№ 125
гр. Варна, 28.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20253000500088 по описа за 2025 година
намира следното:
Производството е образувано по въззивни жалби на всяка от страните в
първоинстанционното производство против различни части на решение №
859/22.07.24г., поправено с решение № 1462/27.12.24г., постановени по гр. д.
№ 2548/22г. на ОС-Варна, както следва:
1.Въззивна жалба, подадена от Вероника Луиза К. Г. от гр. Варна чрез
адв. Св. Т. от АК-Варна, в частта на решението, с която същата е осъдена да
заплати на И. К. Т. обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и неудобства от нанесен побой на 26.01.18г.
в гр. Варна, при който са получени описани травматични увреждания, страх,
унижение, за разликата над сумата от 3 000 лв. до присъдения размер от
15 000 лв., ведно със законната лихва от 06.12.19г. до окончателното
изплащане на задължението. Счита се, че решението в обжалвана му част е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и
задължителната съдебна практика, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, както и е необосновано. Посочено е, че е
налице противоречие с нормата на чл. 52 от ЗЗД и с актуалната съдебна
практика по нейното приложение относно определянето на обезщетението за
неимуществени вреди във всеки конкретен случай. Счита се, че определеното
от съда обезщетение е завишено и не отговаря на конкретните факти и
обстоятелства по делото, както и на социално-икономическата конюнктура в
страната към датата на деликта. При правилно установени факти (с
изключение на неправилно възприетото заключение на съдебно-
психологическата експертиза) съдът неправилно ги е интерпретирал.
Поддържа се, че по делото е било установено, че не е налице причинно-
следствена връзка между получените травми от ищцата при инцидента на
1
26.01.18г. и установената през есента на 2022г. дискова херния в шийния
отдел, причинила й тежките страдания в предходните 2-3 години и наложила
операцията в Турция през м. 11.22г. Наведени са конкретни съображения,
основани на интерпретация на доказателствения материал, че нанесените на
26.01.18г. телесни увреждания на ищцата са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота – лека телесна повреда. Освен
това негативните последици за психическата и емоционално-волевата й сфера
са отшумели за период от не повече от 2 седмици след инцидента. Отчитайки
горните факти, както и икономическите условия в страната към датата на
увреждането (размер на минималната работна заплата /МРЗ/ от 510 лв.), се
счита, че присъденото обезщетение от 15 000 лв. (30 МРЗ) е прекомерно, вкл.
и съпоставено с присъжданите обезщетения по сходни казуси (цитирани са
решения на ВКС). Наведени са оплаквания и за допуснати процесуални
нарушения, тъй като съдът не е обсъдил доказателства, свързани
установяването на факти относно начина на извършване на деликта – при
възникнал конфликт по повод предаване на дете. Поддържа се, че в случая
ищцата не е имала никакво основание да пречи на ответницата да си вземе
детето, което морално укоримо поведение също следва да бъде отчетено при
определянето на справедливия размер на обезщетението. Претендира се
отмяна на решението за разликата над 3 000 лв. до присъдения размер от
15 000 лв., ведно със законната лихва от 06.12.19. до окончателното й
изплащане, като на въззивницата се присъдят разноските за въззивната
инстанция.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна И. К. Т. чрез адв. Д. С. от АК-Варна, с който същата е
оспорена като неоснователна. Изложени са подробни съображения в отговора
чрез извършен анализ на доказателствения материал по делото. Счита се, че
претендираният размер на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди е в съответствие с принципа за справедливост, поради което решението
в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
2. Въззивна жалба, подадена от И. К. Т. чрез адв. Д. С. от АК-Варна, в
частта на решението, с която искът й против ответницата Вероника Луиза К.
Г. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, е бил отхвърлен
за разликата над присъдения размер от 15 000 лв. до размер от 25 000 лв.,
ведно със законната лихва от 06.12.19г. до окончателното й изплащане.
Изложени са и подробни съображения за неправилност на обжалваното
решение поради неприети отводи на съдията и на вещо лице по
първоинстанционното дело. Освен това се излага, че съдът безкритично е
възприел заключенията на единичната и тройна СМЕ, въпреки че същите
противоречат на писмените доказателства по делото и на научните
изследвания в областта на неврохирургията, което е довело до формирането на
грешни изводи от фактическа и правна страна. Необосновано са били
изключени показанията на свидетеля Васви. Счита се, че съдът неправилно е
възприел тезата на комплексната СМЕ за отсъствието на ротационен
2
механизъм при нанасяне на ударите, тъй като такъв се установявал от белезите
в тилната и теменната част на главата на ищцата и от описания от последната
в исковата й молба начин на получаване на ударите, които не са били
опровергани от ответната страна. Поддържа се, че към 30.01.18г. е било
установено наличието на дискова херния чрез извършените образни
изследвания, защото протрузия на ниво С5-С6 е стадий на дисковата херния.
Същевременно при извършеното изследване чрез ЯМР на 10.10.22г., е било
установено наличието на дисковата херния на ниво С5-С6. Поради това се
счита, че налагащият се извод е за наличието на причинна връзка между
получените на 26.01.18г. травми и дисковата херния, оперирана през 2022г.,
тъй като въпреки положените своевременно усилия за адекватно
консервативно лечение, не е бил постигнат желания резултат. Именно поради
ранния етап на развитието на дисковата херния, операция не се е налагала
непосредствено след датата на инцидента (съобразно показанията на
свидетеля Васви). Допълва се, че съдът не е отчел установеното чрез
извършените образни изследвания наличие на изгладена шийна лордоза с
данни за травматична кифоза, както и потвърденото с решение на ТЕЛК 50%
нетрудоспособност на ищцата, което сочи на хроничност на състоянието,
създадено от понесените при процесния инцидент травми. Поддържа се, че
заключението на комплексната СМЕ противоречи на медицинската наука,
доколкото твърдят, че бълджинг, протрузия и дискова херния са различни
неща, а всъщност протрузията е стадий на дисковата херния. В тази връзка се
поддържа, че намерената чрез образното изследване от 30.01.18г. находка
„медианна и двустранна парамедианна дискова протрузия“, т.е. изпъкване на
диска в двата края и средата, не е възможно да се получи при дегенеративни
изменения. Допълнителен аргумент за вида на нанесените травми в шийния
отдел на гръбначния стълб, е наличието на болки и парези от засягането на
нервните коренчета, довело до прием в шоковата зала на спешното отделение
4 дни след побоя. Поради това причинената от ударите дискова протрузия е
довела до притискане на нервните коренчета и наличието на съответния
болков синдром и изтръпване на крайниците. В тази връзка страната счита, че
следва да се кредитира заключението на вещото лице д-р Петков и отговорите
на д-р Трендафилов, дадени в съдебно заседание. Обобщава се, че изгладената
шийна лордоза до степен на травматична кифоза, леко стеснени дискални
пространства на нива С4-С5-С6-С7 и установения гибус на ниво С5, не са с
дегенеративен произход, а с травматичен такъв. Заключението на
комплексната СМЕ не следва да бъде кредитирано, тъй като не взема предвид
безспорно установеното наличие на увреждането на нервните коренчета след
инцидента, което е в резултат именно на компресионен механизъм на
въздействието, както и противоречи на решението на ТЕЛК. Отделно от това
по делото е била установена и получена след побоя психотравма от ищцата,
което също следва да бъде съобразено при определянето на справедлив размер
на обезщетението за неимуществени вреди. При определянето на последния
следва да се вземат предвид и икономическата конюнктура в страната.
3
Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска
до размер от 25 000 лв., ведно със законната лихва от 06.12.19г. до
окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на разноските за
двете инстанции. Отправено е искане да се приеме като доказателство по
делото извадка от учебник по неврохирургия т. ІІІ, стр. 216 и стр. 228,
издателство на БАН, с цел да се опровергаят твърденията на вещите лица от
комплексната СМЕ, че протрузията и дисковата херния са две различни неща.
В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от
насрещната страна Вероника Луиза К. Г. от гр. Варна чрез адв. Милен Ралчев
и адв. Св. Т. от АК-Варна, с който същата е оспорена като неоснователна по
подробно изложени съображения. Изтъква се, че по делото не са налице
доказателства, от които да се установява, че механизмът на травмиране на
шията на ищцата при процесния инцидент, е „ротационен“ и „компресионен“.
Установено е, че механизмът е „екстензионен“ – чрез дърпане на шията назад,
което кореспондира с получената от ищцата лека телесна повреда, изразяваща
се в травма на нервните коренчета в шиен отдел. В тази връзка се поддържа, че
при ищцата е налице болестно състояние на гръбначния стълб, изразяващо се
в дискова херния, която е резултат от хронични прогресивни дегенеративни
процеси. Последните, съчетани с начина на живот на ищцата и
съществуващите за нея професионални вредности, са довели до появата и
развитието на дисковата херния в шийния отдел на гръбначния стълб,
лекувана оперативно през 2022г. Изводът е основан на медицинските
изследвания от 26.01.18г. и 06.02.28г., в които липсват констатации за
травматични увреждания на телата на прешлените (а само травма на нервни
коренчета в шийния отдел на гръбначния стълб). Констатациите при тези
образни изследвания са били за наличието на признаци на дегенеративните
заболявания, от които е страдала ищцата – изгладена шийна лордоза с
формиране на гибус на ниво С4-С5. При компютърното томографско
изследване от 30.01.18г. е установено наличието на остеофити по
прешленните тела, дискова протрузия и бълджинг на дисковете на няколко
етажа на шийния отдел. Тази „етажност“ на находката е доказателство според
експертите за болестни изменения в междупрешленните пространства на
отделните гръбначни прешлени, получени в резултат на хроничния
дегенеративен процес. Акцентира се и на резултата от проведен
гинекологичен преглед след инцидента, който доказвал липсата на парези на
долни и горни крайници, които да са причинени от травмите на 26.01.18г. Тъй
като през периода от м. 02.18г. до м. април 2021г. ищцата не е търсила
медицинска помощ, изводът според въззиваемата страна е, че травмата в
областта на шията от 2018г. е била лека и е отшумяла. В този период ищцата
се омъжила и през м. май 2020г. организирала голямо сватбено тържество, а
след това забременяла и е родила дете, като междувременно е практикувала
интензивно и своята професия като козметик в собственото си козметично
студио (в тази връзка страната се позовава на ГФО на дружеството на ищцата
за периода от 2014г. до 2022г., в които липсва отбелязване за нает персонал, но
4
при декларирана активно осъществявана стопанска дейност), предприела е
множество пътувания и екскурзии в страната и в чужбина. Проведеният през
2021г. медицински преглед е бил по повод наличието на костно заболяване в
областта на големите пръсти на ходилата и придружаващи заболявания –
травми на китката и дланта и увреждане на прешленните дискове в шиен
отдел. Поради това и проведеното изследване не е било насочено към шийния
отдел и е установило лявоконвексна идиопатична ювенилна сколиоза. По-
късното изследване през същата година е установило наличието на синдром
на карпалния тунел и буниони, както и болка и изкривяване в торакалния, а не
в шийния отдел на гръбначния стълб. През м. април 2021г. пък били
установени чрез рентгенографско изследване остеофити на прешленните тела,
остеохондрозни промени в С5-С6 и спондилолистеза на ниво С4-С5. Тези
дегенеративни изменения в шийния отдел не са с травматичен произход.
Поради това и се поддържа, че именно прогресивните дегенеративни промени
в шийния отдел на гръбначния стълб, са довели до дисковата херния, лекувана
оперативно в Турция през 2022г. Още повече, че в епикризата, издадена от
турската клиника, е било посочено, че оплакванията на ищцата са с 1-месечна
давност. Доказателство за тези хронични дегенеративни болестни процеси
ответницата намира и в резултата от проведения ЯМР в клиниката в Турция,
при който са били установени и дискова протрузия на лумбалния отдел
(кръста). От това се заключава, че патологичните процеси в гръбначния стълб
в резултат на хронични заболявания, продължават да се развиват. Счита се, че
искането за приемане като писмено доказателство на извлечение от учебник
по медицина, е преклудирано, а отделно от това по съществото си искането е
такова за приобщаване на експертни знания и опровергаване на събрани по
делото такива, не по установения от процесуалния закон ред. Поради това
искането се счита за неоснователно. Претендира се решението да бъде
потвърдено в частта му, с която претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства от
нанесен побой на 26.01.2018г. в паркирано в гр. Варна, на ул. „Момина сълза“
№ 6 моторно превозно средство, при който са получени телесни увреждания,
изразяващи се в отоци по окосмената част от главата, кръвонасядания в
областта на лицето, контузия на шията (травма на нервни коренчета в шиен
отдел) и лявата длан, получени вагинално кървене и „дискова херния на ниво
C5-C6”, болки, страдания, стрес, страх, унижение, ведно със законната лихва
от 06.12.2019г., е била отхвърлена за разликата над 15 000 лв. до паричната
сума от 25 000 лв., като правилно. Претендират се разноските за въззивната
инстанция.
Решението не е обжалвано и поради това е влязло в сила в следните
части:
1. в частта, с която Вероника Луиза К. Г. е осъдена да заплати на И. К. Т.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000 лв.,
ведно със законната лихва от 06.12.19г. до окончателното й изплащане;
5
2. в частите, с които са отхвърлени исковете на И. К. Т. против Вероника
Луиза К. Г. за:
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
25 000 лв. до претендирания първоначално размер от 50 000 лв.;
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди под формата на
претърпяна загуба в размер на 8 704.15 лв., изразяващи се в заплащането
на левовата равностойност на 7 904.15 турски лири в клиника в Турция,
320 лв. за ядрено-магнитен резонанс, 20 лв. такса за запис на ЯМР, 460
лв. за извършен езиков превод, причинени от нанесен побой на 26.01.18г.
в гр. Варна, ведно със законната лихва от посочената дата до
окончателното изплащане на обезщетението;
за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение за
неимуществени вреди за времето от 26.01.18г. до 05.12.19г. включително.
Настоящият състав на съда намира, че искането на въззивницата Т. за
приемане като доказателство по делото на извлечение от учебник по
неврохирургия т. ІІІ, стр. 216 и стр. 228, издателство на БАН, е неоснователно.
Копия от тази научна публикация са представени и към писмените бележки на
процесуалния представител на страната, приложени към
първоинстанционното дело на л. 716-717. По-важното обаче е, че същите
представляват научна публикация, изискваща експертно знание за нейната
оценка, каквито могат да бъдат събирани само по предвидения в ГПК ред –
чрез изслушването на заключението на експерт. По поставените въпроси пред
първоинстанционния съд са изслушани заключенията на две единични и една
комплексна СМЕ, които ще бъдат анализирани от въззивния съд след съвкупна
преценка с останалия по делото доказателствен материал. Съдът намира, че не
е налице основание за служебно назначаване пред въззивната инстанция на
нова експертиза.
Делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно
заседание. Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата Т. за приемане като
доказателство по делото на извлечение от учебник по неврохирургия т. ІІІ,
стр. 216 и стр. 228, издателство на БАН.
НАСРОЧВА делото в открито с.з. на 02.04.25г. от 09:30 часа, за която дата
и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители
(въззивницата Т. – чрез адв. Д. С., въззивницата Г. – чрез адв. Св. Т.).
Определението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7