Решение по дело №2349/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1477
Дата: 19 октомври 2020 г.
Съдия: Ивайло Младенов
Дело: 20201001002349
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 14 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
Номер 147716.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София3-ти търговски
На 16.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов

Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20201001002349 по описа за 2020 година
Производството по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на „Имърчантпей“ООД срещу решение № 1024
от 17.07.2020 г. по т.д.№ 1159/20 год. на Софийския градски съд, VІ т.о., 6
състав, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 20200619153834,
срещу отказ № 20200120160943-2 от 10.06.2020 г. на Агенцията по
вписванията-Търговски регистър.
В жалбата се твърди, че противно на приетото от първоинстанционния
съд, изискванията за вписване в търговския регистър относно лицата,
представляващи юридическите лица или други правни образувания, чрез
които пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и
по чл. 62, ал. 1, касаят посочване на данни и информация, които са
характерни единствено за случаите, когато такива са физически лица,
доколкото по отношение идентификационните им данни разпоредбата на т. 2
от чл. 63, ал. 4 от ЗМИП императивно препраща към т. 1 на чл. 63, ал. 4 от
ЗМИП, според която представляващите лица следва да се индивидуализират с
имената, гражданството, единния граждански номер за лицата по чл. 3. ал. 2
от Закона за гражданската регистрация и датата на раждане за лицата,
различни от предходните. Поддържа се, че тъй като представителите на
„Имърчантпей груп лимитид“, с ВС № 1066173 и на „Пресидио лимитед“, с
1
BVC ВС № 1386578 не са физически лица, то такива не могат да бъдат
посочени в одобрения образец. Изложено е, че съдът не е съобразил
реквизитите на декларацията по приложение № 3 към чл. 38 от ППЗМИП,
които включват единствено данни за име, презиме, фамилия, ЕГН/ЛНЧ или
дата на раждане, гражданство и постоянен адрес, от което се черпи довод, че
нормата на чл. 63. ал. 4 от ЗМИП предвижда деклариране на представляващия
дружеството само, ако той е физическо лице, тъй като в образеца липсват
полета за попълване на данни на юридически лица като представители.
Поддържа се, че заявителят не е бил уведомен за дадените от съда указания.
Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на
друго, с което да бъде отменен атакуваният отказ на длъжностно лице по
регистрация и да му бъдат дадени задължителни указания да впише
обстоятелствата по заявлението с вх. № 20200120160943 от 20.01.2020 г.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с данните по
делото, намира следното :
Жалбата е допустима, като подадена в процесуално-преклузивния срок
по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, срещу обжалваем съдебен акт и от надлежно
легитимирано лице с правен интерес от неговото обжалване, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови отказ № 20200120160943-2/10.06.2020 г. длъжностното
лице по регистрацията е изложило съображения, че макар със заявлението да
е представена декларация по чл. 38 от ППЗМИП в изискуемата форма- с
нотариална заверка на подписа на съставителя, в нея липсват всички
реквизити, посочени с образеца - приложение № 3, както и че за две от
юридическите лица, чрез които непряко се упражнява контрол върху
дружеството - „Имърчантпей груп лимитид“ с ВС № 1066173 и „Пресидио
лимитед“ с BVC ВС № 1386578 в декларацията по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от
ЗМИП не се съдържат данни за техните представители, като до изтичане на
срока по чл.19 от ЗТРРЮЛНЦ указанията на регистърния орган за
отстраняване на тази нередовност не са изпълнени. Посочено е също, че не са
представени доказателства за правосубектност на „Баскорп сървисиз
лимитед“, съобразно чл. 50а, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г.
2
В обжалваното решение съставът на Софийския градски съд е приел, че
макар с жалбата да са представени доказателства за правосубектност на
„Президио лимитид“, от което е видно, че дружеството е със седалище Роуд
Таун, Тортола, Британски вирджински острови и негов директор е „Совърин
Мениджмънт лимитид“, както и удостоверение за актуално състояние на
„Имърчантейн груп лимитид“ с ВС №1066173, заявителят не е представил
доказателства за правосубектността на правните образувания, които ги
представляват, включително физическите лица, които представлявщи тези
правни образувания.
Това становище следва да бъде споделено, като съответстващо на
закона.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗМИП учредените на територията на
Република България юридически лица и други правни образувания и
физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават, да
разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща,
точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни
действителни собственици, включително с подробни данни относно
притежаваните от тях права. В разпоредбата на чл. 63, ал. 4, т. 1 от ЗМИП, са
посочени данните, които се вписват в съответния регистър, съгласно
декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за
прилагане на закона, а именно : идентификационните данни за
действителните собственици - физически лица, включително : а) имената; б)
гражданството ; в) единният граждански номер за лицата по чл. 3, ал. 2 от
Закона за гражданската регистрация; г) датата на раждане за лицата, различни
от тези по буква „в“; д) държавата на пребиваване, ако е различна от
Република България или от държавата по буква „б“. Според т. 2 на същата
алинея, в декларацията следва да бъдат посочени данните за юридическите
лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се
упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1,
включително фирма, номер в национален регистър, правна форма според
националното законодателство, седалище и адрес на управление и
идентификационните данни по т. 1 за представляващите лица . При
цитираната нормативна уредба, тезата на жалбоподателя е, че от изричното
препращане към т. 1, съдържащо се в т. 2 in fine от същата алинея относно
3
идентифициращите данни на лицата, представляващи юридическите лица,
чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата по чл. 61,
ал. 1, следва, задължението за декларирането им съществува само, ако
тяхното представителството се осъществява от физически лица, но не и
когато те се представляват от юридически такива.
Това становище не съответства на закона.
Целта на ЗМИП е декларирането на действителния собственик на
капитала на учредено на територията на Република България юридическо
лице, който в дефинитивната норма на § 2, ал. 1, т. 1 от доп. разп. на ЗМИП, е
определен като физическо лице или физически лица, което/които в крайна
сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно
образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или
за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, като
при корпоративните юридически лица и други правни образувания
действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава
достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това
юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством
държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други
средства. От това следва, че целта на закона е да бъдат установени
физическите, а не юридическите лица, както в случаите, при които те пряко
притежават капитала на юридическото лице, така и в хипотезата при която
упражняват пряк или косвен контрол върху него. Юридическите лица,
каквито са и търговските дружества, са имагинерни правни образувания,
които формират волята си чрез своите волеобразуващи органи, а я
манифестират пред третите лица чрез волеизразяващите си органи. Затова,
когато упражняващото пряк или косвен контрол дружество се представлява
от друго дружество, в декларацията следва да бъдат посочени освен неговите
идентифициращи белези на юридическо лице, съобразно закона на държавата
по регистрацията му, още и данните за физическото лице, което чрез
участието си в неговите органи формира волята му, или я изразява пред
третите лица, участващи в търговския оборот. Това се отнася и за случаите,
при които представителството на такова дружество се осъществява от друго
дружество, т.е. при които е налице поредица от фрактално конструирани
свързани помежду си юридически лица, тъй като независимо от броя на
4
опосредстващите юридически лица, зад тях стои конкретно физическо лице
или лица, в чието установяване и съответно деклариране е целта на
законодателя. Съобразно чл. 50а, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 14 февруари
2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към заявлението следва да
бъдат представени и надлежни документи, установяващи съществуването на
юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или
непряко се упражнява контрол, и удостоверяващи лицата, които ги
представляват по националния им закон.
В случая, в декларацията по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП не е посочено
лицето- физическо или юридическо, което представлява едно от лицата,
непряко упражняващи контрол върху „Имърчантпей“ООД- „Пресидио
лимитед“. Данните от представеното удостоверение за актуално състояние,
според което директор на дружеството е „Совърин мениджмънт лимитид“, а
негов регистриран представител – „Ай Ел Ес Фидюшиъри лимитид“, не са
възпроизведени в декларацията, а освен това, то е съставено от друг
частноправен субект- дружеството, посочено в него като регистриран
представител, а не представлява извлечение от съответния регистър, в който е
вписано дружеството, т.е. органният представител сам е удостоверил както
своята представителна власт, така и останалите реквизити от правния статус
на дружеството. Това се отнася и до представителството на „Имърчантпей
Груп лимитед“ със седалище в Британските Вирджински острови, Тортола,
Роуд Таун. В декларацията е посочено представляващото го дружество- „Бас
Корп Сървисиз лимитед“, но в нея липсват данни за лицето, което
представлява последното, а представеното удостоверение за актуално
състояние от 15.10.2019 г. е съставено от друго дружество –„ТМФ (БВО)
Лтд.“, а не отразява данните от регистъра, в който е вписано учредяването му,
удостоверени от органа по регистрацията му.
По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1024 от 17.07.2020 г. по т.д.№ 1159/20
год. на Софийския градски съд, VІ т.о., 6 състав.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6