г., молбата няма да бъде уважена и същият няма да бъде подновен за следващ
период. Посочено е, че към 18.02.2020г. общото задължение на „Ф-МА“ ООД по договора за
наем е в размер на 17631,76 лева с вкл. ДДС, като с оглед липсата на доброволно погасяване
на задълженията ще се ограничи достъпа до имота, като в качеството си на наемател следва
да бъде осигурен в 11.00 часа на 02.03.2020г. надлежно упълномощен представител за
подписване на приемо-предавателен протокол за връщане на държането на наетото
помещение, в противен случай имуществото в заведението ще бъде описано от комисия и
ще бъде съставен протокол. В писмо с изх. № 00553 от 26.02.2020г. представител на
ищцовото дружество е посочил, че към 26.02.2020г. общото задължение на ответното
дружество е 17 631,76 лева, както и че с оглед проведена среща между управителя на „Ф-
МА“ ООД и изпълнителния директор на НДК на 24.02.2020г. се предоставя отсрочка за
погасяване на всички задължения към НДК и освобождаване на помещенията, ведно със
собствения наличен инвентар, като крайният срок следва да е не по-късно от 10.03.2020г.
Със Заповед № IV-00025/10.03.2020г. на изпълнителния директор на „Национален
дворец на културата- Конгресен център С“ ЕАД е разпоредено да се сформира комисия,
която да запечата помещенията, предмет на Договор за наем № Н-00854/24.10.2016г., а
именно- помещението: преместваем обект- павилион № 1В, находящо се в околното
пространство на НДК с обща квадратура 114 кв.м. Представен е и Констативен протокол от
10.03.2020г., в който е посочено, че представител на наемателя не се е явил, като комисията
е констатирала наличието на следните вещи предвид невъзможността да се влезе в
помещението- 16 броя големи маси- палетна конструкция/ бял цвят; 33 броя пейки- палетна
конструкция/бял цвят; 4 малки маси- палетна конструкция/ бял цвят; 33 броя столове-
палетна конструкция/бял цвят; 6 маси-столове – палетна конструкция/сив цвят. След
извършването на описа на имуществото, комисията поставила лепенки на всички входове на
заведението.
От разпита на св. М П, служител на ищцовото дружество, се установява, че същата
работи на длъжност „Ръководител- отдел сграден фонд“. Твърди, че знае за сключения
3
договор, както и че преместваемите търговски обекти са общо 3, като за един от тях бил
сключен договор с „Ф-МА“. Сочи, че ползването на павилиона продължило до късната есен
на 2019г. Твърди, че по договора имало уговорка за заплащане на консумативи от
наемателя- такса битов отпадък, електроенергия, топла и студена вода и парно отопление.
Сочи, че наемателите разбирали за консумативите, като получавали ежемесечни фактури,
които получавали на посочения от тях имейл.
Св. Михаил Михаилов е посочил, че краят на месец септември 2019г. заведението
работело, представлявал търговски обект, в който се продавали храна и напитки. Посочил е,
че в заведението се ползвала вода и ток, като знаел, че октомври 2019г. било запечатано.
Твърди, че първият път, когато ходил, било май 2020 или юни, видял отвън, че било
запечатано, като външните маси били отвън, имало и пердета.
При така събрания доказателствен материал съдът намира, че по делото категорично
се установява, че страните за процесния период са били обвързани от валидно облигацинно
правоотношение с предмет предоставяне за ползване под наем на преместваем обект-
павилион № 1 /В/, находящ се в околно пространство на НДК.
По делото не се спори и че при сключване на договора за наем ползването на имот е
било предоставено на ответника, т.е фактическата власт върху имота е била предадена на
ответника в изпълнение на задълженията на наемодателя по чл. 1.2.1 от договора. Горното
се установява и от представения Приемо-предавателен протокол Приложение № 3 към
договор за наем № Н00854 от 01.12.2016г. От свидетелските показания на св. Попова и св.
Михаилов се установява, че ответникът е ползвал наетия обект до изтичане на срока на
договора. По делото не се установиха твърденията на ответника, че процесният имот е бил
запечатан преди изтичане на срока на договора /30.11.2019г./. Напротив, от показанията на
св. Попова, които съдът кредитира като логични, последователни и взаимосвързани се
установява, че наетият обект е бил запечатан след прекратяване на договора. Показанията на
св. Попова кореспондират на приетите по делото писмени документи /писма и протокол от
10.03.2020г./, както и на показанията на св. Михаилов, който е заявил, че при посещение на
обекта май-юни 2020г. същият е бил запечатан.
На следващо място, от съдържанието на договора и изходящите от ищцовото
дружество писма по безспорен начин се установява, че срочният договор за наем не е бил
подновяван след изтичане на уговорения между страните в чл. 4.1. от договора срок, поради
което е бил прекратен с изтичането на срока на договора, а именно на 01.12.2019г.
При така установените по делото обстоятелства съдът намира, че правопораждащите
факти на вземането за наемна цена, изразяващи се в наличието на валидно наемно
правоотношение между страните, ползването на наетия имот от страна на наемателя за
съответния период и настъпването на падежа за плащане на задължението, са установени по
делото. Възникването и изискуемостта на вземането за наемна цена поначало не е обвързано
с издаването и връчването на първични счетоводни документи /фактури/ за дължимата сума.
Издаването им е необходимо за осчетоводяване на вземането и облагането на доставката по
реда на ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит, но няма връзка с възникването и
4
изискуемостта на самото договорно вземане. В случая наемната цена съгласно чл. 5.3 от
договора е била дължима от 1-во до 10-то число на всеки календарен месец за месеца, за
който се дължи.
Основните спорни въпроси между страните са дали е заплатен депозит по договора за
наем в размер на 2700 лева, както и дали са ползвани консумативи от ответника и каква е
тяхната стойност за процесния период. По тези въпроси съдът намира следното:
От приетата и неоспорена ССчЕ, която съдът кредитира като пълно и компетентно
изготвена на основание чл. 202 ГПК се установява, че от предоставената информация с
писмо № 10-24-04-71/22.02.2023г. на ТД на НАП, офис „Център“ се установява, че
процесните фактури № ********** от 07.11.2019г., № 10000040591 от 16.08.2019г., №
********** от 17.09.2019г., № ********** от 15.10.2019г., № ********** от 18.11.2019г. и
№ ********** от 18.12.2019г. са осчетоводени и включени в дневниците за покупки и са
подадени със справка-декларация в ТД на НАП. Вещото лице е посочило, че по процесните
фактури дружеството-ответник е упражнило право на ползване на данъчен кредит.
Осчетоводяването на процесните фактури е равнозначно на признаване на задължението,
включително и на факта на извършване и приемане на работата, за която е издадена
фактурата. В този смисъл e трайно установената съдебна практика на ВКС, обективирана в
Решение № 138 от 17.10.2011г. по т. д. № 728/2010г., II т. о., ТК, Решение № 42 от
19.04.2010г. по т. д.№ 593/2009г. на ІІ т.о., Решение № 166 от 26.10.2010г. по т. д. №
991/2009г. на ІІ т.о., Решение № 23 от 07.02.2011г. по т. д. № 588/2010г., ІІ т.о., Решение №
47 от 08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г. на ІІ т.о. и цитираното в него Решение № 34 от
22.02.2010г. по т. д. № 588/2009г./, в която се приема, че фактурите отразяват възникналото
между страните правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество,
включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит
по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях. Т.е. ответникът с
предприемане на съответните счетоводни операции е признал задължението си към
ищцовото дружество за дължима месечна наемна цена, както и използваните консумативи и
техният размер.
Уговореният между страните депозит е в размер на 2700 лева, като съгласно чл. 6.1.
от договора същият е следвало да бъде заплатен в срок до 20.12.2016г. Тълкувайки
разпоредбите на договора на основание чл. 20 ЗЗД с цел установяване на волята на страните
съдът намира, че страните са посочили, че депозит в определения размер е дължим в
двумесечен срок от сключване на договора за наем, като липсва изявление на страните, че
същият е заплатен, за да може да се приеме, че договорът служи за разписка по чл. 77 ЗЗД,
каквито са възраженията на ответника. Напротив, посочване на конкретен срок за
изпълнение на това задължение обуславя извод, че към датата на сключване на договора
/24.10.2016г./ такъв не е бил заплатен. На следващо място, от приетите доказателства по
делото, а именно от преводно нареждане от 18.01.2017г. за сумата от 2700 лева с основание
за плащане фактура ********** от 08.12.2016г. наем за м. 12.2016г.; преводно нареждане от
18.01.2017г. за сумата от 2700 лева с основание за плащане наем за м. 01.2017г.; преводно
5
нареждане от 25.01.2017г. за сумата от 832,40 лева с основание за плащане „П В В
********** ф ра ********** *********/15.11.2012г.; преводно нареждане от 03.04.2017г. за
сумата от 5400 лева с основание за плащане **********, **********; преводно нареждане
за сумата от 2700 лева от 15.05.2017г. с основание за плащане **********; приходен касов
ордер № ********** от 20.06.2017г. за сумата от 1015,34 лева консумативи, платени на каса;
преводно нареждане от 28.06.2017г. за сумата от 2700 лева с основание за плащане
*********; преводно нареждане от 15.08.2017г. за сумата 5400 лева с основание за плащане
**********, **********; преводно нареждане от 14.09.2017г. за сумата от 1500 лева с
основание за плащане „К В А ********** консумативи по договор № 00854/24.10.16 Ф-МА
*********/29.08.2014“; преводно нареждане от 16.10.2017г. за сумата от 3900 лева с
основание за плащане **********-2700 лева и 10003133-1200 лева; преводно нареждане от
14.11.2017г. за сумата от 3000 лева с основание за плащане **********-1500, 10000311772-
1500; преводно нареждане от 16.01.2018г. за сумата от 2500 лева с основание за плащане
**********; преводно нареждане от 29.03.2018г. за сумата от 2000 лева с основание за
плащане „Б М Л ********** консумативи по договор Н-00854/24.10.2016
*********/22.02.2016“; преводно нареждане от 30.03.2018г. за сумата от 975,24 лева с
основание за плащане „name za 102017 s-no dog.00854 102016“; преводно нареждане от
30.03.2018г. за сумата от 2700 лева с основание за плащане „name 03.2018 s-no dog.00854
10.2016“; преводно нареждане от 02.04.2018г. за сумата от 1340 лева с основание за плащане
„наем с-но дог. 00854102“; преводно нареждане от 10.04.2018г. за сумата от 1350 лева с
основание за плащане „наем с-но дог.“; преводно нареждане от 16.04.2018г. за сумата от
1350 лева с основание за плащане „наем с-но дог.“; преводно нареждане от 17.04.2018г. за
сумата от 1350 лева с основание за плащане „наем с-но дог.“; преводно нареждане от
19.04.2018г. за сумата от 2700 лева с основание за плащане „наем с-но дог.“; преводно
нареждане от 20.04.2018г. за сумата от 1350 лева с основание за плащане „наем с-но дог.“;
преводно нареждане от 30.04.2018г. с основание за плащане „наем с-но дог.“; преводно
нареждане от 08.05.2018г. за сумата от 1350 лева с основание за плащане „наем с-но дог.“;
преводно нареждане от 10.05.2018г. за сумата от 1280 лева с основание за плащане „наем с-
но дог.“; преводно нареждане от 19.06.2018г. за сумата от 1280 лева с основание за плащане
„наем с-но дог.“; преводно нареждане от 19.07.2018г. за сумата от 2700 лева с основание за
плащане „наем с-но дог.“; преводно нареждане от 15.08.2018г. за сумата от 2700 лева с
основание за плащане „наем с-но дог.“; преводно нареждане от 27.09.2018г. за сумата от
5000 лева с основание за плащане „наем М0918 М 10 18 Ф-МА ООД“; преводно нареждане
от 15.10.2018г. за сумата от 500 лева с основание за плащане „Б М Л **********
консумативи по дог 4- 00854/24/10/2016 *********/22.02.2016“; преводно нареждане от
05.03.2019г. за сумата от 2482,50 лева с основание за плащане „наем и консумативи“;
преводно нареждане от 12.03.2019г. за сумата от 3475,50 лева с основание за плащане „наем
и консумативи“; преводно нареждане от 28.03.2019г. за сумата от 1986 лева с основание за
плащане „наем и консумативи“; преводно нареждане от 04.04.2019г. за сумата от 993 лева с
основание за плащане „наем и консумативи Ф-МА“; преводно нареждане от 08.04.2019г. за
сумата от 1489 лева с основание за плащане „наем и консумативи“; преводно нареждане от
6
12.04.2019г. за сумата от 993,05 лева с основание за плащане „наем и сонсум.дасей бизнес
груп“; преводно нареждане от 15.04.2019г. за сумата от 1042,70 лева с основание за плащане
„наеми консумативи –Ф-МА“; преводно нареждане от 17.04.2019г. за сумата от 1400 лева с
основание за плащане „наем и консумативи Ф-МА“; преводно нареждане от 17.04.2019г. за
сумата от 2507,45 лева с основание за плащане „наем и консумативи Ф-МА“; преводно
нареждане от 24.04.2019г. за сумата от 2300 лева с основание за плащане „Б М Л **********
по дог Ф-МА *********/22.02.2016“; преводно нареждане от 22.05.2019г. за сумата от 1000
лева с основание за плащане „наем и консумативи“; преводно нареждане от 28.05.2019г. за
сумата от 1000 лева с основание за плащане „К К Д ********** консумативи
*********/18.01.2012“; преводно нареждане от 30.05.2019г. за сумата от 1500 лева с
основание за плащане „наем и консумативи“; преводно нареждане от 04.06.2019г. за сумата
от 1000 лева с основание за плащане „К К Д ********** консумативи
*********/18.01.2012г“; преводно нареждане от 03.07.2019г. за сумата от 950 лева с
основание за плащане „наем и консумативи Ф-МА“; преводно нареждане от 08.07.2019г. за
сумата от 1000 лева с основание за плащане „наеми консумативи дасей бизнес груп оод“;
преводно нареждане от 22.08.2019г. за сумата от 1976 лева с основание за плащане „наеми
консумативи Ф-МА оод“; преводно нареждане от 28.08.2019г. за сумата от 1986 лева с
основание за плащане „наем и консумативи“; преводно нареждане от 13.09.2019г. за сумата
от 1489 лева с основание за плащане „наем 09 2019 Ф-МА оод“; преводно нареждане от
18.09.2019г. за сумата от 993 лева с основание за плащане „наеми и консумативо Ф-МА
оод“; преводно нареждане от 19.09.2019г. за сумата от 859 лева с основание за плащане
„наем консумативи Ф-МА оод“; преводно нареждане от 20.09.2019г. за сумата от 1042,50
лева с основание за плащане „наем и консумативи“; преводно нареждане от 30.09.2019г. за
сумата от 1013,88 лева с основание за плащане „наем и консумативи Ф-МА оод“; преводно
нареждане от 03.10.2019г. за сумата от 1489,50 лева с основание за плащане „наем и
консумативи Ф-МА“; преводно нареждане от 03.10.2019г. за сумата от 1300 лева с
основание за плащане „наем и консумативи“; преводно нареждане от 04.10.2019г. за сумата
от 1986 лева с основание за плащане „наем и консумативи джек бизнес груп оод“; преводно
нареждане от 09.12.2019г. за сумата от 2590 лева с основание за плащане „наем и
консумативи – Ф-МА оод“; преводно нареждане от 05.03.2020г. за сумата от 2396 лева с
основание за плащане „наеми Ф-МА“; преводно нареждане от 05.03.2020г. за сумата от 2596
лева с основание за плащане „наеми Ф-МА оод“, не се установява ответникът, комуто е
доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване, да е
заплатил депозит в размер на 2700 лева по сключения договор за наем. Представените
документи за извършени плащания с оглед изричните основания за погасяване, посочени в
тях, касаят заплащане на дължима наемна месечна цена и сторени консумативни разходи.
Поради което съдът приема, че по делото не е установено заплащане от страна на ответника
на депозит в размер на 2700 лева и своевременно релевираното възражението за
прихващане е неоснователно.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявените искове за признаване за
установено, че ответникът дължи наемна цена в останалия неизплатен размер от 2020,64
7
лева за месец ноември 2019г. по сключения договор за наем, както и 1971,30 лева,
представляваща консумативни разходи са основателни и следва да бъдат уважени.
Възраженията на ответника, касателно извършени подобрения в имота, както и
задържане на собствени на дружеството-ответник вещи, не са предмет на разглеждане в
настоящото производство, поради което не следва да бъдат обсъждани.
По отношение на акцесорната претенция по чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира, че с разпоредбата на чл. 5.12 от договора съгласно която при забава с
повече от 15 дни на плащането на наемната цена или на каквито и да е други дължими суми
във връзка с договора наемодателят има право да начисли лихва за забава в размер на 0,2 %
на ден за всеки ден забава върху всяка една дължима сума по време на изпълнение на
договора, но не повече от 20 % от наемната цена за един месец за всяка конкретна забава,
страните са уговорили неустойка за забава. По делото се установи неизпълнение на
задълженията на ответника да заплати дължимата наемна цена за месец ноември в пълен
размер и дължимите консумативи за м. 7, 8, 9, 10, 11.2019г., поради което е и изпаднал в
забава и дължи и начислената неустойка в определения в договора размер. В случая 20 % от
3991,94 лева, а именно 798,39 лева.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. В заповедното производство
е сторил разноски за държавна такса в размер на 95,80 лева, като заявлението не е подадено
от юрисконсулт, а от представител на заявителя- Ангел Митев, поради което в заповедното
производство се дължат единствено сторените разноски за държавна такса /както е издадена
заповедта за изпълнение/, не и разноски за юрисконсулт. В исковото производство ищецът е
сторил разноски за държавна такса в размер на 113,88 лева, депозит за ССчЕ в размер на 300
лева и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 200 лева с оглед фактическата и правна
сложност на делото, представените по делото множество писмени документи, както и броят
на проведени съдебни заседания. Така на ищеца следва да се присъдят разноски в общ
размер от 613,88 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че „Ф-МА“
ООД, ЕИК **** /в ликвидация/, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. Ц О № 20,
дължи на “Ф-МА” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, пл. Б № 1,
главна сграда на НДК, следните суми: сумата от 3 991,94 лева, включваща сумите както
8
следва: сума в размер на 2020,64 лева, представляваща останала незаплатена част от
дължима наемна цена, с включена такса управление за м.ноември 2019г., дължима съгласно
Договор за наем №Н-00854 от 24.10.2016г., за която сума е издадена фактура №**********
от 07.11.2019г. и сумата от 1971,30 лева, дължима стойност на консумативи, за които са
издадени 5 бр. фактури в периода 16.08.2019г.- 18.12.2019г., ведно със законна лихва върху
главницата от 04.06.2021г. до изплащане на вземането и 798,39 лева, представляваща
неустойка за забава за периода от 11.08.2019г. до 03.06.2021г., за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 31819/2021г. по описа на СРС, 25-ти състав.
ОСЪЖДА „Ф-МА“ ООД да заплати на “Ф-МА” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 95,80 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от
613,88 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9