Р Е Ш Е Н И Е
№ 161
гр.,4.VІІІ.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд,в открито съдебно
заседание на втори
август 2016 г.,в състав:
Председател:Мариана
Георгиева
Членове:1.Лидия Томова
2.Теодора Димитрова
при участието на секретар Д.А.,като
разгледа докладваното от окр.съдия Л.Томова В.гр.д.№ 366/2016г.,за да
се произнесе,взе предвид следното:
Производството по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна жалба на М.Н.Д.,ЕГН
**********,с адрес:г***,
срещу Решение № 118/19.ІV.2016г. по гр.д. № 945/2015г. на РС-Нови
пазар,
с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от жалбоподателката и ищца в първоинстанционното производство искове против „В.”ЕООД,ЕИК ***,гр.С...,с основание
по чл.344ал.1,т.1 от КТ и по чл.344ал.1,т.2 от КТ.
Оплакванията във въззивната жалба са за неправилност на обжалваното първоинстанционно
решение,по съображения,изложени в жалбата. Моли съдът да постанови решение,с
което да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено
друго,с което исковете да бъдат изцяло уважени.Няма нови доказателствени
искания.
Не е постъпил
писмен отговор по въззивната жалба от насрещната страна,по реда и в срока по чл.263 от ГПК.Същата страна не
се явява във въззивното производство и
не взема отношение по жалбата.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК,въззивният
съд констатира,че обжалваното решение е валидно,а в обжалваната му
част-допустимо.
Въззивният съд намира,че въззивната жалба
е подадена от процесуално
легитимирано лице-ищца в първоинстанционното производство, в срока по
чл.259ал.І от ГПК и отговаря на изискванията по 260,т.1,2,4 и 7 от ГПК и чл.261
от с.з. ,поради което е редовна и допустима
Като съобрази предметните предели на въззивното производство,очертани в
жалбата ,изложените в нея оплаквания и доводи на жалбоподателката и след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства,заедно и поотделно , въззивният
съд,базирайки се на
закона,задължителната
съдебна практика и вътрешното си убеждение,намери,че разгледана по същество ,въззивната жалба е неоснователна и недоказана,поради следното:
Производството пред първата съдебна инстанция по
гр.д. 945 за 2015 г. на Новопазарския районен съд е образувано
по предявена от ищцата М.Н.Д.,ЕГН **********,***, искова молба против ответника „В.” ЕООД,ЕИК ***,седалище
и адрес на управление:гр.С..., съдържаща обективно съединени искове,с основание
по чл.344,ал.1,т.1 и 2 от КТ-за признаване уволнението на ищцата със Заповед за
прекратяване на трудово правоотношение от 28.ІV.2012г.за незаконно и неговата
отмяна,както и за възстановяването й на
предишната работа.
Ищцата излага в исковата си
молба,че на 21.ІV.2012г. сключила с ответното дружество трудов договор,с който
била назначена на длъжността”Консултант/промотьор/ продажби в кк.”С.Б”,обл.Б.,базар
„М.К.”,срещу месечно трудово възнаграждение от 1650 лева.На посочената дата
започнала да изпълнява трудовите си задължения.
Със заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 28.ІХ.2012г.,
ответникът-работодател прекратил трудовия й договор,без да сочи причина и
основание,които били неизвестни на ищцата и до момента.
Моли съдът да признае за незаконно уволнението й с посочената заповед и да
я възстанови на предишната й работа.
Ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба по реда и в срока по чл.131 от ГПК. С писмена молба до РС-Нови
пазар,с вх.№ 854/17.ІІ.2016г ,ищцата моли
да се даде ход на делото в нейно отсъствие,за заседанието ,насрочено за
29.ІІ.2016г.като представя и болничен лист,видно от който е в отпуск по болест
до 16.ІІІ.2016 г.поради претърпяна
хирургична интервенция.В същата молба заявява,че процесната заповед за
прекратяване на трудовия договор й била връчена лично от управителя на
ответното дружество ,на 28.ІХ.2012г.Моли
последният да бъде задължен от съда да се яви в съдебно заседание и да
отговори на въпросите,формулирани в посочената молба.Моли също,ако са налице
законовите предпоставки за това,съдът да постанови неприсъствено решение.
Следващото съдебно заседание,което е
единствено по делото в
първата съдебна
инстанция,е проведено от съда на
16.ІІІ.2016г.,на която дата ищцата все още е била в отпуск по болест.В
това заседание и двете страни не са се
явили .Ответникът не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, не е отговорил на поставените от ищцата въпроси в писмената й
молба,които са му съобщени от районния съд и не е взел отношение по
исковите претенции.
Районният съд не е изпълнил
процесуалното си задължение по
чл.239ал.3 от ГПК да се произнесе с нарочно определение по искането на ищцата
за постановяване на неприсъствено решение,но този пропуск не е съществен,тъй
кто не води до нарушаване процесуалните права на страните и до опорочаване на
постановеното решение.
За да разреши спора,районният съд е
събрал и подложил на преценка всички представени доказателства,поотделно и в тяхната взаимна
връзка.Въззивният съд намира,че анализът
на тези доказателства и направените от районния съд фактически изводи са
правилни,обосновани и съответни на
доказателствения материал.
Ищцата е завела исковата молба срещу „В.”
ЕООД,с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.С. ,с управител Ж.Н..Районният съд е
извършил съответната проверка в Търговския регистър и констатирал,че към 30.ХІ.2015г.,респ. и към
датата на завеждане на исковата молба-1.Х.2015г.,съществува регистрирано
еднолично търговско дружество с ограничена отговорност/ЕООД/,с посочените от
ищцата ЕИК,наименование,седалище и адрес на управление и с посочения от нея управител,така,както
те фигурират и в Търговския регистър. В
същото време,представеният по делото трудов договор е сключен на 21.І.2012 г. с търговско дружество от
същия вид,със същото ЕИК и наименование,но със седалище и адрес на управление в
гр.Ш. и с друг управител-С.П..Последният е издал и процесната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение от 28.ІХ.2012г. ,в качеството си на
управител на „В.”ЕООД-Ш.
Пред въззивната съдебна инстанция не
бяха представени нови допустими доказателства,които да разкриват друга
фактическа обстановка,различна от установената от районния съд и да водят до
фактически изводи,различни от тези на районния съд.Правилно е прието от районния
съд,че ищцата не е доказала по делото ,че е била в трудови
правоотношения с ответното търговско дружество,които са били прекратени,в ч.,че
процесният трудов договор е сключен
именно с ответното дружество и е прекратен пак от същото ответно дружество със
заповед,издадена от
неговия управител и представител.Няма данни за правоприемство или друга връзка
между двете фигуриращи по делото търговски дружества,от които едното-като
ответник,а другото-по процесния трудови договор и заповедта за прекратяването
му.Доказателствената тежест за установяването на тези релевантни факти лежи
изцяло върху ищцата.
При така установеното фактическо
положение, районният съд правилно е приложил и материалния закон. Въззивният съд намира за законосъобразен
изводът на районния съд,че предявените искове са неоснователни и недоказани,тъй
като по делото не са установени по несъмнен начин основните фактически
предпоставки за тяхното уважаване,а
именно-съществуването на валиден трудов договор,сключен между страните и
неговото прекратяване от ответника-работодател.
С оглед и във връзка с всичко изложено
по-горе,настоящият въззивен съдебен състав намира,че обжалваното
първоинстанционно решение,с което исковете са отхвърлени, е правилно-обосновано
и законосъобразно.Не са налице основания за неговата отмяна,поради което
въззивната жалба против същото решение се явява неоснователна и недоказана.Ето
защо атакуваното първоинстанционно
решение следва да бъде потвърдено.
Разноски по делото не са поискани и те
следва да останат за страните така,както са направени.
Водим от горното,Шуменският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 118 от 19.ІV.2016г. по гр.д. № 945/2015 г. на Районен съд-Нови пазар.
Разноските остават за страните
така,както са направени.
Решението е окончателно .
Председател:
Членове :1.
2.