Решение по адм. дело №193/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, образувано по депозирана искова молба до Административен съд гр. Търговище от А. Н. А. с постоянен и настоящ адрес [населено място], [улица] която сочи, че през месец юни 2020г. е придобил 80 процента ТЕЛК, който е изтекъл на 01.06.2021г. Твърди, че е претърпял имуществени вреди, вследствие забавено изплащане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като на 19.05.2022г. е входирал заявление до РЗИ – Търговище да бъде преосвидетелстван по повод изтичащо ТЕЛК решение, което служебно е било удължено. Получил писмо, като е изпълнил всичко необходимо и се е явил на посочената дата в ТЕЛК - Търговище.

На 15.02.2023г. се е явил и заявил, че желае произнасяне по представените документи, вследствие на което било издадено решение от 15.02.2023г. с отразяване „поради вина на лицето“. Сочи, че с Разпореждане № **********/29.03.2023г. на ръководител „Пенсионен отдел“ при ТП на НОИ - Търговище му била променена пенсията, считано от 01.01.2023г. до 15.02.2023г., като реално бил ощетен със 735лв. Обжалвал разпореждането, като е последвало потвърдително решение на директора на НОИ - Търговище. Решението било обжалвано, по което било образувано АД № 105/2023г. на Административен съд - Търговище, като входирал и иск по чл. 203 от АПК, който бил отделен, но към него момент преценил, че следва да оттегли исковата си претенция. След отвод на съдиите делото е било изпратено в АС- Разград, образувано е дело, по което било постановено решение, потвърдено от ВАС, без да сочи номера и дати. Сочи, че било отменено Разпореждане № 61070988383/29.03.2023г. на ръководител „Пенсионен отдел“ при ТП на НОИ – Търговище, също така и Решение № 2153-25-25 от 16.05.2023г. на ръководителя на ТП на НОИ - Търговище.

Ищецът твърди, че е подал искане за доброволно заплащане, като е получил отказ от директора на НОИ – Търговище, затова предявява и настоящия иск. Сочи, че 4 - месечния срок е следвало да изтече около юни 2023г. и е следвало сумата от 735 лв. да получи тогава. Вместо това той получил сумата едва на 11.03.2025г., в която връзка е предявен иска за претърпени имуществени вреди, представляващи пропусната полза вследствие късното изплащане на сумата, като претендира осъждането на ответника за заплащане на лихви. С уточняваща молба рег. № ДА-01-1143/16.04.2025г. ищецът прецизира исковата си претенция, като освен, че е конкретизирал ответника, сочи, че цената на иска е в размер на 164,36 лв. като заявява, че претендираната сума произтича от задължение за заплащане на лихви, вследствие късно изплащане на сума от 735,52 лв. за периода от 27.07.2023г. до 11.03.2025г. като пояснява, че 27.07.2023г. е датата на която е изтекъл 4 - месечния срок за произнасяне на административния орган, а 11.03.2025г. е датата на която са му били изплатени 735,52 лв. С оглед заявената искова претенция в исковата молба и уточнение към нея е отправено искане до съда за уважаване на исковата претенция, като основателна и доказана, както и да бъде осъден ответника да заплати претендираната сума, представляваща лихва в размер на 164,36 лв. В съдебно заседание се представлява от служебно назначен представител адв. Ш., ШАК, която поддържа исковата молба.

Ответникът – Национален осигурителен институт, чрез процесуалния си представител оспорва, исковата претенция по основание, и по размер, с искане същата да бъде отхвърлена. Съображения в тази насока са изложени в депозирано по делото писмено становище. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Шумен дава заключение за основателност на претенцията.

Шуменският административен съд, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

По делото няма спор от фактическа страна.

С разпореждане от 19.11.2020 год. на А. е била изменена отпуснатата лична пенсия за ИОЗ считано от 21.06.2020 г. до 01.07.2020 г. Актът е издаден на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 б. „д” от Кодекс за социално осигуряване (КСО) във връзка с ЕР № 1843 от 26.06.2020 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Търговище” АД. На лицето е била определена 80% ТНР, с дата на инвалидизиране 01.06.2020 г. и срок за една година до 01.06.2021 г. Бил е признат и осигурителен стаж по чл. 75, ал. 1 от КСО до 21.06.2020 г. в размер на 28 г., 10 м. и 27 дни и осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 от КСО в размер на 5 г. 9 месеца. Съгласно признатия осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 от КСО, пенсионният орган е приложил коефициент 0,7 на основание чл. 75, ал. 2, т. 2 от КСО. Била е определена лична пенсия за ИОЗ в размер на 245, 69 лв., считано от 21.06.2020 г. и в размер на 262,50 лв. считано от 01.07.2020 г. С последващо разпореждане пенсията е била преизчислена на основание чл. 102, ал. 1, т.1 от КСО с допълнително придобит осигурителен стаж от 1 месец и 2 дни след отпускане на ЛП за ИОЗ. Бил е признат осигурителен стаж по чл. 75, ал. 1 от КСО до 21.06.2020 г. в размер на 28 г., 10 м. и 27 дни, осигурителен стаж след датата на инвалидизиране в размер на 01 м. и 02 дни и осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 от КСО в размер на 5 г. 8 месеца, съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Определен му е размер на пенсията за получаване от 01.04.2021 г. в размер на 315 лв. Със заявление вх. № ТГ-З-304 от 19.05.2022 г. до ТЕЛК чрез РКМЕ [населено място] е поискал да бъде преосвидетелстван за ТНР поради изтичане срока на последното експертно решение. Към заявлението са били приложени медицинско направление за ТЕЛК от личен лекар с приложени към него медицински документи. В заявлението е посочил адрес за кореспонденция в [населено място]. С ЕР на ТЕЛК № 101 от 15.02.2023 г. на А. е призната ТНР от 50%, с дата на инвалидизиране 21.06.2020 г., със срок за една година до 01.02.2024 г. В ЕР е посочено, че същото е взето по документи на основание чл. 40, ал. 1, т.1 , от ПУОРОМЕРКМЕ. Същото е влязло в сила на 07.03.2023 г. Със заявление вх. № 2107-25-18 от 15.02.2023 г. до ръководителя на ТП на НОИ – Търговище е поискано от А. да му бъде отпусната лична пенсия за ИОЗ. С оглед на ЕР № 101 от 15.02.2023 г., с което на А. е призната ТНР от 50%, компетентния орган е възобновил и намалил пенсията считано от 15.02.2023 г. до 01.02.2024 г. Пенсионният орган е приложил коефициент 0,5, съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2, т. 3 от КСО. Недоволен от постановения административен акт, А. е подал жалба пред ръководителя на ТП на НОИ – Търговище. С Решение № 2153-25-25 от 16.05.2023 г. жалбата е била отхвърлена.

Във връзка със съдебно оспорване на постановения административен акт, с решение № 582/25.07.2024 г., постановено по адм. дело № 190/2023 г. по описа на Административен съд – Разград е отменено Решение № 2153-25-25 от 16.05.2023 год. на ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Търговище, потвърдено с решение № 1524/18.02.2025 г., постановено по АД № 10803/2024 г. по описа на ВАС, влязло в законна сила на 18.02.2025 г.

Издадено било разпореждане №2136-25-1/28.02.2025 г. от ръководител ПО, с което е разпоредено пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 01.01.2023 г. до датата на преосвидетелстване, както следва от 01.01.2023 г. на осн. чл.75 от КСО и чл.30 от НПОС е възстановена пенсия и е определена в размер от 490.35 лв.

С молба ищецът поискал от ответника заплащане на лихва поради закъснялото изплащане на сумата, в отговор на която с писмо изх. № 1023-25-76#/17.03.2025 г. А. бил уведомен, че искането му няма да бъде удовлетворено.

От представените и приети като доказателства по делото приложени към молба рег.№ ДА-01-2708/20.10.2025 г. се установява, че сума в размер на 735.53 лв., представляваща доплащане за периода 01.01.2023 – 14.02.2023 г. е изплатена на 07.03.2025 г. и получена от А. на 11.03.2025 г.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства, Съдът съобрази следното от правна страна:

Съгласно чл. 203 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявената от ищеца искова претенция се явява допустима, доколкото няма спор, че с решение № 582/25.07.2024 г., постановено по адм. дело № 190/2023 г. по описа на Административен съд – Разград е отменено Решение № 2153-25-25 от 16.05.2023 год. на ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Търговище, потвърдено с решение № 1524/18.02.2025 г., постановено по АД № 10803/2024 г. по описа на ВАС, влязло в законна сила на 18.02.2025 г.

При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на НОИ, изразяващо се в издаването на незаконосъобразни административни актове.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се доказа наличието и на останалите, предвидени в закона, материални предпоставки.

Имуществените вреди по принцип представляват претърпяна загуба и/или пропусната полза. За да е налице претърпяна загуба е необходимо нещо да съществува в патримониума на ищеца и в резултат на незаконосъобразен акт, действие или бездействие да се е стигнало до неговата липса, погиване, увреждане, т. е. до намаляване на имущественото състояние, до обедняване с нещо. Пропусната полза пък, каквато се претендира в настоящото съдебно производство от ищеца, в доктрината и съдебната практика се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил лишен от сигурна облага. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението (в този смисъл е и тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. на ВКС по т. дело № 3/2012 г.).

В КСО липсва законова разпоредба, въз основа на която административният орган да изплати лихва за забавено плащане на парично задължение в хипотеза като процесната. Следователно, тъй като законната лихва за забавено плащане на процесното паричното задължение не подлежи на присъждане в рамките на административното производство, за ищеца не съществува друг правен способ да претендира същата, освен по исков ред. В случая претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД). Според тази разпоредба, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като за действително претърпените вреди в по-висок размер може да иска обезщетение съобразно общите правила. Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната /мораторна/ лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение – при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване – чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата. Законна лихва за забавено изпълнение на парично задължение се дължи на кредитора във всички случаи на забава, поради което и не съществуват пречки да се предяви отделно искане за присъждане на лихви (Така Решение № 111 от 27.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 296/2009 г., I т. о., ТК).

Следва да се посочи, че в настоящия казус не се касае за лихва върху обезщетение за вреди, която се дължи от момента на отмяната на административния акт, а за самото обезщетение, което в конкретния случай представлява законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Доколкото вредите - пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност, а както вече бе казано липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена на основание чл. 1 ЗОДОВ, от момента на изпадане в забава.

Няма съмнение и спор, че в случая от издаването на обсъжданите незаконосъобразни актове, за ищеца е настъпила претендираната имуществена вреда, дължаща се на нереализирано сигурно увеличение на имуществото и представляваща законната лихва за забавеното плащане на паричното задължение (несвоевременно получаване на добавка към пенсия). Вредата е в размер на законната лихва, която се изчислява от деня на забавата до датата на окончателното издължаване. т. е. налице е вторият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 по ЗОДОВ. В случая ищеца не би претърпял посочената вреда, ако при осъществяване на своята административна дейност длъжностните лица бяха съобразили материалния и процесуалния закон при издавеното на отменените по съответния ред административни актове. Следователно налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните актове и настъпилата за лицето вреда, поради което ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за тази причинена нему имуществена вреда.

Каза се, вредата (в размер на законната лихва), следва да се изчисли от деня на забавата до датата на окончателното издължаване. В настоящия случай, тази вреда възлиза на 164, 36 лв. за претендирания период от 27.07.2023г. до 11.03.2025г. Както вече се посочи по-горе, между страните не се формира спор относно размера и периода на дължимостта на лихвите.

При това положение, претенцията спрямо ответника следва да се уважи, досежно претендирания размер от 164, 36 лв., като на база изводите по-горе, следва да се присъди обезщетение за имуществените вреди в същия размер, представляващи законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху неоснователно неизплатена сума за периода от 27.07.2023г. до 11.03.2025г.– датата на изплащането им.

Водим от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът,

РЕШИ:

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – [населено място] да заплати на А. Н. А. с постоянен и настоящ адрес [населено място], [улица]сумата от 164, 36 лв. /сто шестдесет и четири лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Решение № 2153-25-25 от 16.05.2023 год. на ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Търговище и представляващи законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху неоснователно неизплатени сума за претендирания период от 27.07.2023г. до 11.03.2025г.– датата на изплащането им.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.