Р Е Ш Е Н И Е
№ 260816
гр.
Пловдив, 17.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в
открито заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Елена
Ангелова разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2603 по описа на съда за
2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.108 ЗС.
Ищцата В.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***,
моли съда да осъди ответника И.С.К., ЕГН **********, с адрес ***/ **, да
предаде владението върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №56784.519.215.1.6, находящ се в град ****, община ****, област ****,
с адрес на имота: град ***, п.к.***, ул. "***" №*, етаж *, апартамент
* от сграда № *, с площ на обекта 118,13 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, брой нива едно, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: самостоятелен обект с
идентификатор: 56784.519.215.1.5, над обекта: няма, който самостоятелен обект
представлява апартамент № *, на третия етаж от триетажна жилищна сграда със
сутерен, партер и мансарда, находящ се в град *, п.к.*, ул. "*****" №*,
изложение север-юг, състоящ се от кухня, дневна, две спални, баня- тоалетна,
тоалетна и антре, при граници: изток и запад калкан, север улица, юг двор,
ведно с 20,50 % от общите части на сградата с идентификатор
56784.519.215.1, построена в поземлен имот 56784.519.215, представляващ дворно
място, цялото застроено и незастроено от 130 кв.м. по нотариален акт, а по
скица 116,60 кв.м., находящо се в град ****, улица "***" №*,
представляващо УПИ II- 301,307 кв.м. от кв. 47 по плана на кв. ****- град ****,
при граници: улица, жилфонд, наследници на А. Р., и наследници на Ф. Й. К.
Исковата претенция се
основава на твърденията, че ищцата е едноличен собственик на описания в
исковата молба имот, придобит по наследство от нейната майка К. Т. В., починала
на ****г., като ищцата твърди, че е нейна единствена наследница.
Твърди, че описаният
в исковата молба имот е възложен на ответника въз основа на влязло в сила
постановление за възлагане, след извършена публична продан, по изпълнително
дело **** по описа на ЧСИ П. И., рег. № *** с район на действие Окръжен съд- *****.
Твърди, че
изпълнителното производство е образувано по искане на взискателя М. А. С., въз
основа на изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 128/ 2005г. по описа на
Окръжен съд- ****, с който ищцата е осъдена да заплати на М. С. сумата 90080,32
лв., обезщетение за лишаване от ползване на магазин, находящ се в гр. ****, ул.
****“ № *, със ЗП 123 кв.м., ведно със законната лихва от постъпването на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че по
силата на влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. № 1262/ 1992 по
описа на Районен съд- ***** е придобила правото на собственост върху следния
недвижим имот: магазин, находящ се в гр. ****, ул. *****“ № *, със ЗП 123
кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
дворното място, цялото застроено и незастроено от 194 кв.м. по нотариален акт и
243,40 кв.м. по скица, съставляващо имот пл. № 847, парцел ХІІ от кв.2- стар, и
50- нов по плана на **** – ****. Твърди, че този имот е бил съсобствен между
нея и П. К., като правото на собственост е придобила на основание завет,
извършен в нейна полза от Х. В.- чичо на ищцата. Твърди, че съсобствеността
върху магазина е прекратена в делбено производство по гр.д. № 1262/ 1992 по
описа на Районен съд- ****, като имотът е поставен в индивидуален дял на
ищцата.
Твърди, че по
отношения на описания недвижим имот- магазин, е била извършена втора съдебна
делба, по гр. дело № 516/ 1993г. по описа на Районен съд- ****, като ищцата
твърди, че е била страна по гр. дело № 516/ 1993г. в качеството на съделител,
както и че това производство е приключило с влязло в сила решение № 1364/
21.10.2011г., по в.гр.д. № 3050/ 2010г.
Твърди, че по отношение
на нея е действителна делбата по гр.д. № 1262/ 1992 по описа на Районен съд- ****,
както и че втората делба по гр. дело № 516/ 1993г. по описа на Районен съд- ***
не е породила вещно- транслативен ефект и по тази причина М. С. не е станал
собственик на разпределените му в дял магазини 1,2,4,5 от магазин от 125 кв.м.,
находящ се в гр. ****, ул. „***“ № *, съобразно проект за делба от *****г.,
който проект е неразделна част от съдебното решение, постановено във фаза на
извършване на делбата.
Твърди, че тъй като М.
С. не е станал собственик по изложените от нея доводи, то същият не може да
претендира обезщетение за лишаване от ползване на магазина в размер на
90 080,32 лв., поради което твърди, че
проведеното изпълнително производство и конкретно извършената публична
продан са материално незаконосъобразни, осъществени при изначална липса на
изпълняемо право на М. С.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът И.С.К., ЕГН **********, с
адрес ***/ **, чрез пълномощник адв. С.М., със съдебен адрес ***, е подал
отговор на исковата молба.
С отговора на
исковата молба искът е оспорен като недопустим, евентуално като неоснователен.
Твърди се, че спорът
досежно съсобствеността върху посочения от ищцата магазин е решен с влезли сила
решения, постановени в предходни съдебни производства, страни по които са били
ищцата и М. С. Излагат се аргументи, че на основание чл.298 ГПК ищцата е
обвързана от установеното в рамките на водените между нея и М. С. дела по
претенцията за обезщетение за ползването на магазина, следователно тя не
разполага с процесуалното право да оспорва правото на собственост на М. С. по
отношение на този имот в настоящото производство.
Ответникът оспорва,
че ищцата е собственик на процесния недвижим имот. Твърди, че той е едноличен
собственик, като се легитимира като собственик въз основа влязло в сила постановление
за възлагане.
Въз основа на
изложените в отговора твърдения и доводи моли искът да бъде оставен без
разглеждане като недопустим, евентуално да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира разноски.
По същество ищцата
чрез своя пълномощник адв. Т. пледира за уважаване на иска, като развива
подробни съображения в писмена защита. Претендира разноски.
По същество ответникът
чрез своя пълномощник адв. М. оспорва иска като неоснователен и моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли иска, като излага съображения в писмена
защита. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени доказателства, както и доводите на страните намери за
установено следното:
По
допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим,
по съображенията изложени в Определение № 260674/ 10.03.2021г.
По
основателността на иска.
От събраните по делото писмени
доказателства, в това число от приложените по делото гр. дело № 516/ 1993 г. по
описа на Районен съд- *** и търг.дело № 128/2005г. по описа на Окръжен съд- ***
се установяват следните обстоятелства:
С влязло в сила
на 05.12.2001г. решение, постановено по гр. дело № 516/ 1993г. по описа на
Районен съд – ***, първа фаза на делбено производство, водено при участието на
ищцата и М. А. С., в качеството им на съделители на следния недвижим имот -
магазин с площ от 125 кв.м., заемащ част от партерния етаж на четириетажната
жилищна сграда на адрес в гр. ****, ул. „******“ № *, разположен на север от
пасажа, която сграда е построена в УПИ ХІІ- 847 от кв. ІІ-ри- стар по ЗРП на
ЦГЧ **** от 1982г., е допусната делба по отношение на описания имот – магазин
между ищцата, М. С. и други трети за настоящото производство лица, при следните
права: 1269/ 9000 ид. части за ищцата и 1269/ 9000 идеални части за М. С.
Установява се, че впоследствие останалите съделители /с изключение на ищцата/
са прехвърлили на М. С. своите идеални части от правото на собственост върху
описания магазин, като така С. е придобил общо правото на собственост върху
7731/ 9000 идеални части от магазина.
С влязло в сила на 13.05.2015г.
решение № 222/ 31.05.2014г. по търг. дело № 128/ 2005г. по описа на Окръжен
съд- Пловдив ищцата е осъдена да заплати на М. А. С. сумата от 90080,32 лв.,
представляваща обезщетение за ползите, от които С.е лишен по повод на това, че ищцата
М. е ползвала лично следния съсобствен между страните недвижим имот, а именно
магазин с площ от 125 кв.м., заемащ част от партерния етаж на четириетажната
жилищна сграда на адрес в гр. ****, ул. „****“ № *, разположен на север от
пасажа, която сграда е построена в УПИ ХІІ- 847 от кв. ІІ-ри- стар по ЗРП на
ЦГЧ **** от 1982г., за периода 03.12.2002г. – 26.05.2004г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.04.2005г. до окончателното изплащане.
С решение № 105/ 01.07.2016г., постановено по гр. дело
№ 440/ 2016г. по описа на ВКС, е оставена без уважение молбата за отмяна на
влязло в сила решение №222/ 31.05.2014г., постановено по търг. дело № 128/
2005г. на ПдОС.
Въз основа на влязлото в сила
решение по т.д. № 128/ 2005г. в полза на М. С. е издаден изпълнителен лист
против ищцата и е образувано изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ П. И. с
взискател М. С. и длъжник ищцата В.М.. За погасяване дълга на ищцата върху
процесния недвижим имот е насочено принудително изпълнение и е насрочена
публична продан. Не е спорно между страните по делото, че към датата на
насрочване на публичната продан процесният недвижим имот е бил собственост на
ищцата. С постановление за възлагане от ****г., влязло в сила на 27.10.2016г.
/л.132/. процесният недвижим имот е възложен на ответника И.К., за сумата от
121 099 лв. Покупната цена е внесена от ответника, която обстоятелство се
установява от приетите по делото копия от платежни нареждания от 26.04.2016г.
/л.127- л.128/.
От приетия по делото протокол за въвод във владение
/л.156-л.158/ се установява, че ответникът е въведен на 05.12.2016г. във
владение на имота, въз основа на влязлото в сила постановление за
възлагане.
Въз основа на така установеното от фактическа страна
съдът намира следното:
Искът за собственост по чл.108 ЗС е иск на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик, предмет на делото е правото на
собственост на ищеца, а искът съдържа в себе си две искания за правна защита,
отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на
собственост върху процесния недвижим имот и искане да бъде осъден ответникът да
му предаде владението върху имота. В доказателствена тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на
процесния недвижим имот, както и че ответникът упражнява фактическа власт върху
имота.
В настоящия случай не е спорно, че до провеждането на
публичната продан по изпълнително дело № ****по описа на ЧСИ П. И. и влизане в сила
на постановлението за възлагане процесният недвижим имот е бил собствен на
ищцата, като същият е изнесен на публична продан за удовлетворяване на вземане
на взискателя М. С., представляващо обезщетение за ползите, от които е лишен С.
поради това, че ищцата е ползвала лично съсобствения им магазин, описан по-
горе в мотивите.
Ответникът е придобил правото на собственост върху
процесния недвижим имот на основание влязло в сила на 27.10.2016г.
Постановление за възлагане на недвижим имот от 26.04.2016г., в качеството му на
купувач от проведена публична продан по изпълнително дело № **** по описа на
ЧСИ П. И.
Ищцата не е предявила иск по чл.496, ал.3 ГПК за
оспорване действителността на проведената публична продан, доколкото не се
съдържат твърдения в исковата молба, че публичната продан е проведена в
нарушение на разпоредбата на чл. 490 ГПК– а именно, че лица без право да
наддават са участвали в наддаването, както и че не е внесена цената, като по
отношение на последното следва да се посочи, че се установява от
представителните по делото копия на платежни нареждания /л.127-л.128/, че
цената е внесена от ответника. Ищцата оспорва въобще материалната
законосъобразност на образуваното срещу нея изпълнително производство, а и оттам
конкретно на проведената публична продан, като оспорва наличието на изпълняемо
право в полза на взискателя.
Въпросът за наличието на изпълняемо право е решен с
влезли в сила съдебни решения, които решения са формирали сила на присъдено
нещо и които съдебни решения на основание чл.297 ГПК са задължителни за
настоящата инстанция, както и за ищцата и М. А. С. Така със сила на присъдено
нещо е решен спорът относно наличието на съсобственост по отношение описания
по- горе магазин, като правото на собственост на М. С. е признато с решението
по допускане на делбата. В настоящия случай решението по допускане на делбата,
постановено по гр. дело № 516/ 1993г. по описа на ПдРС, има установителен
характер относно между кои страни, на какво основание и при какви квоти върху
процесния магазин – предмет на делбеното производство, съществува
съсобственост. Решението, с която е допусната делбата на магазина, е влязло в
сила, като същото обвързва ищцата и останалите съделители, сред които е М. С.,
със сила на присъдено нещо. Ирилевантно е, че ищцата се позовава на съдебно
решение, постановено по гр. дело № 1262/ 1992г. по описа на ПдРС, като твърди,
че процесният магазин е поставен в неин индивидуален дял и така е прекратена
съсобствеността върху магазина между нея и П. К. Това е така, тъй като
решението, постановено по гр. дело № 516/ 1993г. по описа на ПдРС е влязло в
сила, като ищцата е участвала в производството, същото е последващо решението
по гр. дело № 1262/ 1992 г. по описа на ПдРС и не е отменено по реда на чл.303 ГПК. На следващо място ищцата не е предявила иск по чл. 75, ал.2 ЗН за
прогласяване нищожност на делбата. В обобщение следва да се посочи, че е
недопустимо настоящият съдебен състав да преразглежда и пререшава въпроса за
правото на собственост върху недвижим имот – магазин, с площ от 125 кв.м.,
заемащ част от партерния етаж на четириетажната жилищна сграда на адрес в гр. ***,
ул. „****“ № *, разположен на север от пасажа, която сграда е построена в УПИ
ХІІ- 847 от кв. ІІ-ри- стар по ЗРП на ЦГЧ *** от 1982г. Този въпрос е решен със
сила на присъдено нещо, която е обвързваща настоящия съд. На следващо място е
недопустимо съдът да се произнася по действителността на делбата по гр. дело №
516/ 1993г. по описа на ПдРС, тъй като не е сезиран с иск за прогласяване на
нейната нищожност.
Изпълнителното производство е образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден на основание влязло в сила решение, постановено по
търг. дело № 128/ 2005г. по описа на Окръжен съд- Пловдив. Постановеното по
търг. дело № 128/ 2005г. по описа на ПдОС решение, е влязло в сила на
13.05.2015г., както и същото не е отменено по реда на чл.303 ГПК. Следователно
със сила на присъдено нещо е решен спорът, че ищцата дължи на взискателя М. С.
сумата от 90080,32 лв., обезщетение за ползите от които е лишен взискателят
поради ползаване на съсобствения магазин само от ищцата за периода 03.12.2002г.
– 26.05.2004г.
По изложените съображения ищцата не е собственик на процесния
недвижим имот.
Предвид на установеното в настоящото производство, че
ищцата не е собственик на процесния недвижим имот, е безпредметно да бъде
изследван въпросът дали ответникът владее имота. Отделно от това ответникът е
собственик на имота, поради което и същият е в правото си да упражнява
фактическа власт върху процесния недвижим имот.
Ето защо предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен, като съобразно приетото с Тълкувателно решение
№ 4/ 14.03.2016г., т.д. № 4/ 2014г. на ОСГК на ВКС, ако в хода на делото по
предявен иск по чл.108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца
върху процесния недвижим имот, съдът следва да отхвърли и двете искания за
защита, съдържащи се в иска по чл.108 ЗС – за признаване за установено, че
ищецът е собственик, и за осъждане на ответника да предаде владението върху
имота.
В частта по разноските.
С оглед изход от спора –
неоснователност на иска, заявената от ответника претенция за присъждане на
разноски и представените доказателства за тяхната направа, в тежест на ищцата
следва да бъдат присъдени направените от ответника разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 3583,84 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В.Д.М., ЕГН **********,
с адрес ***, против И.С.К., ЕГН **********, с адрес ***/ **, иск да бъде
признато за установено, че ищцата е собственик на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.519.215.1.6, находящ се в град ****,
община ****, област ***, с адрес на имота: град ***, п.к.***, ул. "****"
№*, етаж * апартамент *, от сграда № *, с площ на обекта 118,13 кв.м., с
предназначение: жилище, апартамент, брой нива
едно, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под
обекта: самостоятелен обект с идентификатор: 56784.519.215.1.5, над обекта:
няма, който самостоятелен обект представлява апартамент № *, на третия етаж от
триетажна жилищна сграда със сутерен, партер и мансарда, находящ се в град ****,
п.к.***, ул. "**** ***" №*, изложение север-юг, състоящ се от кухня,
дневна, две спални, баня- тоалетна, тоалетна и антре, при граници: изток и
запад калкан, север улица, юг двор, ведно с 20,50 % от общите части на сградата с идентификатор 56784.519.215.1, построена в
поземлен имот 56784.519.215, представляващ дворно място, цялото застроено и
незастроено от 130 кв.м. по нотариален акт, а по скица 116,60 кв.м., находящо
се в град ****, улица "****" №*, представляващо УПИ II- 301,307 кв.м.
от кв. 47 по плана на кв. ***- град ***, при граници: улица, жилфонд,
наследници на А. Р., и наследници на Ф. Й. К., и да бъде осъден ответникът да
предаде владението върху имота на ищцата.
ОСЪЖДА В.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на И.С.К., ЕГН **********,
с адрес ***/ **, разноски в размер на 3583,84
лв. /три хиляди петстотин осемдесет и три лева и осемдесет и четири
стотинки/ за производството по гр.дело № 2603/ 2020г. по описа на Окръжен
съд- Пловдив.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: