Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 10.02.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Любомир Игнатов
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №7114 по описа за 2019г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 - 273 вр. чл. 341 - 355 ГПК.
С решение №563733 от 17.12.2018г.,
постановено по гр.дело №41679/2009г. по описа на СРС, ГО, 52 с-в в производство
за съдебна делба във фазата по извършването й, е поставен в дял на основание
чл.349, ал.2 ГПК на Л.Г.Б. с ЕГН********** следния недвижим имот: едноетажна
къща със застроена площ от 76 кв. метра, находяща се в УПИ XVI-1446, кв. 68 по
плана на с. Лозен, район П., община София, при условие, че в шестмесечен срок
от влизане с сила на решението за възлагане Л.Г.Б. заплати за уравнение на
дяловете на основание чл.349, ал.5 от ГПК на съделителя Р.Т.Б. с ЕГН**********
сумата от 36240 лева и на съделителя В.Р.Н. с ЕГН ********** сумата от 48320
лева, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението до
окончателното плащане. Отхвърлен е предявения от Р.Т.Б. и Л.Г.Б. срещу В.Р.Н.
иск по чл.346 от ГПК, вр.чл.72 от ЗС за сумата от 15900 лева, представляваща
1/2 идеална част от стойността на направените подобрения в процесния имот за
периода от м.07.2008г. до м.06.2016г. В.Р.Н. е осъдена да заплати на Р.Т.Б. и Л.Г.Б.
на основание чл.З0, ал.З ЗС сумата от 5263 лева- извършени подобрения,
равняващи се на увеличената стойност на общата вещ, съобразно квотата на В.Р.Н.
в съсобствеността, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 21450 лева. Р.Т.Б. е осъден да заплати на В.Р.Н. на основание чл.31,
ал.2 от ЗС сумата от 3813,75 лева обезщетение за лишаване от ползване на 4/8 идеални
части от едноетажна къща със застроена площ от 76 кв. метра, находяща се в УПИ XVI-
1446, кв.68 по плана на с. Лозен, район П., община София, за периода от 10.12.2016г.
до 22.11.2017г. Л.Г.Б. е осъдена да заплати на В.Р.Н. на основание чл.31, ал.2
от ЗС сумата от 1271 лева обезщетение за лишаване от ползване на 4/8 идеални
части от едноетажна къща със застроена площ от 76 кв. метра, находяща се в УПИ
XVI- 1446, кв.68 по плана на с. Лозен, район П., община София, за периода от
10.12.2016г. до 22.11.2017г.
Срещу така
постановеното решение в частта с която съдът се е произнесъл по претенциите по
сметки, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от Л.Г.Б. и Р.Т.Б..
Жалбоподателите поддържат, че неправилно е приложен материалния закон- чл.59,
вр.чл.61, ал.З от ЗЗД и чл.74, ал.2 от ЗС по исковете по сметки за стойността
на разходите за поддръжка, ремонт и възстановяване на делбения имот, както и по
иска за стойността на направените в имота подобрения, довели до увеличаване на
стойността на имота до 96 640 лева. Твърдят, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довело до непълни и необосновани изводи за
размера на дължимото обезщетение от В.Н., както и до неправилна квалификация на
втория иск на Р.Б.. Съдът правилно уважил претенцията на Л.Б. за възлагане на
имота в неин дял. Като база за уравнението на дяловете на другите съделители съдът
възприел увеличената стойност на имота, възлизаща на 96640 лева съгласно
заключението на СТЕ и Л.Б. трябвало да заплати на Р.Б. 36240 лева, а на В.Н.
48320 лева, на база актуалната пазарна стойност на имота, възприета като
идентична с увеличаната стойност на имота, вследствие на направени в него
подобрения, а преди това- на направени в него възстановителни, ремонтни и
поддържащи СМР. По иска с правно основание чл.З0, ал.З от ЗС неправилно било възприето,
че Л. и Р. Б.не са владелци, а държатели на идеалните части от имота, поради
което и не могат да претендират увеличената стойност на имота относно подобренията.
Правилно било възприето, че В.Н. дължи на Р.Б. сумата от 22 600 лева,
съответстваща на притежаваните от него 4/8 идеални части от жилищната сграда,
както и правилно били приложени правилата относно погасителната давност за вземанията
за разноски по ремонт, поддръжка и възстановяване на имота, като приел че са
погасени по давност всички вземания на Б. за периода от м.07.2008г. до
22.11.2012г. Необхванати от погасителната давност били всички останали СМР,
извършени след 22.11.2012г. до края на 2013г. на стойност 31578 лева. В
противоречие със закона и без мотиви съдът приел, че при определяне размера на
обезщетението следва да се вземе предвид стойността на общото овехтяване на
сградата и определил размера на дължимата от В.Н. сума на 10526 лева общо за Р.
и Л. Б.. Неправилно били изчислени дължимите от Б.обезщетения в размер на общо
10170 лева. Молят решението да бъде отменено в тази част и вместо него
постановено друго, с което съделителката В.Р.Н. да бъде осъдена да заплати на Л.Г.Б.
и Р.Т.Б. разходите за ремонт, възстановяване и поддръжка на делбения имот в
размера на 31578 лева, без да се отчита овехтяване върху така установената
стойност. Молят да бъде уважен изцяло иска на Р.Б. с правно основание чл.74,ал.2
от ЗС за стойността на подобренията в имота, довели до увеличаване на неговата
стойност в размера от 15900 лева съгласно заключението на СТЕ. Претендират
разноски.
В
подадения в срок отговор съделителката В.Н. оспорва въззивната жалба на Л.Б. и Р.Б.
като неоснователна. Твърди, че не са допуснати процесуални нарушения, а
решението в обжалваната от тях част е правилно, законосъобразно и мотивирано. Моли решението на СРС да бъде потвърдено в
тази част. Претендира разноски.
Подадена е и въззивна
жалба от съделителката В.Н. срещу решението в частта, с която делбеният имот е
възложен в дял на съделителката Л.Б., както и в частта с която са уважени
претенциите по сметки на Л. и Р. Б.. Жалбоподателката поддържа, че съсобствеността
върху имота е възникнала на основание откритото наследство на Р.Н.Б. и Ж.Т.Б..
Наследници на Р.Б. са децата му- жалбоподателката В.Н. и Т.Б., а наследници на Ж.Б.-
В. Н. и внукът и Р.Б. (по заместване на
починалия преди нея син Т.Б.). Твърди, че съделителката Л.Б. не е техен
наследник, а наследник на идеална част, получена от нейния съпруг Т.Б. след
смъртта на баща му, а предмет на делбата е наследството останало от първите
двама и основни наследодатели Р.и Ж.Б.. Не било доказано безспорно съделителката
Б. да е живяла в имота с наследодателите Р.и Ж.Б., а наследството на Т.Б. не е
основен предмет на делбата. Не било установено от показанията на свидетелите, че
в периода 2008- 2013г. е извършен цялостен ремонт от съделителя Р.Б.. Не било обсъдено
направеното от нея оспорване на необходимостта от извършването на
претендираните подобрения, както и че извършените СМР не са съобразени с
характеристиката и конструкцията на сградата и извършените самоволно дейности
не само не увеличават стойността на сградата, но нарушават архитектурата и са
опасни за конструкцията, което намалява цената и. Укрепване и дренаж не били
необходими, ако съделителят Б. не бил променил подпокривното пространство в нарушение
на установените правила и норми в строителството. Всички промени били направени
без строителни книжа, не били необходими и били извършени въпреки заповедта за
премахване на незаконния строеж и противопоставянето на жалбоподателката. Претендира отмяна на обжалваното
решение в тези части, изнасяне на имота на публична продан и отхвърляне на
претенциите по сметки на Р. и Л. Б.. Претендира разноски.
В
подадения в срок писмен отговор на въззивната жалба на съделителката Н., Л. и Р.
Б.оспорват същата като неоснователна. Твърдят, че са налице всички необходими
предпоставки за възлагане на делбения имот в дял на Л.Б.. Твърдят също така, че
всички извършени строителни и укрепителни дейности в имота са съобразени с възрастта,
конструкцията и характеристиките на сградата и са били наложителни. Издадената
заповед за премахване на незаконен строеж била отменена, а всички СМР извършени
съгласно действащите правила и норми. Молят въззивната жалба на В.Н. да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По правилността на
решението съдът намира следното:
С молба подадена в
първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на
делбата съделителката В.Р.Н. е предявила срещу Л.Б. и Р.Б. претенция по реда на
чл.346 от ГПК с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение
за ползата от която е била лишена по отношение на допуснатия до делба имот,
който се ползвал само от последните, за периода от 10.12.2016г. до 22.11.2017г.
(11 месеца и 12 дни), като от съсобственика Л.Б. претендира сумата от 1271
лева ведно със законната лихва от
предявяване на претенцията 22.11.2017г. до окончателното изплащане, а от Р.Б.-
сумата от 3813,75 лева ведно със законната лихва от предявяване на претенцията
22.11.2017г. до окончателното изплащане. Размерите са увеличени с молба от
20.06.2018г., като увеличението е допуснато в о.с.з. на 20.06.2018г.
С молба също подадена
в първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на
делбата, съделителите Л.Б. и Р.Б. са предявили претенция по реда на чл.346 от ГПК за направени необходими и полезни разноски за делбения имот през периода от м.юли
2008г. до м.юни 2016г. в общ размер 21450 лева, като твърдят че са извършени
СМР на стойност 42900 лева, от които 10000 лева за укрепване и изолиране на
основите, 2650 лева за ремонт на стълбищната клетка, 15850 лева за ремонт на
покрив, 5400 лева за ремонт на жилищен етаж, 9000 лева за укрепване на сградата
откъм скат и изграждане на дренаж и 20000 лева положен личен труд.
Съсобственикът В.Н. е
оспорила извършването на ремонтни работи в твърдяния от Б.обем, като твърди и
че не са били необходими, изрично се е противопоставила на извършването им,
същите не увеличават стойността на сградата и нарушават архитектурата и. Прави
и възражение за изтекла погасителна давност.
По делото е
представена нотариална покана от В.Н., връчена на Л. и Р. Б.на 22.11.2009г., за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения имот.
От приетото по делото
заключение на вещото лице по СТЕ се установява, че направените разходи
(стойността) на извършените ремонтни работи е както следва: 9122 лева за мазето
и основите на сградата, 1170 лева за стълбищната клетка, 7336 лева за жилищен
етаж, 5200 лева за подпорна стена и дренаж, 8750 лева за топлоизолация и външна
мазилка и 13615 лева за покрив, или общо 45200 лева. Вещото лице и изчислило и
стойност след 30% обща амортизация- 15070 лева. Сградата е оценена на 96640
лева, а дворното място на 57200 лева. Средният пазарен наем е определен от
вещото лице на 450 евро на месец, или общо за периода от 10.12.2016г. до
22.11.2017г. – 10170 лева.
Според допълнителното
заключение на вещото лице по СТЕ имотът е неподеляем.
Относно възлагането на делбения имот
в дял на съделителя Л.Б.:
Съгласно разпоредбата
на чл.349, ал.2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите,
който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище,
може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите
съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители,
отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на
имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена. Искането
за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в
сила на решението за допускане на делбата по чл.344, ал.1, а имотът се оценява
по действителната му стойност. В случая съделителят Л.Б. своевременно е
направила искане за възлагане на имота в неин дял- в проведеното на 22.11.2017г.
открито съдебно заседание, което е и първото след влизане в сила на решението
за допускане на делбата. Имотът е неподеляем съгласно приетото в
първоинстанционното производство и неоспорено от страните заключение на вещото
лице по СТЕ. Представена е по делото на л.144 декларация, че не притежава друг
жилищен имот, а от доказателствата по делото не се установява такъв в
патримониума и- направеното оспорване от съделителката Н. е останало
недоказано. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че Л.Б.
живее в имота както при откриване на наследството, така и към настоящия момент.
Възраженията на съделителката Н. относно наследственото правоприемство са
неоснователни. От представените по делото писмени доказателства е установено
безспорно, че след смъртта на Р.Н.Б. и съпругата му Ж.Б. (съответно през 1984 и
2007г.), техни наследници са съделителката В.Н. и наследниците на починалия на
31.01.2004г. Т.Р.Б.- съделителите Л. и Р. Б.. Действително Р.Б. наследява част
както от баща си Т.Б., така и от Р.и Ж.Б., а Л.Б. само от съпруга си Т.Б.. Това
обстоятелство обаче не изключва Л.Б. от кръга наследници, които имат право да
поискат възлагане на имота в техен дял по реда на чл.349, ал.2 от ГПК,
доколкото нито в тази нито в друга законова разпоредба се предвижда каквото и
да било диференциране на наследниците по някакъв признак, стига наследникът
поискал възлагането да е живял в имота към момента на откриване на наследството.
Във въззивната жалба не са наведени доводи относно размера на уравнението в
пари. Налага се изводът, че решението в тази част е правилно и следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба на В.Н.- отхвърлена в същата част.
По претенциите по
сметки по реда на чл.346 от ГПК:
Когато съсобственикът
е извършил подобрения в имота в качеството си на владелец на своята идеална
част и държател на идеалните части на другия съсобственик, отношенията по повод
извършените подобрения се уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС, ако
подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици. При
наличието на такова съгласие съделителят отговаря съразмерно дела за реално
извършените разходи по чл. 30, ал. 3 ЗС, независимо от евентуално увеличената
стойност на имота, която може да е по-малка от стойността на направените
разходи. Ако е нямало съгласие - отговорността е по правилата на водене на
чужда работа без пълномощие (чл.61, ал.2 ЗЗД) за увеличената стойност на имота,
вследствие на тези СМР според дела му. Ако съсобственикът изрично се е
противопоставил- в размер на по- малката стойност измежду направените от страната
разходи и увеличената стойност на имота ( чл.61, ал.3, вр.чл.59 ЗЗД).
В случая от
показанията на разпитаните по делото свидетели и от заключението на вещото лице
по СТЕ се установява, че част от извършените работи имат характер на необходими
разноски за запазването и съхраняването на имота, а други представляват
подобрения, увеличаващи неговата стойност, в сравнение със стойността на имота
от преди извършването им. Обстоятелството дали въпросните подобрения са
извършвани със или без съгласието на ответницата или при изричното й
противопоставяне не е част от основанието на иска, а е релевантно само по
отношение на размера, до който може да бъде уважена претенцията, и се
съобразяват при постановяване на решението, когато съдът определя и приложимата
към установените факти правна норма. При наличието на такова съгласие
ответницата отговаря съразмерно дела за реално извършените разходи съобразно
чл. 30, ал. 3 ЗС, а ако е нямало съгласие - отговорността е по чл. 61, ал. 2 ЗЗД за увеличената стойност на имота, вследствие на тези СМР /пак според дела
й/, а ако изрично се е противопоставила на ремонтите - в размер на по-малката
стойност измежду направените от ищцата разходи и увеличената стойност на имота
/чл. 61, ал. 3 във вр. с чл. 59 ЗЗД/. В конкретния случай се установи от показанията
на свидетеля Г., че ответницата изрично се е противопоставяла на извършването
на ремонтните работи, поради което е приложима разпоредбата на чл. 61, ал. 3
във вр. с чл. 59 ЗЗД и отговорността на ответницата по този иск В.Н. е в размер
на по-малката от двете стойности - на реално направените от ищците Б.разходи и
на увеличената стойност на имота, вследствие на тези СМР. От показанията на
разпитаните по делото свидетели С.Г.и В.Д.се установява безпротиворечиво както
извършването на описаните от съделителите Б.ремонтни работи през периода от
2008 до 2013г., така и необходимостта от извършването им с оглед състоянието,
възрастта и конструктивните особености на делбения имот. Единият свидетел е
пряк очевидец на тези дейности, а другият- участник в същите. Предвид
направеното своевременно възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на някои от извършените ремонтни работи, следва да се отчете периодът на
извършването им, съотнесен към датата на подаване на претенцията по сметки от
съделителката Н.- 22.11.2017г., като погасени по давност са всички вземания
възникнали преди 22.11.2012г. От показанията на разпитаните свидетели се
установява, че по отношение на ремонта на покрива на сградата, извършен през
периода преди 2012г., погасителната давност е изтекла. Останалите ремонтни
дейности са извършени след 2013г. и
вземанията за тях не са погасени по давност.
Съгласно заключението на вещото
лице по СТЕ необходимите и полезни разноски, без тези за покрива които са
погасени по давност, са на стойност 31578 лева. Няма основание към така
установените разходи, направени от ищците да се прилага амортизация
(овехтяване). Същите следва да се възприемат като стойност в момента на
извършването им. Съобразно квотата на ответницата Н. в съсобствения имот,
сумата която трябва да заплати на съсобствениците извършили необходимите и
полезни разноски е в размер на 15789 лева, или още 10526 лева.
По разноските:
Жалбоподателите
Л. и Р. Б.са направили разноски за въззивната инстанция в размер на 1566,40
лева, от които следва да им бъдат присъдени 623,92 лева съразмерно на уважената част. На
жалбоподателката В.Н. разноски не следва да се присъждат.
По така изложените съображения, съдът
ОТМЕНЯ решение №563733 от 17.12.2018г., постановено по гр.дело №41679/2009г. по
описа на СРС, ГО, 52 с-в в частта, с която е отхвърлен предявения от Л.Г.Б. с
ЕГН********** и Р.Т.Б. с ЕГН********** срещу В.Р.Н. с ЕГН ********** иск с
правно основание чл.61, ал.3, вр.чл.59 ЗЗД за извършени необходими и полезни
разноски за съсобствения имот, при изрично противопоставяне от страна на
ответника, за сумата над уважения размер от 5263 лева до сумата от 15789 лева, вместо
което постановява:
ОСЪЖДА В.Р.Н. с ЕГН ********** да заплати на Л.Г.Б. с ЕГН********** и Р.Т.Б. с
ЕГН**********, на основание чл.61, ал.3, вр.чл.59 ЗЗД, сумата от още 10526 лева
(десет хиляди петстотин двадесет и шест лева)- за извършени необходими и
полезни разноски, съответна на притежаваните от нея 4/8 идеални части от
процесния имот.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
В необжалваните части решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА В.Р.Н. с ЕГН ********** да заплати на Л.Г.Б.
с ЕГН********** и Р.Т.Б. с ЕГН********** сумата от 623,92 лева (шестстотин
двадесет и три лева и 92 стотинки)- разноски във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/