Р Е Ш Е Н И
Е
№ ……...…/.......05.2017 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание при закрити врати на двадесет и четвърти март две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ
КРЪСТЕВ
при участието на секретаря Дарина Баева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1346
по
описа за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 625 и сл. ТЗ и е образувано по молба на
„Мартинеос" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 112, вх. Б, ет.
7, ап. 86,
представлявано
от управителя М.Л.Т., с която е отправено искане за постановяване
на съдебно решение за откриване
на производство по несъстоятелност на молителя. В молбата
и
уточняваща такава от 05.10.2016 г. се излага, че молителят има
публичноправни задължения в размер
на 13978,51 лева и задължения към други кредитори: „Юробанк България“ АД в размер на 135064,18 лева – главница и 5673,00 лева – лихви и „Банка ДСК“ АД в размер на 26060,00 лева, които задължения
не е в състояние да погаси. Излага, че
дружеството се намира едновременно в състояние на неплатежоспособност
и на свръхзадълженост.
Съдът, след съвкупна преценка на
представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и
правна страна:
С оглед
основателност на молбата по чл. 625 ТЗ в тежест на молителя е да
установи твърденията си, че не
е в състояние да изпълнява задълженията си към кредиторите,
тоест
че е в състояние на неплатежоспособност, както и трайния
характер и началната дата
на
това състояние.
С представените към молбата писмени
доказателства молителят – длъжник признава неизгодни факти, а именно че са
налице парични задължения на дружеството, които не е в състояние да изпълни.
С оглед установеното в чл.621а,
ал.1, т.1 от ТЗ служебно начало, съдът е задължен да изследва какво е
обективното финансово-икономическо състояние на длъжника, като по своя
инициатива събира доказателства за това.
По делото служебно е изискана
информация от НАП – Варна, ОД на МВР – Варна, с-р Пътна полиция, СВ – Варна –
Имотен регистър относно имущественото състояние на длъжника.
Назначена е съдебно-счетоводна
експертиза, по която вещо лице, след запознаване с приложените по делото
доказателства и преглед на първичната счетоводна документация на длъжника и
тази в НАП - Варна, да отговори на служебно поставени от съда въпроси относно
релевантните по делото факти. По делото не е изготвено и прието заключение на
вещо лице поради невнасяне от страна на длъжника на определения от съда
депозит.
От постъпилата с писмо вх. №
31693/18.11.2016 г. информация от НАП – Варна е видно, че дружеството има
публични задължения в общ размер 10 547,56 лв., вкл. главница в размер 9727,58
лв. и лихви 729,98 лв. към 18.11.2013 г., за обезпечаване на които е наложен
запор върху банковите сметки на дружеството в три банки. Публичните задължения
са формирани от неплатени задължения на молителя, установено с ГДД по ЗКПО по
ДД от 12.03.2013 г. за ДОД, ДОО, ЗО, УПФ. Посочено е, че публичните задължения са
за период 01.07.2012 – 30.09.2013 г.
На настоящия състав на съда е
служебно известно, че с Решение № 44/16.1.2017г. по т.д. 893/2016 г. по описа на
ВОС, е прието за установено в отношенията между страните, че молителят в
настоящото производство „Мартинеос" ЕООД дължи
на „Юробанк България“ АД сумите от 69057.22 евро – главница по договор
за банков кредит № BL22704/ 09.09.2008г. и Анекс №1 от 11.11.2013 г., 12955.00
евро – договорна лихва за период от 21.04.2014 г. до 21.10.2015 г., 690.43 евро
– дължими такси за периода от 21.04.2014 г. до 21.10.2015 г.; за които суми е
издадена заповед № 6559/23.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр. д. № 13060/2015 г. по описа на ВРС. Към
момента на подписване на посочения анекс, длъжникът е бил в просрочие на
задължения за главница и лихви в размер на 972,85 евро като му е предоставен
осеммесечен гратисен период за погасяване на главницата. Независимо от това,
длъжникът не е успял да обслужва дори лихвите по кредита като е спрял плащането
им на 21.04.2014 г., в резултат на което банката е обявила последния за
предсрочно изискуем.
Съдът извърши
служебна справка за обявените в търговския регистър годишни финансови отчети
(ГФО) на дружеството за периода 2011-2016 г. Последният обявен в търговския
регистър ГФО на дружеството е за 2015 г., като представените с него баланс и
отчет за приходите и разходите към 31.12.2015 г. представляват празни, непопълнени
формуляри, т.е. не съдържат данни за финансово-икономическото състояние на
дружеството. От обявените в регистъра ГФО за 2011-2014 г. се установява
следното: записаният капитал е 4 хил. лв., финансовият резултат е печалба,
която за 2011 г. е 80 хил. лв. и постепенно нараства до 120 хил. лв. за 2014 г.
Собственият капитал на дружеството е от 126 хил. лева през 2011 г. и се изменя
незначително до 116 хил. лв. за 2014 г. Дружеството води в балансите си
дълготрайни материални и нематериални активи на стойност 2 хил. лв., които не
могат да бъдат индивидуализирани поради липса на аналитични данни. Водените в
баланса на дружеството за 2015 г. текущи вземания са в общ размер от 3 до 4
хил. лв. Според баланса към 31.12.2011 г. дружеството разполага с парични
средства в брой (касови наличности) в размер на 250 хил. лв., от които 53 хил.
в лева и равностойност на 197 хил. лева във валута. През годините посочените
касови наличности нарастват постепенно до 263 хил. лв. за 2013 г. и спадат до
254 хил. лв. към 31.12.2014 г. Видно от представените баланси, краткосрочните
задължения са от 8 през 2012 г. до 14 хил. лв. през 2013 г., като за последната
2014 г. са 12 хил. лв. За 2011 – 2014 г. вкл. са посочени дългосрочни
задължения по към финансови предприятия в размер на 133 хил. лв.
Видно от
посочените данни, показателите за обща ликвидност (ОЛ), бърза ликвидност (БЛ), незабавна ликвидност
(НЛ) и абсолютна ликвидност (АЛ) на дружеството по години са както следва: за
2011 г. краткосрочните задължения по баланс са равни на нула; за 2012 г.: ОЛ –
32.87, БЛ – 32.25, НЛ – 32.25, АЛ – 32.25;
за 2013 г.: ОЛ – 19.14, БЛ – 18.78,
НЛ – 18.78, АЛ – 18.78; за 2014 г.: ОЛ –
21.58, БЛ – 21.16, НЛ – 21.16, АЛ – 21.16. Поради липса на аналитични данни,
показателите за незабавна ликвидност и абсолютна ликвидност са изчислени без да
се вземат предвид предстоящите за плащане през годината вноски по дългосрочни
заеми. При анализа на показателите за ликвидност, следва да се има предвид, че високите
стойности на всички коефициенти са получени без да е извършена надлежна
проверка за редовността на воденото счетоводство и за правилността на
отразените в същото счетоводни записвания, особено що се отнася до отразените
касови наличности в лева и валута, които формират почти изцяло сумата на краткотрайните
активи. В случай че същите не се вземат предвид, показателите биха изглеждали по
съвсем различен начин и коефициентите за ликвидност на предприятието биха били под
единица. Коефициентът на задлъжнялост е нисък, а този на финансова автономност
– висок, което се дължи на значителния размер неразпределена печалба, който
дружеството води в баланса си, но следва се има предвид, че тези данни също не
са проверени от вещо лице – експерт и не могат да се приемат за достоверни.
Съдът е
задължен самостоятелно да преценява началния момент на състоянието на
неплатежоспособност въз основа на обективните данни по делото, тъй като
решението има действие спрямо всички, вкл. води до последици по отношение на
трети лица, доколкото разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, предвижда
нищожност на извършено след началната дата погасяване на парично задължение.
Съобразно
легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не
е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската му дейност или
задължение по частно държавно вземане. Дружеството – молител има изискуеми
публични задължения от 2012 г., което е отразено и в публикувания ГФО за 2012
г. Безспорно установено е също, че плащанията към кредитора „Юробанк България“ АД са спрени окончателно на 21.04.2014 г.
като преди тази дата кредитът не е обслужван редовно. Още преди тази дата
длъжникът не е бил в състояние да посреща плащанията на публични задължения към
бюджета, а след тази дата изцяло е преустановил изпълнението и на задължението
си да погасява ежемесечно дължимите вноски по кредита.
От представеното
с писмо вх. № 31963/18.11.2016 г. на НАП постановление за налагане на
обезпечителни мерки (л. 40), се установява, че дружеството не е платило
задължения за ДОД, ДОО, ЗО и УПФ за периода от 01.07.2012 г. до 30.09.2013 г.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от КСО осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване се внасят от осигурителите до 25-то число на месеца, следващ
месеца, през който е положен трудът. Същият срок за внасяне на здравните
осигуровки е предвиден и с разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. При това
положение най-рано възникналото неизплатено публично задължение е с падеж 25.08.2012
г.
С оглед на
изложените по-горе обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за
откриване на производство по несъстоятелност, визирани в чл. 608, ал. 1 ТЗ. След
25.08.2012 г. длъжникът не е в състояние да изпълнява изискуеми публичноправни парични
задължения към държавата, свързани с търговската му дейност. От доказателствата
по делото се установява по безспорен начин, че дружеството не е платило
задължения за ДОД, ДОО, ЗО и УПФ за периода от 01.07.2012 г. до 30.09.2013 г. Данните
в публикуваните ГФО за налични парични средства в касата на дружеството не
кореспондират с неизпълнението на публичните задължения и със спирането на
плащанията към кредитора „Юробанк България“ АД,
поради което посочените счетоводни записвания не могат да се приемат за верни. Продължаващото
неизпълнение на посочените публични задължения, както и неизпълнението на
задълженията към кредитора „Юробанк България“ АД налагат
извода, че след 25.08.2012 г. затрудненията на длъжника имат траен и необратим
характер и че предприятието не разполага с краткосрочни активи и свободни
парични средства, които да покрият задълженията му.
Обстоятелството,
че молителят не е обслужвал редовно задълженията си към кредитора „Юробанк България“ АД е довело до необходимост от
преструктуриране на дълга
по
договор за банков
кредит № BL22704/ 09.09.2008г. съгласно Анекс
№1 от 11.11.2013 г. По арг. от чл. 608, ал. 3, изр. 2-ро
от ТЗ, при липса на надеждни счетоводни данни поради неизпълнение от страна на
длъжника на задължението му да представи такива, съдът намира, че затрудненията
на длъжника не са имали само временен характер и за начална дата на
неплатежоспособността следва да бъде приета датата 25.08.2012 г.
По делото не са
събрани доказателства, които да сочат на състояние на свръхзадълженост на
молителя преди датата 25.08.2012 г., поради което молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на това основание следва да се отхвърли,
респективно, да се уважи на основание установеното състояние на
неплатежоспособност.
С оглед на така
изложеното, съдът намира, че следва да обяви неплатежоспособността на „Мартинеос" ЕООД с начална дата
25.08.2012 г. и да открие производство по несъстоятелност на длъжника.
Длъжникът не се
е отзовал на поканата на съда да предплати разноските, необходими за развитие
на производството, с оглед разпоредбата на чл. 629б, вр. чл. 632 ТЗ, поради
което длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност и производството да
бъде спряно. Откритото след решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ имущество следва да
бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане целите на
производството. Следва да се наложи общ запор и възбрана върху имуществото на
длъжника.
На осн. чл.
620, ал. 1 ТЗ длъжникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за
производството в размера, предвиден в чл. 24, ал. 1, т. 2 от ТДТССГПК, която да
бъде събрана от масата на несъстоятелността, при разпределение на имуществото.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Мартинеос" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“
№ 112, вх. Б, ет. 7, ап. 86, представлявано от управителя М.Л.Т., за откриване
на производство по несъстоятелност на дружеството поради свръхзадълженост.
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Мартинеос" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“
№ 112, вх. Б, ет. 7, ап. 86, представлявано от управителя М.Л.Т., с начална
дата 25.08.2012 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Мартинеос" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“
№ 112, вх. Б, ет. 7, ап. 86, представлявано от управителя М.Л.Т..
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „Мартинеос"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 112, вх. Б, ет. 7, ап. 86, представлявано
от управителя М.Л.Т..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „Мартинеос" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“
№ 112, вх. Б, ет. 7, ап. 86, представлявано от управителя М.Л.Т..
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Мартинеос" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“
№ 112, вх. Б, ет. 7, ап. 86, представлявано от управителя М.Л.Т..
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „Мартинеос" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“
№ 112, вх. Б, ет. 7, ап. 86, представлявано от управителя М.Л.Т., в
наименованието си да добави “в несъстоятелност”.
ОСЪЖДА „Мартинеос"
ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 112, вх. Б, ет. 7, ап. 86, представлявано от управителя М.Л.Т., да заплати в полза на
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, сумата 250.00 лв.
(двеста и петдесет лева), разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
СПИРА производството по несъстоятелност
на „Мартинеос"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 112, вх. Б, ет. 7, ап. 86, представлявано от управителя М.Л.Т., на
основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.
УКАЗВА, че
спряното производство може да бъде възобновено в срок от една година от вписването
на решението в ТР, по молба на длъжника или на кредитор, при условията на чл.
632, ал. 2 ТЗ, като в противен случай производството ще бъде прекратено и
постановено заличаване на длъжника от ТР.
Решението подлежи на вписване в
търговския регистър.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския
регистър.
Решението подлежи на незабавно
изпълнение, на осн. чл. 634 ТЗ.
ДА СЕ ВПИШЕ настоящия съдебен акт в книгата по
чл. 634в ТЗ.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: