№ 1875
гр. Варна , 28.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501281 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1 т. 2 от ГПК и е образувано възоснова на
въззивна частна жалба с вх. Рег. № 9575 от 17.09.2021 г. по опис на ВРС, подадена от С. М.
Ч. срещу Определение № 1302 от 26.04.2021 г. , постановено по гр.д. № 5072 по опис на
ВРС, с което е оставена без уважение молбата на С. М. Ч., за обезпечение на предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 242 вр. чл. 128, ал.1 т.2 от КТ с цена 12 095.95
лева, ведно със закона лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
молба 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на претендираното неизплатено трудово
възнаграждение, дължимо за периода от 01.02.2020 г. до 14.01.2021 г. , както и сума от
448.50 лева претедирана като обезщетение за забава, чрез налагане на запор върху банковата
сметка на ответника МБАЛ – Варна ЕООД, с ЕИК ********* в ЦКБ АД.
Във въззивната жалба се излага, че съдът е постановил обжалвания съдебен акт, след
като неправилно е приложил материален закон,. Отправено е искане за отмяна и допускане
на обезпечението.
След служебна проверка за допустимост на въззивната жалба и валидност на
обжалвания съдебен акт, намира че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, предвид следното
Предпоставките за допускане на обезпечение, на предявени осъдителни искове са
тяхната допустимост, вероятна основателност, обезпечителна нужда и адекватност на
посочената обезпечителна мярка. Прървоинстанционният съд е извършил положителна
преценка на горните обстоятелства, но е отхвърлил молбата, като е приложил разпоредбата
на чл. 393 от ГПК, която постановява забрана за обезпечение, дори и наличие на всички
гореизброени предпоставки.
Въззивният съд приема, че ищцата е представила доказателства, за трудово
правоотношение с ответното дружество, което е прекратено по взаимно съгласие, считано от
04.01.2021 г. Тези факти са отразени в трудова книжка, копие от която е представена с
исковата молба, ведно с трудов договор, допълнително споразумение и заповед за
прекратяване.
1
За да отхвърли молбата за обезпечение, първоинстанционния съд е приел, че спрямо
ответника е налице изключението в чл. 393, ал.1 от ГПК, тъй като представлява лечебно
заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
Спорен пред въззивния съд е въпросът, представлява ли ответника, лечебно
заведение по смисъла на по чл. 5, ал.1 ат Закона за лечебните заведения.
В чл. 2 от ЗЛЗ, дава определение за лечебно заведение, чрез изброяване на
дейностите, което се извършват в него. Видно от съдържанието в четирите алинеи, тази
норма има общ характер и под лечебно заведение, следва да се разбира и това, в което се
извършва научна дейност или социална грижа. Лечебните заведение по смисъла на чл. 5,
ал.1 от с.з. лимитативно изброява - центровете за спешна медицинска помощ, центровете за
трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ,
центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, както
и лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на здравеопазването,
Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на
правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Общото между всички тях е, че се създават от държавата, затова са
включени в забранителната норма на чл. 393 от ГПК , наред с държавата и държавните
учредения.
За да се разреши допускане на обезпечение, съдът следва да прецени, дали
ответникът е създаден от държавата. Видно от ТР и копие на хартиен носител представен и
от ищеца, ответното дружество е еднолично с ограничена отговорност и едноличен
собственик на капитала е Министерство на транспорта, следователно попада в разпоредбата
на чл. 5, ал.1 от ЗЛЗ и по отношение на него се разпростира забраната в чл. 393 от ГПК.
Твърдението на ищцата, че ответникът е лечебното заведение по смисъла на чл. 9,
ал.1 от ЗЛЗ е правилно, но това не изключва чл. 5, ал.1 от с.з., защото разграничението на
лечебните заведение по чл. 8 и чл. 9 има предвид друг критерий, вида на предоставяната
помощ– извънболнична или болнична. Това деление е ирелевантно за разпоредбата на чл. 5,
ал.1 от ЗЛЗ, защото попада в част Част Втора, Глава втора „Видове лечебни заведения“ ,
разграничени не възосова на принципала, а на вида предоставена помощ.
Твърдението на ищцата, че ответникът не се финансира от държавния бюджет, а само
от НЗОК е ирелевантно към преценката по чл. 393 от ГПК, защото разграничителния
критерий не е начина на финансиране, а принадлежността на болничното заведение към
Държавата, в случая към Министерство на транспорта.
Поради съвпадане между правните изводи на първо инстанционния и въззивния съд,
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1302 от 26.04.2021 г. , постановено по гр.д. №
5072 по опис на ВРС за 2021 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3