Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Т.Д., като разгледа докладваното от
съдията т. дело N 4098 по описа за 2014
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са при условията на
субективно и обективно кумулативно съединение искове с правна квалификация
чл.124 от ГПК вр. чл. 16 от ЗН, вр. чл. 157 от ТЗ.
Ищцата Ц.И.П. твърди, че на 10.06.2014
г. е починал едноличният собственик на капитала на ответното дружество Ю.П.,
като с частно завещателно разпореждане от 03.05.2014 г. същият е завещал в
нейна полза всички притежавани от него 50 дружествени дяла, съставляващи целия
регистриран капитал на първия ответник. С протокол за обявяване на саморъчно
завещание общ.рег.№2183/12.06.2014 г. на нотариус Х.В., рег. №628 на НК
завещанието било обявено. Посочва още, че със заявление А4 вх.№20140618115710 е
заявила за вписване по партидата на дружеството промени в обстоятелствата,
касаещи едноличен собственик на капитала и управител. С последващо заявление А4
с вх.№20140619115050 по партидата на първия ответник са заявени за вписване
промени в същите обстоятелства от втория
ответник. Последният се е легитимирал пред Агенция по вписванията като
наследник по закон от първи ред починалия едноличен собственик на капитала, тъй
като е единствен син на Ю.П.. Моли съда да постанови решение, по силата на
което да бъде признато по отношение на
двамата ответници за установено, че ищцата е единствен собственик на 50
дружествени дяла, съставляващи целия регистриран капитал на ответното
дружество. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът А. Ю. П. оспорва ищцовата претенция като неоснователна
и недопустима. Посочва, че завещателното разпореждане се явява завет, а не
завещание, като същото не притежава всички титули на предвидения в закона вид.
С оглед на обстоятелството, че доколкото завещателното разпореждане с родово
определена вещ се явява завет, то това автоматично прави наследника по
завещание заветник и го изключва от предвидените в закона случаи на
разпореждане с дялове на търговското дружество. Моли съда да отхвърли исковете,
като му присъди направените в производството разноски.
Ответникът „В.“ ЕООД, чрез особеният
представител адв. Й., поддържа, че представеното по делото копие на
завещание формално отговаря на изискванията на чл.25, ал. 1 от ЗН, обаче липсват
доказателства, че ръкописният текст е написан от завещателя и положеният подпис
е неговият, както и доказателства досежно дееспособността на завещателя в
момента на съставяне на завещанието. Посочва
още, че дори да се приеме, че завещателното разпореждане изхожда от
завещателя, то липсват доказателства, че същото не е направено чрез насилие,
под заплаха или изнудване. С оглед изложеното моли съда да приеме, че процесното завещание е нищожно или унищожаемо.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
От представените от страните писмени
доказателства и от извършената справка по партидата на ответника „В.“ ЕООД в
АВ-ТР, се установява, че дружеството е вписано в ТР на 08.04.2009 г. като
дружество с ограничена отговорност, с капитал от 5000 лева, разпределени в 50
дяла по 100 лева. На 27.03.2014 г. е вписана промяна в правно-организационната
форма на дружеството, а именно същото продължава дейността си като ЕООД с
едноличен собственик на капитала Ю. С. П.. Ю. С. П. умира на 10.06.2014 г. и
оставя за свои наследник по закон сина си А.Ю.П.. Със заморъчно завещание от
03.05.2014 г., обявено по реда на 27, ал. 3 от ЗН, с протокол от 12.06.2014 г.
на нотариус Х.В., Ю. П. завещава на Ц.И.П. дружествените си дялове от капитала
на ответното дружество, на които дялове е едноличен собственик. Въз основа на
това завещание, ищцата съставя протокол от 12.06.2014 г., в който са
обективирани решенията й да продължи търговската дейност на ответното дружество
като ЕООД, с едноличен собственик на
капитала ищцата, за избор на управител и за приемане на нов учредителен акт. Със
заявления образец А4 от 13.06 и 18.06.2014 г. ищцата заявава за вписване
промени в обстоятелствата, въз основа на решенията по протокола от 12.06.2014
г., по които заявления е постановен отказ за вписване от длъжностното лице по
регистрацията.
От заключението по приетата
съдебно-графическа експертиза, което заключение Съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че текстът на саморъчното
завещание от 03.05.2014 г. и подписът за „завещател“ под него са изпълнени от Ю.
С. П..
Предвид заключението на тази
експертиза, съдът намира за неоснователно направеното от особения представител
адв. Й. оспорване на автентичността на завещанието, във връзка с което
оспорване е открито производство по реда на чл. 193, ал. 2 от ГПК. От
заключението безспорно се установи, че документът е съставен и подписан от
посоченото като негов автор лице. Ето защо, на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК,
съдът приема, че оспорването на документа не е доказано.
Съдът намира за неоснователно и
направеното от адв. Й. възражение за унищожаемост на завещателното
разпореждане, доколкото не са ангажирани никакви доказателства за предявяване
на иск по чл. 44, ал. 1 от ЗН, съответно за постановено по такъв иск съдебно
решение.
Законът за наследството урежда
правоприемството и имуществените отношения след смъртта на физическите лица.
Принципът, въведен в чл. 5-9 ЗН е, че починалото физическо лице се наследява от
низходящите и възходящи роднини, а при липса на такива, от съребрени роднини до
четвърта степен включително, както и от преживелия съпруг, който наследява
успоредно с останалите роднини. Чл. 13 ЗН постановява, че всяко дееспособно
лице, което е навършило 18 години, не е поставено под пълно запрещение и е
способно да действува разумно, може да се разпорежда със своето имущество за
след смъртта си чрез завещание. Следователно със завещателна дееспособност
разполагат само физическите лица. В чл. 16 ЗН са уредени два вида завещателни
разпореждания с оглед на техния предмет. Общото /универсално/ завещание има за
предмет цялото или дробна част от цялото имущество на завещателя и придава
качеството на наследник на бенефициера. Частните завещателни разпореждания се
отнасят за конкретно определена вещ, заветникът не е наследник, а кредитор на
наследството. В случая, направеното с процесното завещание разпореждане
представлява завет по смисъла на разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ЗН, който
придава на лицето, в полза на което е извършено качеството на заветник, но не и
такова на наследник. Единствената хипотеза, при която едно лице може да придобие
качеството на наследник по завещание е, когато по силата на последното му е
завещано дробна част от наследствената маса на завещателя, като тази хипотеза в
случая не е налице.
В случая ищцата обосновава правния си интерес
от предявяване на настоящите искове с желанието си да продължи дейността на
дружеството в хипотезата на чл. 157, ал. 1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба дружеството,
в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със
смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат
дейността. При продължаване дейността на дружеството, то запазва своето
имущество, а при прекратяването му, следва да се проведе процедура по
ликвидация, при която имуществото се осребрява, реализират се вземанията и се удовлетворяват
кредиторите /между които кредитори по смисъла на ЗН попада и ищцата в
качеството й на заветник/. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че единствено
наследници на починал собственик на капитала на ЕООД могат да встъпят в
членственото провоотношение на последния с дружеството, съответно да заявят
желание за продължаване на дейността, но не и лица, които имат качество на
заветници.
Предвид изложеното и съобразявайки
посочения от ищцата правен интерес от предявяване на исковете /влязло в сила
съдебно решение, с което евентуално се уважават исковете да й послужи пред АВ
за вписване на заявените от нея промени относно продължаване на дейността на
дружеството като ЕООД с едноличен собственик на капитала самата нея/, Съдът
намира предявените искове са неоснователни.
При този изход на производството и
изрично заявеното искане на ответника А.П., последният има право на направените
по делото разноски, на основание л. 78, ал. 3 от ГПК. С представения списък на
разноските ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 4000
лева, но видно от представените доказателства за реалното извършване на такива
разноски /договор за правна защита и съдействие от 25.06.2014 г./ е видно, че
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от ответника е 3000 лева, поради което на същия се дължат
разноски в размер на 3000 лева, а не поисканите със списъка 4000 лева.
Ищецът прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на така заплатеното възнаграждение поради прекомерност.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от закона за адвокатурата. В
случая съдът намира, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от
3000 лева не в съответствие с размера, установен в чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се явява
прекомерно с оглед характера и сложността на делото и извършените от представителя на ответника
процесуални действия. Предвид изложеното, съдът намира, че възражението на
ищцовата страна за прекомерност е основателно и на ответника следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 1000 лева, който
размер е съобразен с нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и извършените от процесуалния
представител на ответника в настоящето производство процесуални действия..
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Ц.И.П., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу „В.” ЕООД, ЕИК ********, представлявано от особения
представител адв. М.Й.,*** 1А, Търговски дом, кантора 410 и А. Ю. П., ЕГН **********,***,
установителни искове с правна
квалификация чл.124 от ГПК вр. чл. 16 от ЗН, вр. чл. 157 от ТЗ, с предмет да
бъде признато за установено между страните, че Ц.И.П. е единствен собственик на
50 дружествени дяла, съставляващи целия регистриран капитал на ответното
дружество „В.” ЕООД, като неоснователни.
ОСЪЖДА Ц.И.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на А. Ю. П., ЕГН **********,***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски по производството в размер на 1000
/хиляда/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: