РЕШЕНИЕ №260018
гр. П., 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двайсет и пети март през
две хиляди двайсет и втора година в публично
съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Лилия Кирякова
като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 14/2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове от П.И.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв. Т. от САК, срещу „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Т., пл. П. № **, за заплащане на обезщетение за сумата от 25 100 лева, частично от 40 000 лева, за причинените
неимуществени вреди в резултат на ПТП от ***г., настъпило по твърдение за вина на М.В.В. - водач на л. а. ***, рег. № **, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата
на инцидента - ***г. до окончателното плащане, както и на сумата
от 322.14 лева за причинените
имуществени вреди - разходи за закупуване на
медицински консумативи и лекарствени продукти в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на претенцията пред застрахователя - 06.08.2019 г. до
окончателното плащане, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
На ***г., около ** ч., на *** км. ** на Автомагистрала „Т.“ в посока
гр. С. е настъпило ПТП, при което л. а. Ф.П., рег. № **, управляван от Н.В.В.,
се е движел с несъобразена скорост, поради което губи контрол, отклонява се
вляво и блъска л. а. М. **, рег. № **, управляван от М.В.В.. От своя страна л.
а. М. се завърта надясно и удря обратно л. а. Ф. П.от лявата му страна, който
навлиза в пътното платно на дясно движещите са автомобили и блъска отдясно л.
а. П. ***, рег. № ****, управляван от Х. А. М., в който се е возила и ищцата.
Твърди се, че виновен за ПТП е водачът на л. а. Ф.П., видно от съставения
Констативен протокол с пострадали лица. Съставен е АУАН от *** г., като е
образувано и ДП № ***г. на РУ - П., респ. прокурорска преписка № ***г. на РП - П..
След инцидента пострадалата ищца е откарана с екип на **** в МБАЛ - П. АД,
където след направени изследвания е установено, че е получила редица
травматични увреждания по ***. Подробно са описани. Пострадалата постъпва в
МБАЛ ***, тъй като се оплаква от ****. И към настоящия момент ищцата се оплаква
от ******** и т. н. От инцидента пострадалата е и с влошено ***. Във връзка с
лечението се твърди, че е направила редица разходи за закупуване на медицински
консумативи и лекарствени продукти за сумата от 322.14 лева. Предявена е
претенция към ответника-застраховател на виновния водач М.В. на 06.08.2019 г.
По образуваната щета липсва произнасяне и до настоящия момент. Моли се за
уважаване на исковете с присъждане на разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1
от ГПК ответникът, чрез юрисконсулт С. , е подал отговор на исковата молба. Оспорва
исковете. Прави се извод, че вина за ПТП има водачът на л. а. **, а ударът
впоследствие между л. а. М. и ** е бил непредотвратим. Същият е посочен и като
виновно лице в представения по делото констативен протокол с пострадали лица.
Евентуално се твърди, че е налице независимо съизвършителство между водачите на
л. а. М. и **. Прави се възражение за съпричиняване от пострадалия на
вредоносния резултат с оглед на това, че не е поставил обезопасителен колан,
което ако беше направено, щеше да възпрепятства причиняването на травмите.
Размерът на претенцията за неимуществени вреди се твърди да е прекомерен и
несъобразен с чл. 52 от ЗЗД. Оспорват се и твърдяните разходи, тъй като не са
представени доказателства - фактури или рецепти, придружени с касов бон. Моли
се за отхвърляне на исковете.
В срока по чл.
372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба. Оспорват се доводите на
ответника. По същество се повтаря исковата молба.
В срока по чл.
373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ. Поддържа се становището,
изложено в отговора на ИМ.
По делото е конституирано, като трето лице – помагач на
страната на ответника, ЗАД „О. З.“ ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „С. С.“ № **, ет. **, на основание чл. 367, ал. 4 от ГПК.
По
допустимостта на производството:
Легитимацията на страните
съответства на твърденията на ищцата за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска
отговорност на делинквент при ответника-застрахователно дружество.
Сезиран
е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът
счита,
че в случая претенцията на ищцата за присъждане на законната лихва за
забава представлява материалноправна последица от евентуалното уважаване
на главните искове за обезщетения и
не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, поради което
ищцата не е длъжна да сочи
размер на търсената лихва.
Съдът
приема, че надлежно е упражнено правото на
иск, доколкото ищцата е провела описаната в
чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на
претенцията пред застрахователя, като е сезирала същия с искане за заплащане на
обезщетение досежно процесния инцидент от ***г. с подаване на молба на
на 06.08.2019 г., респ. липсва произнасяне
от ответника.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
На основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че към датата на инцидента ***г. между
ответника „Б.В.И.Г.“ АД и водача на л. а. М. **, рег. №
**, М.В.В., е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че ищцата е провела
описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 КЗ процедура за разглеждане на
претенцията пред застрахователя, като го е сезирала с искане за заплащане на обезщетение
досежно процесния инцидент с подаване на молба на 06.08.2019 г. респ. ответникът не се
е произнесъл в тримесечния срок - 06.11.2019 г. Не е спорно, че гражданската
отговорност на водача на л. а. Ф. П.Н.В. е застрахована при ЗАД „О. З.“ -
конституран в процеса като подпомагаща страна.
В производството по иск с
правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху ищцата лежи доказателствената тежест да установи: противоправно
поведения от страна на делинквента; вреда; причинна връзка
между деяния и вреда; вина; наличие на валидно застрахователно правоотношение
между делинквента и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите; настъпване на застрахователното събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
По делото са
приети документи от ДП № ***г. на РУ - П., респ. прокурорска преписка № ***г. на РП - П.,
касаещи процесния инцидент.
От изслушаното
по делото заключение на вещото лице В.Ф. (автоексперт) по допуснатата КСАвТМЕ,
прието от съда за пълно, обосновано и компетентно изготвено, неоспорено от
страните, се установи следното:
Л. а. ** с водач
Х. М.(в който е пътувала и ищцата) се е движел в западна посока по дясната
лента за интензивно движение на АМ - Т. със скорост от около 90 км/ч в колона
от последователно движещи се на дистанция автомобили. Л. а. Ф. П.с водач Н.В.
се е движел в същата посока и в същата лента, като е догонвал колоната със
скорост от 110 км/ч, приближавайки се зад л. а. П. **. По същото време л. а. М.
** с водач М.В. се е движел и догонвал колоната и последния участник - л. а. Ф.П.,
като при скорост от 130 км/ч е заел свободната лява лента с намерение да
извърши изпреварване на по-бавно движещите се пред него автомобили. В един
момент около 0.4 - 0.5 сек преди конфликта, когато дистанцията в дясната лента
между л. а. П. и л. а. Ф. П.е била 12 - 15 метра, а предната част на л. а. М. **
се е изравнила с тази на П.а, настъпва и първият
удар - водачът Н.В. не намалява скоростта на л. а. Ф.П., изменя посоката си
на движение наляво и навлиза в лентата за изпреварване, като с предната лява
странична част - зоната на предната лява гума, броня и калник удря задната
дясна и странична част в зоната на дясната гума, заден десен панел и броня на
л. а. М.. При това положение, водачът на л. а. М., вследствие на по-високата си
изпреварваща скорост и съдадения въртящ момент около вертикалната ос на
автомобила по часовниковата стрелка, губи контрол на управлението му и с
отделени от пътното платно десни гуми се придвижва напред и надясно. За време
от още 0.4 - 0.5 сек достига до задната лява част на л. а. П. ** и го удря в
задната лява и странична част с предната дясна странична част, при което се
реализира вторият удар. От този удар
л. а. П. изпада в безконтролно аварийно движение, изразяващо се в странично
плъзгане надясно. С тази си насоченост л. а. П. напуска платното за движение
отдясно, навлизайки в десния банкет, разкъсва предпазната метална ограда на АМ
- Т., след което попада в наличния бетонен напоителен канал и остава там. В
резултат на втория удар между л. а. М. и л. а. П., който протича пред предната
част на л. а. Ф.П., л. а. М. в резултат на високата постъпателна скорост и
рязката промяна на траекторията изпада в безконтролно аварийно движение,
изразяващо се в преобръщане по надлъжната ос в посока обратна на часовниковата
стрелка надясно и напред, напуска платното за движение и навлиза в затревената
част на банкета до наличната метална ограда. При това си изпреварващо движение
пред другите участници, върху дясната лента за интензивно движение последва и третият удар между задните състави на
л. а. М. ** и десните странични състави на движещия се в дясната лента л. а. Ф.П..
От техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е внезапното навлизане
на л. а. Ф. П.в лентата за движение на изпреварващия л. а. М. ** и последвалия
контакт между тях. Възможност да предотврати ПТП е имал водачът на П.а Н.В.,
който е следвало да контролира непрекъснато управлението на автомобила по
начин, че да запази праволинейното му движение върху платното в процес на
предприето изпреварване от водача на л. а. М. **. Водачът В. е следвало и да
осигури достатъчно надлъжно разстояние до предно движещия се л. а. П. **, да
намали скоростта и да даде възможност на л. а. М. да завърши маневрата
изпреварване. Няма предхождаща техническа неизправност на някое от МПС, която
да е станала причина за последвалото ПТП.
В открито
съдебно заседание в. л. Ф. заявява, че вината за настъпване на ПТП е изцяло на
водача на л. а. П., тъй като в конкретната ситуация водачът на л. а. М. ** е
извършвал маневрата изпреварване и от техническа гледна точка не е могъл да
въздейства върху автомобила си, така че да не напусне лентата за движение, след
като е бил ударен странично отзад. Той не е могъл да предвиди какво ще се случи
зад него. Скоростта на М.та е била съобразена с максимално допустимата скорост
на автомагистралата.
Описаният механизъм на ПТП се подкрепя и от събраните по делото гласни доказателства. Свидетелят М.В. (водач на л. а. М. **) излага, че е пътувал по
автомагистрала Т. от Х.в посока С. със скорост около 120-130 км/ч, като в един
момент е предприел изпреварване на колона от автомобили. Изпреварвайки
последния л. а. Ф.П., двата автомобила са се движели успоредно. Пред В. е
нямало автомобили, а пред л. а. П. е имало други МПС. Твърди, че не е видял
реакция от страна на водача на П.а да намали скоростта, въпреки че е наближавал
предно движещия се автомобил. Свидетелят се притеснил, дали водачът на л. а. П.
го вижда. Двамата са си срещнали погледите, от което св. В. приел, че другият
водач го е забелязал и продължил изпреварването. В един момент усетил удара
отдясно отзад от л. а. Ф.П.. Предположението на свидетеля за причината за
произшествието е, че след като водачът на л. а. П. не е могъл да намали
скоростта, и за да не се удари в предния автомобил, е направил опит да
изпревари зад л. а. М., да се включи зад него, но го удря. Свидетелят Н.В.
(водач на л. а. Ф.П.) излага, че докато се е движел в дясната лента със скорост
около 100-110 км/ч в един момент започнал да чува стържещ звук на ламарина и в
следващия момент видял пред панорамното стъкло как прелита един автомобил
(процесната М.), която пада и удря отдясно П.а.
Отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност
е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя
за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря
самият причинител на вредите.
Съгласно чл.
42, ал. 1 от ЗДвП, водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде
сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че
движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва,
не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво (т. 1) и след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост,
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме
място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го
принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение (т. 2).
Съдът
приема, че липсват кумулативно предвидени предпоставки
от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ, а именно: противоправно
поведения от страна на сочения за делинквент в настоящото производство водач на
л. а. М. ** М.В. и вина. Установи се, че конкретната причина за настъпване на ПТП се
състои изцяло в поведението на водача на л. а. Ф. П.Н.В., който внезапно и
неадекватно изменя посоката на движение на управлявания от него автомобил, като
по този начин навлиза несъобразено в лявата лента за движение на вече
изпреварващото го МПС л. а. М. **, т. е. в ситуация, когато това не е безопасно
и в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. От друга страна,
поведението на водача на л. а. М. и скоростта на движение на автомобила му са
напълно съобразени със ситуацията и разпоредбите на ЗДвП. Действително л. а. П.
е ударен пряко от л. а. М., но предвид че този удар е в причинно-следствена
връзка с предходно настъпилия удар на л. а. Ф. П.спрямо л. а. М. (т. е. ако
последният липсваше, нямаше да се стигне и до последващия удар между л. а. М. и
л. а. П.), то липсва виновно и противоправно поведение на водача на л. а. М. М.В..
Изискването
за кумулативно наличие на посочените предпоставки означава, че липсата и на
една от тях, води до неоснователност на исковата претенция. Водим от горното, исковете се явяват
неоснователни и същите подлежат на отхвърляне.
По
разноските:
Ответникът основателно претендира
разноски на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК в размер на 250 лева -
депозит за експертиза и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, които следва
да се възложат в тежест на ищцата.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно
съединени искове от П.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Т. от САК, срещу „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Т., пл. П. № **, за заплащане на обезщетение за сумата от 25 100 (двайсет и пет хиляди) лева, частично от 40 000 лева, за причинените неимуществени вреди в резултат на ПТП от ***г.,
настъпило по твърдение за вина на М.В.В. - водач
на л. а. М. **, рег. № **, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на инцидента до
окончателното плащане на сумата, както и на сумата от 322.14 лева (триста двайсет и два лева и 14 стотинки) за причинените имуществени вреди - разходи за закупуване на медицински консумативи и
лекарствени продукти в резултат на същото ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата
на претенцията пред застрахователя - 06.08.2019 г. до
окончателното плащане на сумата, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, като неоснователни.
ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Т., пл. П. № **, сума в размер на 350 (триста и петдесет) лева, представляващи
съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, от които 250 лева - депозит за
експертиза и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
Решението е
постановено при участие на „О. З.“ ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. С.“
№ **, ет. **, като трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението
може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: