РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. гр. Д.град, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Т. С.а Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. С.а Денчева Гражданско дело №
20245610101779 по описа за 2024 година
Предявен е конститутивен иск, с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, а
настоящето производство е съобразено и с особените правила на чл. 362–364
ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че на основание Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 13,09,2015 г. ответникът по делото се
задължил да му продаде собствения си недвижим имот САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА ЖИЛИЩЕ/АПАРТАМЕНТ находящ се на *** Д.град
област Хасково, съставляващ съгласно кадастралната карта на Д.град,
одобрена със Заповед № РД 18-38/05.07.2006 год. на АГКК Хасково, имот с
кадастрален идентификатор № *** с площ 103,710 кв. м. състоящ се от четири
стаи, бокс и сервизни помещения, ведно с таванско помещение № 10 с площ
14,94 кв. м. , избено помещение № 4 с площ 3,84 кв. метра, както и
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с предназначение ГАРАЖ № 6
находящ се на *** Д.град област Хасково, съставляващ съгласно
кадастралната карта на Д.град, одобрена със Заповед № РД-18 38/05.07.2006
год. на АГКК Хасково, ИМОТ с кадастрален идентификатор № *** с площ
22,350 кв. м. при съседи: север-коридор, юг външен зид, запад-гараж № 5 на
Т.Т., изток-гараж № 7 на В.Т. както и 4,24 % ид. части от общите части на
сградата и правото на строеж върху терена. Процесният имот е бил договорен
за закупуване от неговите родители, но не им достигали 12,000 евро до
покупната цена. Потърсили кредитиране от банките, приключило с отказ,
защото не отговаряли на изискванията. Били посъветвани да намерят доверен
1
човек, който отговаря на изискванията, за да му отпуснат ипотечен кредит за
доплащане при покупка на жилище. Ответникът по делото, който е брат на
баща му, отговарял на условията и след като били осигурени допълнителните
средства е финализирана сделката, обективирана в *** г. на СВ при PC Д.град.
Поради това обстоятелство, въпреки действителната воля на страните в това
правоотношение, като купувач в нотариалния акт, е записан ответника.
Отпуснатия ипотечен кредит за доплащане на апартамента бил обслужван от
майка му, а те — семейството, владеели имота. Всички разходи по
стопанисване и ползване - EVN, В и К, данъци и такси по ЗМДТ се заплащали
от нея. През 2014 г. майка му направила луксозен ремонт на апартамента с
лични средства, като много държала той да бъда осигурен с жилище. Съгласно
чл. 5 ал. 1 от Договор за ипотечен кредит за частни лица № 446831/28,10,2004
г. цит. „Първата вноска е дължима на 20,11,2004 г. а последната вноски на
20,10,2024 г“. Предвид факта, че се касае за период от 20 години и е възможно
да настъпят нови обстоятелства, които да доведат до неизпълнение на устната
уговорка и увреждане правните интереси на родителите му, като гаранция, че
това ще се случи, на 13.09.2015 г. с ответника подписали Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13,09,2015 г. с нотариална
заверка на подписите — Регистър № 5049/13,09,2015 г. на Нотариус Р.
Стоименов per. № 096 на НК София, район на действие, района на Районен
съд Д.град. С Решение № 310/01,11,2017 г. постановено по гр. дело №
924/2017 г. Районен съд Д.град, прекратил брака на родителите му, без да се
произнася, относно движимото и недвижимо имущество придобито по време
на брака представляващо СИО по смисъла на закона. Все още не можел да си
обясни, защо след техния развод, отношенията на баща му и роднините по
бащина линия към него, се влошили. Той имал ключ за апартамента, редовно
бил там и стопанисвал имота. Чичо му — ответника, никога не се е
интересувал какво се случва с този апартамент, защото всички роднини и
съседи знаели, че това е апартамент на неговото семейство, те го владеели и
стопанисвали. Баща му от дълги години живеел и работел в Испания, а майка
му в Малта. При едно от поредните обаждания по телефона, баща му
предложил да продаде апартамента защото бил много голям, а не го ползвал
пълноценно, и да купи - един голям за него и един малък за себе си. През 2017
г. при поредното му посещение в апартамента се задействала някаква аларма.
Тогава разбрал, че баща му е сложил СОТ. Не само, че отказал да му даде кода
за достъп, но впоследствие сменил цялата врата. Едва през 2021 г. след като
му напомнил, че имал Предварителен договор за покупко-продажба на
апартамента, купувач по който бил ищеца и ще търси правата си по съдебен
ред, той отново му дал ключ и кода за СОТ. В началото на м. май 2024 г. майка
му се върнала в България и попитала какво се случва с техния апартамент,
стопанисва ли го както трябва. Казал й, че от много време не бил ходил там и
чакал да настъпи падежа на последната вноска по ипотечния кредит
20,10,2024 г. за да поиска от ответника да му го прехвърли по нотариален ред.
На 21,06,2024 г. извършил справка в информационната система на Служба по
2
вписванията при Районен съд Д.град и установил, че ипотечния кредит е
погасен предсрочно, а договорната ипотека заличена. Ответникът не го бил
уведомил за извършените от него правни действия, като не изпълнил
задължението си по чл. 4.1 от Предварителния договор, за оказване
необходимото съдействия и сключване на Окончателен договор в срок до шест
месеца от заличаване на Договорната ипотека. Счита, че с неправомерните си
действия, целящи да увредят правните интереси на ищеца и семейството му,
ответникът грубо нарушил клаузите на Предварителния договор и
представлявал неизправна страна по смисъла на закона - факти, който
обуславяли правният му интерес от водене на настоящото производство. Ето
защо, моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 19 ал. 3 от
ЗЗД да обяви Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА ЖИЛИЩЕ / АПАРТАМЕНТ
находящ се на *** Д.град област Хасково, съставляващ съгласно
кадастралната карта на Д.град, одобрена със Заповед № РД-18-38/05.07.2006
год. на АГКК Хасково, ИМОТ с кадастрален идентификатор Хе *** с площ
103,71 кв. м. състоящ се от четири стаи, бокс и сервизни помещения,
предназначение жилищна сграда, многофамилна, разположена в ПИ с кад.ид.
***, предназначение на СОС - жилище, ведно с таванско помещение № 10 с
площ 14,94 кв. м. , избено помещение Хе 4 с площ 3,84 кв. метра, 4,24 % ид.
части от ОЧС и ОПС, както и ГАРАЖ находящ се на *** гараж 6 Д.град
област Хаеково, съставляващ съгласно кадастралната карта на Д.град,
одобрена със Заповед № РД-18-38/05.07.2006 год. на АГКК Хасково, ИМОТ с
кадастрален Идентификатор № *** с площ 22,35 кв. м., разположен в ПИ с
кад.ид. ***** ид. части от ОЧС н ОПС от 13,09,2015 г. с нотариална заверка на
подписите - Регистър № 5049/13,09,2015 г. на Нотариус Р. Стоименов per. №
096 на НК София, район на действие, района на Районен съд Д.град ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН, ведно с произтичащите от това законни последици, както и
да присъди направените по делото съдебни и деловодни разноски.
В депозирания отговор по делото, ответникът оспорва фактическите
твърдения, изложени в исковата молба, включително твърденията че
отпуснатият му ипотечен кредит е обслужван от В. С. В. или майка му П.М
В.а, че В. С. В. и/или П.М В.а са владели имота, че разходите по стопанисване
и ползване /ток, вода и др./ са плащани от П.М В.а, че П.М В.а е направила
луксозен ремонт с нейни лични средства и че В. С. е бил редовно в
апартамента и го е стопанисвал.Твърди че отпуснатият му ипотечен кредит не
е обслужван от В. С. В. или майка му П.М В.а; че В. С. В. и/или П.М В.а не са
владели имота, че разходите по стопанисване и ползване /ток, вода и др./ не са
плащани от П.М В.а, че П.М В.а не е направила луксозен ремонт с нейни
лични средства,че В. С. В. не е стопанисвал процесния имот.Действително
имал желание да прехвърли собствеността върху апартамента с
идентификатор №*** и гаража с идентификатор №*** на В. С. В., тъй като не
живеел в него, но при условие, че той и майка му погасят със свои средства
остатъка от ипотечен заем, с който купил имотите, в размер на 35 000 лева, в
3
какъвто смисъл били клаузите на подписания от тях предварителен договор. В
предварителния договор не бил посочен срок за плащането на сумата, но в
договора му за ипотечен банков кредит, както във всеки друг договор за
банков кредит, има погасителен план /приложен от ищеца с исковата молба/ с
дължими към банката ежемесечни вноски, който трябвало да се спазва, за да
бъде кредитът погасен и съответно за да бъде възможно заличаването на
договорната ипотека върху имота, което било условие, за да бъде осъществено
сключването на окончателен договор /чл.4.1 от предварителния договор/. В. С.
В. и майка му П.М В.а не започнали да плащат дължимите месечни вноски по
кредита, поради което бил принуден да продължи да изплаща кредита, тъй
като в противен случай при неплащане на няколко месечни вноски банката
щяла да обяви целият кредит за предсрочно изискуем и да продаде
ипотекирания апартамент чрез частен съдебен изпълнител. Именно поради
това неизпълнение на задълженията си по предварителния договор /В. С. В. и
майка му П.М В.а не платили каквато и да е сума по ипотечния кредит/,
изпратил на В. С. В., както лично, така и чрез майка му П.М В.а и баща му С.
В. В., покана по чл. 87 от ЗЗД за разваляне на подписания от тях
предварителен договор, която покана същият получил, видно от изпратения от
него отговор на същата покана. След като погасил банковия си кредит и
заличил вписаната по партидата на имота договорна ипотека, на 03.11.2023г.
продал апартамента с идентификатор № *** и гаража с идентификатор № ***
на трето лице - Г.Д.И., с което обстоятелство В. С. В. бил запознат, доколкото
продажбата на процесните имоти е вписана в Службата по вписванията на
03.11.2023г., а в исковата си молба В. С. В. твърдял, че е направил справка по
партидата на имота на 21.06.2024г, а освен това в представената по делото от
В. С. В. удостоверение за данъчна оценка като собственик на имотите е
посочен именно Г.Д.И.. Смята за невъзможно обявяването на предварителния
договор за окончателен, поради невъзможен предмет по смисъла на чл.26 от
ЗЗД. Към датата на подаване на исковата молба договорната ипотека била
погасена и заличена и към настоящия момент е невъзможно да бъде
извършено плащане по договора чрез внасяне на суми по същата договорна
ипотека, съдържанието на чл.2.2 от предварителния договор/, а съгласно
практиката предварителният договор следва да съдържа същественото
съдържание на окончателния договор, а в решението за признаването на
предварителния договор за окончателен следва да бъдат възпроизведени
клаузите на предварителния договор и не може съдът да се отклонява от
тяхното съдържание и формулировка В този смисъл моли съда да приеме
гореизложеното като възражение за недействителност на процесния
предварителен договор. Намира исковите претенции на В. С. В. за
неоснователни и поради обстоятелството, че предварителния договор е
прекратил действието си, защото бил развален от негова страна именно
поради пълното неизпълнение на договора от страна на В. С. В.. Доколкото
съгласно съдебната практика бил длъжен в производството по чл.19 ал.З от
ЗЗД да изчерпи всички свои правоизключващи и правопогасявацци
4
възражения поради тяхното преклудиране от силата на пресъдено нещо на
постановеното решение, а съгласно ТР № 4 от 09.05.2023 г. по тълк. д. № 4 /
2020 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК изявлението до купувача за
разваляне на договора следва да бъде направено предварително или в хода на
производството, с настоящия отговор прави възражение за пълно
неизпълнение от страна на В. С. В. на задълженията си по договора, с което
упражнява и в настоящото производство правото си за разваляне на
сключения между тях предварителен договор поради виновно неизпълнение
от страна на В. С. В. на задълженията си по договора. Също така, доколкото
можело да се приеме датата за подаване на отговор на поканата от В. С. В. -
08.03.2019г. за най-късна дата на получаването на неговата покана по чл.87 от
ЗЗД, то на 16.03.2019г. - след изтичане на посочения от ответника 7-дневен
срок за, изпълнение, предварителният договор се считал за развален, от която
дата смята, че започва да тече 5 годишния давностен срок за подаване на иск
по чл.19 ал.З от ЗЗД. В този смисъл смята, че към 16.10.2024г. - датата на
подаване на исковата молба, правото на иск по чл.19 ал.З от ЗЗД е било вече
погасено по давност, като моли съда да приеме гореизложеното за възражение
за изтекла 5-годишна погасителна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД по
отношение на правото на В. С. В. да иска обявяването предварителния
договор за окончателен. На следващо място искът за обявяването на
предварителния договор за окончателен не следвало да бъде уважен поради
обстоятелството, че собствеността върху процесните апартамент с
идентификатор № *** и гаража с идентификатор № *** е прехвърлена на
трето лице преди подаване на исковата молба, което съгласно трайната
съдебна практика било пречка за уважаването на иск по чл. 19 ал.З от ЗЗД.
Фактическата искова претенция е съдът да постанови съдебно решение, с
което да се обяви Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 13,09,2015 г. с нотариална заверка на подписите - Регистър №
5049/13,09,2015 г. на Нотариус Р. Стоименов peг. № 096 на НК София, район
на действие, района на Районен съд Д.град за окончателен, ведно с
произтичащите от това законни последици, както и да се присъдят
направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Не се оспорва, а това се установи и от представените писмени доказателства,
че на 13.9.2015г. между страните по настоящото дело-ищеца в качеството му
на купувач и ответника – в качеството му на продавач е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот -
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА ЖИЛИЩЕ / АПАРТАМЕНТ находящ
се на *** Д.град област Хасково, съставляващ съгласно кадастралната карта на
5
Д.град, одобрена със Заповед № РД-18-38/05.07.2006 год. на АГКК Хасково,
ИМОТ с кадастрален идентификатор Хе *** с площ 103,71 кв. м. състоящ се
от четири стаи, бокс и сервизни помещения, предназначение жилищна сграда,
многофамилна, разположена в ПИ с кад.ид. ***, предназначение на СОС -
жилище, ведно с таванско помещение № 10 с площ 14,94 кв. м. , избено
помещение № 4 с площ 3,84 кв. метра, 4,24 % ид. части от ОЧС и ОПС, както
и ГАРАЖ находящ се на *** гараж 6 Д.град област Хаеково, съставляващ
съгласно кадастралната карта на Д.град, одобрена със Заповед № РД-18-
38/05.07.2006 год. на АГКК Хасково, ИМОТ с кадастрален Идентификатор №
*** с площ 22,35 кв. м., разположен в ПИ с кад.ид. ***** ид. части от ОЧС н
ОПС, като според приложения договор в чл.4.1 страните по Предварителния
договор се задължили да сключат окончателен договор в срок до 6 /шест/
месеца от зaличаване на договорната ипотека върху гореописания недвижим
имот и след изплащане на всички дължими вноски, лихви, неустойки и
всякакви дължими суми към ипотекарния кредитор Уникредит Булбанк АД.
В чл.2.1 е било уговорено, че продажната цена на имота е 35 000 /тридесет и
пет хиляди / лева, съгласно чл. 2.2. купувачът се задължил да внесе цялата
сума по договорната ипотека на Уникредит Булбакт по сметка на продавача, а
според чл. 3.1 ПРОДАВАЧЪТ продава имота в състоянието в което същия се
намира към момента на прехвърлянето на собствеността и предава владението
върху недвижимия имот, предмет на Договора, към момента на прехвърлянето
на собствеността.
Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
За да бъде уважен предявения иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД следва да са налице
следните кумулативни предпоставки:валидно сключен предварителен
договор за покупко-продажба на процесния имот, който да съдържа всички
съществени елементи на окончателния, както и съгласно чл.363 ГПК да са
налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред,
като съдът проверява дали отчуждителят е собственик на имота,предмет на
сделката.В този смисъл и предявеният иск с правно основание чл.19 ал.3 от
ЗЗД като неоснователен следва да бъде отхвърлен с оглед факта, че не са
налице всички изискуеми от текста на закона предпоставки. На първо място,
предварителният договор е сключен в писмена форма, която е свързана с
неговата действителност и служи за доказване на поетите задължения от
страните. На второ място, в предварителния договор се съдържат всички
6
уговорки относно съществените условия на окончателния договор, свързани с
конкретизация на процесния имот и цената на същата. На следващо място
обаче, видно е от събраните по делото доказателства е, че се касае за имот,
който към момента на разглеждане на производството, не е собствен на
ответника по делото. Видно от представените и приети по делото Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 164 том 4 рег. № 7463 дело №
бб1/2023г. и Нотариален акт за покупкo-продажба на недвижим имот № 165
том 4 рег. № 7464 дело № 662/2023г.се установи, че на 03.11.2023г. ответникът
е продал апартамента с идентификатор № *** и гаража с идентификатор №
*** на трето лице — Г. Д. И. и продажбата на процесните имоти е вписана в
Службата по вписванията на 3.11.2023г.В този ред мисли съдът счита, че искът
за сключване на окончателен договор на база сключения предварителен
договор с ответника като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Съдът
следва да замести с решението си обещания договор, като няма право да внася
каквото и да е изменение в съдържанието му. Напротив, той е длъжен да
възпроизведе клаузите на окончателния договор, така както те са очертани в
предварителния такъв /по арг. от Решение №72/14.07.2011г. по т.д.
№659/2010г. на ВКС, ТК/. При това положение и с оглед наличното в същото
време задължение на съда да отчете характера на имотите като несобствени на
ответника, се явява практически невъзможно уважаването на иска. Дейността
на съда в производството по чл. 362 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 19, ал. 3 ЗЗД е
идентична с тази на нотариуса при продажба на право на собственост върху
недвижим имот. Съдът следва да провери дали праводателят е собственик на
имота, както и дали са налице особените изисквания, които законите поставят
за сключването на сделката. От обсъдените по-горе писмени доказателства се
налага извода, че към настоящия момент ответникът не е титуляр на правото
на собственост върху имота, предмет на договора, поради което съществува
пречка за обявяването на договора за окончателен.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност в отговора на
исковата молба, съдът намира за неоснователно. Това е така, защото искът по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД е конститутивен и по отношение на него се прилага общата
погасителна давност от пет години. Според чл. 114 ЗЗД давностният срок
започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск като всяка от
страните по предварителния договор – обещател и приемател може да
предяви иск за сключване на окончателен договор. Давностният срок за
7
погасяване на правото да се иска обявяване за окончателен предварителния
договор за покупка на недвижим имот започва да тече от момента на
сключване на договора, ако не е уговорен друг срок. В случая такъв срок е
уговорен - до 6 месеца от заличаване на договорната ипотека върху
процесните за този договор недвижими имоти и след изплащане на всички
дължими вноски, лихви, неустойки и всякакви дължими суми към
ипотекарния кредитор Уникредит Булбанк АД. Ответникът твърди, ищецът не
възрази в хода на производството, поради което и съдът приема факта за
безспорен и установен, че ответникът изплатил предсрочно задълженията си
по банковия си кредит и заличил вписаната по партидата на имота договорна
ипотека /3.11.2023г./ и продал имотите. Затова и доколкото искът е предявен
на 16.10.2024 г. не е изтекъл петгодишния давностен срок, поради което
възражението на ответника в тази част е неоснователно. Освен това
погасителната давност за завеждане на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД тече и при
случаите, когато купувачът по един предварителен договор е получил
владението на имота със сключването му /както се твърди от ищеца в исковата
молба, но не се събраха доказателства в хода на производството/ или в един
по-късен момент. В тази връзка следва да се отбележи, че давността започва
да тече от момента на сключване на предварителния договор, или от момента
на предаване на владението на имота на приемателя, но само в случаите, при
които в предварителния договор не се съдържа уговорка в различен смисъл –
уговорен срок или условие. Когато е уговорен срок в предварителния договор,
правото на иск за сключване на окончателен договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се
поражда с настъпване на срока, в който е следвало да се сключи окончателния
договор, като в този случай давността започва да тече от момента на изтичане
на уговорения срок. При положение, че искът на ищеца е предявен на
16.10.2024г. е очевидно, че правото му на иск не е погасено, тъй като от
падежа на задължението до предявяването на иска е изтекъл срок, по-кратък
от пет години. Съдът не възприема тезата на ответника, че съгласно
уговореното в предварителния договор не е имало фиксиран момент (срок), в
който продавачът по предварителния договор да се е задължил да снабди
купувача с нотариален акт.
Твърденията на ищеца в исковата молба, че е изправна страна по
предварителния договор останаха недоказани от представените писмени
доказателства. Видно от представените извлечения от сметката на ответника,
8
майката на ищеца е превела един път сума в размер на 122,51 лв. Основно по
сметката на клиента са постъпвали средства от неговия брат, който е и баща
на ищеца и при положение, че при тези преводи липсва посочено основание, а
и няма и такива твърдения от страна на ищеца, че баща му е внасял по този
предварителен договор парични суми, не е ясно дали тези суми са превеждани
по повод на предварителния договор или по повод на някакви други техни
отношения като братя. Индикация в тази насока е и съдържанието на отговора
на ищеца по поканата по чл.87 от ЗЗД, който не отговаря, че не е вярно той си
изпълнява задълженията по договора, защото баща му превежда пари, а
описва „аз не изпълнявам, но не съм в забава, защото няма краен срок“ – това
е неговият отговор по поканата. Отделно индикация за това, че тези парични
суми са превеждани по някакви техни други взаимоотношения е и това, че
ответникът също е внасял пари по тази сметка, както и е теглил пари от
сумите, които са превеждани от брат му.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по делото се намериха
достатъчно данни, които сочат на основателност на част от възраженията на
ответника, което на свой ред обуславя отхвърлянето на настоящия
конститутивен иск.
При този изход на делото деловодни разноски на ищеца не му се следват.
Същият обаче дължи и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 1500 лева, направени от последния в
настоящето производство разноски – за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. В. — ЕГН **********, от град Д.град,
*** срещу Д. В. В. — ЕГН ********** от град Д.град, *** иск за обявяване за
окончателен сключения между тях на 13.09.2015 година в град Д.град
Предварителен договор, с който Д. В. В. — ЕГН **********, от град Д.град,
*** продава на В. С. В. — ЕГН **********, от град Д.град, *** следния
недвижим имот - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА ЖИЛИЩЕ /
АПАРТАМЕНТ находящ се на *** Д.град област Хасково, съставляващ
съгласно кадастралната карта на Д.град, одобрена със Заповед № РД-18-
38/05.07.2006 год. на АГКК Хасково, ИМОТ с кадастрален идентификатор №
9
*** с площ 103,71 кв. м. състоящ се от четири стаи, бокс и сервизни
помещения, предназначение жилищна сграда, многофамилна, разположена в
ПИ с кад.ид. ***, предназначение на СОС - жилище, ведно с таванско
помещение № 10 с площ 14,94 кв. м. , избено помещение № 4 с площ 3,84 кв.
метра, 4,24 % ид. части от ОЧС и ОПС, както и ГАРАЖ находящ се на ***
гараж 6 в Д.град област Хасково, съставляващ съгласно кадастралната карта
на Д.град, одобрена със Заповед № РД-18-38/05.07.2006 год. на АГКК
Хасково, ИМОТ с кадастрален Идентификатор № *** с площ 22,35 кв. м.,
разположен в ПИ с кад.ид. ********** % ид. части от ОЧС н ОПС, за сумата
35000/ тридесет и пет хиляди/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В. С. В. — ЕГН **********, от град Д.град, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. В. В. — ЕГН **********, от град Д.град, ***, сумата
1500/хиляда и петстотин/ лева направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________
10